ако нямаме какво да пишем, а ни се пише...

[rsk]

ако нямаме какво да пишем, а ни се пише, та две не виждаме, предлагам тук всеки от нас да разкаже по какво странно стечение на обстоятелствата е фен / собственик на Skoda. как така е станало, че любимата ни марка е не някоя друга, а именно Skoda.

предлагам го просто защото лично на мен би ми било много интересно да разгадая с какво феномена Skoda ни привлича така неустоимо и ненаситно (поне мен де )

надявам се не ви звучи така, все едно е форум на анонимните алкохоллици (примерно)... "ъъъъ, ми аз пия от три години, казвам се .... и съм тук с вас, за да ...."

[Guest]

За първи път се возих в 105 на бащата, на един съученик. Ама бяхме малки, караха ни на училище...3-4 клас...Живееше близо до Жоро (Odin - онзи, симпатягата бре - металиста с готината Шкода, дето ми е обещал да я покарам като се върна - и като съм заговорил за него - да спомена - аз имам заслуга той също да е в клуба, макар от началото да не беше много навит...нал' тъй Жоро, кажи си...без бой)...помня, съм колко ми беше кеф - возеше като лодка тая Шкода - страхотно, беше една такава - зелена и много лъскава (глей са к'ва съдба - колата ми е зелена) и много я ръчкаше баща му на тоя, моя съученик и тя вървеше яко. И до морето пътувахме с нея - закара ни човека на един лагер - ей, голям кеф беше - даже се возих половината път отпред \:D/ Ама с този двигател отзад, веднъж, през зимата тама ме стресна :smt107 една 120-ка, че се фърлих в пряспата като ми свирна зад гърба ('щото вървях по коловозите, че нали все ни изненадва зимата). Иначе първата ми и за сега единствена Шкода... Ми к'во за нея... Бусчето, с което ходех на бачкане ме взимаше точно от магазина на бул."Цар Борис III" и аз ходех по-рано, за да мога да повися в магазина и да поразгледам колите. Много ми харесваха, возил се бях в няколко Октавии, но Л&К... Ама си я гледах само и си мечтаех... И си карах старата количка - служеше си вярно, 'щото си я гледах, а и не ми се даваха пари за нова кола...докато един ден се размазах с мотора :smt087 И просветлението кат' ми дойде - ми за к'во да събирам пари бе? Така щеха да си останат ако се бех утрепал :smt086 И кат' казах - Шкода ще е...почти си бях купил една Октавия - 1.6 или 1.8 беше - не си спомням - базовия модел ('щото, нали...видяха ми се много 42К - Л&К беше толкова и за т'ва избрах базата)... Стана чудо...тогава я видях - ей така си стоеше - на обява в "24 часа": "Шкода Октавия - Лаурин и Клемент", 088... Ей т'ва ще е си викам :smt045 И както си бех с леко притворено лилаво око, потрошени зъби, чене и един горен крайник, куцайки и с двата крака (той, човека като ме виде и малко се поуплаши :smt103 ), накарах приятелката ми да идем да видим за какво иде реч... т.е. тя да я види - аз колата просто я исках! А гаджето вика: "Бе не искам Шкода бе..." А като седна вътре (беше в подземен гараж и само лампата в колата светеше, а като изгасна, остана само таблото да свети), каза: "Тази кола ТРЯБВА да я имаме!" Ами...имаме я...просто нямаше как да не я взема :smt025 Исках я! Ама се пазарих с тоз проклетник 3 седмици дее*а, но я взех. Кoлко съм се радвал, не мога да ви опиша. Само ще кажа, че от както я имам - две години, е имало само един ден, в който не я карах (много висока температура имах). Ами...обичам си я :smt007 :smt049 И сега ми е малко кофти, че не мога да си я карам (ако в щатите имаха Шкода - не се съмнявайте, че такава кола щях да карам). И най-важното за мен е, че всеки път, когато се качвам в нея, сякаш ми е за първи път - усешам как се изпълвам с положителна енергия :smt045 Та така...иначе...пия от малък, май с това трябваше да почна...то за т'ва съм злоКуКу :smt118 Поздрави!

[zloQQ]

Гост, гост, ама съм аз :smt118 Нещо ме прееба акаунт-а, ма така е - кат' се уливам в писане...ша ма прощавате :smt101 Ай, Поздрави!

