Ком-Емине (Е-3)

[Алекси Георгиев]

Колеги, колкото повече наближават датите, сякаш толкова по-тегаво става с подготовката и настроението на скромния ни екип. В последните месец-два подготвих не малко неща включващи екипировка и доста допълнителни проучвания на маршрута, хижи и хора във възлови точки в близост до маршрута (за транспорт при евентуална необходимост).

Проблемът е, че сякаш моментна доза страх обзема част от хората, заради събитията около нашия алпинист в Хималаите и не знам какво да правя. Но във всички случаи няма да тръгнем (аз и жена ми) ако групата е по-малко от 4-5 човека обща численост. То никой не е казал и че трябва да сме една тумба народ, защото и това създава доста затруднения, но все пак...

[tribaleo]

И сам да ходиш няма нищо страшно в маршрута по това време на годината. Не прекалявайте с багажа защото теглото е ключов фактор. Препоръчвам ви да започнете с по-кратки дистанции 25> км. Ако се притеснявате от кучета (защото това е единственото опасно животно по трасето) си купете спрей за мечки около 100лв е в оръжеен магазин и е изключително силен (поразява целта от 7метра). Има няколко места на които нощувката е проблематична и ще се наложи да спите под открито небе. Има планинарски форум там може да намериш доста полезна информация. www.kade.si - тук може да разгледаш маршрута (предполагам вече знаеш). Доста хора го правят сами така че няма какво да Ви притеснява - предвидете си повечко дни, не бързайте и се старайте раницата да е под 8кг.

[BlackSpot]

Здравейте Колеги, сетих се за темата и ще я повдигна. Аз преди 2 дена завърших прехода, сбъднах си една мечта. Хванахме прекрасно време, не ни валя, а където щеше, изпреварихме с ранни тръгвания.

 

- 3 човека

- спане по хижи + 2-3 спанета на чувал (на поляна или в заслон)
- продължителност 19 дни (04.09 - 22.09)
- изминати километри около 600 км
- лично на мен ми бяха нужни около 2л вода на ден (има работещи чешми все още, бяха ни наплашили, че повечето са пресъхнали по това време на годината)
- тегло на раницата при тръгване 10,7 кг (вкл. 2л вода + 1 кг храна, спален чувал, шалте)
- свалени 5 кг от личното тегло, след финала

- гпс на телефона OruxMaps + BGMountains картата = перфектна работа
- МЕГА КЕФ след финала

Поздрави

[zloQQ]

Мони - евалата!

Ама няма да се измъкнеш така по чорапи, нали? Спретни един пътепис, снимки... Дето се вика - разказ с картинки

Айде, чакаме да четем! Сигурен съм, че ще е интересно четиво!

[BlackSpot]

Хаха щом има интерес, ще се опитам.
 

Мечтата за Ком-Емине горе долу се зароди от първото ми мнение в темата. От тогава до сега, си набавям екипировка, която мога да си позволя и която ще ми е удобна и в същото време до колкото може да е лека.

Като цяло в този период 04-22.09 или по скоро от 18 до 22, щях да бродя из Пирин, но плана рязко се промени от едно Инстаграм стори. Видях сторито на едното момче (двамата са братя) и го разпитах кога, план и т.н. Той каза след 2 седмици, тръгваме 3-ма с теб 4-ма, ако можеш идвай. Гледах аз, че имам натрупана отпуск, разпитах и хоп уредих я. Екипировката почти я имах, освен няколко неща и храната. Бях си подготвил още от преди таблица в която всеки предмет беше теглен на везна и отбелязано теглото му, така накрая имах представа какво щеше ми виси на гърба, като кг

Датата наближи, оказа се че брадчед им, отпада в последния момент заради контузия, оставаме 3-ма.
Първоначалния план беше за 16 дена. Аз и моята приятелка (която е правила прехода преди 3 години, щеше да дойде с нас първите дни) петък на 03.09. спахме на х. Ком-Стара и искахме свежи на 04.09. да тръгнем, другите пътуваха рано на 04.09 и се събрахме на хижата. Извървяхме първите два дена, започнахме третия, но видяхме че няма да стане, прекалено ни идва. След един безкраен чакълест път (и едно объркване покрай Мургаш) пристигнахме вечерта скапани в тур. спалня Витиня. От тогава плана се промени на 19 дни, който дефакто и следвахме до края.

