Цялата активност

Татра 111

Преди да навлязат модерните влекачи в старата фирма имахме Татра 813. Намерихме я в базата на Студена с блокирал двигател. Не знам какво му бяха правили, но си я стегнахме и тръгна. На нея слагахме с кран валяк, а на ремаркето качвахме по талпи асфалтопалагач. Бръмкаше си все едно няма нищо качено на нея. Даже на ремаркето няколко пъти возихме 42 тонен CAT D9H по времето, когато нямаше проблеми да си возиш извънгабаритни товари с каквото имаш под ръка. Имахме и една триосна, шитнахме я края на 90те на СКГТ да си влачат закъсалите автобуси с нея.

Саше, това го играх на един служебен челен товарач, който е на дизел и там има много повече гняз. Прекъснахме горипровода и сложихме 2 филтъра - един с чашка за едрите боклуци и един прозрачен за ситните. След тях е оригиналния горивен филтър на Хюндай. И изненада - двигателя спря да влиза в авариен режим 30 часа след смяната на оригиналния горивен филтър.

ТБЧД

Днес смених стоповете на ремъркето с нови с 4 секции и всичко е ок

Модели: Леки автомобили Tatra 10 (1919 – 1927) Tatra 11 (1923 – 1927) Tatra 12 (1926 – 1934) Tatra 17 (1925 – 1929) Tatra 20 (1919 – 1926) Tatra 30 (1926 – 1931) Tatra 31 (1928 – 1930) Tatra 52 (1931 – 1939) Tatra 54 (1931 – 1934) Tatra 57 (1931 – 1948) Tatra 70 (1931 – 1936) Tatra 75 (1934 – 1942) Tatra 77 (1934 – 1938) Tatra 80 (1930 – 1937) Tatra 87 (1937 – 1950) Tatra 97 (1937 – 1939) Tatra 107 Tatra 600 Tatraplan (1948 – 1952) Tatra 603 (1956 – 1975) Tatra 613 (1974 – 1996) Tatra 623 (1980 – 1998) Tatra 700 (1996 – 1999) Товарни автомобили Tatra 13 (1925 – 1933) Tatra 22 (1934 – 1935) Tatra 23 (1927 – 1933) Tatra 24 (1929 – 1939) Tatra 25 (1933 – 1934) Tatra 26/30 (1926 – 1933) Tatra 27 (1930 – 1947) Tatra 28 (1932) Tatra 43 (1929 – 1938) Tatra 49 (1929 – 1939) Tatra 72 (1933 – 1937) Tatra 74 Tatra 79 Tatra 81 (1939 – 1942) Tatra 82 (1935 – 1937) Tatra 85 (1936 – 1941) Tatra 92 (1938 – 1940) Tatra 93 (1937 – 1941) Tatra 98 Tatra 111 (1942 – 1962) Tatra 114 (1947 – 1948) Tatra 115 (1948 – 1949) Tatra 128 (1951 – 1952) Tatra 138 (1959 – 1971) Tatra 141 (1957 – 1970) Tatra 147 (1957 – 1961) Tatra 148 (1972 – 1982) Tatra 158 Phoenix (2011 – ) Tatra 163 Jamal (1999 – 2014) Tatra 805 (1953 – 1960) Tatra 809 (1953) Tatra 810 ANTS (2008 – ) Tatra 813 (1967 – 1982) Tatra 815-7 (от 2008 г.) Татра 603 (1956 – 1975) V8, въздушно охлаждане Татра 613 (1974 – 1996) Татра 700 (1996 – 1999) С този модел, производството им приключва

Не е вярно. Всякакви клечки вършеха работа стига да държат ножчетата здраво и на малко разстояние.

А пък майка ми правеше в това Крем Карамел Също така и печени макарони от които аз изяждах само най-горната хрупкава част. И риба, ама това го ядяха без мен

Той Ръсти така си ходи всеки ден последните 3 години из цялата страна Честито, Саше!

