Цялата активност

Инженерите си знаят работата. Няма да споря с тях. Търся, както винаги логично обяснение. Двама отпред и един отзад. Тези отпред са в предната част на автомобила и би трябвало да натоварят предния мост. Да не говорим при спиране тежестта къде отива. С тези 2.1 гумата е срязана моментално. Никога не влизайте в дупка със спирачка. Колкото сте успели да намалите преди нея, това е. Ама там, където ги произвеждат колите, дупки няма. Задномоторна - предни 1.6, задни 1.8. Има логика. Аз ги праскам по 2 бара. Тук е ясно и нарочно уточних. Коментираме първия вариант.

Колко да са некачествени тези гуми? Щом са изкарали 8 години, значи са супер, особено за бюджетни.

Гена, гумите са за кофата (не само заради напукването). Но ти така или иначе си наясно с това. Иначе, както вече ти писаха по-горе, старост и/или кофти качество са причината за напукването. Аз бих заложил повече на ниско качество. Смятат го мотора, Жорка. Но трима пасажери и малко багаж тежат повече от него. А пет човечета и багаж до горе тежат още повече. До сега на всички коли, на които съм се заглеждал в заводското предписание по стикер за налягането на гумите, го дават по-напомпани задните - както с 3 човечета, така и с 5. Иначе и аз като тебе помпам и четирите с еднакво налягане, и отново като тебе - с по-високо от зададеното за ненапълно натоварен автомобил.

+1 Малко са се сбръчкали по краищата, но нищо не е. С риск да бъда освиркан, в интерес на темата и аз съм на същия хал с гумите, като Гената и сравнението ще бъде най-меродавно. Сега залягах в гаража да снимам. Снимката е на задна гума. Няма значение, защото и аз ги въртя. Всички са еднакви. Гуми Бриджстоун, на 8 години и 50к км./имат още хляб/ Размерът е 235/40/18. Видях и на капачката на резервоара какво е препоръчителното налягане. Преден мост 2.1, заден 2.3. Това е с трима човека в колата и куфар. Аз повече не съм я и товарил. При пълен товар е 2.7, 3.0. Странно ми е, че в първия случай дават по-ниско налягане на предните. Мотора не го ли смятат. Държа ги на 2.5 и четирите. Това е над нормата. Правя го с единствената цел да намаля риска от срязване при влизане в дупка и поражение на джанта, защото гумите са ниски и малко им трябва. И в заключение: това ме кара да мисля, че Гената не кара с меки гуми и проблемът му не е в размера на гумите. Тезата ми за лошото им качество остава.

Гена, тая гума, освен, че очевидно отдавна не е гума, а пластмаса, нищо и няма! Ей така ми бяха зимните гуми, а са пресни-пресни спрямо твоите (4 и 1/2 години):

По-горе писах за тази и късмет , че днес още си беше там не знам дали и колко личи напукването по външните блокчета (на телефона (това са по-добрите - левите) това са десните .. с мокра кърпа толкоз.

В техн. литература, която съм чел, такъв термин изобщо при автомобилите не съм срещнал. Може би са стари издания и не са актуални вече. Техническото наименование е Сервоусилвател на спирачките. Самият термин казва какво му е предназначението. С по-лек натиск върху педала се постига по-голям спирачет ефект. Старите автомобили бяха без серво. Не се кахъри. И аз не го знам. Не ми се е и налагало да се занимавам с него. Ако нещо стане, има сервиз. Знам, че стои между педала и спирачната помпа и трябва да вземе вакуум отнякъде. При автомобилите без серво, педалът действа директно на спирачната помпа и там такова втвърдяване не може да се получи.

Така е де, няма как да го отречем и да си сменим нрава след тез години живот и практика. Шанса обича да посещава подготвенните хора. Не знам дали се лъжа но май уестингхауса беше сервото за спирачките. Бегло погледнах схемата на сервото за спирачки и цялата схема, но не можах да се вдълбоча. Разбрах че няма логика в теорията която съм писал по горе. Искаше ми се да е така.

А как? Какъв е смисъла от тази снимка?

Само да кажа , че протектора на моите гуми не изглежда така

Готов съм винаги за разговор. Напротив. Като разучиш всичко, няма да си толкова внимателен/притеснен. Ще можеш да оценяваш и риска. Така че, има полза. Със спирачният педал шега не бива. Отговорно е. Подсказва различни неща, но трябва да знаеш от какво са предизвикани. Грешка. В по-задно положение са. Прибрани или върнати в крайно положение. Може ли малко разяснения. Как се държи системата с нови накладки? Каква е разликата със старите. Уестингхауса - моля за превод на български. Благодаря.

Аз затова исках снимка. Разпадането е различно. При меки гуми стои, като протрито или като стъргано с ренде. При другото разпадане е все едно си ги рязал парчетата с нож. Освен това, при каране с меки гуми повече се износва външната част на протектора и от двете страни. Тоест, имаме и неравномерно износване. Карането с меки гуми също е вероятност и не я изключвам, но мисля, и предвид профила на гумата, 2.2 е добре за Фабия.

