Цялата активност

Благодаря! Оставил съм я в ЕТ. Те да я продават. Нямам време да се занимавам с продажба и 90% от времето съм в Гърция.

Щом споменахте за уокмен. 1985 година една приятелка имаше HITACHI CP-90SP, касетната част беше с букси и като се изкара се превръщаше в уокмен. Беше уникално за онези години. Какви умници са били навремето Японците, а сега ги няма почти никакви.

Да, сравнително нова и модерна техника. Колкото е по-нова, толкова е и недоизпипана. И какво като са с тези екстри. Това не означава, че са с читав тунер, фабрично. Моите два касетофона от 80та година хващат с прибрана антена и закопчана на мястото си. п.п. @The Best Forman Гена, забравих да те питам. Тези уредби имат ли телескопична антена. Ако нямат, сложи ли нещо в антенния вход. Предполагам, че това с петте колони е ресийвър за домашно кино, а те нямат антена. Какво очакваш от уокмен. Нека да си говорим сериозни неща. Само платката на моите тунери е колкото два уокмена. Чувал съм. Когато се е налагало, ТВ хваща всички ефирни с 20 см. медна тел, бодната в антенния вход. И не живея на осмия етаж на блок. Това е приземен етаж на къщата.

Всъщност не са .. всички са с откачващи се колони и пет канални еквалайзери с лоуднес .. даже едната система е с пет колони и долби съраунд .. както всяка аналогова система муха да мине и започва да се смущава .. аз слушах преди една-две години радио от ефира на един уокмен и беше голяма мъка да му намеря място със сигнал .. не знам дали знаеш , но и телевизионния сигнал е с обърната поляризация след въвеждане на цифровата ефирна телевизия.

Ако касетофона не имал контакт с вода или не е имал намеса от други майстори, най веройатно ключа за превключване режим радио-касетофон или изсъхнали кондензатори към платката с тюнера. Ако има шум и не хваща нищо, провери първо връзката към антената. А пък смяна на кондензатори е мнооого друга работа. За ключа контактен шпрей почти винаги решава задачата.

Произвежда се 1983-84 г. От истинските. Асене, обикновено старите машини дават проблеми с механиката. Ремъци, ролки... и много рядко с радиото. Касетната част работи ли. Просто питам, едва ли ще я ползваш. Сега е по-важно радиото да работи. Има достатъчно станции за слушане. Може да е нещо дребно. Понякога превключвателите правят номера. С времето се замърсяват или им отслабват контактите. Тези за касета-радио и за смяна на вълните на радиото. Разщракай ги. Иначе си е за майстор. Не го отваряй. За София не мога да ти помогна. Това показва колко са читави. Кой знае какви боклуци е събрал. Гарантирам ти, че това Хитачи ще хваща всичко, наред.

В общи линии на старата техника проблемите са механични - превключватели пълни с прах , които не пускат съответната функция. Другия проблем на аналоговата техника е цофровизацията на ефира т.е. ако пръщи и нищо не лови е по-скоро това .. вкъщи тъста е събрал колекция от стара аналогова техника , от които няма една уретба , която да лови радио както трябва (а сме срещу кулата на Копитото) и за това взех една дребна система , която изкара всичко от ефира с една жичка за антена (така си е фабрично) .. та ти прецени дали да го отваряш. П.П. Ако има повреда все пак , не търси сервиз .. прегледай по разните му групи "клошари" , които събират и въстановяват такава техника за някой ентусиаст с възможност да го отремонтира.

Честито и от мен. Да те вози комфортно, бързо и безаварийно! Старата какво ще я правиш?

Чета от няколко дни мненията за аудио техниката с интерес. Не защото съм някакъв маниак, а защото имам един радио-касетофон HITACHI TRK-9100E (вероятно на моята възраст, а може би и по-голям), на който преди десетина години му отказа радиото, но идея си нямам какво му е. Надъхал съм се да го оправя, но се чудя дали да го отворя и какво бих разбрал аз, или да търся човек запознат с устройството и да го давам за ремонт. Някакви препоръки за човек занимаващ се с ремонт на такива динозаври?

