Jump to content

skoda-auto.bgskoda-auto.bgskoda-auto.bgskoda-auto.bgskoda-auto.bgpepino-racing.comtraxxas

Разделям се с баба Шкода


Recommended Posts

Е, настъпи момента да се разделя с баба Шкода, колкото и да ми е гадно. Баща ми днес ме изненада "приятно" с тази новина :( . Всъщност колата си е негова и не мога да имам претенции, въпроса е, че не изгарям от ентусиазъм. Хубавото в случая е, че ще остане в ръцете на фен, който ще продължава да я гледа като писано яйце. Само дето, заради възрастта си, надали ще се появи във форума :D . Дано и тя да му се отблагодари подобаващо за грижите. Гадно ми е за колицата, но разбирам, че е по-добре да има кой да се грижи за нея, да седи на сухо и да не я очукват ежедневно разни идиоти и най-вече да се кара...или поне така се успокоявам :? . Щеше ми се някой мераклия от форума да я вземе, но самият аз, едва днес научих, че може би утре Баба ще се сдобие с нов собственик. Та това е от мен, съжалявам ако някой реши, че поста ми е офтопик. Решил съм един ден пак да си имам задномоторна Шкода.

 

П.П. Моля всички (най-вече max и malkiq :P ) да си спестят укорителните коментари, `щото и без това ми се реве :( !

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Няма как. Понякога се налага. И моята Лада я продадохме заради това, че трябва гараж, в който да я приберем, трябва да се плащат данъци, застраховки и т.н. Просто имаше два варианта - да продължавам да я карам, а на мен ми се ще нещо по-новичко и икономично или да се разделям с нея, както и стана.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Кощунствооооооооо ](*,)

Може и да е за добро, но пак си е кощунство! :(

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

odin, всички знаем, че не си струва, просто както е казал ikonoma - понякога няма как. Сигурно си наясно колко пари гълта тази кола като подръжка и ни идва нанагорно да обслужваме две. Ако имахме гараж нещата щяха да стоят по съвсем различен начин. Колкото и да ми е жал за колата, още по-гадно ми е да я гледам как гние пред нас и как се кара по един път на 2 месеца... :?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Нещо такова се случи и с фаворита на калоян, не мога да разбера родителите на подобни хора, хубаво е че мойте не са такива, аз на твое място щях да се откажа от скапаната 3 цилиндрова лагерница, да взема да я преместя в друг квартал пък да видя как ще я продаде ..... нанайци. Докарай я пред нас нека я намери на другия край на София да я кара оня .... новия собственик :lol::lol::lol::lol:

 

Тоя дето е толкова стар че да не влиза в форума, с едната пенсия как ще я гледа :lol::lol::lol: (сори не се сдържах)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Колко пари ще вземе баща ти за колата? Окончателна ли е сделката?

...как можа досега да си мълчиш - и пред нас, и пред баща ти, че хората от форума търсят такива коли и определено ще се грижат добре за нея?! :evil:

няма да казвам нищо повече, че съм яко ядосан...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Владе, самият аз днес научих за това. Даже, както виждаш, съм написал, че предпочитам да я вземе съфорумец, щом се е стигнало до продажба. Преди това само на шега е подмятал за продажба. Договорили са се за 1500лв. без частите, които имаме за колата. Сделката все още не е окончателна - тоест утре ще се знае дали ще е окончателна.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

не упреквайте Гогата - въпрос на възможности е все пак, дано само колата попадне в ръцете на ценител, защото го заслужава.

Аз също в момента изпитвам големи колебания остносно моята реликва 130RS, понеже реставрацията е трудна и скъпа, а имам и доста добри оферти за продажба. Проблем е и че гаражът е само един, а там вече "живее" Паненка. Единственото, което ме спира да я дам, е че копнея да видя тази легенда възстановена в целия й блясък и да усетя тръпката лично да седна зад волана и да я подкарам. Дано животът накрая не ме принуди да се откажа от тази мечта...

 

п.п. Гога, тази цена е направо смешна - има колекционери, които биха дали поне двойно. Предполагам става въпрос за някакъв роднина или семеен приятел, за да му правите подобен подарък :roll:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да, нещо като семеен приятел е, Митко. Ще се грижи добре за бабата, доколкото го познавам. Мъчно ми (ни) е, но какво да се прави. Нямаме щастието да имаме гараж или поне двор, така че, както казва поговораката - ще се простираме според чергата си :P . Яд(ама ужасно ме е яд :evil: ) ме е само, че не научих няколко дни преди това, за да може Гената и Влади да се включат :| . Ама такъв е живота :P . Като "порасна" пак ще си взема задномоторна шкодичка, макар и не МВ :mrgreen: .

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Абе може и да прозвуча снобарски - ама за мен винаги е по-"лесно" да се сдобиеш с една кола, отколкото да се разделиш с някоя... Дано ме разбирате правилно и не ме причислите към "изгнилите капиталисти"... Тук не говоря за пари (въпреки, че те са в основата на всичко - за жалост), а за чувства, спомени, емоции... Винаги идва момент при покупката на нова кола, когато по една или друга причина старата трябва да си "иде"... Тогава радостта от новата придобивка се засенчва от ряздялата със "стария приятел" :( Щото новото си е ново - спор няма, ама то още няма душа, а е просто едно "ново и лъскаво НЕЩО", а пък старото - ех старото... (ако можеше да говори...)

