Топ потребители
Най харесвано
Showing content with the highest reputation on 10/02/26 in Мнения
-
2 points
-
Никога не е произвеждано подобно недоразумение, през 1954/57 година на немците изобщо не им е хрумвало да се занимават с такива безмислици. Колата се е появила благодарение на невероятния успех на състезателният Мерцедес W194, Който записва 1-во и 2-ро място 24-те часа на Льо Ман през 1952 година, Отново печели 1-во и 2-ро място на Carrera Panamericana в Mexico и има забележително присъствие по време на надпреварите на Bern-Bremgarten и на Nürburgring sports car races, Както и 2ро и 4то място на на Mille Miglia, Всичките през 1952 година. От завода излизат точно 10 състезателни W194, само и единствено през тази година. Настояванията и убедителните аргументи на един дилър на луксозните модели на Мерцедес в САЩ, Който е успял да внуши на производителя от Щутгарт, че платежноспособните клиенти на марката отвъд Океана имат значителен интерес да притежават шосейна версия на състезателния W194, В крайна сметка водят до решението през 1954 да се създаде кола, наподобяваща пистовият снаряд, пожънал победи в различни високоскоростни надпревари. Идеята е била за спортно купе (1954-1957) и роудстър(1957), общо са направени всичко на всичко 1400 екземпляра, повечето с отварящи се като криле врати на 300 SL Gullwing и малка част със стандартно отварящи се врати, на 300 SL Roadster. От тези 1400 бройки, 29 модела са били произведени изцяло от алуминий, А за тестови цели, един модел е бил създаден от пластмаса, подсилена със стъклени влакна. Mercedes-Benz 300 SL racing sports car (198 series, 1954 to 1957).2 points
-
Това е някакво псевдодизайнерско изхождане Цялата тази картинка е пълна недомислица - сюреалистичен багажник, капачка на резервоара ниско долу, огледалата напомнящи камери, неизползваеми врати (не виждам как някой може да влезне на задната седалка)..... Ненатурален безинтелект е творил тук. А към историята на модела, разказана от Ицо @РусенскоВарено, ще добавя само че един от най-култовите 300 SL Gullwing е караният от великият Стърлинг Мос, с интериор създаден специално за него (червен, с червено шотландско каре по седалките) и състезателен номер 149. Колата е изработена за него след великолепното му представяне с кабриото 300 SLR на състезанието Миле миля през '55-а, където поставя рекорд - най-добро представяне и средна скорост (за над 10 часа състезание постига средна скорост от 157.6км/ч). Рекордът му остава неподобрен, тъй като през 1957-а състезанието се провежда за последно.1 point
-
Продадох си 30-годишния Голф, който карах като градска кола почти 10 години и си взех нещо ново за мен - Форд Фокус МК2 1.6. Целта беше да влиза в центъра през зимата (категория 4), нищо че аз не ходя там, но не обичам да съм ограничен. Първи Форд и първи бензин след 120ката., тоест отпреди 20 години. Колата се оказа с интересна история и донякъде интересна комплектация. Купувана нова от България 2010 година и с приятен пробег от 128 хиляди километра. Вторият собственик е починал 2020 година и от тогава е минала 6-7 хиляди километра (карана от синовете му). Доста е стояла на паркинг, поради което се нуждае от полиране и освежаване. Технически е като часовник. Като комплектация има някои неща нехарактерни за 1.6 - задни дискови спирачки, ESP и трилъчев волан. Може би сте чували за доброто пътно поведение на Форд и особено Фокус, честно казано, оказа се вярно. Засега съм направил доста дребни неща, другата седмица влиза в Трансексперт за смяна на всички течности и свещи. Седмица по-късно има час за монтаж на газ. Разходът засега е 8.5 градско за около 500 км изминати. Ще споделя и няколко снимки, макар че не е красавица. Снимките на фара са преди и след обработка с "Лампата на Аладин от Алиекспрес" (имаше и пет вида шкурка, все пак).1 point