[Odin]

Ами мойта кола е семейна - купена през далечната 1984 година (когато аз съм бил само на 2 годинки) . Обаче мама и тати не са никакви шофьори - мама има професионална книжка ама я е страх да кара, а баща ми хич не умее. Та в началото колата е карана само извън града - до морето или до село. Обаче в последните 5 години се беше превърнала в недвижимо имущество. Стоеше си долу пред блока и си хващаше ръжда. И така до един хубав ден, в който аз реших да я подкарам. (Това се случи след дълго подканяне от страна на Велко ZloQQ, който твърдеше че не можело хубавата кола да седи така на улицата неподвижна като гарсониера). Слизам аз при колата, отварям двигателното и представяте ли си от там където е текло масло и се е омешало с прах и разни боклуци е поникнала една петуния и е цъфнала -една педя висока :roll: ! Откъснах петунията, с малко зор запалих колата и отидох до университета. Там колата загасна и повече не запали - изтегли ми я големия Жоро с маздата (Велко го знае). После я закарах при майстора и се започнаха ремонтите. От тогава са ремонтирани всички системи по автомобила. И така неусетно си заобичах количката. Цяла зима си ме вози и не мръзна по спирките. И така, реших, че щом тя се грижи за мен трябва и аз да се погрижа за нея. И така се започна...Велко ми каза и за форума в дира. От там вече се записах и в новия форум...

Напоследък започвам по-малко да изперквам. Само шкоди гледам по улиците. Веднъж пред мен на пътя от кръстовището се включва една 100тица с нова боя, много лъскава. Аз се радвам, започвам да му светкам. Караше я един дядо, като се притесни и започна да ми прави място...

Даже гаджето ми разправяше че и е писнало да слуша за Шкоди. Ама какво да се прави...свикна...

Е това е от мен.

[Mishelle]

Историята на моята Шкода е следната - майка и татко бяха изпратени в началото на осемдесете да работят в Германия (бившия источен Берлин), в тогавашния Български информационен културен център. Доколкото си спомням беше нещо кат посолство. Баща ми имаше възможност да минава свободно през Бранденбургската врата в Западен Берлин (сигурно се сещате за режима и за пропускателността там). Та от Западен Берлин си купи тогава една Toyota Celica. Кара я 4 години, вкл. с нея всяка година си идвахме в БГ на море. Ама свърши престоя им там и трябваше да се прибираме за постоянно в БГ. Татко проучи как може да внесе колата и се оказа, че трябва да плати сума равна на две нови Лади за да я внесе (ех режим...) И я продаде в Берлин. Започна там да си търси друга, СОЦ кола. Отишъл в чешкото посолство и там намерил Шкодичка на половин годинка, на няма и 2000 км да се продава. Срещнал се със собственика й (чех от посолството). Човека продавал колата, защото дъщеря му щяла да се жени, а нямал парички човека. Баща ми се влюбил в колата и я купил. Условието, което поставил чеха на баща ми било "Продавам ти я само ако ми обещаеш добре да се грижиш за нея". И когато си стиснали ръцете и татко седнал в колата, чеха се разплакал.

Така нашето семейство се сдобило с един прекрасен и верен автомобил. Татко на галено й викаше Коди И до днес той вярва, че колата има душа. Той я гледаше като писано яйце, а пък тя не го изостави никъде.

Докато бяхме още в Берлин на едно гоямо кръстовище един Трабант не спази знак на регулировчик и се натресе в предната дясна страна на колата. Беше покривил голяма част от предницата, в резултат на което тамошните майстори смениха целия преден кош + голяма част от предното окачване. Тук в БГ Шкодичката е имала два по-леки удара. Два удара, които са резултат от това, че татко се е възползвал от предимството си из столичните преки. От него съм научил - никога не разчитай, че другия знае, че си с предимство

Аз тогава бях много малък и до днес си спомням как се возих отзад, после като поотраснах заех мястото на мама до татко отпред, пък тя сядаше отзад. Започнах да си мечтая как някой ден и аз ще я карам. Когато бях на 15 татко замина командировка и остави колата пред блока. На няколко пъти грабвах ключовете и я карах нелегално, вечерно време, за да не ме види някой съсед и все се молех някой да не спре на мястото, където е била паркирана колата. Един ден татко трябваше да отиде до В.Търново и пожела да слезна с него долу до колата. Отключи я и каза "Аз отивам да се видя с еди кой си ( не помня) да изпием едно кафе (до блока имаше кафене), ето ти ключовете, направи едно кръгче из квартала". О, радост Карах колата легално Детската ми мечта да заема мястото на татко зад волана се сбъдна.

98-ма година татко си взе друга кола, по-мощна, по-бърза и по-голяма. И въпреки всичко не искаше да продава Шкодата. Аз бях изкарал книжка, но нямах възможност да се грижа самостоятелно за нея и затова не смеех да я поискам :oops: Така колата седя близо 2 месеца пред блока, като татко редовно я почистваше и продължаваше да си я наглежда. Един ден той ме попита - ако закарам колата да я постегнат и да я пребоядисат и ако ти помагам с поддръжката би ли я карал, защото така тя ще изгние и ми е жал за нея? Така станах шофьор, а в последствие и собственик на този прекрасен автомобил. Никъде не ме изостави. Може много коли да ни изпреварват, но ние със Шкодичката си знаем - за където сме тръгнали, до там ще стигнем Подминавали сме много коли с вдигнати капаци на моторите

Сега имам и друга кола, но продължавам от време на време да изкарвам от гаража и Шкодичката, защото чувствам, че й липсвам, а и тя на мене. Независимо, че почти всеки ден се виждаме, когато слизам в долния гараж да си работя нещо.

