Да изтупам темата от прахта, след 12-годишен сън.
Миналата година, след неангажиращ разговор, в който изразих желание да помагам и да предоставя помещение, заедно с всичко необходимо за щастливо и достойно съществуване, една вечер получих обаждане и след още три дни станах приемен татко на пухкав оранжев изтребител.
Така се започна с приключението, наречено Приемен родител.
Две прекрасни дами - майка и дъщеря, мои съседки - намират, спасяват, лекуват, понякога направо изтръгват от лапите на смъртта котета, животинките идват и живеят при мен, с активното участие на споменатите дами и на организацията Пет Систърс им се търси и намира постоянен дом за сладурите и нови заемат мястото на щастливо задомените.
Това е Рижко, или Малчо, много любвеобилен и прилепчив беше, обожаваше да спи до мен, като всяко оранжево коте имаше буен характер и желание да разучи абсолютно всичко в апартамента, нищо че отделих и обзаведох една цяла стая само и единствено за него.
Двойните завеси му бяха любимото занимание, да се катери и да виси по тях му беше Номер 1 действие, наред с всички останали игри и щуротии.
Само за една седмица си намери постоянен дом, тук в София, оранжевите котета са доста желани и търсени, освобождавайки котешката къща за новите ми съквартиранти.
Ще продължа да ви разказвам за следващите котета, които идваха при мен и как ми носеха щастие и неповторини емоции,
Ще се радвам и ако вие, колеги, споделите случки и истории за вашите домашни любимци.
Очаквайте продължения.