Общо взето след Витиня, вкарахме дисциплина малко -  ставане в 5:00, тръгване в 5:30-40.

Моят ритуал беше това:
* сутрин
- ставане
- витамини
- мазане на краката с вазелин
- колената в началото с Perskindol (после с репарил и накрая с това конското зеленото)
- вода в кемъл бег-а
- газ
 

* вечер
- душ където имаше (киснене на краката в студена вода)

- разтривки
- магнезий
- аминокиселини
- мазане ходила и колена с мазилото
- Кетонал след хапване, където болката беше много
- сън

and repeat

Контузиите започнаха още първият ден със слизането към х. Пробойница. Тялото се напасваше, след това едни отшумяват, други се появяват, общо взето свикваш с болката. Аз имах последните 5 дена по-сериозни проблеми с колената. Първо беше едното, последните 2 дена другото. Боляха ме връзките мисля от външна страна и първите 4-5-6 км, беше тегаво, докато вляза в ритъм след това нямаше толкова проблеми. Краката се набиват, поне при мен яко (и до сега са хахаха), бях с високи обувки и може би малко по твърда стелка.

1. х. Ком-Стара - х. Пробойница
Избрах старата хижа, понеже хижаря ми направи много добро впечатление по телефона, че ни предложи леко по-малка цена за комеминейци, колкото и да е целия преход си е разход. Добре и направих, понеже се оказа, че на новата, до където дефакто стигаш с кола, петъка е имало партЕ. Искам тук да благодаря на хижаря на старата хижа, подари ми едно най-просто синьо канапче, което ми служеше за колан, понеже, в нетърпение, бяха забравил моя, но беше супер леко и издържа до края, да ми държи дългите панталони Та така тръгнахме отбора към вр. Ком, от където официално тръгва маршрута и да си вземем по две камъчета разбира се. Също писахме в книгата на върха. Да вметна нещо, тази година за пръв път преди няколко месеца се качих до вр. Ком и якото беше, че написах, следващия път когато дойда, ще е на път за морето, то пък наистина така стана :D. Пихме по глъдка рИкия, така повелявала традицията (но добре че се засякохме с една стабилна група, че ние не носехме) и тръгнахме. Споменах по-горе гадното слизане до Пробойница. Стигнахме хижата най-накрая, там ни посрещна Адро или Андрешко, не разбрах точно името. Весел човек, ръсещ лафове безкрай, но нямаше никакво пиво. Оказа се страшен фен на пивото, ние както споменах не носехме за жалост. Човека сподели каквато имаше храна и беше супер гостоприемен. Ако някой някога мине от там нека му занесе малко пиениЕ. Самата хижа е в ремонт от доста време и условията не са кой знае какви. Ние спахме 4мата в една стаичка не много чиста, на дюшеци и в чувалите.

2. х. Пробойница - х. Лескова
Слиза се до Лактник, после се катери стръмно до х. Тръстеная. Там задължително спирате за малиновото вино! Хапнахме, по няколко чаши вино, разделихме се с моята приятелка, а ние продължихме още много много до х. Лескова. Там трябва предварително да се обадите, защото не винаги има хижар, особено през седмицата. Хижата беше отворена, няма ток, външна чешма, хората ни бяха качили храна и по една биричка. Условията са доста добри (чисти чершафи и одеала), но хижата също е в ремонт.

3. х. Лескова - тур. спалня Витиня
Споменах, че това беше много тежък етап. Лично за мен беше брутално, особено за ходилата. Едвам се дотътрихме до Витиня. Пак предварително обаждане на човека. Условията са добри, на мен ми лично ми се видя лукс, като се има предвид, че това беше първо къпане за 3 дена Човека ни нагости, пусна една пералня, абре преродихме си се хаха

4. тур. спалня Витиня - х. Кашана
Приятно ходене предимно в гора, без толкова гледки. Минава се през прохора Арабаконак. х. Кашана е страхотна, като обслужване и условия. Преди време имаха проблем, хижата се подпали. Хората изградиха и подновиха щетите. Все още върви кампания #кешзакашана, ако някой реши да дари, може да провери Посрещнаха ни супер добре, храна, душче. Едното момче слече с хижаря и се прибра до София, понеже имаше работа. Щяхме да се съберем малко по-късно.