В заключение бих искал да кажа - Шкодите са коли с характер, коли с душа. Както се грижиш за нея, така тя ще те вози. Обичайте ги!

[Viktor_]

Ей, Жоро, то излиза, че с теб сме набори щом 84та си бил на 2г. Както и да е. Мойта е с 6месеца по-голяма от мене, но същия набор. С нея са ме взели от родилното! Купил я е дядо ми и известно време я е карал той, а после баща ми. Сега още е семейна, но аз се грижа за нея. Не си и помислям да я оставя. Значи мога да се похваля, че за 23г. колата никога не ни е оставила насред пътя. Колко пъти е прегрявана от юркане и пак нищто и няма. А колко строителни материали е примъкнала, не е иститна. Сигурно затова е клекнала така отзад. Зимата я паля и тръгвам - не кеся по спирки! Освен това вози много по-удобно от разни измислени опели и голфове, дето като минат през една дупка и имаш чувството, че ще се разпаднат. Дано не ме чуят моите приятели, за това, че ще има яко мъмрене, ама айде.

[tsanko]

Аз да уточня, че шкода не ми е любимата марка, бих предпочел едно БМВ, няма да си кривя душата. Шкодата си я взех преди точно 4 месеца, щото за 500 лв я предпочетох пред некви лади, джугани и такива чикии.

:roll:

харесвам си я, като първа кола, ама мама му стара, на 20 години е, само се преебва. лятото евентуално ще си взема нещо по-мощно С БАГАЖНИК а 120ката може да я дам на гаджето да се учи...

Тва е другари, няма кво да се прехласваме по някви коли на 20+ години :? Предполагам че са малко хората като кренкенщайн дето карат шкоди за удоволствие, повечето може би ги карат (старите шкоди) поради липса на средства, като мен :?

[Redline__]

Бях на 8 години, когато баща ми и майка ми решиха, че старата кола - Fiat Uno 1.3D, трябва да бъде продадена, понеже годинките и бяха напреднали :roll: , пък и баща ми осъзна, че от италиянски дизел кирия няма :? (напр. гарнитура на 2-3 месеца :roll: ...) и още много часове прекарани под италиянския гълабарник), го накараха окончателно да се реши да я продаде. Е, аз много ревах, но все пак я продадоха – още си пазя ключодържателя на който пише ///// Fiat Uno, и който реших да си запазя като спомен в последния момент - взех го от ръцете на новия собственик на Fiat-a :roll: .

Сега съм благодарен, че баща ми не ми е обърнал внимание и го е продал, без да се замисля много, много върху реките от сълзи от моя страна.

Няколко месеца бяхме без кола, майка ми ходеше с автобуса на работа, баща ми беше в отпуска, и издирваше по обяви новия семеен автомобил - аз ходех до кварталното училище на 7-8min от вкъщи, а брат ми в кварталната детска градина. Общо взето за момента нямахме чак такава необходимост от кола, беше есента на 1995 – времето беше все още приятно прохладно.

В семейството всеки имаше предпочитания към някакъв автомобил. Майка ми беше луда по Hyundai Pony, баща ми беше много навит на VW Santana, аз и брат ми държахме на Renault 11 или Skoda Favorit. Нищичко не знаех за Skoda или за модела Favorit, просто колата ми харесваше като форма. Между другото ’94 - ’95 нямаше така Favorit-и под път и над път – спомням си, че имаше един бежов на платения паркинг, където държахме Uno-то, който беше адска лимка (поне за тогавашните ми представи де...) и страшно му се кефехме с брат ми.

Та така – дойде зима, баща ми започна да строи (редом със строителната фирма) апартамента в който живеем сега и му трябваше семейна/работна кола. Един ден ми каза, че днес ще купува кола – но ще бъде тайна и че ще я видя след училище.

Това беше най-дългия учебен ден в живота ми, заклевам се!!! :evil:

След училище баща ми дойде да ме вземе, но за мое огромно разочарование – пеша, по пътя към вкъщи ме попита каква кола наистина искам да си купим – отговорих му честно, по детски – Renault 11 или Skoda Favorit. С усмивка на лицето той ми отговори – че утре ще видя новата ни Skoda. Понеже Fav-a е бил на няква фирма в Силистра, която го е карала около година, баща ми ходи до СС и на другия ден – се положиха основите на една голяма любов от пръв поглед!!!

Колата с рег No. СС 1610 АА, небесно синя на цвят, стояща пред блока, наобиколена от комшии-сиирджии и пенсионери със завистливи усмивки по лицата, беше нашата нова кола.