Гогата вече няма да е същия...

 

 

Гога, дано да я виждаш по-често и да полагат ПОНЕ същите грижи за колицата. Пък, хайде сега, не е човек това... (и това не е "Надин"...) - още ще има живот за нея.

П.С. Баща ми НАИСТИНА плака като продадохме 120-ката. (ама тя нема късмет - беше взета от "анти"-шофьорка да се учи на нея) След една година я видях РАЗМАЗАНА на околовръстното и зарязана след инцидента. (това не го бях споделял с никого досега) и стоя един месец. На баща ми естествено нищо не казах (и само да посмее някой да се изхили :evil: ) и една вечер спрях и си взех "последно сбогом" - вярвате ли на очите си - говорих си с кола......... На следващия ден вече я нямаше... (сякаш е чакала да отида...) Ако продължавам още ще ме сметнете за будист......

 

Edit - малко се поувлякох с тия покъртителни истории - та да доуточня - слава богу на момичето, което я е карало - "антишофьорката" и нямаше нищо - лично проверих. Та все пак това е най-важното. Другото са малко сапунени сантименти.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

:( Тъжно ми става като ти чета постовете Гога, особено като знам колко си обичаш колата. Преди година и половина бях в твоето пожение. До голяма степен ми е позната болката и страха в такъв момент... Но с времето разбрах, че един мой много скъп приятел е бил прав, когато ми казваше, че "това което не ни убива, ни прави по-силни..."

 

Поне имаш късмета да ходиш да си я наглеждаш от време на време :roll: ... Само от теб зависи дали ще имаш пак подобна Шкода или точно МБ след време...

 

Поздрави.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Гога!!! Искренно ти съчувствам.Първата ми кола беше Застава ГТ55.Колата ми служи вярно три години но в един момент, поради финансови причини се наложи да я продам. Мъката беше голяма но не след дълго си купих друга кола.След това започнах да ги сменям като носни кърпички колите,но винаги като виждах тази кола ми се искаше отново да е при мен.Прекалено хубави спомени ме свързваха с нея.Две години след това съвсем случайно разбрах че същата кола се продава.Отидох и си я купих отново,доплащайки 300лв повече от сумата за която я бях продал.Купих я без да се кача в нея и без да я погледна в какво техническо състояние е.В момента в който взех ключовете отидох при нея и започнах да я целувам така, както жена не съм целувал през живота си.Отстрани ми се смееха но на мен не ми пукаше.Карах я още две години и накрая един *** я блъсна :evil: Ако не беше станало това никога не бих се разделил с нея.Още си държа за спомен някои чаркове от тази кола. Просто...спомени. :oops:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

малкия няма да каже нищо щот знам ко ти е аз щех да се разрева като ми зеха опелчето ама има един начин да израза тва което мисла ама тва треа да стане по на саме

 

 

 

ГОШКО я помисли миналия месец колко пари ти предложих за колата въпреки че тва не е повода за скръб а самата раздяла с ''купчината желязо '' както казва приателката ми

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Коко, Боби, благодаря ви за готините думи. Определено ме накараха да се почувствам по-добре :) . Надявам се румстъра да ми донесе поне толкова хубави емоции и спомени, колкото съм преживял с МВ-то :).

 

biser.or, и аз си запазих спомен - чисто нова табелка "1000 МВ". Нека му е гадно на новия собственик :mrgreen:. Поздрави!

 

едит - Коце, ако знаех, че намеренията за продажба са сериозни, щях да я предложа във форума. Просто е излишно да коментираме повече :) .

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

мдаа, и аз още пазя първата кола, на която съм се учил - жигата, купена навремето чисто нова от баща ми. Напоследък почти не я карах и за да не стои само да се скапва я давах на приятели и роднини (почти я бях подарил на шурея) да я ползват и уж да поддържат. Те обаче само я направиха съвсем на манерка и в един момент както я гледах така очукана и занемарена ми писна и си я взех - дори отделих немалка сума, съизмерима с актуалната цена на колата, за да постегна купето й. Предстои ми още работа по нея, въпреки че се очертава много рядко да я карам.

Подобна история се случи с някои части от първия ми мотоциклет ЧЗ, който навремето така и не можах да оправя и подкарам. Години по-късно намерих чак в Кюстендил същия модел мотор, но не в движение - докарах си го с влака оттам. После издирих собственика на старата ми машина, откупих от него каквото имаше останало - беше преработен на мотокултиватор и монтирах частите на новия си мотор

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Найстина има нещо като необяснима привързаност към тях - първите коли. Аз за съжаление я нарязах, щото ме подведоха, но въпреки това се стремя да придам на тази това излъчване от първия фейслифт, и най - вероятно ще я направя тъмно червена, въпреки че много искам черна кола, семето на съмнението все още ме гложди 3 години след гибелта и. Може би червеното ще надделее само и само да я видя отново на пътя red_heart.gif

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Гога, кофти работа ама идва момент когато по една или друга причина човек трябва да се раздели със старата си кола. Моят съвет е да си вземеш нещо малко и символично от колата, което да ти напомня и да ти носи късмет в новата шкодичка :) Аз така си пазя една емблемка от нашето МВ и така винаги хубавите моменти на пътя са повече ;)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Гога,

 

Мислех да не пиша, но спамерското в мен надделя

 

Според мен нещата не са чак толкова зле.