5. х. Кашана - х. Момина поляна
Следващия етап го разделихме и поради липсва или близко разстояние, решихме да спим в тази хижа. Слиза се от билото доста рязко и губиш денивелация, която на другия ден малко по-леко но пак си я катериш. Хижата е соц, но условията са добри. Много готин хижар (който заместваше реалния), но лично за мен като кажеш хижар, такъв човек си представям - строг и точен, без да се прави на кой съм аз. Нахрани ни човека, запознахме се с друга възрастна двойка, решили просто да се разходят с джипа и да преспят. Черпиха ни рИкийка, за всяко краче по една, както каза дамата. Тя беше страхотна подари ни цял пакет обикновенни вафли, но на другият ден разбрах, че това са най-яките вафли на света. Тя беше страхотна, защото ни каза, че ще се моли и ще ни стиска палци до 22.09. най-вече времето да е с нас. Мисля че успя да ни помогне

6. х. Момина поляна - х. Козя стена
Рано рано тръгнахме, заради прогнозата за времето. Качихме се до билото, стигнахме една хижа със супер разположение на билото, ако не бъркам х. Планински извори, но за жалост пустееща и с неясно бъдеще. Хижаря миналата вечер ни сподели, че искал да я вземе преди години, но не са се разбрали, а и конярите там правили номера, общо взето българска работа... До нея е чешмата Петте чучура, напихме и сипахме вода там, за да не носим излишно на качването. Времето там напомни за себе си, изви се яка суграшица, дъжд, омотахме се с якета, шапка, ръкавици и продължихме. Минахме доста път, стигнахме най-накрая вр. Вежен, но там бързахме, понеже се чуха съвсем ясно грамотевици. След това Камненната порта, след нея стигнахме х. Ехо (където ми се искаше да спим, заради хижаря на х. Коза стена, но пък беше много близо като км). Влязохме с надеждата да пийнем чай, но нямаш никой, хората явно бяха да заредят провизии в с. Розино или с. Христо Даново. Продължихме към крайната точка Козя стена. Стигнахме я там условията са супер, но нямаха ток, понеже мълния е ударила контролера за соларното захранване. Водата също беше кът, помолиха ни да не разхищаваме, за вечеря нямаше много избор, но ние не сме претенциозни Аз за пореден път не останах очарован от хижаря, до сега само транзитно съм минавал там, без да спя. Няма да навлизам в подробности.

7. х. Козя стена - х. Добрила
Тръгнахме ранно, първа спирка Беклемето, малко след него и Арката, спряхме за закуската. Тази сутрин много ни надуха. Искахме на следващата спирка заслон Орлово гнездо, да пийнем по чай, но уви нямаше никой, преоблякохме се и продължихме към х. Дерменка. Там хапнахме по шкембе, времето се оправи и газ към х. Добрила. Там щяхме да се съберем с 3тия от екипажа + моята приятелка пак щеше да се присъедини за уикенд и за най-хубава част според мен - Централен Балкан Стигнахме преди тях рано рано, защото искахме да се изперем, разбрахме, че имат пералня и сушилня. Тамън да свършим нещо полезно, докато другите дойдат от Сопот с лифта. В началото с прането имахме проблем, беше ни отказано, заради Ковид, малко странно като се има предвид, че искаш да се хигиенизираш, а не можело... Все пак пуснахме чара си и нещата се наредиха. х. Добрила според мен, не е хижа вече, направо към хотел си отива, условията са лъскави и много добри, цените на всичко също. Поне спахме на топличко, чисти и сити. Не ме разбирайте погрешно, че се кефя на чистотата, но за мен това беше единственото желание след всеки ден - баня, вечеря

8. х. Добрила - заслон Ботев
Това според мен е най-красивата и най-технична част от трасето. Минава се въжен парапет и на места се катериш с халдекса 4х4. Прехода е къс, но специфичен. Тръгнахме нормално рано за нас, посрещнахме изгрева на вр. Амбарица. Деня беше ясен и щеше да е страхотен от към време и гледки. След него качихме вр. Купена, после по билото, подсякохме вр. Жълтец и се озовахме в заслона. Заслон, заслон, но условията там са супер. Има баня, с тока трябва да се внимавам, понеже е на солари. Легловата база е голяма има и подово отопление. До колкото знам историята му е че съдържателя Вальо преди 15-16г. бедства и заслона, който е бил барачка го спасява, от тогава го е взел и превърнал в това, което е днес. Хапнахме, пийнахме, поиграхме настолни игри, даже партЕ с акордион имаше.

