Смях в залата :-)

[The Best Forman]

Клиент в зоо магазин:

- Свинйете , колко струе пипигала?

Продавача:

- Хиляда лева.

-Въйй мноу скъпо бе ..

Папагала:

- Какво му е скъпото , аз говоря български по-добре от тебе !

[ID A]

От друг автофорум:

 

В буукинг.ком добавят нова категория - подпорна стена.

***

Продават се 100 кв.м. тристайна подпорна стена, на третия етаж, с гледка към морето...

***

Строителна фирма - търси плаж за подпиране.

***

Подпорна стена набира камериерки!
 

[РусенскоВарено]

Един мъж отишъл на море.
Легнал на плажа и му станало толкова приятно от леко парещите лъчи на слънцето и звука от вълните, та взел, че заспал под чадъра.
Като се събудил, ужасна болка го пронизвала надолу от кръста - сянката се била изместила, цялата кожа по краката му била изгоряла и имала по-червен цвят даже и от лицето на разпален комунист по време на партийно събрание.
Качили го в Бърза помощ и директно в най-близката болница.
Лекарят го погледнал, видял колко критично е състоянието му, помислил малко и предписал рецепта, която съдържала Дефламол, тоалетно мляко, още цял куп лекарства и на последно място - Виагра.
Санитарят го погледнал учудено:
- Докторе, за лекарствата ясно, ама за кво му е тая Виагра...той и без това не е в състояние да се движи, та камо ли да прави секс.
Докторът го погледнал изпод вежди и отговорил:
- Как защо му е Виагра - за да не може чаршафът да му опира в кожата на краката!

Тез, дето ще одите по Гърция - Виаграта от тук си я купете.

[maxrpm]

 

Редактирано Юни 22, 2020 от maxrpm

[Izolini]

Първа брачна нощ. Мъжът и жената абсолютни невежи и не знаят какво да правят. Мъжът(М) звъни на приятел(П):
М: Слушай, кажи ми какво да правя.
П: Съблече ли я?
М: Не.
П: Съблечи я и се съблечи и ти.
М: Готово, съблякох се...
П: Борът стои ли изправен?
Мъжът, в недоумение гледа през прозореца навън
М: Да, стои.
П: Тогава се качвай.
Мъжът излиза гол навън и се качва на бора
М: А сега какво?
П: Почай да клатиш.
Мъжът започва да клати клона, върху който седи.
П: Е, какво, "счупи ли се"
М: Още не
П: Продължавай да клатиш
Мъжът продължава да клати, клати и изведнъж клонът с трясък се чупи и мъжът, заедно с клона са на земята
П: Е, "счупи ли се"?
М(доволно): Счупи се
П: Кръв тече ли?
М: Тече, от УХОТО МИ!
П: Ти си извратеняк! Повече не ми звъни!

[РусенскоВарено]

Двама старци седят на пейка в парка.

Покрай тях минава ослепителна жена и единият сръчква другия:
– Жоре, подсвирни ѝ, че аз съм си забравил зъбите!!!

[maxrpm]

Старо но златно, пускано е.

Дневникът на админ-а


Понеделник:
Пристигнах на работа, както обикновенно – в 7 и 30. Във фирмата всички гледат като оксиженисти 3-ти разряд. Реших да си почина малко след почивните дни. Затворих се в кабинета, изключих телефона, гледах филмчета, играх CS.