-
Приятел ми е собственикът на комплекса и докато минавам ГТП сме с него отпред. Тия наемателите на пункта, преди 3-4г забравили/не разбрали/не видяли, че е 4х4 колата ми. Беше светнало цялото табло. Страшни шебеци ! Преден случай с предишната Шкода на радиал на Сливница за малко да изгорят компютъра на колата… вече само в ЕТ ходя.1 point
-
1 point
-
Пускам този пост с известно закъснения, понеже напоследък се занимавам да си подкарам другата ежедневка - Джетата, и нямам никакво време за Шкодата. Преди около 3 седмици (дано не бъркам, в последните месеци времето ми се е сляло и не знам кой ден сме ) Жоро @joro-120L ми дойде на гости в цеха да пием по едно кафе. Както обеща, донесе спирачната помпа, която тепърва ще тествам и реставрирам. Освен нея дойде и с още един много ценен подарък - перфектна задна табелка "Skoda 120L": Толкова е лъскава, че не мога да я снимам като хората Ще заспи перфектно на вече красивата задница! За пореден път искам да изкажа благодарности към Жоро! Много благодаря!1 point
-
Реших малко да променя плана за действие. Това толкова екзотично каре в момента ми слага такава спирачка, че не е истина. Не мога да продължа в никаква насока, докато колата е на стойки. Реших да сожа двигателя и окачването, които ми останаха от Ръсти. Половината окачване отиде преди две години на червената Шкода, така че трябва да го възстановя, за щастие имам вичко налично. Имам и една 5 степенна кутия, която съм приготвил да слагам на червената Шкода, реших да ползвам нея. Вчера след работа към 5 следобед се заех с операцията. Най-много време ми отне да изкарам всички чарколяци и да ги домъкна до колата. Някъде към 18 и 30 най-накрая започнах: Позабавих се малко, тъй като по трудния начин научих нещо ново - 5 степенната кутия за мокро окачване се нуждае от по-дълги шпилки за захват към мотора. Обикновената 4 степенна кутия, както и 5 степенната кутия за сухото окачване са с нормална дължина, но тук трябват с 10мм по-дълги шпилки. Поиграх си малко и се замотах с около 20 минути. Накрая кутията и мотора бяха събрани: Тъй като това е временно решение, не съм си играл да чистя нищо, затова ансамбълът е в такъв неприличен вид. Последва малко зор, тъй като нямах помощници, единствено една палетна количка и един крокодил, но това не е проблем, тъй като както знаем захватът е на общо 8 болта. Към 19 и 30 бях готов: И така, колата вече е с мотор и кутия. Ще ми отнеме още малко време да монтирам амортесьори с пружини, носачи и полуоски, да събера барабаните и да я пусна най-накрая от стойките. Въпреки това смятам, че това е по-добрият вариант, отколкото да седя и да чакам да се намери каре. А и в това положение - с монтиран двигател, спокойно мога да си пусна новите спирачни тръби, охладителните тръби и маркучи, радиатора с новата перка, да им направя инсталацията, а монтираната 5 степенна кутия ще ми позволи да си направя новия привод и да сложа скоростния лост. Доста дребни, но важни неща, които без мотор и окачване няма как да станат. И най-важното - вероятно ще поизгубя още някой друг час, но мисля да я подкарам най-накрая тази кола. Дори и колкото само да мога да си я движа из двора и да си я въртя да ми е на удобно за подготовката за боя, ще ми е напълно достатъчно и ще съм доволен. Все пак я имам от вече 6 години, а съм я карал само два пъти по 300 метра, което си е направо срамота. Разбира се, в момента в който се сдобия с каре, веднага ще се задействам и със сухото окачване. Междувременно ще мога и на спокойствие да събера мотора и наведнъж да ги кача комплектно. Смяната на мотор и задно окачване е само няколко часа работа, което въобще не ме притеснява. Но сега вече имам свобода да напредвам с другите точки от план-графика, което е огромен плюс.1 point
-
-1 points