Благодаря. Взимайки в предвид твоите насоки и теорията на работа на системата, може да се е случило точно обратното. Казано чесно не помня когато колата беше нова и паралелно накладките нови, дали педала беше твърд. Аз помня близко минало, последните 7-8 години, може би след 40к пробег с тези накладки и миналата година на 70к смяна на накладки. Може би с нови накладки винаги системата се държи така. Буталата за контрол на накладките с в по напреднало положения и уестингхауса отговаря към педала паралелно както от другата страна на мембраната. В рамките на 10 дена ще имам пробег към 1200км и ще проверя по време на пътуването. С тез дни не съм изкарвал Шкоде'то от гаража. Де да има приказки, теории и коментари. Това човек да е внимателен и да разучава всичко, хич не е добре. Карай си там колата, кво ти трябва да внимаваш за спирачния педал. Стига му да хваща като караш.

Подкрепям мненеието. Но не изключвам и ниско качество на суровина от определена партида стока. Имам следната практика. Зимни гуми Конти ТS860 два комплекта закупени в съща година /2017-та с дот 2016/, единия комплект го карам аз, следя налягане на гумите и винаги е над 2.4. Другия комплект е в автомобила на голямата ми сестра, караме почти същи километри и подобен маршрут. Налягане не се следи стриктно и е почти винаги под 2.2. Минaлата година бракувахме гумите на колата на сестра ми, със същия дефект, ронеха се грайферите в най външната част на протектора. И на четерте гуми. В моите гуми няма никакви подобни дефекти.

Айде сега. Виждал съм и 8 годишни гуми и 20+. Няма да казвам къде. Марките са Бриджстоун на 8 и Мишелин и Ханкук на 20+. Имат леко напукване, като при Гената. Но, не се къртят парчета от протектора. Това разпадане говори за ниско качество на гумата. Такова нещо единствено може да се получи, ако се кара продължително по трошенокаменна настилка.

Абсолютно! 8 години не са малко. Пекло ги е слънце, валял ги е дъжд, време е минало доста. Даже се учудвам, че @The Best Forman ги е оставил толкова дълго време на колата си.

По всички описания проблемът е дъртоза на гумите.

Веднъж в месеца до 100% аз така правя на всички EV които съм имал и имам. Точно така, няма никакъв смисъл да чакам 30 минути да зареди от 80 до 100% което в километри е между 80 и 120км. Към момента на AC вкъщи зареждам в диапазон 30%-50% или 40%-60%. Идеята е, че в ниските проценти на DC е по бързо зареждането. Ако се наложи да тръгна на някъде за 15 минути зареждам до 80% и мога спокойно да тръгна и да не мисля през следващите 200км пробег. Петък ще ходя по Сърбия, няма да тръгна зареден, за да мога след 130км на безплатния чарджър да съм на нисък %.

Значи за неравномерно износване не можем да говорим. Имаш равномерно износване, къси пукнатини с размер на косъм и откъртени парченца. Гена, отдавам го на ниско качество на каучука, който губи свойства, еластичност за по-кратко време. Казваш,че на петата година се е появило и да речем на 10к км. Според мен налягането им е добре. На Супърба също съм с ниски гуми 18 цола и ги държа на 2.5 бара. Прецени сам дали трябва да ги помпиш толкова с оглед теглото на автомобила. Има и една подробност. Системното каране с по-високо налягане води до износване на средната част на протектора. По-лесно губиш сцепление, повече друса, но разхода пада.

Както са си сега с пепеляка няма да им дадеш осем години , но като махнеш пепелта и по външините блокчета на протектора ясно личи напукване , а на места няма малки парченца (по-изразено на десните). В средата блокчетата са си ОК с дебелина 6 и повече мм. .. сумарно за тез години я имат 20 000 км. я не. Друго , което се сещам и не съм писал - при магистрално каране по външната част на протектора (външните ръбове) ясно личат по-тъмни ивици (все едно е мека гумата). Тези дни имам едно пътуване за кратко по магистрала и ще взема да си направя експеримент в едната посока да са на 2.1 - 2.2 както до сега ги карам , а на връщане ще ги напомпя на 2.5 и ще видя дали има разлика.

Доколкото знам зависи каква е химията на батерията, ако е LFP тя се зарежда и кара без проблем на 100%, но е над определен % зареждането е и много бавно за на път не става, но ако се зарежда домашно не проблем да се зарежда на 100% даже мисля че тесла имах препоръка за 100% поне веднъж седмично Ако е NMC там задължително до 80% се зарежда.