Вторник:
Пристигнах на работа, както обикновенно – в 7 и 30. Покрих се до 9. И кой *** ми звъни в 8 и 30 ? Ако съдя по номера – от счетоводството. Второ обаждане точно в 9. Мразя ги тия ! Искат да им включа компютъра. Странно – в петък всичко си беше ключено и работеше. Занасям се до тяхната стая. Отварям вратата и ръката ми инстинктивно отива на мястото, където ( като бях в казармата ) стоеше кобура. Направили си „вътрешно преаранжиране”... Всички кабели наискубани и намотани на купчина. Всички розетки – грижливо затиснати с шкафове и столове. Мрежовия НР5100 – разкостен на модули ( явно не им стигала силица да го местят целия, а после не им стигнал акъл да го съберат ). А в мен гледат 8 чифта очи, надяващи се на помощ. К’во да правя – налага се на им ударя едно рамо. Мамка им, как са успели ТАКА да ги оплетат тия кабели ? Стоявам ги да разплитат, а аз отивам да пускам първия компютър. Пуснах 6, като пътьом изплюсках половин кутия бонбони ( повече не можах, не обичам шоколад ) и забърсах един телбод ( вече си имам 8 ). 2 компютъра сложили в онази част на стаята, където няма розетки, нито контакти. Злорадо обяснявам, че докато не намерят удължител, нищо няма да включа. Тръгвайки си забърсвам готина острилка за моливи. Отивам при геолозите. Страшни пичове са ! Любимия ми отдел ! При тях винаги има нещо за плюскане и въобще са готини хора. Поседях при началника им, пихме кафе. Подарих им два нови пада и 2 оптични мишки. Прибрах се в кабинета.
Чукане на вратата.
Влиза любимата ми юристка ( 26 годишна, неомъжена, собствена квартира ).
- Макси, а оптична мишка имаш ли ?
- А на теб за какво ти е ?Нали скоро ти дадох нова ?
- Да, ама оптичната по хубаво се търкаля по падчето.
Дадох и обикновенна мишка в прозрачен корпус с лампичка вътре. Като включиш компа и мишката свети в красив виолетов цвят ( Тия оптична от топчеста не различават ! ). Получавам целувка по бузата и нежно намигване. Настроението ми рязко се покачва. След секунди връхлита приятелката й (30 годишна, разведена, собствена квартира ) със същия въпрос... явно е чакала на вратата. Тържествено връчвам същото устройство. Получавам въздушна целувка и два бонбона. Майната му, трябва отвън да окача табела „Админа шоколад и бонбони не пие !” Но настроението е по-добре. Ихаа, то дошъл обяд. Къде ще плюскам ? У тях ще плюскам ! Пътьом изхвърлих бонбоните.
Наядох се като попско чадо на Задушница. Седнахме да пием кафе. Сметанката си я прибрах. Питат, харесали ли са ми бонбоните ? Отговарям, че да, разбира се.
-А на теб какво ти се падна ?
Мамка му... какво може да бъде ? Добре, че видях кутията.
- Ми единия с вафла, другия с лешник
- Заповядай, вземи си още !
- А, благодаря красавице, трябва да бягам !

След обяда отивам в подчинения филиал на института.
При геолизите. Към час поседях, поговорихме с програмиста и тръгнах да слагам 8 нови компютъра. Настроението ми го преебаха още в първия кабинет: седя и меланхолично гледам процентите на инсталацията ме питат „Как е, не работи ли ?”. Инсталирах. Отговорих на тъпите въпроси. Плюскане не дават. Забърсах си кутийка телчета за телбода. Събирам си нещата, за да си тръгвам и изведнъж древния дядо-геолог се събужда:

- Млади човече, а защо не сменихте клавиатурата и мишката ?
- Защо ? Те са абсолютно еднакви – от една партида са. Тези ви ги сложих преди седмица.
- Млади човече, а как ви е името ?
- Оран Гутанович, викам, Аз съм от руските републики ( колкото и странно да е, дядото това го преглътна )
- Оран Гутанович, при нас ще има инвентаризация и ще изглеждаме много глупаво, ако компютъра няма неговата си мишка и клавиатура.
Дядо, не на мене тия.
- Те не се инвентаризират, това са консумативи.
- А може ли да ми дадете телефона на вашия началник ?
- Може разбира се !
Давам телефона на програмиста. Бързо го предупреждавам по месинджъра, за очаквания разговор.
Дядото демонстративно включва спикъра и набира номера. Разговора няма да привеждам – той се състоеше от реплики на дядото и въпроси на програмиста „Е, и к’во ?”. След осмото „Е, и к’во ?” дядото се предава. Аз отивам в следващия кабинет. Там още от вратата ми предлагат кафе. Не отказвам.
- Вземете си бонбони.
- А, не благодаря, аз сладко не пия... тъй де, не ям. Наденички има ли?
Дават ми бутерброд със сирене. Започвам да ги обичам. След втория разбирам, че ако изям още един, няма да мога да работя. Инсталирам 4 компютъра, отивам да пия кафе с бутербродците. Ох, повече не мога да ям, смъквам се към кабинета на програмиста, ще играем CS. Пътьом ме дръпнаха в някакъв кабинет – да им помогна да разпечатат телефонния указател на града. Тия са идиоти ! Е, какво, мен к’во ме боли ? 240 хиляди реда на шрифт 14 пункта... Пращам го за печат. Затваряме се с програмиста в администраторската и бичим CS до вечерта.

