Топ потребители

А кой да упражнява този контрол? Компетентните органи и институциите ли? Проблемът, по мое мнение пък, е много по-фундаментален - увреденият начин на мислене и ниско самосъзнание на прекалено голяма маса от човешкия материал участващ в и извън движението по пътищата, маса, която е далеч над критичната плюс нещо, което е още по-тревожно - увреждането е обхванало дори тези, които трябва да дават пример и да упражняват въпросния контрол - те самите са извънредно често сред нарушителите, които уж трябва да бъдат санкционирани, респектирани, превъзпитани и т.н. Един малък пример: Минавайки покрай РПУ многократно се натъквам на демонстративно неправилно паркирани "униформени" автомобили, буквално на средата на булеварда, при което се е създала непосредствена опасност за движението! Същите ли тези органи ще контролират и санкционират неправилно паркирали? Друг пример: Контролен орган (патрул) извършва контрол (разбирай спиране за проверка на участници в движението) на крайно неподходящи места за това, създавайки непосредствена опасност за движението, например на участък с ограничена видимост зад завой с буйна крайпътна растителност и то на еднолентов път, който е част от пътен възел - караш си със сравнително ниска и съобразена скорост дори, а изведнъж зад завоя рязко се озоваваш право в гърба на спрени за проверка автомобили! - пиша го от личен опит. По отношение на карането в лявата лента на магистрала: Нека да не бъдем крайни - на някои места състоянието на пътната настилка е толкова зле и с такива неравности, които могат да предизвикат спукване на гума, например, и загуба на контрол върху автомобила. Единственият начин да избегнеш това е доста да намалиш скоростта, което също носи рискове при движение на магистрала. Та кое е по-добре - да караш в лявата лента, особено ако караш с достатъчно висока скорост и не пречиш на никого наоколо или да подскачаш в дясната с риск да претърпиш инцидент въвличайки в него себе си и други участници в движението? Аз бих избрал първото, особено ако возя семейството си в колата! Тук виновните са онези, които прибират сумите за винетки, но не си вършат работата за поддръжка на пътната мрежа! И така се оформя една обстановка, в която изкуствено се създават пътни "нарушители" - дай да икономисаме или да окрадем средства от ремонта на асфалта, хем да приберем и едни пари от глоби от каращи в лявата лента! Това ли се предлага? За съжаление, ентропията в съзнанието на хората е повсеместна и състоянието на пътното движение е само едно отраженията ѝ. Нека това по-горе да не се приема в никакъв случай като заяждане, просто споделям размисли и наблюдения.

Numb (Official Music Video) [4K UPGRADE] – Linkin Park_1.mp4

f65ded3377501d9175eaa27d70949010.mp4

Това лесно се смята и без чат-а. При текущ коефициент на моята 0,813 и този на LVE-то 0,74, оборотите при 100 км/ч за LVE биха били ~2720 (3000 на моята). Това което е постигнал руснака е повече, защото негова 6-та е била с 0.7, което прави по сметка ~2600 (колкото е показал и на снимката). Отделно има няколко теми там, в които други участници споделят че са сменили само зъбчатките на 5-тата предавка. Повечето използват точно тези от LVE-то (със същите предавателни числа). Един от тях твърди че можело да стане на място, без да сваля скоростната кутия. ("от към лявото колело") И било цитирам "2-3 часа работа". Не съм сигурен че си представям как би станало. Като цена, тия две зъбни колела (нови) гонят цената на кутия втора употреба. Но разбира се ако смяната им е с по-малко труд, може и да е резонно (изключая факта че 4-тата ще остане старта, т.е. по-къса от тази в LVE-то)

Между другото, още една подробност има, която не съм споделил и е останала "забравена" във времето. Колата вече има и прекрасен салон, чакащ да бъде монтиран. И то не какъв да е, а възможно най-правилният салон за този автомобил. Още като взех колата стана ясно, че нейният салон абсолютно няма да се използва по никакъв начин, и първоначалната ми идея беше да използвам син полукожен салон от БМВ е36 компакт. Синьото се връзва добре с бялото, и смятам, че би изглеждало добре като цветова комбинация. За добро или за лошо, в последствие този салон отпадна от плана ми, тъй като беше в изключително лошо състояние, и трябваше да се реновира напълно, а това е нещо, което ми се иска да избегна. По-нататък във времето се сдобих с едни много хубави седалки от Коцето, тъй като при него също се промени плана. Те бяха просто перфектни - спортни, удобни, леки, и отново в син цвят. Естествено, планът отново се промени, и въпросните седалки монтирах в голфа, тъй като той си е със син салон, син мокет, и порсто си паснаха повече от перфектно. Ето и как заспаха там: Супер удобни са, голфа тотално се трансформира с тях, стана съвсем различна кола, усещането от шофирането се подобри в пъти! Нямаше да бъде грешка да идат и в Биляна, но там просто се наредиха нещата, и съвсем случайно се сдобих с най-правилните седалки за този модел - светло-бежов салон за Шкода Рапид: Състоянието им е повече от добро, близо до перфектно. Имат леко избеляване, има по една дупка от цигара и на двете предни седалки, но като цяло искат само едно хубаво пране. Абсолютно здрави са, плата е в много добро състояние, нямат износване или пропадане на дунапрените, конструкцията е непокътната. Истинското пране ще се състои когато дойде време за финален монтаж. Имайки впредвид сложността и времетраенето на цялостния проект, смятам за ненужно да ги пера предварително и да седят кой знае колко години в склада. Естествено, нямаше как да не ги поизчистя поне първоначално, затова направих все пак едно изпиране с някакви пяни и препарати: Ефект имаше, макар да не беше "Уау", все пак светнаха доста: И така, оставих ги два или три дни на слънце да изсъхнат хубаво, стречовах ги и отидоха в склада да си чакат реда:

