Топ потребители

От 12.08 до 05.09 се родиха три бебета - двама майстори бъдещи и една кокона неотразима - требе си правилният аксесоар. Макар че идеята за практическото приложение на тази биба е малко по-различна.

Още една точка отметната от списъка - конзолата с педалите. Тъй като, както знаете, 79та година 120ките са без серво, трябваше да се сложи. Да, обаче също така реших да си остана с кормилната кутия и да не минавам на рейка. Което доста усложни задачата, тъй като кормилния прът минава по различен начин и козолата и педалите са различни. А конзола за серво преди 83та всички знаем колко трудно се намира. Първоначално бях решил да приспособявам друго серво, не шкодово. Оиколих няколко морги и набелязах възможни коли, така че реално не е невъзможно и може да се случи. В един момент, обаче, Коцето ми каза да не се занимавам с глупости, и че той ще ми даде правилната конзола, да не се занимавам с преравяници. И така, картинката стана ясна - конзола за сервоусилвател от Естел 1, сервоусилвател от Естел 2. Речено-сторено! Наредих трите налични конзоли на земята и започнах да си избира от коя какво ще ползвам: Съединител от конзолата на Ръсти барабар с помпата, сервото отново от Ръсти, спирачен педал от конзолата от Коцето, всичко останало от оригиналната конзола на Биляна. От трите избрах най-хубавите пружинки и започнах. Първо трябваше да се погрижа за външния вид. На Ръсти някой някога беше мазал всичко с червен грунд, явно да се пази от ръжда. Доста успешно, макар и грозно. Все пак нямаше и точка ръжда, но трябваше да сменя цвета поне на черен. Започнах да търкам: След търкането последва епоксиден грунд (той уж пази и от бъдеща корозия), след това черна боя. Същото се случи и на избраните педали: И накрая всичко събрано, сложих най-читавата и работеща стоп машинка, която беше пак от Ръсти: И така, доволен от резултата качих конзолата на колата. Всичко си дойде на място, кормилният прът се движи свободно, едалите също: Ще монтирам финално чак когато изтъркам и боядисам багажника. Ще сложа нови маркучи, също така съм приготвил и нови тръби, понеже тези вече идват къси. Ако не пасне нещо съм си взел и комплект за накрайници на тръбички, мога да си правя на воля каквито искам. Остана да купя спирачна помпа, но това ще е накрая, да мога да тествам и ако не работи да я връщам, тъй като новите са пълни боклуци. Този филм го играх с червената, и накрая там отиде помпата от Ръсти, та ще видим как ще го решавам този казус.

Много благодаря, Жоре! Ще ти звънна утре!