Говорим си за триглави декове, но друго си е човек да види какво е туй нещо. Главите и механиката на моите декове. Примерна снимка от нета. Различни модели са като година, но в това отношение са еднакви. Двата тонвала не подсказват за автореверс. Това е двойно водене на лентата, с цел по-добър опън и контакт с главата. Също осигурява по-равномерна скорост. Двете глави в центъра и в ляво е изтриващата.

Странното е , че по онлайн магазините излиза снимка на моя ключ (вероятно и при другите модели ключовете са подобни или същите) и в описанието пише , че поддържа и темпомат , а при моята има само лимитер.

Точно така. По принцип можеш да слушаш и двете. Редуват се, ръчно с бутон. По-бързо и директно сравнение с източника няма. Когато се работи с двуглава машина може да ти изневери слуховата памет. По подразбиране винаги тръгва със сигнала от източника. Нали трябва да се настрои ниво на записа, преди всичко. Аз предимно го държа да си слушам записа. Всъщност, това е предимството на триглавия дек. Е, води се и по-висок клас. Възпроизвеждащата глава е след записващата и веднага чуваш записа. Можеш да донастроиш подмагнитването и да чуеш как влияе на записа. Има и декове с автоматична калибровка на ниво и bias, но моите не са такива.

До колкото помня всеки триглав дек може едновременно да възпроизвежда по време на запис, т.е. ти слушаш записа а не това, което се подава от плеъра.

За мен това време все още продължава, Нямам опит със записи на звук на видеомагнетофон. Може би печели от по-дългото времетраене на лентата. А и зависи каква е целта на такива записи. Касетният дек не ги прави по-лоши. Мишо, качеството наистина не се променя. При добра записваща техника и лента. Сравнявам непосредствено с източника още по време на записа. Чрез едно бутонче, което прехвърля източник - запис. Триглавите декове дават тази възможност, защото главата е разделена на записваща и възпроизвеждаща. При двуглавите е комбинирана и тази функция е невъзможна. Същото е и при касетофоните. п.п. Дековете имат и потенциометър bias за плавно регулиране на подмагнитващия ток при запис. Така могат да се вдигнат високите честоти повече и от на източника. Но идва и момент, когато стават нереални или изкривени. Винаги го държа в нормално положение и проблем няма. Няма нужда при добър източник.

Благодаря Пепи! Още ми е и за камионче, ама по-натам, отделно Хайлукс са само мид хибрид вече (за Гърция), а новия модел догодина. С тая мога да тегля до 750кг колесар без спирачки, което е малко ограничаващо в избора на водно превозно средство. Специално 4х4 търсех, поради тази причина. Лошото е, че няма фабричен теглич и оригинален добавен няма да е с електрическо прибиране. Отделно си иска кодиране на ЕСП, асистенти и тн. Все пак утре й поръчвам в ЕТ теглич, но имат проблем с доставките - от Украйна идват.

Ами трябва да се вземат пари, макар и за ненужни "екстри" , искаш или не, плащаш.

Ей така като стане 1212.mp4

Точно така, SEN-alloy, което е съкращение на Сендаст алой е търговска марка за JVC. Маранц също ползват такива. Сега като се зарових си мисля, че на братчеда модела на дека Maranz трябва да е бил SD 4000. А Съветския Маяк също го е купувал от Норвегия. Но както казах, той е басист и свири по венюта и до днес. Нямам представа какво се е случило с тези машини. Помня още, че имаше един ролков Ухер, който изглеждаше чудовищно в сравнение с Юпитер или Кащан. Но във времето на презаписите той беше намерил начин да сваля CDта и плочи на видеокасети и според това, което той ми е казвал качеството на звука не се е променяло въобще. С неговия музикантски слух.... сигурно е бил прав

Добре, че не направи грешката да се метнеш на камион! Много безаварийни!