Сряда:

До 3 през ноща се пукахме на CS. Отивам на работа в 9. Мда.. последната бира май не трябваше да я пия.. Странно, никой не звъни. Аха, аз съм си изключил телефона. Идват от развойния отдел. „Не ни работи принтера”. Добре де, пингвам ги, без да си мърдам от мястото. Целия отдел го няма в мрежата. Ще трябва да бия път до 3-тия етаж.
Както предполагах – не работи хъб-а. С последна надежда поглеждам под бюрото – хъба е изключен от контакта. Включвам, изслушвам „ама ние не сме го пипали” и си бия камшика. След 30 минути ми звънят пак. Със същия проблем. Подозирам – по същата причина. Катеря се до третия етаж. Както предполагах – хъба е изскубан отново, вместо него е включен някакъв кабел. Дърпам кабела, включвам хъба и питам работещата на компютъра за чий х... защо ми изключва хъба постоянно.
- А ти защо постоянно ми изключваш колонките ?
- Да ти... аа, ( обяснявам каква е тази кутийка със зелените лампички )
За да не връщам омотавам щепселите и целия разклонител с тиксо. Тръгвам си с тиксото в джоба.
До обяд остава един час, затова се покривам в кабинета и си вземам една бира от сървърния шкаф. Този шкаф е страшен – набичил съм климатика му на +5 градуса и става за съхранение на бира и други течности. След обеда шефа влита и пита защо от склада се оплакват, че съм им „сипал стар тонер” в копира. Отивам в склада. Бавничко се разхождам из отдела. Копира стои на някакви дъски под ъгъ 30 градуса (специално го мерих с транспортир ) Тонера естествено се е изсипал и машината не копира. Навиках им се. В отговор чух „Ами ние така го сложихме и той си работеше”. Накарах ги да преместят копира на най-неудобното място и си тръгнах заедно с транспортира.
Точно си взех още една бира от шкафа и си пуснах филмче и се чука на вратата. В пролуката се провира ококорена потребителска мутра.
- Ъъъ, такова, на мен не ми работи компютъра...
- И ?
- Амииии, такова... той почна да бръмчи... и аз го хлопнах и той повече не ще да тръгне. Какво да натисна да се оправи ?
( Мамка ти. А да искаш аз да ти хлопна един ? По тиквата ? )
- Я донесете компютъра тук, ще го погледна.
Мутрата изчезва и се появява след 15 минути с кутията. Както предполагах, преебал се е диска. Обяснявам му ситуацията, че информацията си е заминала, че няма възстановяване, сложих му нов диск, „опрозорчих” го и го пратих да си ходи. След час се връща с хитра физиономия:
- А може ли да си взема стария диск, уговорих се да ми го възстановят ?
- Вземай, само после го върни
При нас в града има 3 или 4 компютърни магазина, а гаранция въобще няма. И без това няма да го занесе още месец.
Точно реших, че може да разпусна и на хоризонта се появява още един посетител. Иска диск. Не уточни какъв. Учтиво ( вече в нелоша форма на алкохолна интоксикация ) му връчих древна 5 инчова дискета. Взе я. А аз се изненадах и започнах да засичам след колко време ще се върне. ( на предишната ми работа такъв майтап ми струва месечната премия, но обикновенно хората се усмихват и искат нормален диск ). Колкото и да е странно, оня се върна след половин час:
- Не ми се отваря ЦеДе-то...
- А вие какво направихте преди това ( започвам да подозирам, че на този свят има още един ***, който ще разреже опаковката на дискетата и ще навре магнитния диск в CD-то )
- Ами.. извадих вашия диск от опаковката и го сложих в ЦеДе-то...
- Добрее.... донесете компютъра ( докато още не са ме уволнили )
Понеже вече са ме лишили от премия, пък и ми връчиха писмено предупреждение, бързичко разглобявам машината и давейки се от смях, разглобих устройството и извадих от него размазаната дискетка. След това върнах машината и си бих камшика от работа.

