Към съдържанието


skodaclub.bg

Снимка

Моравски конаци, Сърбия


  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 alexander80

alexander80

  • Pip
  • Возил се в Škoda

  • Members

  • 49 Мнения:
  • Населено място:София
  • Гараж:
    Skoda Fabia III 1.0 TSI, 110hp

Публикувано 07 април 2018 - 19:24

Привет :)

 

Миналия уикенд си направихме една двудневна разходка до етносело Моравски конаци в съседна Сърбия. Предварително искам да се извиня, че нямам снимки от самия път до там, но телефонът ми умря барабар с картата памет и затрих всичко което бях снимал. Останаха само тези във фотоапарата, а докато пътувам не го вадя да снимам, че е сложно...

 

Така, това беше самия маршрут:

https://www.google.c...d44.3453281!3e0

 

Тук искам да отворя една скоба - по някаква незнайна причина от Google категорично отказват да отразят, че част от пътя вече минава през новопостроена магистрала в Сърбия, която почва от самата граница. Просто според Google Maps такъв път не съществува.

 

Тръгнахме от София сравнително рано сутринта в събота, около 7ч. Пътят до границата със Сърбия е ясен, никакви проблеми, никакво движение. Стигнахме до Калотина за отрицателно време. Внимавайте там, защото пътя не е лош, широк е и предразполага към по-скоростно шофиране, а КАТ-аджиите нещо са се активизирали и освен дежурната хайка край Сливница, имаше на още няколко места. Както стигнахме Калотина за отрицателно време, така си отвисяхме над 1 час на КПП-то. Не че имаше толкова народ, но май хванахме смяна на митничарите или им беше блокирала системата, или не знам какво. От нашата страна, човекът ни провери доста старателно документите. Трябва ви лична карта, за дете под 14 год. пътуващ с двамата родители - паспорт, и малък талон на колата. На теория могат да поискат и пълномощно ако автомобила е лизингов. На мен не са ми искали. На сръбския пункт общо взето само преброи личните карти и хората в колата. Внимавайте да спрете на СТОП-а след пункта, че застават пред него и си лафят и в първия момент може да не ви обърнат внимание и да не се усетите, после разправията е голяма (казвам ви го от предишен личен опит  :sorry: ). След КПП-то стъпихме директно на новопостроената магистрала, която заменя стария път покрай Димитровград и продължава до Пирот, с малки участъци, които още не са готови. Разбира се, както винаги в Сърбия времето беше лошо и валеше. Минахме през цели потопени и заблатени махали. Имат огромен проблем с отводняването, по-голям и от нашия. Някъде след Пирот магистралата свършва, и се върнахме на стария път за Белград. Най-красивата част от пътуването, но и най-опасна особено при лошо време. Пътят е със сравнително хубав асфалт и няма дупки, все пак е важен транспортен коридор, но е много тесен. Прокаран е през една клисура, а директно в скалата са изсечени 10-15 тунела (много зле осветени). За жалост по причини изложени по-горе нямам снимки оттам, но прилагам Google Street View разходка из местността, на който му е интересно:

https://www.google.c...!7i13312!8i6656

 

Малко преди Ниш отново се качихме на новата магистрала, която го заобикаля, а след града се качихме на старата им, която е просто ужасна. Общо взето в същото състояние като старите участъци от нашата Хемус. След Ниш пътят е скучен и еднообразен. Между другото да вметна няколко неща за пътуването през Сърбия. Първото е, тръгнете от България с пълен резервоар. Горивото им е по-скъпо, а и освен това по новите участъци на пътя няма никакви бензиностанции. Чак при тунелите има една много съмнителна. Друго нещо е за максимално разрешената скорост - така и не разбрах колко е, махнали са табелата на влизане в Сърбия или аз не я видях. Преди беше 110 км/ч, сега май е 130, но не съм сигурен изобщо. Карах със 130-140 където пътя го позволяваше. Внимавайте все пак защото магистралната им полиция е с необозначени коли, които напъват в лявата лента и когато някой се подлъже пускат лампите, виждал съм го на живо. Освен това слагат и някакви мобилни радари и няколко километра по-нагоре отбиват от магистралата и спират, който е сгафил (това второто го правят около границата с Унгария) и го пращат директно "на суд", ако няма пари за глоби  :D . Като споменах лявата лента, имайте предвид и, че селските изпълнения тип "къси-дълги" и свирене с клаксон ако възпрепядствате скоростта на някоя баровска кола, са още по-изразени от при нас. Освен това внимавайте, защото по второстепенните пътища спират рязко без никаква сигнализация и отбиват от пътя където си решат и ако сте се засилили много, може да стане беля.

