Цялата активност

Ох, извинявай, идеята ми беше, че аз почвам да пиша по-сериозно Абсолютно те разбирам. VAG групата имат особено позициониране относно пътното поведение. Не е нито много твръдо, нито много комфортно, нито ... абе мешаница. Ситроен, като цяло, са доста меки и, очевидно, това е твоето. Аз предпочитам малко по-твърдо возене, но не чак лагерна количка. А познат, който навремето купи Мица я продаде, защото му била прекалено мека и не била неговата кола. Та "добро" е относително понятие. Та - хора всякакви. Варианти също.

Не е продължение. Това е самото начало. Или продължение на това, което съм пропуснал. Всичко започва от Англия. Акцентът ми беше на частта, която засяга JVC. Историята е подробно описана в линка, който съм дал към Уикипедия. И пак да кажа. Това лого е само на техника с надпис Victor. А тази техника е само за японския пазар. При надпис JVC го няма. Нито на продукта, нито на опаковката. Те Са звукозаписна компания от създаването си. Ето я и историята от моя линк. „His Master's Voice“ е търговска марка в сферата на развлеченията, изобразяваща куче на име Нипър, което се взира в рупора на грамофон с манивела. Картината, нарисувана от Франсис Баро през 1898 г., се превръща в символ, използван в световен мащаб от звукозаписни компании, производители на потребителска електроника и търговци на дребно в развлекателния сектор. Оригиналната картина „His Master's Voice“, както и няколко нейни копия, нарисувани от Баро, са собственост на фондацията „EMI Archive Trust“, базирана в Хейс, Лондон. В началото на 1899 г. Франсис Баро подава заявление за авторско право върху оригиналната си картина от 1898 г., като използва описателното работно заглавие „Куче, гледащо и слушащо фонограф“. Той не успява да продаде творбата на нито една компания за фонографи. Първоначално картината е предложена на Джеймс Хоф, управител на „Edison Bell“ в Лондон, но той отказва с думите: „Кучетата не слушат фонографи“. Уилям Бари Оуен, американският основател на „The Gramophone Company“ в Англия, предлага да закупи картината за 100 паунда при условие, че Баро замени фонографа с един от техните грамофони за плочи. Баро се съгласява и изображението е използвано за първи път в каталога на компанията от декември 1899 г. Компанията започва да поставя изображението и върху своите грамофони. С нарастването на популярността на търговската марка, впоследствие са поръчани още няколко картини от Баро за различни корпоративни цели. През 1909 г. „The Gramophone Company“ започва да използва търговската марка с кучето и грамофона върху етикетите на своите плочи, заменяйки предишната емблема с „Ангела на звукозаписа“ (Recording Angel). Компанията бързо става известна като „His Master's Voice“ поради видното изписване на тази фраза по горния периметър на етикета. The Gramophone Company (HMV) разпространява записите си из цяла Европа, а по-късно създава специализирани международни подразделения в няколко държави. В регионите без такива подразделения, като Скандинавия и Гърция, британската компания HMV изнася своя продукция. През 1921 г. The Gramophone Company открива магазин за търговия на дребно под името „His Master's Voice“ на Оксфорд Стрийт. Появяват се и други магазини, превръщайки „His Master's Voice“ в голяма верига за продажба на музикални продукти. През 1925 и 1926 г. The Gramophone Company създава подразделения за издаване на плочи съответно в Австралия и Нова Зеландия. През 1931 г. The Gramophone Company става част от EMI. От средата на 80-те години на миналия век EMI започва да открива международни магазини HMV, но няма право да използва търговската марка „His Master's Voice“ в САЩ, Канада и Япония. Въпреки това, използването само на инициалите „HMV“ от страна на EMI в тези региони е разрешено. През 1985 г. EMI продава индийския клон на The Gramophone Company (създаден през 1901 г.) на групата RP-Sanjiv Goenka Group; Въпреки това търговската марка „His Master's Voice“ продължава да се използва в Индия по лиценз от EMI до 2003 г. ... Търговската марка „His Master's Voice“ е върху етикетите на множество грамофонни плочи. Издание на Уиспърин Джак Смит от 1928 г., дело на компанията „The Gramophone Company“ във Великобритания.