Четвъртък:

Днес имам среща. Появявам се в костюм, бяла риза и вратовръзка. Композицията се завършва със златна игла с диаман. От мен се носи аромат на „Олд спайс” и скъпи цигари. Народа е в шок. Свикнали са да ме виждат с дънки, маратонки, тениска на AC/DC и дънково яке със значка „Тракторист на годината”. Почват да се чудят дали съм добре. За изумление на охраната вадя ключ и отварям вратата с него, а не както обикновенно с отвертката. Като поздравявам, народа диво се озърта, защото не знаят какво да очакват от мен. Звънят от счетоводството.
Аз: - Добро утро ( от другата страна се чува удивено мълчание. Чудят се дали не са сбъркали номера )

- Ъъъъ... Максим ?
- Да ?
- Ъъъъ...при нас, такова... електронната поща не работи.
- Сега идвам.
От другата страна изпускат слушалката. Качвам се, поздравявам. Народа ме гледа с опасение.
- Мда... и на кой не му работи пощата ?
Пауза. Тих глас:
- На мен
- Госпожо Петрова, като пишете адреса, не пишете www.mail.bg, а pupkin@mail.bg. Запомнихте ли ? Някой да има да пита нещо друго ?
Напускам помещението, съпроводен от удивени погледи.
Следваща точка от маршрута – юристите. Там са доставили нов, както му викат всички „ксерокс”. Отварям кашона, вадя копира. Младока Женя се хвърля да ми помага. Ало, дребен, къде се буташ ? На мен бицепса ми е колкото крака ти. Ама сам ти го изпроси, на, дръж ! Връчвам му го. Раздава се звук на рязко натоварени прешлени, лицето на младока става пурпурно, а той се бори да запази равновесие. В края на краищата със замах го тряска на масата, като при това си затиска пръстите. Идва моя ред:
- Ей ! Леко бе ! Ти какво, не можеш ли да го оставиш нормално ? Защо трябва да го удряш така ? Я по-добре го метни от балкона, направо на боклука!!
- Ама той тежи...
- А кой ти каза, че е лек ? Що се буташ тогава ?
Приближава се началничката на юристите. От нея се страхуват повече, отколкото от мен. А това е достойно за уважение. Поне хока по-майсторски от мен:
- А ако го беше потрошил ? Печалбата ни за половин година заминаваше! И въобще погледни се ! Изгеждаш като сдъвкан и изплют! Небръснат, рошав, негладен костюм, ризата също негладена, че и си я натъпкал в панталона както ти падне. А я погледни Максим ! Като от списание изваден ! В обедната почивка да се подстрижеш, а сега марш да се бръснеш !

Новобранеца, червен като рак, излетя като куршум от стаята. Аз със доволен вид започвам да сглобявам копира. Мдаа, готово, остава само да го настроя ( който не знае – преди първото копиране трябва да се мине през всичките зашморцани менюта и да се настроят хиляда параметъра, иначе копира може да се преебе безвъзвратно ). Отивам да пия кафе с началничката преди окончателната фаза на инсталацията. Разполагам се в креслото, като забърсвам няколко плода от купата. След няколко минути се обръщам:
- ААААА !! Не ! Стой !
Някаква лелка, фиксирала копира и решила да го пробва. От копира вече излизаше плътно черен лист, направо втвърден от количеството тонер. „А ! Ама той не работи!” Бля, а ти къде си буташ кривите пръстенца, ма ? Следващите 30 минути отиват за отстраняване на последствията и обучение на персонала. Напускам отдела с връзка банани, в качеството на благодарност.
Оф, уморих се. До обяд се мотах по форумите. Ама трябва да се обядва... Я да погледнем лога. Аха ! Някой сваля картинки на каки ? Ето при кой ще обядвам... Енергетиците. Приятел съм с тях. Влизам при тях с поздрав:
- Чиф го дървите, тука а ?
- А, Макс, здрасти ! Тък ще обядваме, сядай! А може ли да свалим малко картинки ?
- Може бе,мътните... сваляйте на воля, само сложете кафето.
След обяда отивам в базата. Нещо им бил мажел копира. Махнах девелопера. Ми ще маже, контейнера за отработен тонер е пълен догоре. Питам за кутийка да изсипя тонера. Не дадоха. Сами са си виновни. Изсипвам тонера в кенефа. А тонера не се мокри. И не потъва. И ако пикаеш отгоре се вдига до тавана. Сядам и сглобявам копира обратно. В коридора изведнъж започват да се раздават майни, в стаята влита човек, приличащ на миньор, работил 2 смени една след друга. Чакай да позная къде е пикал. Като си махна очилата заприлича на Мики Маус. Аз истерично се зарових в копира. След отстраняването на всички проблеми пих кафе със склададжиите и изплюсках половин торта... Е, обратно към работното място да дописвам програмата на С за девойката, която днес ще поканя на кафе. А ето я и нея !
- Слънчице, харесва ли ти програмката ?
- Мъррр...
По нататък не ви засяга...