Но перфектното и състояние траеше доста кратко – на 2-рата седмица Ford Orion удари баща ми отзад, а предницата на Fav-а влезе под един Москвич – последва 1во пребоядисване! Баща ми около 3 години я ползва като строителна кола, както казва той: “Тая кола построи кооперацията, нямам намерение да я подарявам на някой за никви пари”... което пък перфектно съвпадаше с моите планове за вече бялата Skoda. Бяла стана през 2000 год., по мой избор :idea: , мислех си да е червена, ама... както и да е 8) . Еми от тогава, малко по-малко, реших да си я правя за себе си (и за брат ми естествено). Започна се якото спестяване, ходенето до гимназията пеш и куп други лишения от моя страна и на брат ми. Първите наченки на мания бяха на лице - все повече радост при всяко нововъведение, и все повече нерви и караници при всяка шофьорска грешка с последствия от страна на майка ми... 2004 след като баща ми си купи собствена и се започнаха абсолютните своеволия по вече моята кола се запознах по абсолютна случайност с момчетата Skodafreaks от Варна, аз и брат ми кръстихме колата Ludek ( галено от Ludovit ), понеже решихме, че еволюцията й е напреднала и започнахме да я приемаме като част от семейството. После баща ми смени Toledo-to с Vectra B, аз изкарах книжка и Ludek заприлича на това, което е на аватара ми.

Манията продължава и за сега нямам намерение (а и не виждам причина) да се отказвам от колата, мисля да я правя до край, а и да не успея аз – то на предния капак пише “Вечно моя”, тъй че брат ми ще я довърши :mrgreen: .

Съвсем съзнателно искам да подчертая, че карам Skoda за удоволствие, макар, че доста хора около мен намират за “по-гъзарско” да излизам с Vectra-та на баща ми – и ко кат е ’97 с почти всички екстри, бе да ви пикам на Opel-ите и на VW-ните и на всичкото :evil: .(дано няма засегнали се..., пък и да има :roll: ...)

Skoda is my life !!! Skoda Mania !!!

[Redline__]

То ебаси романа стана ве :roll: :smt091

[cacadu]

Много хубава темичка! Браво, RSK! 8)

 

Аз не съм закърмена в Шкода. Баща ми си купи 120-ка през 82-ра година, когато моя милост беше 9 годишна. Та, значи, израснах в тази Шкодичка, че и пубертетът ме друсаше в нея. Да си призная, не съм била лудо влюбена в семейната кола, обаче сега като се замисля и ме мъчи лека носталгия. Свързвам я с някои от най-запомнящите се моменти от бурния ми емоционален живот по онова време Спомням си как заявих пред родителите си, че спирам да уча английска филология и баща ми не ми говори един месец. Возим се ние в Шкодата и мълчим като пънове. После, реших, че трябва да изуча киното и се записах в университета, ама трябваха пари и станах продавачка в един магазин. След работно време ме брули един вятър на спирката, трамвай няма, звъня у нас, идват да ме приберат. С Шкодата. И до ден днешен четвъртитите фарове в тъмното са ми пред очите. Друго какво! А, имаше и ремарке. Що товар превози като правихме ремонт на вилата... След 95-та година вече взе да сдава багажа непоправимо. Семейният съвет я продаде на един чичо, чиято жена щяла да се учи да кара с нея. Та така....

А Матичек вече си ми е любов. И то от пръв поглед. Исках ретро автомобил, мечтата ми беше / и все още е/ Citroen DS. Обаче много скъп се оказа и не мога да си го позволя. Ровех си непрекъснато по ретро сайтове и в един чешки сайт видях Skoda Octavia '62. Седях пред монитора и гледах, гледах ... Викам си : е това е моята кола!!!

После намерих Матичек. Беше избушен горкия, но се държеше. Говоря си с бившия собственик, питам го разни неща, а той вика : "Айде, няма ли да се качиш, поне седни зад волана". А на мен душата ми пърха. Като седнах - все едно задникът ми залепна за седалката. Искам да уточня, че по онова време /април тази година/, имах книжка, но не бях карала. Така че, Матичек ми е първата кола и на него се уча... Голям мерак си ми е . Не го заменям за никоя друга. Даже и за Citroen DS. ..

[105l]

Първо поздравления за хубавата тема. Сега по същество:

Моята шкода е 105l производство 1978г., бяла. Аз съм набор 85, а сестра ми 74, така че можете да си представите за какви години говорим. Както и да е ... Колата си е семейна и да чукна на дърво катастрофи не е претърпявала. В тази кола аз малко съм се возил, защото от съзнателния ми живот татко вече имаше служебен автомобил, а въпросната шкодичка си седеше в гаража. Дойде хубавия ден, в който аз изкарах книжка и поради обективни причини седнах в колицата от аватара ми. Карам я вече 1.5 години и съм доста доволен. Единственото от което недеволствам е разхода на бензин, ама по - добре от градския транспорт. С помощ от баща ми и собствени услилия колата си върви по столичните дупки. С голям зор докарах и хубав звук вътре. По тази част мога да помогна на някой ...

 

За споменаване е и едно доста обемисто ковчеже с буталата комплект за основен ремонт ... Видяло се е, че тази колица до там надали ще стигне, та ако някой проявява интерес да свирка.