Детското ми "аз" мисли утре , да ходи с 120 ка на работа, от която капе масло, антифриз и бенз помпа и е на молитва. Доколко мислите че това е адекватно решение ?

Остава и да ги хванеш с голи ръце.

ама там ти трябват и кибритени клечки ...

Две кафени лъжички, монтирани в тялото на маркер и нес кафето ти е готово. Сещаш ли се. Това е най-откритият бързовар, който може да съществува. Някои ентусиасти го правеха и с бръснарски ножчета.

Аз съм грял вода с бързовар в алуминиева кофа, това ноември 2000г, докато се ориентираме къде да поставим бойлер в къщата. Имахме два бързовара - дълъг за кофата, за повече вода и един по-къс, за битови нужди.

По-новия модел трябва да е със стъклено прозорче. Нашата беше много стара и с плътен капак, като на снимката. Спомням си и за ютии, печките Лъч, по-старите парти грилове и първите чушкопеци. Саше, стига писа свободни съчинения.

Търси се фибър и лагери за водна помпа ... Или цяла , работеща.

Без Т87 нямаше да имаме нито Volkswagen, нито Porsche. Става дума, разбира се, за митичната Tatra T87 - един от най-модерните автомобили в света от 30-те чак до 50-те години, и обект на една от най-безскрупулните кражби. Един екземпляр от тази необикновено рядка кола се продава в момента на търг от Bring-A-Trailer и четири дни преди края на наддаването цената е колкото тази на чисто ново Porsche 911 Carrera. Обикновено, когато стане дума за чешко автомобилостроене, се сещаме за Skoda, която вече над три десетилетия е част от групата Volkswagen. Но някои от най-висшите достижения на чешките инженери носят друга марка - включително и колата, която може би в най-голяма степен е повлияла на развитието на индустрията като цяло - Tatra T87. 13 факта за удивителната Tatra T87 Първата наистина аеродинамична кола Т87 се появява за пръв път през 1936г. и незабавно прави силно впечатление. По това време автомобилите като цяло са с аеродинамиката на плевня и с комфорта и управляемостта на волска каруца. Чешката Tatra е първият автомобил в историята, който започва да разглежда аеродинамиката от научна гледна точка. Освен това е пълна с умни инженерни решения. Тиха и опасна Конфигурацията с трите предни фара изглежда позната от Tucker 48, но всъщност тази Tatra изпреварва американския автомобил с над десетилетие. Т87 е бърза, шокиращо тиха за онези години и доста сложна за неопитните шофьори. Като иновации тя няма конкуренти в онази ера. Къде щяха да са чешките коли днес без войната и СССР? Предложената за продан бройка на снимката е T87 от 1941 година с донякъде мистериозна предистория, със скорошна и много старателна реставрация, и с всички необходими документи, включително сертификат от музея в Копршивнице. Освен това този автомобил е красноречив намек докъде би могла да стигне автомобилната индустрия на Чехословакия, ако не я бяха спрели Втората световна война и съветската окупация. Геният на Ханс Ледвинка Множество блестящи специалисти са се трудили, за да се роди Т87, но главната заслуга несъмнено е на Ханс Ледвинка - гениален австрийски конструктор и бивш директор на Steyr, чиито златни години обаче минават именно в Tatra. За жалост на Ледвинка е съдено никога да не получи приживе полагащото му се признание. Неговият интерес към аеродинамиката и изобретеното от него тръбно шаси с напълно независимо окачване ще оформят европейското автомобилостроене за десетилетия напред. Tatra T77 - вдъхновена от цепелините Ледвинка и германският инженер Ерих Юбелакер са обсебени от идеята да намалят въздушното съпротвление - нещо, за което почти никой друг не мисли по онова време. Те първо разработват Tatra 77, с едно рамо от унгареца Пал Ярай, главен дизайнер на въздушните кораби на граф Цепелин (по-късно Ярай консултира Auto Union, Chrysler, Mercedes-Benz, Ford). Ледвинка накрая се озовава в затвора После Ледвинка пренася идеите и в по-модерната T87. Специфичният вертикален "плавник" в задната част на каросерията разделя въздушното налягане поравно от двете страни на автомобила - решение, което после масово ще се прилага в авиацията. През 