Докато аплодираме модерната посредственост, истинският талант напуска държавата В България има едно странно и болезнено противоречие. Когато някоя певица, естравагантна личност или напълно илюзорна икона се появи на сцена, социалните мрежи избухват. Телевизиите правят извънредни включвания. Коментари. Сензации. Скандали. Клюки. Анализи на рокли, устни, връзки, драми и гледания. Но когато българско дете спечели златен медал от международна олимпиада по математика, физика, информатика или астрономия — настъпва тишина. Тишина, която крещи. Държава с гениални деца се държи така, сякаш интелектът е скучен, а посредствеността е национален спорт. И после се чудим защо младите заминават. Защо България изостава. Защо обществото ни все по-трудно различава стойност от шум. Истината е проста и жестока: Ние не възнаграждаваме знанието. Ние възнаграждаваме зрелището. Децата виждат всичко. Те виждат кого обществото превръща в звезда. Виждат, че ученикът, който е спал по 4 часа, решавал е сложни задачи и е представял България пред света, получава няколко сухи публикации и едно „браво“. А човек без особена култура, без принос към науката, образованието или развитието на обществото, получава милиони гледания, реклами, интервюта и обществено обожание. Това не е просто културен проблем. Това е цивилизационен проблем. Защото една нация върви натам, накъдето сочат нейните идоли. Истинската сила на една държава не е в нощните клубове Нито една държава не е станала велика заради силикон, скандали и евтини песни. Светът се движи от инженери. От учени. От програмисти. От лекари. От изобретатели. От хора, които могат да мислят. Микрочиповете не се създават в дискотеките. Изкуственият интелект не се ражда в риалити формати. Космическите технологии не се правят с автотюн. САЩ, Китай, Япония, Южна Корея — тези държави инвестират милиарди в талантливите си деца. Те превръщат младите гении в национална гордост. А ние? Ние често оставяме олимпиадниците сами да събират пари за пътувания. Сами да се борят. Сами да оцелеят. После същите тези деца заминават за MIT, Cambridge, Stanford или ETH Zurich… и никога не се връщат. И кой е виновен? Не само политиците. Цялото общество. Народ, който превръща посредствеността в култ, започва да се страхува от интелекта Това е най-опасната част. Когато едно общество спре да уважава знанието, то постепенно започва да мрази хората, които мислят. Умният започва да бъде наричан „зубър“. Интелигентният — „надут“. Четящият — „скучен“. Мислещият — „странен“. А шумният, простоватият и скандалният стават “интересни”. Така деградацията не идва изведнъж. Тя идва с аплодисменти. Най-голямото богатство на България никога не е било в земята — а в мозъците България е създала учени, изобретатели, програмисти, математици и инженери на световно ниво въпреки бедността, хаоса и липсата на подкрепа. Представете си само за миг какво би станало, ако тези деца получаваха: / национално уважение; / медийно внимание; / истински награди; / модерни лаборатории; / подкрепа от бизнеса; / държавни инвестиции; / обществен престиж. Представете си ако посрещахме олимпиадниците на летището така, както се посрещат музикални звезди. Ако телевизиите излъчваха интервюта с млади учени в праймтайм. Ако един медал по физика носеше повече слава от скандал в TikTok. Тогава България нямаше да бъде държава, която “оцелява”. Щеше да бъде държава, която води. Трагедия не е в издигането на посредствения илюзорен култ. Истинската трагедия е приоритетът. Музиката сама по себе си не е враг. Развлеченията не са проблемът. Проблемът е, когато те заемат мястото на ценностите. Когато човек, който не може да каже две смислени изречения, влияе повече на младите от учител, учен или създател. Когато алгоритмите възнаграждават скандала, а обществото доброволно коленичи пред него. Тогава деградацията става модерна. България има нужда от нови герои Не от поредния “вайръл” персонаж. А от: . млади учени; . създатели; . инженери; . предприемачи; . хора с визия; . хора с дисциплина; . хора, които изграждат бъдеще, вместо да продават илюзии. На едно дете трябва да му стане ясно още рано: Да бъдеш умен е престижно. Да бъдеш способен е модерно. Да създаваш стойност е велико. Ако България започне да боготвори знанието, светът ще усети удара Защото българският талант е реален. Проблемът никога не е бил липсата на потенциал. Проблемът е липсата на култ към потенциала. Имаме деца, които печелят олимпиади срещу държави с десетки пъти по-големи бюджети. Имаме млади хора, които създават софтуер на световно ниво още преди да завършат училище. Имаме умове, които могат да променят индустрии. Но вместо да ги издигнем като пример, обществото често ги оставя в сянката на евтината сензация. И после питаме защо държавата буксува. Една нация умира първо духовно Не икономически. Не демографски. Първо умира духовно — когато спре да различава стойностното от шумното. Когато героите ѝ станат кухи. Когато интелектът стане неудобен. Когато знанието стане “неактуално”. Тогава започва разпадът. Но има и добра новина. Това може да се промени. В момента, в който започнем да даваме сцена на истинските умове. В момента, в който започнем да уважаваме дисциплината повече от евтината популярност. В момента, в който направим знанието отново престижно. 𝐀𝐧𝐨𝐧𝐲𝐦𝐨𝐮𝐬 𝐁𝐆

Ами принципно не много защото като проверявам маслото и като извадя щеката от минимума до средата има масло , после има празни място няма масло и после чак на максимума има и така вече 3-ти път като проверявам даже като сипах единия литър също беше така и за това не съм много сигурен но според мен къде оставя най-гъсто до там е !