9. Заслон Ботев - х. Мазалат
Тръгнахме към вр. Ботев, най-високата част от Е3. Заслона се намира в подножието му, а ние го качихме за около 45 мин. Горе посрещнахме ясния изгрев, а това да случиш ясно време по което и да е време на деня, на Ботев си е доста рядко. Снимки ала бала и продължихме дългото ходене и слизане до х. Тъжа. Там хапнахме каквото беше останало, понеже снощи е имало купон и там. Тук се разделихме с моята приятелка, тя към Софето, ние към морето, ама и рима има Газ към х. Мазалат. Хоп пристигнахме, там винаги има много народ, защотот е доста близко. Хората ни настаниха след 2 бири време, имахме късмет, че имаше вода за нас, понеже към края на сезона е трудно вече. Между другото имаше супер много хора за неделя, столовата беше пълна. Поръчахме си храна предварително, за да не чакаме и зачахме мач на Левски с Локо ПД. Радваме се на малко разнообразие хаха.

10. х. Мазалат - х. Бузлуджа Нова

Тръгнахме от хижата към следващата - Партизанска песен. Много рано бяхме там, понеже ни чакаше доста път, надявахме се да хапнем. Стигнахме входната врата, тръгвам да влизам, заключено. Все пак отвори един възрастен човек и вика "..ама къде толкоз рано с усмивка", а ние ами ако има нещо за хапване и да продължаваме. Той се сепна, "...ама хижарката спи, а аз не мога да правя нищо, освен пържени яйца, какво да ви правя сега?" А ние само се спогледахме и казахме, че ако не е проблем яйцата ни звучат превъзходно. Захвана се човека направи ни по 3 на човек, е толкова яки и вкусни не съм ял поне аз, или така ми се сториха След малко слезе и хижарката, разговорихме се, подписахме се в книгата на комеминейците която водят от 2018г (тогава са се сетили да я почнат) и тръгнахме към прохода и връх Шипка. Спряхме и направихме обилен пир на прохода , михаме покрай върха и продължихме към Бузлуджа. От доста време ни се стори далеч далеч и все не се приближаваше. Все пак най-накрая я стигнахме, след около 3-4 км стигнахме и хижата и крайната точка за днес. Условията там също бяха супер - баня, хапване (каквото имаше, че вече е края на сезона, а и хората ремонтираха). Напалиха една готина камина, беше много яко.

11. х. Бузлуджа Нова - х. Химик
Предстоеше ни дълъг преход, в едни гори с гадни и досадни мушички, приличащи на кърлежи. Минахме през ветропарка над Бузлуджа, доста яко изживяване. Стигнахме х. Химик (където също е добре да се звънне предварително), която също си е като хотел. Хубава стая, големи легла, баня. Малко имахме недоразумение за храната, не са ни разбрали, но хората ни закараха и върнаха до прохода на 2км да хапнем и ни върнаха.

12. х. Химик - х. Чумерна
Тук също тръгнахме рано, рано - 4:30. Това също беше дълъг преход в гора. Ходихме ходихме, докато не стигнахме х. Буковеж, доста добре изглеждаше, там се подсилихме с напитки и хапване и продължихме. Стигнахме х. Чумерна, пак бяхме радостни имаше пералня. Условията са добри, баня, чисти и добри легла. 1 час след като пристигнахме започна да вали хубаво

13. х. Чумерна - заслон Вратник
По принцип искахме да направим от хижата до град Котел, но км са страшно много към 56км. За това разделихме на половина за 2 дена по 28км. Днескашната спирка беше една поляна пред заслона, защото той не е в добро състояние. Имахме вода в близост, което беше важно и спахме на шалтета и чували. Беше страхотно изживяване, небето беше ясно и звездите бяха на една ръка разстояние

14. заслон Вратник - гр. Котел

Другите 28км. Доста дълги ми се сториха или по-скоро се бяхме нагласили за лесното хаха, все пак слизаме в цивилизацията. Моята приятелка отново щеше да се джойнне, по това време трябваше тя да е в Пирин, но се уплаши от прогнозата за времето там и реши останалите 5 дена до финала, да е с нас. Спахме в една къща за гости, хапнахме пици мици, бири, дини, мастики, абре поглезихме си се.