Петък
Закъснях за работа. Недоспал съм. Дойдох с костюма, но без вратовръзка. Народа все още се впечатлява, но омачкания ми вид и откъснатото копче на сакото ги успокояват малко. Отворих си стаята с отверка, наблъсках кафе-машината за силно кафе, изключих проксито ( майната им, ще поседят без Интернет ) и запалих цигара. Неее, днес не ми се работи. От скука залепих на сървърното знак за радиоактивност, дано да почнат да влизат по-рядко. Обади се шефа и злорадо ми обясни, че днес ще имам стажант на лятна практика. Е, какво, ще го видим тоя. На вратата се появява срамежлива стажантска муцуна.
- Здрасти, влизай ! Как се казваш ?
- Васил.. Тоест Васко
- Ей там са кафето и чашите, обслужвай се.
Телефона прекъсна удоволствието от кафето. Обаждат се от приемната за малкия им плосък копир. След като им оправихме проблема, реших да сваля стажанта в работилницата, за да не ни досаждат. Тъкмо ще помогне и ще подреди инструментите на смотания рафт. Естествено пътьом забърсахме няколко студени бири от сървърния шкаф. А работилницата ми е мечта работа – едно помещение със собствен изход от сградата. За него знаят само шефа и телефониста. Има мивка, малък билярд и надуваем матрак, в случай на пренощуване. На стената до масата е заковано дъно, а кабелите висят на масата. Страшно удобно за тестване на хардуер. В работилницата цари пълен бардак...по-скоро ентропия. Аз сам по себе си съм концентратор на ентропия. А по законите на термодинамиката, ако не се предприемат никакви действия ентропията се стреми към безкрайност... Мда, така и изглежда.
- И ти на кво програмираш ?
- Ми на С++, на Фортран, HTML, Perl, Java
- Супер, значи ще ремонтираш принтер ! Всеки програмист просто трябва да може да ремонтира принтер !
Връчвам на шашардисания Васко НР LaserJet1100 и отвертка. Мда... Това трябва да се види. Явно отвертка е пипал за последно в часовете по трудово в училище. Е, нищо, търпение и труд... С моя и божията помощ капака е махнат за 10 минути. Е какво пък, вади. Виждаш ли тази квадратна джажа ? Това е транслокатора. Правило 1: като намериш транслокатора, търсиш гравицапа. Вася се изхили и засмука прискрипания пръст. След час вече знаеше що е то фюзер и се научи да сменя термолентата. След това ми помогна да залепим падналата плочка на стената. Добре.. време е да му покажем суровата страна на живота. Отиваме в счетоводството, ще инсталираме новия принтер и ще разберем защо забива единия компютър.
- Здравейте, позволете да ви представя новия ни сътрудник Васко !
- Колко сладък младеж ! И той като теб ли е програмист ?
- ( Оф, кога ли тия ще запомнят думичката админстратор? ) Дааа !
- А вие сега принтер ще ни сложите ли ?
- Според вас защо сме дошли ?
- А той хубав ли е ? Принтера де ?
- Страшен ! Стерео, със вграден транслокатор. ( гледат ме с уважение )
Идва ред и на забиващия компютър. Включвам, раздава се бръмчене. Мда.. ще сменяме вентилатор.

