ако нямаме какво да пишем, а ни се пише...

[rsk]

единият от вариантите за качване на снимки е на общата регистрация на форума - в www.bgphoto.net и от там се влиза като потребител с ник skodaowner и парола 12345. правите си папка, слагате си снимки, кефим се във форума.

айде давайте

[corropt]

преди като описвах семеината история свързана с шкода нямах снимки но сега изнамерих:

 

 

 

това е била на дядо ми шкодата а пред нея е дъщеря му, на баща ми сестра

 

 

100с на баща ми първата кола.За която аз имам бегли спомени и 120ката която сега аз карам.Тогава е била собственост на негов приятел

 

 

 

същата 120 ка повече от 15 години по късно

[scorost]

Остана ми малко време и аз да ви разкажа как се сдобих с моята "калинка"! :roll:

Годината е 1986-та. През месец януари за 15 минути продадох на пазара в Димитровград наперената си Жигулка, която беше 70-ти набор и на която навъртях набързо 240 000 за 7 години и половина.

Като всички млади хора по това време и аз бях направил вноска за лек автомобил в бившата "Мототехника" още през 1976-та.....Да ама новите Лади се продаваха с номер 55 000, а моята вноска беше 80 914!!!Ще каже някой, как си го запомнил?То толкова пъти беше четен този номер и сверяван в магазина,че.....

Не исках Москвич, Волга, Фиат 125р, Застава и още по-малко Вартбург. С автомонтьорство се занимавах от 1976-та и първата ми среща с автомобил Шкода беше при смяната на съединител! И това още на 20 000 км! Ужас! Казах си: Такъв автомобил няма да си купя никога!!!

Да ама не! И не сбърках! Видях, че по ралитата няма кой да се мери на 130-ските, видях новите "японки" и.....се реших!

В двора на "Мототехника" имаше една 120L с цвят "Марон", на която при сваляне от превоза бяха ударени двете десни врати! Никой не я поглеждаше! Потънала в прах и кал......А аз съм без кола! Реших, че ще я взема "с нарушено лаково покритие" - демек с по-голям номер на вноската! Естествено никаква отстъпка от цената...

И така, на 17 юни 1986 г. се отказах да участвам в "Минута е много"/за там имаше време после/ и останах да си купя колата!

Всичко беше доста непривично - предницата мнооооого дълга, задницата - мноооого къса....предното стъкло едно такова наклонено....отзад бръмчи мотор....абе несвойствена работа!

Много бързо обаче оцених достойнствата на този прекрасен за годините си автомобил.

Стъклата - леко тонирани! Кой предлагаше такова нещо?

Стабилност на пътя, особено зимно време!

Удобни седалки, които за разлика от тези на Лада-та при по-дълги преходи не те уморяват в областта на опашката!/единствено липсата на подглавници дразнеше/

Икономичен двигател, който не ме накара докато го карам да мисля за АГУ!

До края на годината навъртях над 20 000 км! Наложи се да откача жилото на километража за да се опитам да съм в гаранция! 8)

Оказа се, че тя въобще не е нужна. През 1987 г. скъсах мускули на дясната ръка заради скоростната кутия на един Фиат 125р/сигурно за това ги мразя/ и от април я подкарах, като едно от първите частни таксита в Пловдив. Не е истина колко клиенти имах - колата лъщи, музиката - перфектна, салона - чистота отвсякъде....стоях все пред "Ленинград" и "Новотел". Километрите се въртяха като бесни, а единствените проблеми с колицата бяха чукче, чукче, чукче....Писна ми! Една вечер качих един клиент, който се оказа директора на ЗЗУ, които правеха първите български електронни. Човекът ме нави да сложа едно такова на "Калинка" и....забравих за проблемите! Тогава машината беше на около 100 000 км, а с това електрлонно карам и днес/вече гоня 1 300 000 км!/

През 1990 почнах пътувания до Тула и Москва с колата! Майтап! В СНГ/тогава/ не бяха виждали Шкода! Мислеха, че гори нафта! Чудеха се, че мотора е отзад като на ЗАЗ, а е с водно охлаждане! През дупките, които приличаха на военни траншеи моята "калинка" минаваше като БТР!