Не знам дали си ползвал авто пожарогасител. Но заверен или не, изненадата ще ти е неприятна със сигурност. Това е абсолютно фиктивно устройство, което не може да загаси нищо. Преди няколко години се беше запалила една Дачия пред нас. Гореше й само предната броня все още. 3-4 човека извадихме пожарогасителите да я гасим. Ако я бяхме препикали щеше да има по-голям ефект. Стикерите не ги лепя от години. Нито на ГТП съм имал проблем, нито при спиране от полиция. Не само не съм имал проблем, дори не е повдигано и като въпрос. И с полицай да говориш ще ти каже, че дали има или не стикери, проверява в таблета за ГТП и ГО така или иначе по задължение. Супърба ми беше с пожарогасител без стикер. Беше яко. Където е ставало на въпрос вдигам рамене и приключва драмата

Никога не е произвеждано подобно недоразумение, през 1954/57 година на немците изобщо не им е хрумвало да се занимават с такива безмислици. Колата се е появила благодарение на невероятния успех на състезателният Мерцедес W194, Който записва 1-во и 2-ро място 24-те часа на Льо Ман през 1952 година, Отново печели 1-во и 2-ро място на Carrera Panamericana в Mexico и има забележително присъствие по време на надпреварите на Bern-Bremgarten и на Nürburgring sports car races, Както и 2ро и 4то място на на Mille Miglia, Всичките през 1952 година. От завода излизат точно 10 състезателни W194, само и единствено през тази година. Настояванията и убедителните аргументи на един дилър на луксозните модели на Мерцедес в САЩ, Който е успял да внуши на производителя от Щутгарт, че платежноспособните клиенти на марката отвъд Океана имат значителен интерес да притежават шосейна версия на състезателния W194, В крайна сметка водят до решението през 1954 да се създаде кола, наподобяваща пистовият снаряд, пожънал победи в различни високоскоростни надпревари. Идеята е била за спортно купе (1954-1957) и роудстър(1957), общо са направени всичко на всичко 1400 екземпляра, повечето с отварящи се като криле врати на 300 SL Gullwing и малка част със стандартно отварящи се врати, на 300 SL Roadster. От тези 1400 бройки, 29 модела са били произведени изцяло от алуминий, А за тестови цели, един модел е бил създаден от пластмаса, подсилена със стъклени влакна. Mercedes-Benz 300 SL racing sports car (198 series, 1954 to 1957).

+1

50 еврака е във Филибето. п.п.На последния гтп са ми писали +30000 км в протокола, които до следващия няма да навъртя. Днес бях до пункта за друго возило и като повдигнах въпроса ми казаха, че нямало проблем...

Важно ми е, доколкото е важно да се направят 2 коректни, реални измервания при работа на бензин и на газ. Иначе не ме бърка особено, но просто ще им кажа на пункта да не закачат нищо, щом не е задължително. Като цени, как вървят в Севлиево? На пунктовете където ходя аз в последните години е 60€ в момента.

Съвсем сериозен съм.. Под по-добро имам предвид по-меко и комфортно, макар и на пружини. Така го усещам като притежател и на Ситроен, освен на Шкода, в която съм влюбен.

Продължение....... The Gramophone Company, които вече са и звукозаписна компания отварят първия си магазин на Оксфорд стрийт в Лондон през 1909та и започват да се разрастват. До 1960та да вече верига в Лондон, през 70те и 80те стават международна верига, а през 1997ма отварят 100ния си магазин, отново в Лондон. След това се отделят като самостоятелно акционерно дружество от EMI (EMI наследяват Грамофонната компания), изпадат два пъти в несъстоятелност, биват купувани от различни консорциуми и в ден днешен са основно верига магазини за аудио носители, мърч, компютърни игри и т.н. https://en.wikipedia.org/wiki/HMV Това е нашия местен магазин в центъра на Суиндън.