15. гр. Котел - х. Върбишки проход
Пак сравнително лек преход. Бързо стигнахме прохода, хапнахме в крайпътното заведение по шкембе и се бяхме разбрали с хижаря на х. Върбишки проход, да ни вземе и върне сутринта на същото място. Много готин човек дойде в точния, час ние леко подранихме, закара ни, хапнахме пийнахме. Оказа, че е рали състезател имаше Ситроен Саксо и ми каза, че чака приятели и отиват да карат на Рали Сърбия. Един от хората е със Шкода Фабия Р5, доста съжалих, че няма да я видя на живо, защото до колкото разбрах щяха да дойдат до хижата. Поговорихме си и сподели, че от 50 отбора, горе долу половината са български. Каза също че е супер трудно да се практикува спорта у нас. Хвала че се опитват все още.
 

16. х. Върбишки проход - Ришки проход - заслон Хазим Горския
Леко скучен преход без гледки. Стигнахме и пресякохме Ришкия проход. След него и леко изкачване стигнахме заслона. Представлява затворена сграда с охрана няколко съсела , има чешмичка отвън. Спахме в него на нарове с шалтета и чували.

17.  Заслон Хазим Горския - село Дъскотна
Преход по доста камъни и чакъл, следователно доволно набиване на краката. Стигнахме село Дъскотна, доста развито ми се видя. Използвахме момента и хванахме последния момент пощата, за да си пратим чувалите и шалтетата и като цяло да олекотим, за финалната права. Спахме в едно хотелче до бензиностанцията, условията перфектни, най-готино място до сега.

18. Село Дъскотна - село Козичино
Доста дълъг преход 43км. Изморени стигнахме селото и вятърната мелница, която е автентична и работи, но ако се намери кой да я пусне. Така се казва и комплекса. Условията пак супер - ядене, пиене, баня, стай - много дообре.

19. Село Козичино - нос Емине
Пак дълъг преход ни очакваше около 40-41 км. Станахме рано, за да имаме време за плаж. Имаше кофти момент, понеже се движихме по Поморийския проход, ако не се лъжа и трябваше по банкета да минаваме, а покрай нас летяха коли, камиони и автобуси. Пресякохме го и слязохме на земя и каманяк, както си трябва Последните 1-2 часа случахме мача за купата на Левски, та малко се разсеяхме от мислите, колко км остават, това ме боли онова ме боли. Пристигаме в с. Емона и вече морето и фара толкова ясно се виждат, че нямаш търпение. Стигаме фара и носа или там докъдето може да се отиде, понеже е военна зона. Пихме рИкия за финал и баница споделиха с нас едни хора, понеже се развикахме и разкрякахме, а те попитаха Ком-Емине ли правите, ние да и така... Направихме опит, да слезем до брега, но е прекалено стръмно, а и бяхме уморени. Плаж направихме на Иракли, цоп цоп водата беше приятна на температура. Общо взето това е финал с прибиране до Софето на същия ден 22.09., съчетахме го с празника.

Компанията е много много важна, аз все мислех, че и сам да тръгна ще стане, ама сигурно щеше да ми е супер скучно, добре че се появи тази възможност, за да го реализирам. Съвети от мен планиране на маршрута, ясен план, удобна раница, лека раница, най-проста ластична наколенка върши чудеса, мокри кърпички, сапун, подходяща аптечка, лепенки за мазоли и при всяка наченка за такъв, веднага лепенка, възможно по-често сваляне на обувките, за да подишат краката. Сигурно има и други неща, но за сега това се сещам. Поздрави

за да не товаря сървъра със снимки, ще дам линк към дропбокса, би трябвало да са подредени горе-долу по етапи:
https://www.dropbox.com/sh/8mvyrikgqz8ofj1/AAC_OqqVVjlLnBt9OmZcylfoa?dl=0

Тук ги има и записани етапите:
https://www.strava.com/athletes/42498329

ползвах часовник Amazfit T-Rex , що годе трябва да е точен

[zloQQ]

Яко! И сам е можело да вървиш, но с компания, особено като е точната, винаги е по-добре! Прилично количество адреналин и ярки спомени! Мерси за раздумката и снимките. Де е тая спирка "последна грижа"?

