Троянски манастир

[Владо©]

Днес ще ви изведа на една интересна разходка, започнала като служебна командировка, но завършила като едно приятно изживяване в региона на гр.Троян.

Първоначално служебните ми ангажименти ме отведоха до гр. Долна Митрополия, където единственото интересно за споменаване е качването ми на самолет L39

http://store.hamsia.org/files/Trojanski%20manastir/DSC00060.JPG

http://store.hamsia.org/files/Trojanski%20manastir/DSC00061.JPG

След изморителното преживяване се настаняваме в приятната обстановка на хотел “Оазис” в старата част на гр. Ловеч – “Вароша” (Адрес:ул. Иван Драсов 17 телефон:068 600612 мобилен:0885 356465 факс:068 600612, цена за единично легло: 48 лв):

http://store.hamsia.org/files/Trojanski%20manastir/DSC00069.JPG

http://store.hamsia.org/files/Trojanski%20manastir/DSC00065.JPG

http://store.hamsia.org/files/Trojanski%20manastir/DSC00064.JPG

http://store.hamsia.org/files/Trojanski%20manastir/DSC00066.JPG

http://store.hamsia.org/files/Trojanski%20manastir/DSC00067.JPG

http://store.hamsia.org/files/Trojanski%20manastir/DSC00068.JPG

Към хотела има доста приятна кръчма в стил “български национален” – ако времето ви е скапано и не ви се обикаля, това е офертата, която ви трябва.

На сутринта, след порядъчно количество кафе и нелоша закуска в хотела, се отправяме към град Троян. Навлизайки в града си заслужава да направите малка (или не чак толкова малка) почивка в някоя от немалкото кръчмички или пицарии, а зад “пазара” (няма как да се сбърка – единствен е и е на централната улица) има паркинг (ако е кално обаче не влизайте, освен ако не сте с Октавия Скаут!). Уличката, вървяща нагоре от паркинга ви извежда на току-що построен хотел, където цените не са от най-ниските (единичната стая е 65 лева), но по сервилното отношение на персонала следва да си извадите правилния извод, че хотелът предлага клáса и не си и помисляйте да проявите простащината да си носите сами багажа – пиколото гледа много мръсно в такъв случай Понеже имахме така или иначе работа в града, останахме да пренощуваме във въпросния хотел, където персоналът бързичко позагуби от сервилността си, научавайки че сме с командировъчни и по служебна работа в града, но няколкото бири в лобито на хотела възвърнаха вътрешната им хармония и дори си позволяваха да се усмихват, докато ни сервират. Има си хас – за малка Загорка като давам по 2 лева, че и бакшиш оставих... добре, че нямаха шоколадов сладолед (по 5-6 кинта мелбата) – тогава сигурно и на ръце до стаята щяха да ме качат... Както и да е.

Лека почивка в стаята на хотела и започва “вечерната проверка” на терасата на ресторант “Антик” близо до Етнографския музей. Гледката от терасата е много приятна:

http://store.hamsia.org/files/Trojanski%20manastir/DSC00072.JPG,

но за завършека на “проверката” няма да ви разказвам, за да не изпадна в изчервяващи подробности. Само ще спомена, че ябълковата ракия не струва, но за сметка на това сливовата е наистина хубава и – колкото и да е странно – не създава главоболия на сутринта.

Хубавото на цялата ситуация беше, че последният ден от командировката ми беше само за път и успяхме все пак да си спретнем малко “културна програма”. Тя се състоеше във връщане по главната улица към изхода за София и малко преди излизането от града, водени от табелите (да бе, има ги наистина!), поехме към село Орешак, след което се намира Троянският манастир. Пътят не е лош, но не предразполага към високи скорости.

След около 30 минутки почти панорамно обикаляне, сме пред Манастира:

http://store.hamsia.org/files/Trojanski%20manastir/DSC00075.JPG.

Накацалите още на входа магазинчета говорят за обстановката.

http://store.hamsia.org/files/Trojanski%20manastir/DSC00077.JPG.

Тук, оказва се, почти всичко е “алъш-вериш”. Няма да ви занимавам с разочарованието си от новостроящата се “хотелска част”, заради която са съборили голяма част от стената на манастира и са направили недостъпна камбанарията и параклиса до нея; нито с вече създадената хотелска част, за която са намерили пари да направят дори рецепция, но не са намерили пари за възстановяване на покрива на манастира; както и няма да ви занимавам със забраната да се снима в манастира, защото на входа се продават брошурки по 4 лв. със снимки дори от църквата... Предпочитам да ви покажа няколко снимки от манастира:

http://store.hamsia.org/files/Trojanski%20manastir/DSC00078.JPG

http://store.hamsia.org/files/Trojanski%20manastir/DSC00079.JPG

http://store.hamsia.org/files/Trojanski%20manastir/DSC00080.JPG

http://store.hamsia.org/files/Trojanski%20manastir/DSC00081.JPG.

Историята на манастира е много интересна: още през 1600 година по тези места започва да се води монашески живот. Около 1830-40 година монах от Атон донася чудотворната икона “Св. Богородица Троеручица” за поклонение. Легендата разказва, че колкото и да се опитвал после да я върне обратно, тя неизвестно как се връщала обратно в манастира, докато монахът се отказал от опитите си. След дълги “църковни борби”, на 4 декември 1830 г. манастирът бил признат за “ставропигиален” (проверих 2 пъти думата, така се пише!), което означава – независим от Цариградската патриаршия. В музея на втория етаж от манастира се пази грамотата, с която Манастирът е завоювал независимостта си.