- Какво ми е на компютъра ?
- Счупил се е
- И какво да правя ?
- Ми оставете ме да го оправя
Стажанта взема кутията, аз няколко бисквити и слизаме в сървърното. Докато стажанта сменя вентилатора, аз свалям процесора -2800 и слагам вместо него Р4-2000. На мен 2800 ми трябва повече. Доприпка една лелка от човешки ресурси и каза, че на мен „пак не ми работи сървъра”. Отидох. Е, да, разбира се, когато лелката не може да си направи скапаната таблица в Ексел, то не ми работи сървъра. Наистина – живота на админа е пълна скука, до момента в който не появят тия с кривите пръстенца !
Е, време е за обед. В обедната почивка си ходих до вкъщи и се преоблякох. Предстои ни доста мръсна работа.
Задачата ни се състои в опъването на мрежа в единия кабинет. Ще трябва да разглобяваме окачения таван в коридора. Мда.. отдавна не съм се катерчил по стълби. Кой *** е опъвал мрежи по таВААААААА.... Е, в общи линии се подхлъзнах на стпенката и по пътя надолу отнесох половината палма под мен. Я сега ролята на Тарзан да поеме стажанта. Като свършихме с работата, взех изкубнатото листо от палмата и го посадих в моя кабинет в кутия от натурален сок. След като свалихме стреса с две бутилки Каменица взех за ремонт един мастилено-струен. Такъв на стажанта не се поверява. Новобранеца пратих за бира, а се захванах. Олеле, колко осран принтер. Към края на оправянето се бях омазал с толкоз разноцветно мастило, че приличах на картина на вълнисто папагалче, нарисувана от авангардист. За сметка на това стажанта се върна с 4 бири и нелошо количество риба. Ще стане програмист от него ! За днес остана само да върнем компютъра на счетоводството. Мразя да инсталирам компютри. Трябва да се навирам под всевъзможни бюра, зад шкафове и да се боря със всякакви омотани кабели. Трябва компютърните маси да се проектират от администратори, а не от шибани дизайнери. И в този случай не мога да се докопам до мрежовия кабел. Питам за нещо криво и тънко, а лелката на която е компютъра пита „ А може би аз с крак ?” Едвам изпълзях изпод бюрото. Мда.. с тия юзери не се скучае... Изтупах прахоляка от дънките и се смъкнах в сървърното да пием бира със стажанта и да се пуцаме на CS.
 

Редактирано Юли 7, 2020 от maxrpm

[maxrpm]

https://www.facebook.com/alexander.koldov.33/videos/599386924346310/

 

Редактирано Юли 8, 2020 от maxrpm

[Izolini]

Имам нЕкои предположения как си постигнал този положителен заряд в дланите...

[РусенскоВарено]

Рибар наближава брега на езерото. Вижда мъж, нагазил до гърдите във водата, с въдица в ръка.
 - Колега, наслука, кълве ли?! - извикал той.
 - Шшшшт, колега, смуче!!!

[Izolini]

На 18.07.2020 г. at 17:02, maxrpm написа:

Сега якото е , че като ми дойде розовата кутиика и някой пита защо дистанционното не работи , ще си имам оправдание. Ключа е женски , на нищо не можеш да го научиш!

 

[Izolini]

[axel]

 

[Izolini]

Софтуера като мотика

(много старо, но много златно) 
Кратък компютърен речник с пояснения.

Чайник – начинаещ потребител, ненастъпил още мотиката и затова уверен, че мотики не съществуват.

Леймър – потребител, редовно настъпващ мотиките, но продължаващ да вярва, че мотики не съществуват.

Тесен специалист – потребител, овладял до съвършенство настъпването на едни и същи мотики.

Широк специалист – потребител, имащ на челото си две или повече цицини.

Програмист – този, за когото при настъпването на мотиките е най-важен резултата. Понеже му е омръзнало да настъпва чуждите мотики, прави свои собствени.

Напреднал програмист – програмист, настъпващ дадена мотика не повече от два пъти.

Копирайт – концепция, ограничаваща броя на достъпните за настъпване мотики според финансовите възможности на потребителя.

Геймър – този, за когото при настъпването на мотиките най-важен е самия процес. Обикновено не може да произвежда собствени мотики.

Чийтър – разновидност на геймъра, настъпва само мотики с дунапренови калъфки на дръжката и обикновено само по веднъж.

Хакер – този, който е способен да настъпи мотиката даже ако е затворена в барака и заключена с катинар.

Хакер-идеалист – благороден борец за правото всеки да може да настъпи неограничен брой мотики.

Microsoft – корпорация, световен лидер в производството на мотики.

Бил Гейтс – митично същество от програмисткия фолклор; зъл дух, покровител на мотиките.