На 295 000 оригиналния мотор вече не ставаше за нищо - след 140 000 км сменях сегменти на всеки 30-40 000 км, слагах такива от ЗАЗ 965...

Тогава реших да сложа нещо друго и най-бързото и лесно решение беше да е мотор от ВАЗ - евтин за ремонт, части такива имах в гаража колкото искаш.....Почна се от 1200, после 1300, 1500, 1600....но това е друга сага!

[PRR]

Най-сетне остана малко време и за мойта история.

Тя започва в далечната 1965г. По това време родителите ми се женят и като подарък получават вноска за кола. По-точно две. Та така през 1971г. им излиза първият номера за Шкода и семейството се сдобива с първата си кола. 100S кафяв на цвят. 4 години по-късно излиза и втората вноска. За съжаление законът по онова време не разрешава две коли и семейството (в което и аз съм деен участник от 1 година ) се разделя със старата и купува нова 100S. Този път червена. Така годинките се изнизваха а се возих в Шкодичката и съвсем не подозирах, че почвам да и ставам маниак. И така до към 1986г. Тогава двигателчето почна да сдава багажа И бащата реши: ОСНОВЕН РЕМОНТ. Чудо! И така, колата се докарва пред блока, сваля се двигателя, качва се на кухненската маса и се почва И от тогава Шкодата ми стана мания. През 1991г. баща ми (основно той караше колата и се грижеше за нея) замина за Германия. Аз в този прекрасен миг бях едно много щастливо 17 годишно хлапе с голям мерак за каране. С много врънкане, обещаване и досата склоних майка ми да почна да се уча да карам. Тя в крайна сметка се нави и аз най-сетне седнах официално зад волана. Чуството беше несравнимо. Малко след това започнах и шофьорските курсове които завърших преди да навърша 18г. На 18г и 3 дни взех книжката и още на следващия ден карах от Ихтиман до Ахтопол (около 400км). Бях като смазан, но супер доволен и щастлив И така си карах 100S-а до към 1996. По това време започнах да работя нощни смени и колата стана от лукс в първа необходимост. Проблемът беше, че автомобилът беше един а желаещите 4 (вече и сестра ми имаше книжка). Семейният съвет взе решение и купихме една Lancia Y10. Уви, на мен не ми допадна, но за сметка на това Шкодата стана почти моя. Няма и половин година по-късно един съсед продаде на баща ми една 1000MB. Двигателят и беше за основен ремонт, но пък ламарината не беше мръднала (както по-късно се оказа - била е поцинкована!). Основният ремонт беше направен отново в кунята на масата и колата стана собственост на сестра ми. Горе долу по това време на Орлов мост стоеше един червен рапид (по-горе се споменава за него) и мен отвътре ужасно ме глождеше да сменя 100S-а с такъв или със 120L. Постепенно гложденето стана непоносимо и отворих вестника. Първата обява беше за една 120L в много добро състояние. Обадих се, оговорихме се със човека и отидох да я видя. Една червена 120L от 1986г. седеше на паркинга и сякаш искаше да бъде моя. И стана първата ми лична кола Та така в семейството Шкодите станаха 3. Една или две години по-късно купихме четвъртата - 120L от 1982 (ако не се лъжа). Отново червена. В този момент в семейството се оказа че при четири шофьора има 5 автомобила и 1000MB остана да стои на паркинга пред блока. И така докато една вечер просто не изчезна :x :? Ходене в полицията, търсене, разпитване и т.н. В крайна сметка следователите казаха "най-вероятно циганите са я откраднали за скрап" :evil: :evil: :evil: Междувременно се сдобихме с още една 100S подарък. Човекът скъсал полуоска на околовръса и не искаше да се занимава повече със нея. Така отново имахме 5 коли. Постепенно колите бяха подарени на роднини и сега единствената останала е мойта 120L. Аз междувременно се сдобих с Vectra A и сега все още съм с нея. Но чакам (по последни данни) червената си Octaviata към началото на Март. И тогава отново ще съм с любимата марка :mrgreen: .....