Без Т87 нямаше да имаме нито Volkswagen, нито Porsche. Става дума, разбира се, за митичната Tatra T87 - един от най-модерните автомобили в света от 30-те чак до 50-те години, и обект на една от най-безскрупулните кражби. Един екземпляр от тази необикновено рядка кола се продава в момента на търг от Bring-A-Trailer и четири дни преди края на наддаването цената е колкото тази на чисто ново Porsche 911 Carrera. Обикновено, когато стане дума за чешко автомобилостроене, се сещаме за Skoda, която вече над три десетилетия е част от групата Volkswagen. Но някои от най-висшите достижения на чешките инженери носят друга марка - включително и колата, която може би в най-голяма степен е повлияла на развитието на индустрията като цяло - Tatra T87. 13 факта за удивителната Tatra T87 Първата наистина аеродинамична кола Т87 се появява за пръв път през 1936г. и незабавно прави силно впечатление. По това време автомобилите като цяло са с аеродинамиката на плевня и с комфорта и управляемостта на волска каруца. Чешката Tatra е първият автомобил в историята, който започва да разглежда аеродинамиката от научна гледна точка. Освен това е пълна с умни инженерни решения. Тиха и опасна Конфигурацията с трите предни фара изглежда позната от Tucker 48, но всъщност тази Tatra изпреварва американския автомобил с над десетилетие. Т87 е бърза, шокиращо тиха за онези години и доста сложна за неопитните шофьори. Като иновации тя няма конкуренти в онази ера. Къде щяха да са чешките коли днес без войната и СССР? Предложената за продан бройка на снимката е T87 от 1941 година с донякъде мистериозна предистория, със скорошна и много старателна реставрация, и с всички необходими документи, включително сертификат от музея в Копршивнице. Освен това този автомобил е красноречив намек докъде би могла да стигне автомобилната индустрия на Чехословакия, ако не я бяха спрели Втората световна война и съветската окупация. Геният на Ханс Ледвинка Множество блестящи специалисти са се трудили, за да се роди Т87, но главната заслуга несъмнено е на Ханс Ледвинка - гениален австрийски конструктор и бивш директор на Steyr, чиито златни години обаче минават именно в Tatra. За жалост на Ледвинка е съдено никога да не получи приживе полагащото му се признание. Неговият интерес към аеродинамиката и изобретеното от него тръбно шаси с напълно независимо окачване ще оформят европейското автомобилостроене за десетилетия напред. Tatra T77 - вдъхновена от цепелините Ледвинка и германският инженер Ерих Юбелакер са обсебени от идеята да намалят въздушното съпротвление - нещо, за което почти никой друг не мисли по онова време. Те първо разработват Tatra 77, с едно рамо от унгареца Пал Ярай, главен дизайнер на въздушните кораби на граф Цепелин (по-късно Ярай консултира Auto Union, Chrysler, Mercedes-Benz, Ford). Ледвинка накрая се озовава в затвора После Ледвинка пренася идеите и в по-модерната T87. Специфичният вертикален "плавник" в задната част на каросерията разделя въздушното налягане поравно от двете страни на автомобила - решение, което после масово ще се прилага в авиацията. През 1979г. въздушното съпротивление на Т87 e измерено в новопостроения въздушен тунел на VW и се оказва 0.36 - по-ниско от почти всички модерни коли от онова време. Между другото след войната Ледвинка е съден в Чехословакия като колаборационист и прекарва пет години в затвора. После отказва да се върне на работа в Tatra и се пенсионира в Мюнхен. Самоубийствени врати, самоубийствени шофьори Разбира се, Т87 не е и без недостатъци. Видимостта назад е силно ограничена. Предните врати са закачени в задната си част - т. нар. "самоубийствени врати", докато задните са нормални. Иновативното задно окачване е специално предвидено за доста примитивните гуми по онова време, и може да изненада неподготвените шофьори твърде неприятно. Т87 е забранена за нацистки офицери Според една от множеството легенди около този автомобил, самият Хитлер забранил в един момент употребата на Т87 в германската армия, тъй като чешката Tatra се превръщала в едно от най-добрите оръжия на съпротивата - толкова много нацистки офицери намерили края си, подведени от бързината на Т87. Такава забрана действително е открита от историците, но не е подписана от Хитлер - и е наложена след няколко инцидента без жертви, а не след десетки загинали командири. Магнезиев V8 и рекордно нисък разход Т87 е една от най-бързите коли на своето време. Заслугата е отчасти на 3-литровия V8 от магнезиева сплав с въздушно охлаждане, полусферични горивни камери и горни валове, който е разположен отзад и развива 85 конски сили (на практика концепцията, около която скоро след това ще се роди Porsche). Но и аеродинамиката играе роля - конкурентите, които могат да се мерят с Tatra като скорост и ускорение, имат разход от порядъка на 20 литра на 100 км, докато при Т87 разходът е едва около 12 на сто. Фердинанд Порше копира Tatra Т87 си остава много рядък автомобил, защото Втората световна война прекъсва производството. В 14-те години преди и след войната, в които се прави моделът, са сглобени общо около 3050 бройки. Eдна от тях е проучена задълбочено от Фердинанд Порше и много от идеите на Tatra са приложени впоследствие във VW Beetle (и оттам - в Porsche). След войната VW дори изплати на чешката държава парична компенсация заради откраднатите идеи. Цената днес с лекота надхвърля 100,000 долара Комфортният интериор на Т87 може да настани шестима възрастни, които да се движат със 160 километра в час по магистралата при ниво на обезшумяване, с каквото в онези години не разполага дори Rolls-Royce (отново заслуга на аеродинамиката). Цената в началото на 40-те години е била около 25,000 швейцарски франка - доста соленичко, на нивото на по-скъпите модели на Mercedes. В наши дни добре запазена Т87 с лекота надхвърля 125,000 долара в търговете. Наддаването за този конкретен екземпляр до момента е достигнало 139,000 долара и нищо чудно да надмине 150,000 до края на търга. Направено в... Судетенланд Този екземпляр е произведен след окупацията на Чехословакия от нацистите - на табелката пише произведен в "Неселсдорф, Остсудетенланд" (вместо Копршивнице, Чехословакия). След това е доставен в Прага, вероятно на германски клиент, през ноември 1941. После следите на колата се губят, докато най-накрая тя е открита изоставена в една плевня в Литва и е предадена за реставрация на специализирано ателие в Копршивнице. Почитателите: От Ромел до Стайнбек и Джей Лено Въпреки малката производствена серия, Т87 е стигнала в ръцете на много забележителни клиенти. Сред притежателите й са американският писател-нобелист Джон Стайнбек, фелдмаршал Ервин Ромел, германският авиоконструктор Ернст Хайнкел, египетският крал Фарук I, чехословашкият президент Едуард Бенеш (както и първите комунистически лидери на ЧСФР след войната Запотоцки и Готвалд). Първата произведена след 1945 бройка е подарена на съветския маршал Андрей Ерьоменко и днес е в музея на Tatra. Сред съвременните почитатели на Т87 са Джей Лено и знаменитият архитект Норман Фостър. https://automedia.investor.bg/a/2-novini/62729-nay-velikata-cheshka-kola-v-istoriyata-ne-e-skoda?i=15#article-gallery