Във вътрешния двор се намира църквата, чийто олтар е резбован в най-добрите традиции на Троянската школа през 1839-40 от Никола Матеев, а стенописите са създадени през 1847 от ръката на Захарий Зограф.

http://store.hamsia.org/files/Trojanski%20manastir/DSC00008.JPG

През 1866г е създадена кулата пред църквата, която е уникална със своята архитектура – пететажна е, като има съдохранилище, следва параклис, стаи и камбанария.

Изкачваме се по стръмните стълби на горния етаж на манастира, откъдето се открива гледка към двора на манастира:

http://store.hamsia.org/files/Trojanski%20manastir/DSC00082.JPG

http://store.hamsia.org/files/Trojanski%20manastir/DSC00083.JPG,

съседните планини:

http://store.hamsia.org/files/Trojanski%20manastir/DSC00085.JPG

и църквата

http://store.hamsia.org/files/Trojanski%20manastir/DSC00086.JPG.

Минавайки под стълбището на втория етаж, излизате на нова стълба, водеща към най-горния етаж, където се намира музеят на Васил Левски:

http://store.hamsia.org/files/Trojanski%20manastir/DSC00084.JPG.

Още през 1872 Левски създава в манастира революционен монашески комитет, чийто тайни събирания са били в стаята, където сега се помещава музеят. В стаята има специален тайник, през който Левски е бягал и е излизал по покрива на манастира, отвъд стената му. Входът за музея е символичен – 2 лв. срещу които добродушната лелка зад гишето ви дава не билет, а малка иконка на Света Богородица. И с мъка на лицето ви разказва, как входът официално трябва да е 4 лв., но срещу толкова никой не иска да влиза в музея... Може би и затова са затворени и стаите, в които се намира колекцията от народни носии, както и царската стая, запазена така, както е била използвана. Все пак за успокоение на посетителите, манастирът предлага богата колекция от знамена, църковна утвар и банкноти и монети, дарени на манастира през 2002 от госпожа, чието име забравих. Тръгвам си от манастира с доста смесени чувства.

Малко преди излизане от Орешака, спираме за малко пред магазинчетата, предлагащи “оригинална троянска керамика”, от чиято оригиналност са останали десетина глинени “гювеча”, останалото е преляло в “китайско-турска оригиналност с неразбираеми шарки”. Може и да не съм прав за произхода на грънците, ма за шарките съм готов да си отстоявам впечатлението! Е, утешението за потиснатия пътник все пак си остава домашната сливова ракия, която макар и малко остричка, все пак възбужда сетивата и вкуса срещу наистина скромните 8 лв. за литър. За сравнение ще спомена, че в Манастира се продава “монашеска” такава за доста по-нескромните 15 лв. за 700 мл с доста по-подозрителни качества.... Той ненапразно Иисус е изгонил търговците от храма Си, но уви – прекалено отдавна е било... както и да е!

Хубавата гледка по пътя обратно ме разведрява:

http://store.hamsia.org/files/Trojanski%20manastir/DSC00087.JPG

http://store.hamsia.org/files/Trojanski%20manastir/DSC00089.JPG

http://store.hamsia.org/files/Trojanski%20manastir/DSC00090.JPG

http://store.hamsia.org/files/Trojanski%20manastir/DSC00091.JPG.

Пътят ни минава през живописните местности, водейки ни през Троянския проход към подбалканския път. Междувременно стара чешма с чудесна вода ми напомня за отминалото време, когато животът просто беше различен:

http://store.hamsia.org/files/Trojanski%20manastir/DSC00093.JPG

http://store.hamsia.org/files/Trojanski%20manastir/DSC00094.JPG.

Накрая напускаме величествения Троянски Балкан и поемаме по скучния и поразбит път към София

http://store.hamsia.org/files/Trojanski%20manastir/DSC00095.JPG, обзети от чувството, че все пак дори и комерсиалният съвременен човек не може да съсипе напълно това, което Природата и това - едновременно бунтовно и свято място – създават.

[PVV]

Пич -уби ме !!!

Как не те домързя да пишеш всичко това. Ходил съм там и мога само да кажа- Трябва да се посети и то веднага ако още някой не е ходил там.

А за търпението и ентусиазма с който си описал всичко-ПОКЛОН!

Сега замислям лятото да прескоча до Рилския и на юг до Мелник.Малко е далече за мен но щом съм с ШКОДА страшно няма.

А бе ти да не си колега шапкар.Кво праиш в Долна Митрополия!

[Владо©]

не е лошо - пообиколи, понаснимай и ни разкажи после - нали за това е този раздел само проверявай дали вече не е пускана тема с подобно описание - за да не се дублират. Иначе разказите на всеки, дори за едно и също място, са добре дошли - така ще убедим и колеги, които не са били на дадено място, да го посетят. А относно какво работя - ето тук пише

поздрави!

[PV]

Единственото интересно според мен около манастира е историята му. Преди няколко години ходих и останах отвратен от комерсиализацията, кипяща наоколо.