[rsk]

позволете ми да припомня тази тема - новорегистрираните - заповядайте, нека чуем и вашите истории

[Marinov]

Ами аз ще се престраша, да наруша стила на тези идилични семейни разкази. Никога не съм карал Шкода, не съм се возил(или поне нямам спомен) да съм се возил в Шкода до 19.12.2005. Тогава си купих чисто нова Октавия Комби. Изборът беше, лесен и водещият мотив беше цената на автомобила и поддръжката му. Откакто се произвежда, Октавия се указа изключително успешен автомобил, много се харесва навсякъде по света, за първи път ми направи впечатление Когато ходих до Милано с кола, много октавии имаше в Италия, Словения, Хърватска, но гвоздея беше в Израел и там на такси паркинга на летището имаше само октавии, беше впечатляваща гледка, от Тел Авив до Хайфа(това са най-големите им градове) съм минава два пъти разстоянието (нямате си на идея за каква магистрала става въпрос), гледам яко октавии, викам си щом евреите са ги преценили, няма начин да не са добър избор точно откъм качество/цена. Освен това в моето Комби са монтират две допълнителни седалки и колата ползва данъчен кредит(отново за цената). За почти два месеца съм навъртял 5800 км. Забележки към колата нямам никакви! Дано да е така за в бъдеще защото в момента съм на твърдото мнение, че за парите които струва този автомобил никоя друга марка не предлага по-добро качество!

[kukumitcin]

Здравеите и от мен Казвам се Пейо от далечното градче Кьрджали.От скоро сьм соственик на Skoda 105L която ми бе подарена от баща ми в отлично сьстояние.Колата е била закупене 1987 година малко преди да иэлезна на бял свят Колата е в много добро сьстояние,преди 3 години и е правен основен ремонт.

http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?User ... umId=39750

ето и снимки на колата

Радвам се че тук мога да обменя информация сьс собственици на Шкода,да науча нещо ново и полезно.

Ами това това е от мен.

[PV]

Дойде време и аз да разкажа за мойта Шкода.

През 1993 г. баща ми трябваше да ходи до Гърция и му трябваше автомобил. Започна да се търси кола за купуване, предимно от рода на Лада, Жигулка и пр. В крайна сметка баща ми и "разбирачи" около него се спират на една Шкода 120Л, произведена през 1984 г. Колата е била карана от двама души - мъж и жена, младо семейство. От тях е била експлоатирана безжалостно и никак не е била поддържана. Имаше куп проблеми, трудно палеше и кво ли не, но издържа до Гърция и обратно. Вече в България нещата се влошиха, почна да влиза антифриз в маслото и се наложи основен ремонт на двигателя през 1995 г. Дотогава хич и не помислях да я карам, щото не се знаеше къде ще спре и ще остане. След ремонта през 1995 г изкарах и аз книжка, баща ми беше в чужбина и постепенно почнах да си карам, още преди да взема книжката из квартала, да паля през зимата да зарежда акумулатора и т. н.

Ходех си с колата и до университета, където учих до зимата на 1996-97 г, когато беше голямата криза, и нямаше пари за бензин. След това започнах да я карам интензивно из София и страната и смених много неща, мина през боядисване, но направено от едни съседи, които нямаха камера, така че бързо се появиха дефекти по новата боя. :evil:

През 1998 г. Шкодичката мина през пълен ремонт на предния мост, щото се бяха разтропали втулки и тампони по носачите, а един се беше и скъсал. Тогава и свалих двигателя с помощта на един майстор да сменя маховика, че заяждаше с бендикса на стартера.

През 1999 купихме и Опел Вектра и Шкодата остана само за мен. По онова време имах възможност да сменя почти всичко, което не беше в ред. Общо взето за 3-4 години успях да стана що годе добър автомонтьор по Шкодата, с помощ от колеги, майстори и приятели. Колата за няколко години нямаше сериозни проблеми и си я карах постоянно. През 2003 г. й сложих газова уредба.

До момента вече над 10 години двигателя работи перфектно и почти не гори масло. Вярно, че външния й вид вече е далеч от добър, корозия тук таме по боята, изгнили прагове и пр. Въпреки това миналата година ми я разбиха пред блока, сигурно да краднат нещо, за щастие ги видях и се разминах само с едно счупено малко задно стъкло. Също миналата година един колега ме ударил на служебния паркинг (докато колата е била паркирана :evil: ) и ми плати след това смяна на задна маска, броня, заден калник, стоп и боядисване.

