Топ потребители

Велко, има 2 причини за амортизация на акумулатора. Първата е ясна - остарява, не държи заряд, не се зарежда пълноценно от колата или на зарядно. Но има и втори вариант, който ми се е случвал на мене и за който писа по-горе @joro-120L - умирга от раз. И при мене, преди години, колата палеше нормално. Спрях като Жорката на бензиностация да заредя, след което при опит да запаля колата не се случи нищо. Т.е. някоя клетка рязко си е заминала. А индикация за това нямаше никаква. Относно старт-стоп системата си прав. Ама донякъде. Да, тя не се активира, когато колата хване, че акумулатора е слаб. Но това не винаги означава, че той е за смяна. Освен ако не караш на дълги разтояния, в които би следвало да си го дозаредил. Често едно закачане към зарядното може да отложи в дългосрочен план покупката на нов, ако колата се кара основно на къси разстояния. Освен това несработването на старт-стоп системата може да не е само от слаб акумулатор. Може да е от това, че навън е много студено, много топло или имаш завишена консумация, примерно от реотани, климатик на макс и т.н. Тези последните неща се решават много лесно при Жорката @JORDITO - при мен е монтирал модул, който казва на старт-стоп-а дали ме кефи да работи или не. Точно това ми се случи преди години и на мен. Но не помня каква марка беше акумулатора. Монка, Gigawat-а е изкарал повече от 5 години. Дори след твоите изтощавания. Което си е супер. Не виждам причина да не си доволен от марката, съответно поне аз не намирам логика да взимаш някакъв noname, само защото гаранцията му е по-дълга. Аз също гледам гаранционния срок на всичко - от акумулатори до уреди и машини. Но не бих взел нещо noname само защото е с по-дълга гаранция. Бих се доверил на марка с доказано качество с прилично дълга гаранция. Дългата гаранция не винаги е ОК, ако ти се наложи често да я ползваш. Не казвам, че Rossbat не са ОК, нямам допир с тази марка. Смятам, че гаранционния срок е важен, но поне за мен не е водещ критерии.

Да, този от моя линк. Но беше последния в цялата им мрежа. Ти с 2.0 не трябва ли да си с по-голям стартов ток? И защо си мислех, че всички О3 са със старт-стоп? Нямаше как да стигна до магазина, освен с даване на ток от нещо друго, а не ми се занимаваше. Освен това тези са си чист магазин, няма кой да го смени, но за сметка на това си ми пишат гаранцията без никакви допълнителни условия.

Фирма Сим пет сим на околовръстното. Вносител са на Pilkington. Предлагат и други марки, чиста работа без мизерии. Сменях на Голфа и съм доволен.

Не знам марката, но срещу нас има техен магазин. Преди там бачкаше един познат, но сега друг човек има. Минах да си оставя там стария скоро - готино ми се видя момчето. предполагам, че като си вземеш от тях акумулатор и ти подпечатат гаранцията - всичко ще е наред.

Ако изкочи препоръка за полиране пишете ме и мен стъклото е здраво ама има доста деруги и не дразнят

Аз пак ще отговоря с редовното - ако се прибера навреме в Пловдив, с най-голямо удоволствие ще дойда! Този уикенд ще съм само на 2 часа от града, и ако си тръгнем в 12, когато ще ни изритат от хотела, направо ще цъфна. Пък и съм извадил 105-цата още миналата седмица и си карам нея, та ще се домъкна с хубав автомобил

Аз мо е и да съм в грешка, но въпроса не е ли за ремонт/полиране на стъкло, вместо смяна? Детайлинг центровете извършват такива услуги. Малко по-специфично е и вероятно не всеки би се наел. Аз например бих опитал такава процедура, преди да сменя оригинално стъкло, ако няма други по-сериозни щети, но не мога да дам препоръка.

Преди близо 20 години (малее как звучи само) се разхождаме с жената из квартала. Беше валяло и студено. Близо до една кофа за боклук ми се стори, че чувам тихо мяучене. Спряхме и този път бях сигурен, че не ми се е причуло. Наведох се и видях под кофата едно премръзнало бебе котараче. Без изобщо да се замисляме си го прибрахме вкъщи. Години по-късно случайно разбрах, че е породисто, съответно явно някой го беше изхвърлил, не е било родено на улицата. Кръстихме го Мишо. Ходеше толкова тихо из вкъщи, че му сложихме мини каишка на врата със звънче, да го чувам. Че няколко пъти, без да искам го подритвах. Жена ми имаше продълговати саксии с цветя на балкона, изнесени извън парапета. Видяхме, че Мишо обича да лежи в тях и да се пече на слънце. Не го беше страх, че виси от четвъртия етаж. Цветята от едната саксия ги махнахме, посадихме тревичка, от което котарака беше супер щастлив. Никога не съм го дресирал, обучавал или каквото и да е. Но си знаеше името и когато го виках, винаги идваше. А когато се прибирах от работа, винаги тичаше да ме посрещне. Беше много яко, отварям врата и малко след това го чувам по звънчето, че идва да ме посрещне. Спеше на спалнята при нас, много обичаше да се гушка. До към третата или четвъртата година обичаше да се вози в кола, след което, както повечето котки, разбрахме че вече не му е любимо. Но никога не се е сърдил или мяучил жално, както правят някои котки. Докато беше малък си слагах лявата ръка на горната част на кората на врата, той лягаше върху нея и гледаше пътя. Като поотрасна, пътуваше в скута ми. След доста години заедно с Мишо дойде момент, в който нямахме повече възможност да се грижим за него. Никога нямаше да го оставя на улицата, нямаше да го дам и на всеки. Трябваше да съм сигурен, че не само ще се грижат за него, но и ще го обичат. Та Мишо извади късмет при кофата за боклук, имаше късмет и с приятелка на жена ми, чиято майка искаше котка, живее в къща с двор. Та Мишо изживя последните си няколко години на още по-хубаво място - цял ден на двора, а вечерта или когато времето е лошо - вътре в къщата. Почина от старост. И до ден днешен съм на мнение, че това уникално животинче имаше огромен късмет, че ме срещна. Късмет имах и аз, че го намерих. И вярвам, че съм направил всичко възможно живота му да е прекрасен. За него важи с пълна сила поговорката "роди ме мамо с късмет, па ме изхвърли на смет". И по повод цвета, за който писа Ицето по-горе. Мишо беше рижав с бели лапички. Имам адски много негови снимки, пускам една от любимите ми, сега се загледах в дата й - направил съм я преди 19 години. И в момента се замислям колко много ми липсва това другарче...:

Малко снимки от отпуската - Каламици, Ситония и с. Полковник Серафимово в Родопите.