Манастир "Свети Кирик и Юлита" гр.Асеновград

[Data_StReaM]

Последните слънчеви дни на пред-европейския декември не трябва да се изпускат и решаваме да направим малък автомобилен излет извън Пловдив. Тръгваме към манастира „Св. Кирик и Юлита”, намиращ се в Родопите, само на петнадесетина километра от града.

Манастирът се намира над село Горни Воден, малко преди Асеновград, ако идвате от Пловдив. Предполага се, че по отсечката Пловдив – Асеновград летите поне със „сто километра в час”, така че е добре да намалите скоростта, за да не изпуснете отбивката за село Долни Воден. Минаваме през селото и се насочваме към следващото – Горни Воден. А оттук продължаваме нагоре. Под „нагоре” разбирайте буквално нагоре. На едно место включваме на първа – като оправдание можем да кажем, че сме пълна кола и с багаж. Пътят е хубав, но няма абсолютно никакви указателни табели. Е, не сме толкова изненадани от този факт и след няколко питания на минувачи в Горни Воден поемаме в правилната посока към манастира. След 2-3 км се озоваваме пред впечатляващата фасада на комплекса.

Манастирският комплекс е силно повлиян от стила на Бачковския манастир и въобще прилича на другите големи манастири в България. Предполага се, че е построен в началото на 13 в., в последствие бива опожаряван и възстановяван няколко пъти. През първата половина на 20 век губи богослужебните си функции, а в края на 80-те години на века е основно реконструиран от Съюза на архитектите в България и служи като хотел и център за конференции. Оттогава това не е манастир в истинския смисъл на думата – няма монаси, а действаща е само църквата. Предполага се, че много от иконите в църквата са дело на Захари Зограф, но за съжаление в момента продължават реставрационни дейности и не можем да се убедим в това сами.

На поляната под манастира има места за барбекю и пикник, както и игрища за тенис и баскетбол. Мястото ще е още по-привлекателно през лятото. Явно денивелацията е била много, тъй като времето тук е доста прохладно. Част от компанията ни остава за нощувка. Цената е 20 лв на легло. Стаите са в стил „соц-разцвет”, но вероятно много скоро всичко ще се промени към по-добро.

Поглеждаме за последен път към невероятната панорамна гледка към Тракийската низина долу – виждат се Пловдив и Асеновград – и потегляме обратно. Манастирът „Св. Кирик и Юлита” определено се нарежда сред местата, недалеч от Пловдив, подходящи за пикник и разходки сред природата.

 

 

 

 

 

 

 

 

[NightSpirit]

Местоположение

Горноводенският манастир “Св. св. Кирик и Юлита” се намира на около 2км на югозапад от Асеновград и на около километър на юг от квартал Горни Воден на града. Намира се в дела Чернатица на Западните Родопи.

 

История и обща информация

Точната година на възникването на манастира не се знае. Все пак има сведения, че е бил построен за първи път през 14 в. в близост до аязмо. Разрушен е по време на помохамеданчването на чепинските българи (Западните Родопи) през 17 в. и тяхното последващо опожаряване на много църкви и манастири. В края на 17 в., обаче, манастирът е построен наново на същото място, като е посветен на Св. Петка. Малко по-късно старият манастир “Св. св. Кирик и Юлита” също е възстановен в близост до него. През 1810г. двата манастира са били опожарени и разрушени от кърджалии.

 

Реконструкцията на сегашния манастир започва през 1816г. и продължава до 1835г. Църквата е осветена на 15-ти октомври 1850г. Манастирът е преминал в ръцете на гръцката църква в средата на 19 в., като е върнат отново на българската църква чак през 1930г. Пострадва сериозно по време на пожар през 1924г. и земетресение през 1928г. През 20те и 30те години на 20 в., в “Св. св. Кирик и Юлита” се помещава богословско училище. През 1943-1944г. манастирът служи за концентрационен лагер. След 9-ти септември 1944г. когато комунистическата партия завзема властта, манастирът е изоставен, а по-късно – трансформиран в дом за душевноболни. През 1981г. Съюзът на архитектите в България получава официалното съгласие на властите да реставрира манастира и да го адаптира за светски нужди. През 1982г. екип от архитекти и инжинери, оглавявани от арх. Любомир Шинков разработва проект за неговата реставрация и трансформирането му в международна архитектурна академия. Между 1983 и 1987г. манастирът се реконструира под техническото ръководство на Христо Радев. На 25-ти септември 1985г. той се открива официално от председателя на Съюза на архитектите в България, арх. Георги Стоилов. В началото се използва като почивна и творческа база на съюза на архитектите. По настоящем фунционира като 3-звезден хотел, който е отворен за посетители.

 

Манастирът представлява комплекс от църква и масивни двуетажни жилищни постройки около нея. Манастирската църква “Св. Петка” е голяма трикорабна, еднокуполна псевдобазилика с притвор. Големият български художник Алекси Атанасов е изрисувал по-голяма част от стенописите й. Все още е запазен целият иконостас, включително и икони, рисувани от известния майстор Захари Зограф. По време на нашето посещение в началото на 2007г., обаче, църквата се реставрираше и не беше отворена. Манастирският кладенец се намира точно зад абсидата. На около 500м. североизточно от манастира може да се види аязмото и неговия параклис, посветен на Св. св. Кирик и Юлита, в който все още са запазени някои фргменти и фрески.

 

Настаняване и храна

Манастирът по настоящем функционира като 3-звезден хотел и предлага настаняване срещу 20 лева на легло (март 2007г.). Комплексът разполага и с ресторант.

 

Транспорт

Много добър асфалтов път води от Асеновград до Горни Воден и оттам – до дверите на манастира.

 

Tелефони за връзка

0331 / 67919; 0331 / 64722

[NightSpirit]

Вчера ходих до там. Манастира е много хубав! Обособен е цял комплекс с хотелска част, ресторант, кафенета. Преди време цялата база се е ползвала от архитекти, които са оставали там с месеци за да могат да работят на спокойствие. За съжалание целия комплекс се експлоатира"по български". Ако има как само да печелим наготово и нищо да не правим - най-добре! Хотелският комплекс е сравнително поддържан, аз самата църква, която е в средата е занемарена невероятно. Някога е била много хубава църка, отвън наподобява Бачковския манастир в умален вид, а въте някога е имало страхотни стенописи. Сега всичко е занемарено. Голяма част от стенописите са унищожени, друга част се унищожават в момента. Цели стени в църквата са издълбани от някакви вандали с надписи от типа "Седефчо+Гичка=ЛОВЕ". УЖАС! Църкавата отвън също е в ужасно състояние, по външната част на стените и най-вече по покрива растат доста големи треви :? Въпреки всичко църквата може да се спаси, ако собственика (очевидно ***) се усети, че като в един светъл ден църквата спре да функционира целия дух на мястото изчезва и скъпоценните му посетители ще намалеят драстично. А няма ли посетители няма по 1л. за паркинг, няма кой да спи в хотела, няма пари за лъскава мутренска кола да спреш точно на входа на МАНАСТИРА. Обслужването също е под всякаква критика, искахме да седнем да обядваме, да пием по едно кафе, да се разходим да разгледаме и да си ходим. Да ама не, категорично ни отказаха да ни обслужат, защото по-късно трябваше да има някаква сватба :roll:

Доста лоши неща написах, но като цяло мястото е доста приятно. Ако уцелиш да няма много хора или сватба :evil: и можеш да преглътнеш обноските на персонала и не те боли сърецо от гледката на разпадащата се църква, то може и да се насладиш на иначе много приятно изглеждащия комплекс. Природата наоколо също е приятна, има много добри места за пикници в гората.

 

Пътя до самия манастир е асфалтиран, но е доста високо. За кратко разстояние се изкачва голяма височина и е доста стръмно, но не есрашно, минава се без проблем. Пътя е малко объркан. Като идваш от Пловдив към Асеновград, малко преди самия Асеновград има една бензиностанция, но е е от известните и не я запомних, не повече от 50-100м. след нея в дясно има отбивка за с.Горни Воден (на ъгъла на отбивката има висока топола). Хваща се отбивката и се тръгва нагоре, малко след това се стига едно място, където пътя се отклонява на ляво и на дясно (да не би да очаквате табела ?), хващате наляво и пак само напред. От там до манастира никъде не се отбива, по-нагоре има разклонение, но се върви напред. Като минете през селото има една църква в дясно, малко след нея има стръмен, висок завой надясно и малко след него обратен ляв покрай една къща (до нея има нещо като площадка, май ще строят нещо, иначе къщата е точно на завоя и е последна), там не може да се объркате, защото няма къде другаде да отидете. От там само нагоре, като внимавате за няколко дупки и по-остри завои без видимост, пътя е малко тесен и трябва да се внимава, че ние се разминахме тънко е един Pathfinder 8)