Дай дефиниция на "добре" Добре - меко? Добре - твърдо? Добре - спортно ? Сега по-сериозно. По онова време Ситроен предлагаха възможността за избор на окачването, което много малко други марки предлагаха. Сега са както всички останали. Дали малко по-меко или по-твърдо е все тая, в масовката са. И, за да съм абсолютно честен - навремето се бях загледал в BX. За добро или лошо се сдобих с Opel Vectra и интереса ми към Ситроен приключи.

И сега возят добре, поне по-добре от VAG, макар и на пружини. И седалките са по-меки и удобни.

Едно време Ситроен бяха стандарта за возия с техните хидро-пневматични окачвания. Ама ... бяха.

На последния преглед на Опела ми го закачиха на ОБД, на същото място 3 месеца по-късно с Октавията - не. Това в Севлиево В София мога да ти кажа къде НЕ закачат, ако ти е важно.

На пункта, където ходя аз, не ми пипат OBD, а закачат нещо с 2 щипки на клемите на акумулатора.

Наистина, сегашните Ситроени са много грозни, не знам как е возията, предишните, някои модели, возиха доста добре.

Оказа се, че не съм единствен с този надпис на таблата на регистрационния номер, че на всичко отгоре пак е Шкода!

Марката загина отдавна, това което се движи по улиците не са истински Ситроени, а зомбита. Последният истински Ситроен е отпреди поне 30 години. Някъде около Ксантия и ХМ всичко приключва.

Обръщали ли сте внимание напоследък, дали задължително включват някакъв донгъл в OBD буксата на автомобилите при ГТП или си е по усмотрение на конкретния пункт и извършващия прегледа? Не че имам нещо против, но миналата година малко след прегледа, разбрах, че като закачиш нещо в OBD-то, ми спира газта и колата работи само на бензин. Не е дефект, така си е направена уредбата. Тъй като си е регистрирана по надлежния ред - заведена е в системата на ДАИ, вписана в талона и т.н, при прегледа се прави измерване на отработените газове CO2, при работа и на двете горива. Е, оказа се, че тогава сме мерили само на бензин, но не го знаех в този момент, просто ми направи впечатление, че мига бутона за превключване бензин/газ, все едно още е студена колата и не е готова да превключи, но не е била това причината. Човека ме пита сега на газ ли е и аз предположих, че е, макар че не бях сигурен, защо е това мигане в момента.

Имам бледи, но положителни спомени от возенето ми в BX, на бащата на мой приятел, когато съм бил на ~10 години. Тази кола имаше изключително приятна возия. За състоянието няма да коментирам. Както аз така и моя приятел сме научени да си пазим вещите, та и баща му я поддържаше като нова.

Саше , самодейността в инженерните среди се толерира , само когато е обоснована. Ти "уволняваш" като ненужни разни възли и детайли само на базата "вчера работеше" и рИвеш като Саранска мечка .. тоз Фаворит го събрах на поляната и вървя повече от 10 години безотказно , но в пълен комплект .. ай сега намери системата за Принудителен празен ход , инсталирай я , и тогава пак ще си говорим .. и вчера ти казах , че компа си търси клапана , ама ти пак "вчера работеше"

Тая марка не я харесвам, ама това ми хваща окото

Бих добавил - чисто нова, от магазина. Купих я, когато ги имаше. Да си имам резерва. Разделих се с нея, защото колата на Иво, желанието и усилията, които полага го заслужават. Освен това ги няма никъде и беше принуден да си я изработва сам. И най-вече, да има на видно място спомен от мен.

Пускам този пост с известно закъснения, понеже напоследък се занимавам да си подкарам другата ежедневка - Джетата, и нямам никакво време за Шкодата. Преди около 3 седмици (дано не бъркам, в последните месеци времето ми се е сляло и не знам кой ден сме ) Жоро @joro-120L ми дойде на гости в цеха да пием по едно кафе. Както обеща, донесе спирачната помпа, която тепърва ще тествам и реставрирам. Освен нея дойде и с още един много ценен подарък - перфектна задна табелка "Skoda 120L": Толкова е лъскава, че не мога да я снимам като хората Ще заспи перфектно на вече красивата задница! За пореден път искам да изкажа благодарности към Жоро! Много благодаря!

Дублирането на снимката е неволно. Втората да се счита за невалидна.