 

 

Поздрави на всички колеги 8)

[corropt]

здравейте ,

аз ще започна малко от далече:далечната 1966 година-баща ми е бил на 10години когато неговия баща(дядо ми) е имал ШКОДА октавия КАБРИОЛЕТ или по вероятно фелиция КАБРИОЛЕТ .За тази кола не мога да кажа нищо, защото единствено съм я виждал на една снимка която е черно бяла и която като я взема от Пловдив(където живее баба ми) ще я сложа тука.

като съм бил на 1 годинка баща ми е купил 15 годишна ШКОДА 100С

и я продал 4-5 години по късно поради причината че е била в мн. лошо състояние.Нея вече си я спомням бегло, че беше червена, и че не се отваряше едната й предна врата защото беше много изгнила и .... друго май не помня

Следва закупуване на сегашната 120-ка от приятел на баща ми.Той я купил от Сърбия.Баща ми твърди ,че поради причината че ''едно време'' сърбия не е била соц. страна за там са ги правили по качествени което го потвърди и един тенекеджия докато ми я кърпеше пред 2 месеца.Каза че отдолу имало още някав пласт изолация на тенекията която при другите шкоди го няма и се беше учудил,а колко е вярно не знам. Взима я когато е на 5 години(1990г.)Колата се кара активно 4 години и след това започва дългият и престой с мъничко каране пред блока до 2003г. когато аз изкарвам ш.книжка.Тогава идея си нямах колко бутала има, какво е в.филтър, а за свещи- не го бях чувал този 'термин' .Година по-късно намерих най-случайно форума в дир.бг. Там почнах да влизам и да чета всичко което се изпише.От там разбрах и за сегашния форум и се регистрирах.Вече съм член от близо година и доста неща съм научил благодарение на вас за което ви БЛАГОДАРЯ!!!

Спомням си първата среща на която отидох.Притеснявах се много защото си мислих, че всички който дойдат ще са с перфектни коли и само моята няма да е така.След като се запознах с някой от вас си спомням какво ми отговори някой като казах, че не разбирам много от коли:''а ти ако с тази кола не се научиш, няма с коя да се научиш'' :roll:

Не съм се вманиачавал в марката и колата, но като си я имам си я харесвам и си я обичам.Даже скоро сънувах някви изоставени рапиди който ги разглобявам и им взимам табло + седалки и тн.... за да го сложа на моята.Може и да съм влюбен- знам ли???

[lorddigital]

Като сме се разписали

 

Моята история със Шкода почва откакто се помня. Бащата купува 105Л ,със много интересен цвят (СветлоКафяво ,точно същия цвят сега е доста популярен като супер екзотичен за пребоядисване на автомобили)... та около 1980-та я взима ,без ред от МотоТехника във Ловеч. Помна смътно ,че зад ВодниПроблеми си беха направили като сервиз за шкоди до около 85-та трябва да е било. Помна и как на един колега на бащата му излетя полуоската на завоя пред Водни проблеми ,и това са първите Шкода Спомени

 

Първия ми спомен за наща кола е когато ни октраднаха огледалото във Лом ,аз спах вътре във колата ма голема дъндания на 10-15 коли им дигнаха огледалата ,а то не беше лошо едно такова хромирано доколкото си спомням. После разбирасе идва търкането на гуми (вартене на волан) ,задължителните първи прокарвания на колата преди да навърша 15 на полигона до редута. После нелегалното каране на колата между 16 и 18 (тогава беше наи-голямата маниа разбира се !).

 

Полека лека още преди да взема книжка помагах на бащата при всички ремонти ,първото нещо което си спомням е как слагаше собственоръчно направено електронно. Полека лека взех сам да си правя ремонтите ,по едно време даже имах голям мерак и ходих да питам само Васко Приемчика и си правех нещата сам (сервиз шкода на БотевГрадското шосе ,може би наи-разбиращия маисто които некога съм ппознавал). После почна бизнес ,ма шкодата си я карах до послено. Пребоядисах я 2 пъти ,че нещо не ми харесваше първия път и какви ли не глезотии. Наложи се да я продам преди да замина и със огромна болка на сърцето се разделих.

 

Ето и една снимка:

 

 

По принцип винаги съм бил голям фен на Рапидите ,още откакто видех първото жълто Гарде на до 1-во СОУ пре 89-90. Във Софиа през предиода 1995-1997 знаех абсолютно всички извести Рапиди/Гардета кои къде домува ,бех обиколил всички коти бяха за продажба. Всичките бяха скапани и на много-много километри и размазани купета. Само един ми хвана окото и бех готово да го купя за некви абсурдни 2500марки ,ма после се разбра че оргиналния му цвят е бил Сив па го правили червен ,па ужаси... 5 години по-късно на Дир-а по мое предложение към тогавашния шеф на Ноксиус направиха шкода клуба ,намерих много шкода съмишленици и във началото имаше само един със Рапид - Бентон. Отидох във България ,видях за кои рапид става дума (Стоеше вечно пааркиран до Орлов мост) ,спазарихме го и го купих. Е след като съм карал какви ли не автомобили ,всеиднвенат ами кола е 110 коня ,да не казвам колко ми е спортната ... ми се струваше като спрял този рапид ,но маниата и любовта към Шкодата винаги наделява и му се кефех на максимум ,пари по него не съм жалил и няма да жаля Ето и снимка:

 

[Rapid]

Сега е мой ред да надраскам няколко реда

Както всички така и аз съм наследствен собствник на шкодаа .Първата беше 81 набор 120л ,купена нова от баща ми Той я кара 350 -400 х. км.

