Тутракан-между история и настояще

[PVV]

Днес решихме с едни приятели да се разходим някъде и избрахме най - невъзможната дестинация -Тутракан. Градче на брега на Дунава, което не привлича с нищо тълпите туристи и живее някакъв собвствен живот далеч от шума и навалицата. Ако нямате някаква работа едва ли ще предприемете пътуване до това северно градче , но ние решихме и отидохме специално да го разгледаме и да усетим колкото се може повече от очарованието му.

Първото нещо ,което ни направи впечатление беше спокойствието. Дори не се движеха много коли .Хората се бяха сякаш скрили някъде и тайно ни наблюдаваха. Двата музея ,които предварително бяхме нарочили за посещение работеха и успяхме да се гмурвем в историята на Тутракан.

Първият музей в който влязохме беше единствения по рода си в България и в придунавските страни -Музей на дунавския риболов и лодкостроене. Малък , единствен по рода си , интересен и поизоставен (за съжаление).През зимата няма да работи в събота и неделя.

 

След това посетихме и историческия музей ,който се намира на 200м от музея на лодкостроенето. Тук вече може да се усети историята и значението на тутраканските боеве за присъединяването на южна Добруджа към Бъргария. Естествено не може човек да отиде в придунавски град и да не се разходи по крайбрежната алея. Тук тя е малка ,но е видно желанието да се направи красива по разни европейски проекти.

 

По пътя към рибарското селище видяхме ,че в Тутракан имат дори две автобусни линии, едната обаче почива в недела , а другата и в събота и в неделя. :mrgreen:

 

Малко по нататък е и китната църква, кацнала на брега на Дунава до самото рибарско селце.

 

След около 400м се стига и до рибарските лодки , в които постоянно се плетат и подреждат едни мрежи, едни такъми и хората с това си вадят хляба. Естествено не може да отидеш до Тутракан и да не си купиш прясна риба направо от лодката. Нямахме късмет да вземем нещо по екзотично , но сме доволни и на платиката и толтолопа ,които беше изкарал току що рибаря. Рибите още скачаха в лодката , а три от тях за 15 лв и в нашата торба .

 

Прегладнели от обикаляне , най накрая се настанихме в уютното ресторанче "ЛОДКАТА" в което естествено освен другите специалитети се предлагаха и рибни такива. Понеже аз пилешко и в Разград мога да си ям наблегнах на рибните сачове и специалитети. smile168

 

След като похапнахме и починахме се отправихме към мястото ,където всеки посетил Тутракан трябва да отиде- Мемориала военна гробница-1916г. Той е разположен на няколко километра от града ,като отклонението е обозначено с табели и лесно се намира. В боевете край Тутракан са загинали 8000 души от различни националности , дали живота си за България.

 

И понеже вече се свечеряваше, поехме по обратния път доволни ,че още едно кътче от България се разкри пред нас. Далечно за някои, тихо , спокойно, но гордо със свойто историческо минало и борейки се за своето бъдеще.

 

П.П. Извинявам се за качеството на снимките , но ги вадих от видеото на камерата.