[BlackSpot]

Малко преди да влезеш в Лакатник, по пътя

[The Best Forman]

Ей тъй става - пускаш колата за продажба и започваш да ходиш пеша

Сега сериозно - поздравления , че си устискал да тръмбоваш толкоз километри , но мен ме глобди нещо друго - тоз маршрут възможен ли е с колело или горите са гъсти ?

[Logrus]

Преди 5 часа, zloQQ написа:

Яко! И сам е можело да вървиш, но с компания, особено като е точната, винаги е по-добре! 

Абе сам не си е работа - едно, че е бая път, а и по-важно - планина си е. Ма баш на теб ти е ясно 

@BlackSpot Мони, искрено ти се радвам и малко завиждам (аз съм го минавал само до х.Добрила), макар че сте си спретнали много як маратон (не за старци като мен) - преди години се смяташе, че преходът се взима за 23-25 дни. 

[Алекси Георгиев]

Монка, страшно се радвам че си сбъднал такава мечта. 

Аз бях забравил, че съм пускал тука тема - сега се сетих, но все още не съм осъществил прехода. 

Много добре си описал всичко, поздравления за подредеността и подробната информация, но имам още доста въпроси, а писането ще стане много. Ще се радвам на някоя среща (примерно) да се видим и да си поговорим. 

 

преди 50 минути, The Best Forman написа:

тоз маршрут възможен ли е с колело или горите са гъсти ?

 

Да, може. Даже доста хора вече са го минавали. 

[The Best Forman]

Приключението би било пълно без модерните аксесоари на приключенеца , но не знам дали могат да се купят вече достатъчно подробни карти .

[zloQQ]

преди 10 минути, The Best Forman написа:

Приключението би било пълно без модерните аксесоари на приключенеца , но не знам дали могат да се купят вече достатъчно подробни карти .

Някъде ми се моташе една карта на маршрута. Ако вземе, че изскочи от някъде (може да съм я скрил и от себе си покрай ремонта вкъщи) - давам ти я, взимаме 2 компаса, товарим раниците и се качваме на колелата!

[zloQQ]

Преди 1 час, Logrus написа:

Абе сам не си е работа - едно, че е бая път, а и по-важно - планина си е. Ма баш на теб ти е ясно 

@BlackSpot Мони, искрено ти се радвам и малко завиждам (аз съм го минавал само до х.Добрила), макар че сте си спретнали много як маратон (не за старци като мен) - преди години се смяташе, че преходът се взима за 23-25 дни. 

Принципно си абсолютно прав! С планината шега не бива! Ама понякога, човек е на кръстопът и може да се нуждае да избистри мислите. Едно такова пътешествие, самотно, би могло да се превърне в ново начало... Ама много философско ще стане, хахах

[BlackSpot]

С радост ще дам каквото информация мога, само да се доредя до някоя среща, че от доста време все не успявам...

За модерните аксесоари, на дума звучи лесно, на практика не съм съгласен, освен ако нямаш цялото време на света, а и здрави крака, за изкачване и поправяне на грешки.

Имахме момент в който от Мургаш хванахме към местността Зла поляна (най-прекия път, защото имаше три, ако не бъркам - през върха, през хижата и към поляната), ами слязохме си едни 600м надморска, като си следвахме коларския път, но в един момент се оказа, че сме в грешка. Качихме си ги пак, до последната маркировка и се оказа, че някакви дървари са направили куп от 1.5м дървета точно на пътеката и не можеш да видиш маркировка.

Иначе от началото до след централната част маркировката е много добра, вече последните участаци не толкова.

Поздрави

[Mishelle]

Монка, респект за подробния и увлекателен разказ. Гледах снимки във фейса, но се радвам, че си споделил по-подробно всичко тук, във форума. Много готино си описал всичко. И един въпрос - вече като знаеш колко е трудно, би ли изминал целия маршрут отново? Всъщност имам и второ питане - никъде не споменаваш за среща с животни, само с дразнещи кърлежоподобни насекоми. Имам познат, който си е 100% планинар, всяка свободна минута е навътре в гората. Казва, че е хубаво да се вдига шум, животните се плашат и бягат, включително дивите прасета. Но не точно така седял въпроса с мечките, особено ако са с малки.