Тая година също не ме отмина лошия късмет - през февруари ми откраднаха и двата регистрацинни номера, бях ги сменил още през 2001 г. с новите бели номера. Добре, че в КАТ не се заядоха заради лошия външен вид, иначе трябваше да сменям колата.

И така, вече 10 години Шкодичката никога не ме е оставяла на път. В разни компании като говорим за коли се чувствам неудобно, че не мога да разкажа почти нито една история, че съм закъсал на път с Шкодата. Даже като я сравнявам с Опела Вектра, мисля че той е по-малко надежден автомобил в сравнение с Шкодата. Естествено тук си казва думата и по-сложната поддръжка на електрониката, но за 7 години с Опела съм имал много повече аварии и случки със закъсване на път. А той все пак е автомобил, за който не пестим парите за поддръжка.

Затова аз си харесвам Шкодичката и си я поддържам и карам все още. Верно, съседите ми се подиграват, като ме гледат, че почти всеки ден отварям капака или нещо си работя под колата, но... :smt067 Е, сещате се кво им пожелавам за майките им.

 

Наистина, Шкодата има и недостатъци, основните от които са маломощния двигател и малкия багажник. Другото се оправя, пък и двигателят може да се смени с по-мощен. Но за времето, в които е разработена серията 105/120 имат доста екстри - серво на волана и на спирачките, съвременна конструкция и нисък разход на гориво. Също така и надеждност, достатъчно проста и относително евтина поддръжка.

[Guest]

Шкодите 120ки нямат серво на волана човек, просто отпрез нищо не натиска гумите и се върти по лесно

[PV]

Да, нещо се обърках, т. е. забравих. Както и да е.

[PRR]

Това не е хидравлика Това просто е смазочно масло за червяка. Ако имаше хидравлика като изключиш двигателя почти няма да можеш да въртиш волана. Ако не вярваш да ти дам да пробваш с моя

 

Поздрави

[Octavia is the best!]

ако нямаме какво да пишем, а ни се пише, та две не виждаме, предлагам тук всеки от нас да разкаже по какво странно стечение на обстоятелствата е фен / собственик на Skoda. как така е станало, че любимата ни марка е не някоя друга, а именно Skoda.

предлагам го просто защото лично на мен би ми било много интересно да разгадая с какво феномена Skoda ни привлича така неустоимо и ненаситно (поне мен де )

надявам се не ви звучи така, все едно е форум на анонимните алкохоллици (примерно)... "ъъъъ, ми аз пия от три години, казвам се .... и съм тук с вас, за да ...."

 

Имам Оctavia от 1 месец и съм невероятно очарован от този автомобил. Честно казано бях твърдо решен да си купувам BMW, но когато се качих, ей така от любопитство на този автомобил - бях просто запленен... Никога преди не съм си представял, че някога ще карам Шкода, а сега не мога да си представя, че някога ще я заменя с друга марка автомобил...

[Mishelle]

PV - ти хидравлична течност ли сипваш в кормилната кутия??? Ако си отварял коя да е ремонтна книга за 105/120 би трябвало да си видял, че там се налива трансмисионно масло Не се обиждай, ама мнението ти ще го разказвам като виц

[PV]

Досега не съм сипвал нищо, бате. Да не издребняваме с такива коментари и квалификации, а?

[Shkogi]

Щом досега не си наливал нищо в кормилната кутия - значи е време да провериш нивото на маслото - така хем ще видиш и какво и как се сипва!

 

Има отдолу един винт малко настрани от центъра на кутията, който е пробка, като се развие, трябва да прокапе от отвора масло, ако не - долива се, докато започне малко да прелива. Тогава се затваря. На Москвич по същия начин се процедира, но аз на моят не бях никога доливал и като отворих един ден кутията, се оказа, че червякът вътре се е смазвал само от ръждата! Но все пак колата си вървеше!

[PV]

Да, трябва да проверя и пробвах преди няколко години, но не можах да отвия пробката. Сега ще трябва да я пръскам с WD-40, нафта или спирачна течнос първо, но е хубаво това да стане на канал или естакада, а в момента нямам такива на разположение.