Днес си я взех. Доста приятно вози. Очаквах да е по-твърдо! Много копчета, много менюта. Трябва да я разучавам на спокойствие.

Според неестествения лимитера е "стандартна" екстра, но cruise control-а трябва да си го поръчаш отделно! WTF!??!? Отделно, следващо ниво е ACC-то. Ами ... благодаря, ще е от екстрите, които да си спестя. Лимитер - задължително, пари за cruise control, не, благодаря. Тотално се сбърка тоя свят

Mмм да .. по горната страна на ключа има On/Off на лимитера , а по долната On/Off на темпомата.

Така написано излиза информация, иначе нъцки. Научих нещо ново за JVC. Моите наистина са Пермалой. Не бъркам. Даже Хард Пермалой! И не само лампови. Тея са аудиофили. Болестно състояние. Чуват и сигналните и захранващи кабели на апаратурата ... В записите им звучат един, два инструмента и вокал. "Аудиофилът слуша апаратурата с помощта на музика. Меломанът слуша музиката с помощта на апаратурата". Алън Парсънс, звукоинженер и музикант

SENALOY (SEN Alloy) доколкото помня е сплав която я използвана първо в JVC дековете. Сплав от няколко елемента устойчива на висока температура и триене. Тея дето слушат лампови уредби са звуко маниаци и чуват дори и най краткия страничен звук из тоновете . Попадам понякога на видеа в тубата, има лампови уредби колкото кухня и кресла срещу тях, хората сядат и ги слушат. Толкова пък е прекалено. На мен ми стига да отличават дали има долби или не, или ракията е гроздова или кайсийка. Повечето е прекалено.

Тази сутрин получих пиле. Поне така твърди Бездарната скумрия. Аз лично бих го описал като молекула с аромат на птица. Поднесе ми го между два пръста и каза: “Внимателно, ТОЛУМБ.“ ВНИМАТЕЛНО С КАКВО, БЕЗДАРНИЦЕ? То е толкова малко, че ако кихна, ще влезе в друга стая. Отворих беззъбата си устичка. Не за да ям. За да покажа приблизителния размер на мястото, в което се очакваше да изчезне това недоразумение. Организмът веднага започна да изключва маловажни системи, за да запази последните сили за преглъщане. Накрая поех хапката. Нямаше дъвчене. Нямам техническото оборудване за подобни глезотии. Опитах се да захапя парчето. После си спомних, че нямам зъби. Наложи се да приложа древната техника: ЗАСМУКВАНЕ С ОТЧАЯНИЕ. Пилето просто премина през мен като служебна бележка. Стоях няколко секунди неподвижно. Чаках организмът ми да регистрира храненето. Нищо. Стомахът дори не разбра, че е имало събитие. Провери входящи. Провери спам. НЯМА ПИЛЕ Окото ми започна да се присвива. Първо леко. После така, че вече приемаше сигнали от съседния апартамент. След още десет секунди хващах турска телевизия. Бездарната ме погледна: “Какво ти е на окото, бе термит?“ КАКВО МИ Е?! Това е реакция на организма към обида. Седем килограма организъм получиха храна с размер на парацетамол и ти ме питаш какво ми е на окото. После, след обичайното забавяне, информацията най-после успя да премине през всички образователни дефицити на Бездарната и тя наряза една голяма порция на ситно. Много ситно. Толкова ситно, че всяко парче изглеждаше като отделно извинение Изядох ги едно по едно. На последното окото ми си върна българските канали. Ядох, докато единият ми бъбрек поиска да бъде преместен на по-спокойно място. И сега пак съм недоволен. Сит съм, но обидата още не е смляна. Стомахът може да прости. Аз не! Автор: Деси от Фондация Спаси Ме