Онзи ден седях и си я гледах шкодичката, и както и се любувах, хванах ъглошлайфа. В един миг просто ме озари истината, че най-малкото, което мога да свърша, докато тази кола чака ред, е да защитя голите ламарини. Както съм споменавал по-нагоре, след "тенекиджийската" работа, колата е оставена на абсолютно гола ламарина и на волята на атмосферните влияния. Въпреки, че до скоро седеше на сухо и проветриво място, бяха започнали да се появяват оранжевите петънца тук-там. Ами ясно е, че трябва да изчезнат... Та како казах, седях и си я гледах. Бях отметнал малко покривалото, и виждах това: Налюпена боя, кит мазан на гола ламарина, съответно нацепен и паднал, и появила се ръждичка. В главата ми решението беше взето, трябваха ми 2 минути да изкарам ъглошлайфа и да започна, а пък на третата минута се сетих, че нямам грунд. За щастие на 200 метра от цеха има магазин за автобои, късмет изкарах, че работеше и накупих нужните материали. Пак хванах ъглошлайфа, и я подпуках: Може и да имам малко акъл, но този път го използвах по предназначение. Освен ъглошлайфа с ламелен диск, използвах и телената четка за местата по ръбчетата, за да не ги прецакам с твърдия ламел. Много добре, че се сетих, иначе после трябваше да си играя на скулптор и да моделирам ръбовете с кит Както се вижда, корозия няма. Следващата стъпка беше обезмасляване. Изпозвах този обезмаслител: Обезмаслих калника, и започнах да грундирам. Грунда, който полагам е епоксиден грунд на Novol: За норматив калника беше минат 2 ръце: Тъкмо си мислех да приключвам, и дойде колегата. Той, като доста по-умен от мен веднага даде една великолепна идея - да поискаме от съседа лазера за почистване. Реших да пробваме, и след няма и 15 минути бях изкарал компресора, направих си преходи за маркуча, и домъкнахме машината от съседното хале: Без много да му мисля, започнахме пробите, и то по най-гадните места - около заварките на новите прагове и вежди: Пробите се оказаха много успешни. Лазера бута абсолютно всичко до гола ламарина. Успява и да се навре между панелите, където нямаше никакъв шанс да бръкна нито с ламела, нито с телената четка. Ентусиазмът беше на лице, дотолкова, че почти не се сетих да снимам. Буквално за 15 минути минах прага, заварките, веждата, и предната маска под бронята. Комшията се сети да снима клипче на част от процеса: Както казах, ефекта беше налице. Ето едно сравнение с това как беше: и как стана: Оставаше само да се обезмасли хубаво, и да се грундира. Речено - сторено: За съжаление за предната маска и за вратата не ми остана грунд. Нищо, вратата така или иначе трябваше да се поизтърка хубаво, да падне напукания вече кит, така че реших да приключвам за деня. На следващия ден накупих още грунд, и след работа се заех отново с колата. Изтърках хубаво вратата, поизтърках и задния калник, и минах цялата страница с още една ръка грунд: Остана предната маска: Тя си беше добре изчистена, но поради факта, че седя цяло денонощие незащитена, реших все пак да я мина наново с телената четка. Свалих я, изтърках я, и я пръснах: Сложих я на колата, поизтърках някои малки забележки на капака и за момента съм стигнал до тук: Горе-долу една трета от колата вече е защитена от времето и атмосферните влияния. Доста по-спокоен съм вече. Лека-полека ще довърша и другата страна, както и задницата, за да мога да съм съвсем спокоен. След това вече ще мога да си работя на воля по окачване, спирачки, двигател, също и по купето. Тежката работа тепърва предстои, но на защитено купе вече мога да си позволя стъпка по стъпка и панел по панел да ги доизпипвам нещата.