1) Колата остава в познат, т.е. не е напълно загубена. Като се замислиш какво се случи с моето МБ си мисля, че твоя вариант е доста по-добър!

2) Никога не се знае дали след години няма да станеш горд собственик ... на собствената си кола Както сам пишеш, колата е в познат, който е и на години. Рано или късно идва момента в който вече не ползваш колата и ....

 

Накратко - горе главата!

 

Поздрави

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Гога, съчувствам ти за колата. Имахме и ние една Лада 74 набор и баща ми я продаде преди да купим Фабиана. Колата си беше в отлично техническо състояние и при най-малкото съмнение за повреда, детайла се сменяше. Но годишно с нея не правихме и 1000 км и през останалото време си стоеше в гаража на тъмно. Гадно беше да я продаваме, двигателя не беше отварян още, а пак си позволяваше с лекота скорости над 120 км/ч. Това беше и една от причините за продажбата и. Все пак беше 30-годишна кола и колкото и добре да е поддържана, все пак вече е износена. Мисля че беше по-добре да се продаде и да се използва по предназначение, отколкото да гние самотно в гаража.

Като емоционална връзка, с тези стари коли има много първи неща, които са правени с тях и продажбата им е като загуба на член от семейството. Аз я продадох на приятели на мой приятел и чат пат след това я виждах, но за съжаление те търсиха кола за каране и много скоро след продажбата я съсипаха. От време на време се изкушавам да я издиря, да я купя обратно и да я възстановя до оргиналното и състояние, но вече на преден план имам други приоритети и най-важното в спомените остават хубавите мигове с колата. Сега ме е страх да си помисля какво са направили с нея.

Просто кажи сбогом и на добър път на баба Шкода и продължи напред.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

2) Никога не се знае дали след години няма да станеш горд собственик ... на собствената си кола Както сам пишеш, колата е в познат, който е и на години.

 

много е прав Петър - Гога, ако след години имаш повече възможности да поддържаш освен ежедневната кола и още един ретро хоби-кар, който си иска пари, време, гараж... вероятно ще можеш да приложиш схемата Buy back, стига новия собственик да се е грижил за нея поне толкова добре, колкото ти досега. Стига и тогава все още да те влече де ;)

 

п.п подпорката още е в мен, ако още я искаш

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

п.п подпорката още е в мен, ако още я искаш

 

Да, Митко, ще я взема на някоя от следващите срещи.

 

В понеделник колицата отива в гараж, където ще седи докато новия собственик се върне от плаване в чужбина. Дано се грижи добре за нея.

 

П.П. Модераторите, може да заключите темата, ако прецените за необходимо. Яко е спамерска, ама имах нужда да си излея мъката вчера :oops: .

 

Поздрави!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не те познавам лично, нито съм виждал колата но днес като прочетох в другия раздел, че продаваш частите защото си я продал чак не можах да повярвам. Пет пътин четох заглавието и темата и не можах да повярвам, че става въпрос за твойта кола. Направо ми стана гадно. И не съм запознат с цените на старите коли, но кола на над 40 години не се ли доближава вече до колекционерските т.е. не трябва ли да е значително по-скъпа? Поне двойно, че и повече. Доколкто знам е доста добре поддържана.

Все пак дано наистина и Румстъра да те радва, макар да сум сигурен, че няма да изкара толкова колкото старата. Просто новите коли вече не се правят по този начин за жалолст.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

NightSpirit, не съм я продал аз, нито решението беше мое :( . Баща ми (колата си е негова) така си е решил (както и беше решил да ме уведоми в последния момент, което си има и положителните страни - нямах време много много да мисля и да страдам за колицата :P ). Цената(също не съм я определил аз), предвид факта, че сме в България и я даваме на близък човек е...да кажем "приемлива", според мен.

С времето ще видим дали баничарко ще успее да си заслужи поне същите чувства, каквито изпитвам(изпитвах) към МВ-то :D !

 

Не те познавам лично...

Крайно време е да се запознаем в такъв случай :mrgreen: . В неделя има среща пред НИМ, заповядай ;) . Поздрави!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...

Важна информация.

За да използвате този форум, трябва да се съгласите с нашата Политика за лични данни. Трябва да се съгласите и с използването на бисквитки (cookies), които помагат за пълната фунционалност на форума. Може да настроите през вашия браузър кои бисквитки искате да се използват. С натискане на бутон "Потвърди" удостоверявате съгласието си с нашата Политика за лични данни и използването на бисквитки.