Аз налазвам тази тема за да се похваля като свободен, от толкова време насам. Първи уикенд, в който малките отидоха при баба си да ги гледа, за да останем с жената като куковици сами. Това не се е случвало откакто се родиха.
И пак спокойствието не беше пълно почти до полунощ.
За първи път от толкова време насам слизам до мазето да включа старата глава и колоните, да избърша прахта, която се е събрала за това време, че дори успях да пиша с пръст.
Стана ми хем тъжно, хем и си обясних защо е така, а и си казах, че за напред вече няма да е така.
Реших да раздвижа ръцете... За тази година (да не кажа почти две) струните на баса са станали като ластици - нещо като силикон, меко и НЕ звучащо.
А и също установих, че ритъма и в двете ми ръце е избягал някъде далеч, далеч от тук, а пръстите ми са просто кебапчета с до 40% по-малко мазнини.
Затова още утре ще изчистим основно тази част от мазенцето с жената и вече ще слизаме по-често, отколкото да нагледаме цветята или да наточа кана винце...
Ето така звучи бас, седял на стойка толкова време и китара хванала един пръст прахоляк.