А иначе бях чел, че със спринцовка се впръсква маслото, докато почне да прелива.

[Mishelle]

Не съм ти правил забележка. Не съм искал да те обиждам. Не съм нарушавал добрия тон. Просто се посмях от сърце. Лошо няма, нали

[PRR]

Mishelle, а ти що пропусна събора? Аз успях да се включа само за малко, че жената е на работа днес

Поздрави

[PV]

Не съм ти правил забележка. Не съм искал да те обиждам. Не съм нарушавал добрия тон. Просто се посмях от сърце. Лошо няма, нали

 

Няма проблем, смятам въпроса за приключен.

 

 

И аз мислех, че повечето ще бъдете на Черни Осъм, даже се изненадах, че толкова хора писаха снощи.

[Guest]

PV Твоята Шкода е японка както виждам от снимката така, че отпред си с рейка на която трябва да проверяваш маншоните отвреме навреме, тази рейка е с грес не с масло така че няма нужда да и добавяш грес ако маншоните са ОК и не е изтекла смазката.

[SKODA 105 RS]

Нека и аз да се впиша с моята не толкова завладяваща история.По стечения на обстоятелствата баба ми живее от дълго време с дота по-млад мъж от нея,който ми се явява дядо.Та неговия баща е купил въпеосната Шкода през пролетта на 84-та,когато колата е била на 5 години и си я кара човека до към 1990г.От там "дядо ми" я подкарва и малко след това прави цялостен ремонт.Двигателя от 105 се преправя с ризи и бутала на 120S и шлайфане на вала,след което дядо ми твърди че става около 60к.с. След това си я кара някъде до 1995, когато му отпускат един служебен бус и Шкодата си стои в гаража доста годинки,някъде до към 1999, когато напуска работа и вече няма бус.От там лек козметичен ремонт и пак "яко ръчка" до 2003г. когато си купува друга кола.И идва момента, когато на 01.01.2006 получавам ключовете за Шкодата като подарък,пък и да се уча да карам,щото бях взел книжка точно 2 месеца по-рано.Оттогава си я разтривам и съм минал вече към 3000 км без особени проблеми и съм доста доволен от нея,но нещо почна да пуши от време на време и ми намирисва на ремонт.Пък и тя колцата е преживяла доста,щото дядо ми изобщо не я е жалил.Просто като ми я даде 2 дни не ми стигнаха за да я изчистя и измия, а като щяхме да ходим да я прехвърляме и като я видя, думите му бяха: Ехеееее то сега ще трябва и да се събувам преди да вляза вътре ?!?! ) Това е историята на моя RS

Айде със здраве

[Shkogi]

PV Твоята Шкода е японка както виждам от снимката така, че отпред си с рейка

 

Човекът по-горе пише. че колата е Шкода, произведена 1984 година. Това не е японка, а така нареченият "междинен модел". В него вече са направени революционни промени за соц. автомобил като например пасивната безопасност на пътниците. Предните носачи са по-дълги от тези на 120L произвеждани дотогава, но всичко друго отпред (освен стабилизиращата щанга) е като на по-старите 120L, включително и наличието на остарялата вече технически кормилна кутия. А така на снимката изглежда като японка, но ако си е сменил фаровете и предната маска, няма по какво друго да познаеш, че е междинния модел. Аз например съм си сменил калниците и отстрани сега имам дупки - там японките имат дублиращи мигачи. Лично на мен, старата решетка и фарове по- ми харесват...

[PV]

Shkogi, имаш право, мойта е така наречената М-модификация, водят я модернизирана и както пише в книгите има доста нововъведения. Фарове не съм сменял, а само смених оригиналната решетка от две части с новата, която е една цяла, защото само такава имаха тогава в магазина.

А за маншоните, за които писа госта, гледам, че не са протекли още. Кормилната кутийка може да се нуждае от допълване, но много труден е достъпа до нея, мамка й.

[Mishelle]

Mishelle, а ти що пропусна събора? Аз успях да се включа само за малко, че жената е на работа днес

Поздрави

 

Не ми се говори защо пропуснах събора. Накратко - смейни причини

[Guest]

neka i nqkoi drug se razpi6e