Ъпгрейд – процес на непрекъснато харчене на пари за нови мотики, всяка от които удря още по-силно от предишната.

Бета-версия – версия, в която мотиките се виждат с невъоръжено око.

Релийз – версия, в която мотиките са покрити с шума.

Съвместимост на версиите – принцип, позволяващ новите мотики да ви нацелват точно по цицината от предишните.

Асемблер – език за програмиране, позволяващ да настъпваш мотиката няколко милиона пъти в секунда.

Локална мрежа – технология, позволяваща да бъдеш праснат по челото даже когато мотиката е настъпил някой друг.

Интернет – технология, позволяваща да настъпваш мотики на другата страна на земното кълбо.

Мрежова конференция – технология, позволяваща на всеки да настъпва не само своите, а и чуждите мотики.

Кирилишки кодировки – подаръчен комплект мотики за потребителите на интернет.

Приятелски интерфейс – гумена облицовка на дръжката на мотиката.

Гъвкав (настройваем) интерфейс – облицовка на дръжката на мотиката, която можеш да нагодиш по височината на челото си.

Графичен интерфейс – мотика с регулировка на цвета и силата на искрите, които ще видиш след като те прасне по челото.

Ненадеждна система – мотика, които ви бие по челото даже и тогава, когато не сте я настъпили.

Надеждна система – мотика, които ви бие точно по челото даже и тогава, когато сте с гръб към нея.

Многозадачност – концепция, позволяваща да настъпиш няколко мотики едновременно.

Обектно-ориентирано програмиране – метод за производство на мотики на принципа на матрьошките.

Мануал (ръководство) – книга, описваща различните начини за настъпване на мотиката. Никога не се ползва от леймърите и хакерите. Напредналите програмисти я използват сред като настъпят мотиката втори път.

Техническа поддръжка – служба, която дава съвети какво да се прави след настъпване на мотиката. Обикновено първият й съвет е да настъпиш мотиката пак и да сравниш.

[ohboli19]

мн добро !

[Izolini]

[Izolini]

Горски на нощно дежурство. Обикаля овошките и ги пази. Наблизо се чува къмпинг, смях. Хората се забавляват, той работи в униформа. Толкова му било тъпо, че вече се молел да мине някой крадец и да си изкара яда пребивайки го. По едно време минала кола и на фаровете видял човешка сянка на едно от дърветата. Зарадвал се, но решил, че боя ще му е малко и проявил творчество по отношение на залавянето на крадеца. Много тихо се приближил до дървото и незабелязано застанал точно под крадеца. Пресегнал се и през крачолите на късите гащи го хванал за топките. Стиснал с всичка сила и извикал:
- Кой си ти??
Пълна тишина. Никаква реакция от горе. Горския решил, че крадеца му се прави на интересен и се ядосал още повече. Захванал по-добре, забил си ноктите, стиснал с всичка сила и пак:
- Кой си ти?
Същата тишина. Ни звук ни стон. Горския позеленял от яд. Слял се с униформата направо. Кой е тоя дето ще се прави на такъв ербап? Бесен, забил отново нокти, усукал колкото можал, стиснал здраво и направо се набрал на топките на крадеца:
- Кой си ти бе?
- Стоян!!! – чул се глас изпълнен с мъка и страдание.
Горския не разпознал гласа и попитал без да пуска:
- Кой Стоян бе?
- Немия!..

[maxrpm]

Хахахаха

 

Ето ви батката на плажа ..

 

Редактирано Юли 28, 2020 от maxrpm

[Thunderbolt]

ебаси дъното е тоя клип

[ID A]

- За какво служи автомобилната свещ?

- За да свети на буталото - да не си удря главата в клапаните...

[axel]

Съвременна майка, на плажа:
-Майкъл, be careful, мами, ОТИ ЧЕ ПАДНЕШ И ЧЕ ТЕ НАДЕРЕМ!

[The Best Forman]

За по-младото поколение - това е Note book

(тефтер)

 

Това е преносим персонален компютър

[ID A]

Не че нещо дядо, ама второто е ThinkPad и в момента се прави от Lenovo.

[Rosen Raychev]

[ID A]

- Ало, секс по телефона ли е?

- Не, полицията е!

- Еееее. Тъкмо си бях приготвил едни 200 лева...

- Продължавай, палавнико...