[BlackSpot]

Юли в момента ми е много много прясно и за сега не бих си го причил пак Може би след време (като леко променя и олекотя снаражението), след като колена, стави и ходила се възстановят, даже се пазя все още от футбол, понеже са ми доста набити възглавничките хаха.

Да прав си не споменах наистина за животните, срещнахме разбира се, все пак сме в техния свят - 3 кошути наведнъж, на няколко пъти и костенурки, чухме виене на елени около Пеещите скали преди х. Мазалат, чувахме чакали, няколко смока, две много много малки, мисля че бяха усойници, но аз изпитвам ужас и не спрях да ги гледам толкова, колкото другите За прасетата, чуваха се разни по-едри неща, но може би сезона за тях, сега започва.

Понеже едното момче се занимава с "Мечешки истории" (някой ако се интересува, може да прегледа с какво се занимава организацията ), на доста пъти разпознаваше биологичните остатъци от мечета и по-възрастни екземпляри, но за щастие не ги срещнахме. Като цяло наистина вдигахме шуп при по-ранните тръгвания, особено когато бяха в гората. За сметка на липсата на срещи с мечки, мога да кажа, че доста им поизядохме от къпините по пътя, доста добре ни регенерираха

[Alexandar]

И аз благодаря за споделянето и снимките. Евала, че си успял да го направиш и че споделяш опита си.

 

Аз също много искам, но не знам кога ще мога да взема толкова отпуск наведнъж. Някой ден може би

[Алекси Георгиев]

Преди 8 часа, Alexandar написа:

Аз също много искам, но не знам кога ще мога да взема толкова отпуск наведнъж. Някой ден може би

 

Това е и една от причините, които вече трета година по някакъв начин тежът на плановете, на хората с които се уговаряш. 

Но... Както е тръгнало в глобален мащаб - нищо чудно скоро повече хора да намерят време и най-вече желание да "хванат гората" 

(казвам го в добрия смисъл) 

Редактирано Септември 28, 2021 от Алекси Георгиев

[Ивайло Киров]

Доста години са минали от въпроса, но на следващите мераклии за Ком-Емине може да свърши работа това което съм събрал през годините от личен опит.... Тук в тази фейсбук група след  4 преминавания по маршрута съм направил  двайсетина Важни теми с полезно инфо по въпроса......... https://www.facebook.com/groups/1824588117655479/permalink/4106568282790773  Сложил съм и мои  гпс координати на всички водни източници по маршрута във вид готов за качване в навигациите, има и тема за разстоянията между тях, има тема за хижите и инфо за тях, което се обновява, че при тях ситуацията е много динамична и един куп хижи спряха работа, други тръгнаха, има и нови места за спане, за опасните животни  по маршрута, за марките, за километрите, денивелацията, за вариантите и минусите и плюсовете им...въобще за всичко необходимо за преминаването.. Вкл и за някои опасни ситуации със замаскирани  капани с пирони след Козичино от които пострадаха няколко туриста последните години и за които така и не се разбра кой е извършителят. 

[Ивайло Киров]

Тези дни завърших 5-то си Ком-Емине и направих ъпдейт на водните точки... Това е линк за файл с точните координати за навигациите, телефоните и часовниците с който намирате на място чешмите и изворите.. https://www.facebook.com/groups/1824588117655479/posts/2417944804986471  .....А това е линк с хартиено описание на пресъхващите води, километрите между всяка една вода и ще ви послужи за планиране на следващия ден къде и колко вода да очаквате и да сипвате, за да не останете изненадан от поредица пресъхващи чешми и десетки километри между сигурните води. https://www.facebook.com/groups/1824588117655479/posts/3000477536733192

[Ивайло Киров]

Това са километрите и денивелациите за Ком-Емине измерени с часовник Гармин 6х про настроен да отчита на всяка секунда..... Има в описанието на снимката, която е в края на конкретния дневен маршрут и линк за трака за деня, а в коментар има и височинния профил.. 19 отделни трака са. https://www.facebook.com/groups/1824588117655479/posts/6407151179399127