като от 120 се сменя двигателя с нов 105л . От 1993 я взима да я кара брат ми учи се на нея и минава към 100 000 км. ,прави се основен ремонт и се дава на мен през 1998г. Аз се уча на нея и и минавам към 50 000 км. до миналата година.За целия си стаж при нас е прбоядисвана 5-6 пъти ,2-3 ремонта на двигателя , АГУ има от 85-86г. ,НО нито веднъж не е блъскана(само леки козметични ударчета ,все пак сме се учили на нея )

 

Миналата година си харесах един червен рапид в отсрещния болк и след доста перипети стана мой и така имах вече 2 шкоди Лоши времена станаха и не можех да плащам и за двете и теших да продам старата (120-ката )

От тогава не съм я виждал ,ако някой я забележи да казва

 

Та това е от мен

 

Поздрави

[rsk]

еееха, доста интересни неща прочетох тук :smt026, сега е мой ред:

баща ми получава подарък за сватбата си вноска за лада :!: (жива да не бях...), но нещо не е бил фен и се е колебаел между полски фиат и шкодак (който му харесвал предимно като дизайн). тогава слуховете били, че фиат 125 гори доста, за разлика от шкода и така на 28.01.1980-та става собственик на шкода 120 л, с правоъгълни фарове, бледо жълта на цвят (бананова по талон) -

http://www.bgphoto.net/photos/4976/o632 ... 375000.jpg - оня гигант най - в дясно на снимката е rsk. тук колата все още няма номера, чистачки, тасове и т.н., т.е. прясна, прясна. от тогава ми е първият спомен - когато баща ми ми я показваше от терасата на баба ми, където са ме оставили, докато са били в мототехника:smt086 (любимо мое място от детските ми години - бащата ме водеше там да гледаме новите коли - кефф). на тази кола за първи път съм се пробвал да карам :smt007. бащата доста се грижеше за нея, беше голям лъскар - ония лъскавите брони, правоъгълното огледало... и така до 1990-та. тогава бащата ми показа последната останала в мототехника 120-ка - бежова. беше с огънат преден капак (явно не са внимавали при разтоварването) и може би поради това нямаше мераклии за нея, но баща ми решил, че това е моментът да си смени старата шкода с нова шкода... написаха му фактура за нов капак, който по - късно взехме от склада (понайте на кое) и така - пак 28-ми, но този път март, баща ми си купува тази бежовка - http://www.bgphoto.net/photos/4976/o632 ... 718750.JPG

, която кара и до днес. на нея се научих да карам. не бях карал курсове още, но бащата ми даваше да я местя на сянка, когато пред блока не е имал къде да паркира, освен на някое напечено място - пак голям кефф. старата 120-ка беше продадена на един, дет после я блъсна леко...

но шкода ми стана любима марка, не защото сме имали две. обичах да чета историята на различните марки и това, че лаурин и клемент са започнали първо с производство на велосипеди, после мотори, триколки, коли и т.н. ме впечатли много. хареса ми това как постепенно сами са преминавали всяка стъпка, без да използват патенти на който и да е друг автомобилен производител. започнах да събирам всичко каквото ми попаднеше за шкода и постепенно научих, за невероятно богатата моделна гама на един от най - старите производители на коли в света, което още повече ме грабна. вече си имах любима марка и естествено исках да имам и поне една такава кола. харесах си октавия (от първите, модел 1959-та), но за това следващия път, че май доста пописах...

[rsk]

та... харесах си octavia. такава имаше пред блока ни и много обичах да я обикалям. беше двуцветна - тъмно червена долна част и червена горна (от средата на калниците нагоре). това е оригинална боя, наскоро намерих и рекламна снимка точно на такъв шкодак и :smt118 - http://mclellansautomotive.com/photos/B30891.jpg

http://www.philseed.com/skoctavia.html

исках octavia откато взех книжка, как са ме изтърпели наще незнам... знаех ги всичките в русе. бащата ме заведе даже при един дядо, ногов бивш колега в едно село. той бил механик и очаквахме, колата да е супер, ама... нещо не ми изглеждаше като за мен, грохнала беше. и така аз все още си нямах octavia, вече бях студент, квартири али - бали... нямаше изгледи много за развитие, ама едина хубава лятна събота реших да си купя пък квото щеше да става. междувременно се бях сетил за една зелена 440, която бях виждал за последно преди 2 или 3 години, но реших да проверя, но си спомнях само къде съм я виждал. отивам на въпросното място, а там се оказа, че има цели три блока, в които можеше да живее собственика - лудница... единият беше към 14 етажен... просто шах. чудейки се от кой вход на кой блок да започна, видях един дядо, който четеше вестник и очевидно чакаше някой. понеже беше на възраст си помислих, че евентуално може и да знае нещо:

" - прощавайте, вие тук някъде ли живеете?" - пита rsk, пък дядото нали се сещате как ме изгледа...