Tatra 600 Tatraplan (1948 – 1952) Интересното при този автомобил е, че за разлика от традиционните V8, Татра 600 е с четирицилиндров боксер. Последната година от производството й е в завода на Шкода в Млада Болеслав. След войната, моделните цифри започват от 600.

Иво, имаш подарък от мен, оригинална помпа. Трябва да я провериш, защото 20 г. не е работила. Дано да няма корозия по цилиндъра. Домързя ме тогава да й правя консервация. Свалих я от една Шкода в депо за скрап. Да имам за резерва. Обади ми се, когато ти е удобно, да ти я дам. Може и с доставка до цеха, да видя докъде си я докарал, че отдавна не съм идвал.

От къде? Имам поне две "бебчета" дето си плачат за такава

Гена то за това е измислен гипсокартона

Роджър Уотърс навършва 83 години днес. "Джордж Роджър Уотърс (6 септември 1943 г.) е съосновател на Pink Floyd в Лондон през 1965 г. заедно със Сид Барет, Ричард Райт и Ник Мейсън. Уотърс постепенно се очертава като главен текстописец и концептуален лидер на Pink Floyd след напускането на Барет, като играе важна роля в изключителната поредица от албуми, които утвърждават групата сред гигантите на рока. Неговите текстове осигуряват тематичната основа на The Dark Side of the Moon, докато Wish You Were Here, Animals и особено The Wall отразяват все по-личния му подход към писането на песни. Смъртта на баща му по време на Втората световна война, отчуждението, конфликтите, социалният контрол многократно стават материал за неговото творчество. Уотърс напуска Pink Floyd през 1985 г. и установява обширна солова кариера, като по-късно прави продукции на The Dark Side of the Moon и The Wall по целия свят. През 2005 г. той се събира отново с Дейвид Гилмор, Ричард Райт и Ник Мейсън за историческото изпълнение на Pink Floyd на Live 8". Част от това събитие.