1979г. въздушното съпротивление на Т87 e измерено в новопостроения въздушен тунел на VW и се оказва 0.36 - по-ниско от почти всички модерни коли от онова време. Между другото след войната Ледвинка е съден в Чехословакия като колаборационист и прекарва пет години в затвора. После отказва да се върне на работа в Tatra и се пенсионира в Мюнхен. Самоубийствени врати, самоубийствени шофьори Разбира се, Т87 не е и без недостатъци. Видимостта назад е силно ограничена. Предните врати са закачени в задната си част - т. нар. "самоубийствени врати", докато задните са нормални. Иновативното задно окачване е специално предвидено за доста примитивните гуми по онова време, и може да изненада неподготвените шофьори твърде неприятно. Т87 е забранена за нацистки офицери Според една от множеството легенди около този автомобил, самият Хитлер забранил в един момент употребата на Т87 в германската армия, тъй като чешката Tatra се превръщала в едно от най-добрите оръжия на съпротивата - толкова много нацистки офицери намерили края си, подведени от бързината на Т87. Такава забрана действително е открита от историците, но не е подписана от Хитлер - и е наложена след няколко инцидента без жертви, а не след десетки загинали командири. Магнезиев V8 и рекордно нисък разход Т87 е една от най-бързите коли на своето време. Заслугата е отчасти на 3-литровия V8 от магнезиева сплав с въздушно охлаждане, полусферични горивни камери и горни валове, който е разположен отзад и развива 85 конски сили (на практика концепцията, около която скоро след това ще се роди Porsche). Но и аеродинамиката играе роля - конкурентите, които могат да се мерят с Tatra като скорост и ускорение, имат разход от порядъка на 20 литра на 100 км, докато при Т87 разходът е едва около 12 на сто. Фердинанд Порше копира Tatra Т87 си остава много рядък автомобил, защото Втората световна война прекъсва производството. В 14-те години преди и след войната, в които се прави моделът, са сглобени общо около 3050 бройки. Eдна от тях е проучена задълбочено от Фердинанд Порше и много от идеите на Tatra са приложени впоследствие във VW Beetle (и оттам - в Porsche). След войната VW дори изплати на чешката държава парична компенсация заради откраднатите идеи. Цената днес с лекота надхвърля 100,000 долара Комфортният интериор на Т87 може да настани шестима възрастни, които да се движат със 160 километра в час по магистралата при ниво на обезшумяване, с каквото в онези години не разполага дори Rolls-Royce (отново заслуга на аеродинамиката). Цената в началото на 40-те години е била около 25,000 швейцарски франка - доста соленичко, на нивото на по-скъпите модели на Mercedes. В наши дни добре запазена Т87 с лекота надхвърля 125,000 долара в търговете. Наддаването за този конкретен екземпляр до момента е достигнало 139,000 долара и нищо чудно да надмине 150,000 до края на търга. Направено в... Судетенланд Този екземпляр е произведен след окупацията на Чехословакия от нацистите - на табелката пише произведен в "Неселсдорф, Остсудетенланд" (вместо Копршивнице, Чехословакия). След това е доставен в Прага, вероятно на германски клиент, през ноември 1941. После следите на колата се губят, докато най-накрая тя е открита изоставена в една плевня в Литва и е предадена за реставрация на специализирано ателие в Копршивнице. Почитателите: От Ромел до Стайнбек и Джей Лено Въпреки малката производствена серия, Т87 е стигнала в ръцете на много забележителни клиенти. Сред притежателите й са американският писател-нобелист Джон Стайнбек, фелдмаршал Ервин Ромел, германският авиоконструктор Ернст Хайнкел, египетският крал Фарук I, чехословашкият президент Едуард Бенеш (както и първите комунистически лидери на ЧСФР след войната Запотоцки и Готвалд). Първата произведена след 1945 бройка е подарена на съветския маршал Андрей Ерьоменко и днес е в музея на Tatra. Сред съвременните почитатели на Т87 са Джей Лено и знаменитият архитект Норман Фостър. https://automedia.investor.bg/a/2-novini/62729-nay-velikata-cheshka-kola-v-istoriyata-ne-e-skoda?i=15#article-gallery