 

Та така, към обед стигнахме етноселото без каквито и да е премеждия. Намерихме го много лесно. Ползвахме за навигация Google Maps, но дори да не го бяхме, веднага след отклонението за Велика Плана има огромна табела за посоката и няма никакъв проблем с намирането. Самият комплекс е доста идеен. Изграден е на мястото на някакво бунище. Общо взето са нахвърляли дървени бунгалца и мостове около едно езеро. А между тях има алейки и хубави цветя. Има и огромен ресторант.

 

038550034.jpg

 

038550035.jpg

 

038550036.jpg

 

038550037.jpg

 

038550040.jpg?r=0

 

След около 300 км. път се бях поизморил и единственото, което влизаше в плана ми до края на деня беше да слезем до близкото градче и да се набухам с плескавици и Заечарскo  :D . Речено-сторено. Оставихме си багажа в бунгалото и поверих ключовете от автомобила на жената. Между другото домакините бяха изключително любезни, а самите къщички бяха доста прилични отвътре. Натоварихме се с детето и паркирахме в центъра на градчето (на 3-4 км. от етноселото). Като цяло Велика Плана не е особено приветлив град. Макар и на само 100 км. от Белград си е мизерийка. На всичкото отгоре уцелихме пазарен ден и улиците бяха превърнати в битак. Веднага засякох на радара каквото ме интересуваше:

https://www.google.c...!7i13312!8i6656

 

Предполагам снимките от Google са стари, но на мястото на зелената витрина сега има страхотна месарница. Имат буквално всичко. И най-важното, има скара, на която с малко уговорки изпичат на място месото, което си си купил. Хапнахме в градинката отсреща и като че ли разходката ни във Велика Плана се изчерпа. Преди да тръгнем жената беше прочела за манастира Копорин, който се намира в близост, и тъй като беше още сравнително рано, решихме да го разгледаме. Разположен е на 10-тина км. от Велика Плана. До него се стига по планински път в прилично състояние. Самият манастир е един вид в дере, а високо над него се издига винарна, която напълно го закрива от пътя. Разбира се, направихме грешката да влезнем в двора на винарната, но любезен чичко ни упъти и ни обясни, че грешката става често, така че не беше чак толкова срамно. Това е манастирът, а това горе вляво (не знам доколко се вижда от тази снимка) е въпросната винарна:

038550041.jpg

 

038550042.jpg

 

038550043.jpg

 

Мястото е изключително приятно и спокойно може да си прекарате поне час там и да подишате чист въздух.

 

На следващия ден, решихме да не се прибираме директно и добавихме в обратния маршрут Върнячка баня, известен сръбски СПА курорт. Пътят до там не е лош. Минава се през доста селца. Регионът е от най-бедните в Сърбия и колкото по на юг отивахме и се доближавахме до Косово, толкова по-мизерно ставаше. Две неща обаче ми направиха впечатление. За разлика от нашите села, техните са доста населени. Във всяко село има поне по две училища. Другото странно нещо беше, че разстояния между селата буквално нямаше. След табелата за край на селото следва друга за начало на следващото. До Върнячка баня стигнахме за около 2 часа. Честно казано малко съм разочарован и ми се стори прехвалено. Може би защото имах по-големи очаквания. За мен лично градчето е като Банкя. Имаше предимно западащи соц хотели. 

 

038550046.jpg

 

038550047.jpg

 

038550048.jpg

 

Сега се усещам, че не снимах нито веднъж кораба-майка, който ни развози през целия път, но обещавам да се поправя следващия. Просто още нямам навика :)



#2 Боре

Боре

  • Клубен Нотариус

  • Фен на клуба

  • 1551 Мнения:
  • Населено място:Sofia
  • Гараж:
    Skoda Superb II 3.6FSI; VW Golf+ 2.0 TDI - a.k.a. The Undead, powered by Pepino; Yamaha Majesty 400 i

Публикувано 08 април 2018 - 10:47

Отново, страхотен пътепис!
Все едно и аз съм бил, с вас на разходка!
Голямо браво и благодаря !
Очаквам следващия.
Поздрави.




0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни