Пещера Орлова чука

[Favorit]

Пещерата се намира близо до град Две Могили, Русенско. Много е красива и само Духлата е по-голяма от нея в България....

 

[mimi.b™]

Пещерата Орлова чука се намира на 35 км южно от Русе, на 2,5 км от с.Пепелина и на 11 км от гр.Две могили. Открита е случайно, от овчарчета, през 1941г., началото на пещерата е благоустроено през 1957г. От 1963 г. е със статут на природна забележителност. Дължината на галериите й е над 13 км, като по този показател тя заема второ място в България и първо в северната част на страната. Обектът е разположен между гънките на отвесно изсечените скали на левия бряг на р. Черни Лом, на 40 м височина от съвременното корито на реката. Пещерата има едва забележим отвор-вход, обърнат на запад.

 

През 1961г. тук са извършени археологически разкопки. Обект на проучване тогава е малка ниша до входа, за която е възможно да е била странична галерия от пещерата. Направен е сондаж с максимална дълбочина 4,40 м, следствие на което са разкрити археологически свидетелства от няколко епохи, разположени в шест различни по състав културни напластявания. Благодарение на това става известно, че първото заселване на човека в пещерата става в средата на старокаменната епоха (Среден палеолит, 200 000 – 40 000 г. пр. Хр.). Тя е използвана, с известни прекъсвания, като удобно място за убежище за неголеми групи чак до ранножелязната епоха.

 

Първите четири пласта са отнесени към старокаменната епоха. В тях са намерени няколко фрагментирани и цели кремъчни сечива, които са характерни за средния палеолит и имат различно предназначение. Една част от тях са двустранно обработени листовидни острия, направени от удължени кремъчни късове със сив цвят. По върховете, както и на противоположните им краища, има допълнително нанесен ретуш, като основата е заоблена и стеснена. Вероятно тези артефакти са пригодени за прикрепване към дръжка и става въпрос за върхове на копия. Това са едни от малкото открити досега двустранно обработени кремъчни върхове от Североизточна България, които са отнесени към мустиеро-левалузките културни групи с листовидна форма. Друга част от артефактите представляват кремъчни стъргалки, предимно с неправилна форма и изработени от жълт кремък. Ретушът е предимно върху по-широката и изтънена страна, откъм лицевата плоскост. Първичната и вторичната обработка на суровината, както и на отломъците, е извършвана на място.

 

Освен кремъчните артефакти в нишата до входа на Орлова чука са открити и останки от пещерна мечка (Ursus spelaeus) – два черепа, мандибула, пет ходилни кости и гръбначни прешлени, наредени в анатомичен порядък. Костите са намерени на дълбочина 0,54 м. В непосредствена близост до тях са открити и горепосочените кремъчни изделия. Изказана е хипотеза, че мястото е било предназначено за извършване на култови церемонии. През палеолита пещерната мечка е била важен обект на лов за набавяне на храна. В края на последния ледников период (плеистоцен, 14 000 – 10 000г. пр. Хр.), тя изчезва от пределите на Европа.

 

Четвъртият пласт е определен като хиатусен, липсват културни останки. Тук плеистоценовите отложения са примесени с едър остроръбест варовит чакъл, паднал от стените и свода. Пространството между отломъците е запълнено със светложълта глина. Това е показател за временното прекъсване на живота в пещерата до каменно-медната епоха. Материални останки от новокаменната епоха, по време на разкопките през 1961г., не са регистрирани.

 

Петият културен пласт от пещерата Орлова чука принадлежи към каменно-медната епоха (халколит, 5 000 – 4 200г. пр. Хр.) и е с дебелина 10 см. Открити са малко на брой фрагменти от керамични съдове, както и кости от домашни и диви животни. По някои от парчетата керамика се наблюдават следи от графитен орнамент. Тези обстоятелства показват, че човешкото присъствие в пещерата Орлова чука през халколита е било доста кратко. Графитната украса по керамиката, както и нейните форми подсказват, че това по всяка вероятност се е случило в края на каменно-медната епоха. По това време, резултат от комплексни фактори, рязко се увеличава населението на Балканския полуостров, т.нар. демографски взрив. Следствие на това е разселването на групи хора от халколитните селища към нови обиталища, предлагащи благоприятни условия за живеене, в това число и някои пещери.

Последният, най-горен, културен пласт съдържа незначителен брой фрагменти от керамични съдове със сивочерен цвят, което е показател за това, че пещерата е била населявана и през желязната епоха. Напластяванията са с дебелина около 8-12 см, което също подсказва за краткотрайност на живота в пещерата по времето на траките.

 

През 2004г., при оглед на първото помещение след входа на пещерата е намерена кремъчна пластина – вероятно използвана в древността за нож или стъргалка, кости от животни в профилите на един от изкопите в пещерата, дело на пещерняци. В нишата, от дясно на входа, са намерени няколко парчета сива керамика от ранножелязната епоха. Липсата обаче на археологически контекст за тези предмети не позволява те да обогатят познанията ни за цялостната стратиграфия на археологическия обект.

 

В пещерните галерии пред погледа се редят каменни феерии, сътворени сякаш от магьосници, на които не е липсвало въображение. Сталактити, сталагмити, сталактони, гради(ени от милиарди капки през хилядите години, са главните колони на тази неръкотворна архитектура. При почукване върху Пеещия сталактон се отронват звуци като от музикален инструмент. В Големия вестибюл между красиви сталактити въф форма на завеси и драперии се откроява Големият сталактон, висок 3,5 метра. Десетте каменни войници, Безлистата гора, Семейството, Трионът, Гейзерът, Ледникът, Водопадът, Грамадата, Стряхата, изящното Вретено, калцинирано в бяло, се редят пред смаяния поглед.

 

Изворчето се сочи като най-хубавото място в Орлова чука. Както и много други пещери и тук има поверие, че който пие вода от него, може да очаква сбъдване на едно голямо и хубаво желание. Сталагмитите край Изворчето са млечнобели и рядко красиви. Следват Сухото езеро, Самотният сталактон, Малката гора, Монасите, Еленчето, Близнаците, Кошерът, Раят, Адам и Ева... Сипеите представляват две големи зали, високи по 30 и дълги от 50 до 70 м. В някои галерии са открити много красиви игловидни кристали.

 

Пещерата е обитавана от около 10 000 прилепа. Тези пещерни летящи мишки са три вида - обикновен пискалив прилеп, голям и малък подковонос.