това зарядно , никога не се е ползвало за нещо безопасно , баба ми имаше чайник , дето беше с две метални пластинки на примерно 2мм разстояние директно сгряващи водата. Във въпросното зарядно при нужда влиза щепсел ... Поколение отгледано с открит бързовар , не може да се уплаши...

Не е за автомобили, но на мен ми беше интересна статията. https://zemedeleca.bg/2026/09/06/elektricheskijat-traktor-baterija-ot-100-kwh-varshi-rabotata-na-okolo-25-litra-dizel/

И ние имахме същия "мултикукър" и аз само за кекса си спомням. Но на снимката е някакъв усъвършенстван модел. На нашия капак имаше стъклено прозорче за наблюдение на печивото. А "зарядното" се използваше още за котлон с открити реотани (много добре печеше филийки) и за кафеварка.

Теглим много ремаркета. С всякакви инсталации. Даже имаме и задни светлини на магнит, защото понякога инсталацията на дадено ремарке е дроп, а не може без светлини. Пак казвам, най-добре си сложи модул за задните светлини.

Пробвах всички комбинации. Няма разлика. Така поне на стопа светва както трябва.

Пепи, за да стане "ретро", трябва специална комисия да го оцени. Иначе всеки стар дарак ще се води ретро или исторически автомобил и ще ползва привилегии, само защото е на години. "В България и по-голямата част от Европа един автомобил се счита за „ретро“ (официално „историческо превозно средство“), когато отговаря на следните критерии: 1. Възраст: Произведен е или е регистриран за първи път преди най-малко 30 години. 2. Запазеност: Специфичният му модел вече не се произвежда. 3. Оригиналност: Автомобилът е исторически запазен, поддържан е в оригиналното си състояние и по него не са правени съществени промени в основните технически характеристики (двигател, окачване, спирачна система и т.н.). За да получи законов статут на историческо превозно средство, колата трябва да премине идентификация и да притежава сертификат за автентичност, издаден от оторизирана организация. /а там цедката е много ситна. колата трябва да изглежда, поне като моята / В София: Съгласно действащата Наредба за зоните с ниски емисии на Столична община, „историческите превозни средства“ са официално освободени от ограниченията за навлизане в „Малкия“ и „Големия ринг“. Те нямат нужда от покриване на съвременните екогрупи (от I до V), които се изискват за масовите автомобили при Годишния технически преглед".

Един колега нещо ми обясняваше , че ако си изкарам документ че работя в центъра и го занеса в общината , можело да ми се издаде разрешение. Реално погледнато това са 4те най - студени месеци от годината и тогава е по - ок да си е в гаража. Реално тя още не става и за каране. Чакам бенз помпа от Аутодок, трябва да помисля как да има филтър преди нея за да не се запушва , водната помпа капе и е за семеринг на скороститие ... Мислех днес да я карам до гаража , ама нека подиша малко навън , докато дойде помпата, да и се порадват хората. Реално погледнато е доста шибингяс , да сложиш мотора заедно с инжекцията , заради много неща и резервоара е метален и помпата ... Абе мани... Компа , докато му разбрахме Pinout- a как е нареден ни се майката , то бяха ебахти чудесийте. Изпокарахме се поне 10 пъти ... Вчера отивам, да си изхвърля боклука , 120 ката е паркирана до кофата и гледам , минават мъж и жена ,жената нещо говори , а мъжа зяпа колата ...

А какво ти е мнението да сложиш 21W на габарита на ремаркето, да светне по-силно и да си решиш проблема.