" - да, що?"

" - ми имаше тук една стара зелена шкода преди време..."

" - а ти от къде знаеш?"

" - ми аз такова... искам шкода, търся шкода, ала - бала..."

" - а! ми тя тая зелената беше мойта бе момче!" (тук ще спра за малка почивка, развълнувах се :smt101 )

кво да ви кажа... от толкова много жилища в района, да налетя точно на собственика на колата, която търся... пък тя де е от две години спряна от движение и заточена в гаража на село... а дядото чакаше зет си да ходят на същото това село и вика ако искаш утре ела да я видиш. с такъ тинейджърски трепет дочаках тоя момент не е истина :smt048

е, на другия ден отидох до селото, видях гаража, не припаднах, разгледах я, успокоих се, хареса ми въпреки вълнообразния си силует (подпирана е лекичко по оградите, ама няма как) и си я взех. по точно бащата ми я купи, щот аз му исках заем, пък той явно най - накрая беше убеден, че няма да може да ме разубеди и така...

http://www.bgphoto.net/photos/4976/o632 ... 812500.jpg

[Krankenstein]

Aйде и аз ще драсна накрая некой ред тука...J

Та, моята “любовна история” с Паненка не е изпълнена с толкова романтика и корени в ранното детство макар, че... една от любимите ми играчки беше именно пластмасово моделче на 110R – как обичах само да го засилвам, за да изпревари некое малко поршенце или ягуарче ;D. Интересът ми точно към тоз модел Шкода се засили и от някой чешки филми, дето се въртяха по БНТ-то през 80-те – сериала “Жената зад щанда”, и някакъв за чешите рокери, не му помня името... просто нямаше навремето друга тъй атрактивна соц. кола! Обаче до 2000-та годна почти не се бях качвал в Шкода, ако изключим 1000 MB-тката на свако ми, която май още тогава беше най-старата кола пред блока (по-късно аз счупих тоя рекорд, като дотъррах една гърбава Застава 600 с обратни врати от ‘60 ) - Като спомен ми е останала цицината на главата, получена при влизането от удара в тясната и ниска рамка на вратата на Ем-Бетката:mrgreen:.

И така, до началото на новия век не съм и мислил, че ще стана някога “шкодофреник” – по това време тъкмо си бях продал поредната ретро-спортна кочина (Фиат 850 спорт купе ‘69г.) малко преди да се разпадне, и си търсех достоен заместител. Номинирани бяха: перфектно реставрирана лъскава Манта A (за която още не бях дорасъл финансово по онова време) и един бая сгрухан Фиат 124 спорт (никога вече Фиат, за да не ме е яд!)... и не щеш ли, от прозореца на автобус #1 на път за Панчарево, кво да видят очите ми: 110R купе от плът и кръв в двора на Вантотрейд! След броени дни чета обява в “Автопазара” – продава се! Обаждам се аз, ама цената нещо ме отказа... след месец-два пак излиза обявата, вече на по-разумна цена. Отивам аз да я видя, сядам да направя кръгчето и като слязох, вече знаех, че това ще е мойта кола за кеф! Нищо, че мотора беше от 120-ка, радиатора, алтернатора, волана и още куп неща (повечето от които в последствие смених) пък бяха от Фиат – все пак бившия собственик е монтьор в сервиза на Вантотрейд.

Предисторията й е следната: купето сглобил от 2 коли и изкърпил старателно, лъскал си я и и се кефел, вложил в нея куп пари, до момента, (някъде средата на 90-те г.) когато му я задигнали от пред блока в Люлин... в последствие я намерил, обаче яко ошушкана - без двигател, ЛДЖ, стерео... и му минал мерака, сглобил я пак криво-ляво с к’вото му падне под ръка и я обявил за продан... Някой хора после ми казаха, че по това време целенасочено търсили точно такава Шкода да купят, ама не са я видели – явно мен е чакала

И оттогава насетне малко по малко съм стягал баба Паненка (името наскоро й го лепнах, след като влязох във форума и видях тая мода с чешките имена), докато стигне до сегашния си вид... е има и още да се желае и работи – особено по съдържанието. Благодарение на Хашек имам вече и оригинален мотор, с който ще заменя сегашния фавов 1.3, така че историята продължава...

Чешкото ми “семейство” наскоро се увеличи с още 1 член – фелицията Коржинка, с която стават вече 3 ако броим и останалия в наследство от рокерските ми години мотоциклет Ява-ЧЗ 150 ‘51г.

[rsk]

"жива да не бях", ама моята история получи продължение, доста по - скоро, отколкото очаквах...

вече месец някъде стана, кроях планове за една 100 еска, бях измислил цвят, джанти и т.н., и т.н., но все си мислех, че това, което съм си наумил няма да е особено евтино, и може би това ме спря. в крайна сметка почти бях решил да действам (а и оферта излезе подходяща), но ми вкараха нова муха (и съответно нова оферта) - 1000 МБ. всичко стана много бързо - едни агенти мои ( :smt077 ) ме навиха, увериха ме, че колата е доста добра и... вече имам и 1000 МБ на цвят синя. в понеделник живот и здраве ще я регистрирам на мое име. колата е регистрирана януари 1967, което би трябвало да значи, че е произведена през 1966, въпреки, че на табелката пише 1967. предполагам, че така са излизали колите от последните месеци на годината. нямам идея на колко километра е, защото таблото е сменяно, резервната гума е оригиналната, ама е почти без грайфер, но като цяло колата е запазена.

тези дни ще сложа и няколко снимки на синьорита

[Krankenstein]

Eeе, честито, Роска! Явно и теб яко те е разтресла шкодофренията... :mrgreen: Безаварийни километри с новата придобивка и възможно най-рядко да ти се случват някой от "1000-та малки беди" на модела Ако случайно нямаш литература за нея, мога да ти преснимам ремонтната книжка, свако ми май я има... Ако не е тайна на каква цена я спазари и в какво състояние е?

[rsk]

благодаря Митак,

мен отдавна ме тресе, ама сега по - мога да си позволя, въпреки че пак ми е малко нагорно, но не се стърпях...

[Verdered]

И от мен честито!!! Давай да я видим тази красавица!

Чакам с нетърпение снимките!!!

[Penaowner]

Гледам тук само Masteri са писали та не ми е много мястото, но смятам че никои няма да се разсърди че ще драсна някои ред. Шкодите са ми симпатични откраи време макар че семеино сме нямали докато моя милост не реши да се захване с тази работа. Впечатления натрупах като доста малък с шкодата на едни семеини приятели. И наи вече това как ни качи на Пампорово в едни наистина отвратителни условия докато до нас всички закъсваха. Шкодата която в момента аз подкарвам (надявам се скоро епопеята по ремонта и да приключи) беше преди това на един авер. На 8ми декември 2004 ни качи 5 коча от Пловдив до смолянските езера без ваобще никви грижи и като качества неотстъпваше въобще на 2та голфа 2ки в колоната, да не говорим за жигулата. Смятам че тази 120ка от 79 година е нещо изключително добро за времето си. Ще продалжавам да мисля така и за вбъдеще каквато и да е съдбата на моето шкоде

[rsk]

Дончев, на никой мястото не би трябвало да зависи от това какъв му е рейтингът. Аз даже не знам за кво го има, но както и да е, това е друга тема.

 

Не разбрах твоята кола коя година е, дай някоя снимка ако имаш.

Поздрави

[Penaowner]

RSK ще гледам да кача тия дни щото съм малко скаран с компютрите. Снимки поне имам достатъчно Кака Пена е модел 120 л 79 набор. На 15 януари ще доиде един авер елтехник с който да оправим жиците отзад. Проблема на мойто шкоде е че е претърпяло пожарче и сега жиците отзад са леш. Всички необходими компоненти са вече на лице. Имам друг карб, делко кабели за свещи, бобина, ремък, капак на мотора. Постегнах купето, сложих як волан ще го видите на снимки тия дни. Якото е че двигателя е на 8000км от основен тъи че се надявам когато тръгне да и се радвам дълго. След като тръгне стискаите палци предстои ми явяване в КАТ :smt091 :cry:

[The Best Forman]

Тука сте се изредили все потмствени шкодаджии , не че аз не съм ...

нашата първа кола беше 1000 МВ , почти всяка есен двигателя беше в хола , а бащата с четка и нафта грижливо подмиваше бутала , биели и разни други джунджурии и така до '79 та когато в почти разпаднато състояние и добър вид / щот всичко беше смола и чорапогащи / отиде при една рускиня , която я размаза в трамвая . Имаше уникален салон творение на баща ми със барчета и хиляди манометри и волтмери , жълта със черни ленти по праговете и беше печелила две състезания до Копитото и обратно до Овча купел 8) , а мотора се ремонтираше толко често , щот колата се караше почти само с керосин

После имаше една дълга и смрадлива почивка с един Вартбург , но на него бяхме първи собственици и на който се понаучих на занаят .

Един ден случайно ми задигнаха едно колело собствено производство и взех да си търся нещо по - сериозно ... тогава бащата изрови Формана от Горубляне на 5 год. доста под пазарната стоиност и без да я гледам скочих в нея и така от '98 пак се върнах към добрата стара Шкода 8) До скоро имах и Вектра , но отиде на пазара / проядоха я хлебарките /. Сега се замислям за нещо по - ново , но пак ще е Шкода независимо Фелиция или Октавия , макар че и моита си я бива , но всичко още е в сферата на фантазиите :mrgreen:

Имам и снимки , ам някой трябва да ми предаде някой и друг урок как да ги метна в някоя галерийка :mrgreen: