Смях в залата :-)

[joro-120L]

Праща ме жената на пазар. Естествено, със списък:
1. Хляб
2. Колбаси
3. Тоалетна хартия
4. Прясно мляко
5. Паста за зъби
6. Бира
И аз, нали съм послушен, купих един хляб, две луканки, три ролки хартия, четири млека, пет пасти за зъби и шест бири. Сега що не ми говори, не мога да разбера...

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

До човека изгубил златен Ролекс:
Съобщавам:
Часът е 11:38!

[РусенскоВарено]

Документиран  е  случай на издевателство на мишки над котки. Намазали са сиренето в капана с валериан.

 

В сиропиталище учител-медиум провел родителска среща под формата на  спиритичен сеанс.

 

Сър Елтън Джон ще бъде лишен от титлата сър, защото той всъщност е лейди…

 

 

[Izolini]

Няма простотия, която да не можеш да пробуташ за древна китайска мъдрост.
(Древна китайска мъдрост)

[joro-120L]

[РусенскоВарено]

[Izolini]

На една жена й се паднала възможност да прегледа телефона на съпруга си. В списъка с контакти намерила три номера, записани като "Най-нежното докосване", "Сладки сълзи" и "Моята господарка на мечтите".
Младата дама много се ядосала и от ревност започнала да звъни на тези номера, за да разберете кой е скрит под тези романтични имена.
Оказало се, че номерът на "Нежно докосване" - това е неговата майка, номерът на "Сладки сълзи" - сестра му. И когато тя се обадила на номера "Моята господарка на мечтите", звъннал нейният телефон. 
Жената избухнала в сълзи на разкаяние, защо е мислела толкова несправедливо за мъжа си, после взела всичките си пари и му ги дала. Когато казала на майка му за това, тя му купила златен часовник. Когато сестра му разбрала, тя подарила на брат си мотоциклет. 
Съпругът бил много изненадан от това отношение, дори малко се просълзил.
И тогава сложил часовника си, яхнал мотора и отишъл да пръсне от секс "Генко Електричаря"...

[Димитър08]

На 25.10.2013 г. at 2:46, orange! написа:

 

Програмист хванал златната рибка и си пожелал да не умре девствен.

Сега е безсмъртен.

И въпреки всичко, пак умрял, и като утишъл при Господ му казал: Господи, вече съм при теб, но с чиста съвест. Нито съм крал, нито съм лъгал, нито по жени съм ходил, Господ го прекъснал и му рекъл: е, защо живя бе ***?!

[Izolini]

Анестезиолог лети с чартър, отива на почивка.

Изведнъж стюардесата тревожно обявява:

- Има ли анестезиолог сред пътниците? Моля, спешно да се отправи към място 12 А.

Скача човекът от мястото и бързо се отправя към 12 А. Там, мъж разлива водка в малки чашки.

- Кой сте вие и какво ви е? - пита анестезиологът.

- Хирург. Виж, не съм свикнал да пия без анестезиолога!

[РусенскоВарено]

Вредна независимост

 

Аз съм Нора, на 27 години, годеница на Кольо. Свикнала съм да се оправям сама в живота, а рече ли някой да ми помогне за нещо, силно искам да го удуша. Независима съм. Днес бях на пазар. Прибирам се, паркирам пред блока. Виждам, че дясна задна гума на колата ми е леко спаднала. Вглеждам се по-внимателно – в нея има стъкло. След малко гумата е вече мъртва и опряла в каплата на автомобила. Трябва да се смени. Ако накарам моя, знам какво ще се случи – Кольо ще слезе по потник и гумена бира, ще се озърта пред входа като видра в Кауфланд, ще си носи сланина и стол. Ще почне да разглобява лежерно, търсейки вниманието на съседите. Те от своя страна ще се втурнат на помощ, изоставяйки половинките си с оправданието, че това било човещина. 10-15 човека ще наобиколят колата ми и ще се напият здраво на тюлени (достатъчно умни са, за да не си вземат телефоните). Няма да допусна да не ми обърне внимание цял ден (та кога ще успея да му се разсърдя), а вечерта да е неизползваем. Ще си сменя гумата сама – не вярвам да е трудно...

***

Аз съм Кольо, на 30 и няколко години, годеник на Нора. Днес нямам работа. Цяла сутрин се мотая из вкъщи, а както винаги котката Ивелина ме преследва навсякъде. Измислям нова игра за двама ни. Казва се „Кой е по-умен”. Условието е да познаеш къде противникът е скрил глава от пържен сафрид. Затварям очи. След малко ги отварям. Много добре знам, че е изяла главата и го казвам. Но не – легнала е на нея. Пак се обръщам. Сега казвам, че я е скрила под себе си... По дяволите, изяла я е. Губя с два на нула, но побеждавам с три на два по служебен ред поради унищожаване на уреда за игра от съперника. Мисля, че съм доста умен (все пак спечелих състезание за акъл), самодоволно си отварям една бира за награда. Нора не издържа на гледката – отива на пазар. Аз чакам да употребявам ракия – преди десет сутринта твърд алкохол пият само пропадналите люде. Я да отида до магазина за още бира, тъкмо ще му дойде времето. Слизам, пълня торбата, пробвам си лафовете на магазинерката, но за нещастие си изтървам рестото на земята. Навеждам се, а анцугът ми се сцепва на задните части. Колко позорно. Прибирам се. Сега какво ще обяснявам, любимата пак ще каже, че не си пазя вещите, че ѝ е омръзнало да ходи подире ми, как мечката внимавала за кожухчето си, а аз и за мечка не ставам... Обличам си анцуга за излизане. Ще се зашия сам, все пак съм ходил казарма. Аз съм независим! Половин час търся уредите за кърпежа – момичетата винаги крият на невероятни места нужните нам вещи. Сядам на дивана, а Ивка ляга до мен в поза преял делфин с гювечета. Оглеждам плата, първи бод... иглата прониква дълбоко в пръста ми. Затворил съм очи от болка и се чудя дали да викам. Отварям, виждайки, че всъщност съм пронизал цели три пръста в колона. Как, в името на Исус, се разбира откъде ще излезе проклетата игла?! Вадя я и почвам отначало. Сега вече върви добре – шия ли, шия... Жените не могат да вършат мъжки работи, но ние умеем женските. Пия си биричка и щастливо се трудя. Готово (последният ми възел е голям колкото тенис топка, но нищо). Оглеждам внимателно повърхността – всичко е идеално. Мъча се да видя по-отдалече, не става. Опитвам да разперя ръце с дрехата напред, невъзможно е. Защо така? За Бога – зашил съм стария за новия анцуг и тениската си, а незнайно как, съм добавил към тях покривката на масата. Изправям се... може би ще се разплача – от чатала ми висят парцали, все едно току-що съм ги родил. Какво ще обяснявам сега, как ще се извинявам? Нора влиза – прилича на човек намерил нефт пред блока. Гледаме се мълчаливо. Напрегнато е. Страхувам се. Изведнъж тя така силно се разсмива, че отстъпвам две крачки назад. Приближава се: „Ела, тъпчо.” Целува ме, пъхайки мокрия си език в устата ми. Дрехите хвърчат, котката Ивелина е заточена в клозета...

 

Никола Крумов, „Дневник от панелните блокове“, 2015 г.

 

Източник: Тук

Редактирано Септември 21, 2022 от РусенскоВарено

[ID A]

А гумата смениха ли, че не разбрах?

[РусенскоВарено]

@ID A  Ивче, ами май да, Нора се е прибрала цялата омазана, както казва Кольо:

"Прилича на човек, намерил нефт пред блока."

Редактирано Септември 21, 2022 от РусенскоВарено

[Izolini]

[ghost_rider]

 

[Logrus]

Преди 4 часа, Izolini написа:

Sie muss nicht schön sein

Sie muss nicht klug sein, nein

Sie muss nicht reich sein

Kein Modell mit langen Schritten

Doch dicken Tittеn

 

[Izolini]

Преди 6 часа, Logrus написа:

Sie muss nicht schön sein

Sie muss nicht klug sein, nein

Sie muss nicht reich sein

Kein Modell mit langen Schritten

Doch dicken Tittеn

 

По скоро

Цитат

Deine Brüste sind zu klein

Zwei Pfund Silikon sind fein

Säcke schneiden von den Augen

Nase fräsen, Fett wegsaugen

Wir entfernen rasch zwei Rippen

Schlauchboot basteln aus den Lippen

In die Wangen, in die Stirn

Botox rein bis ins Gehirn

 

[Izolini]

[Logrus]

При психолога влиза млада жена - цялата посинена и бушонирана, раздърпана, бинтована...

Докторът:

- А, защо изглеждате така, какъв е проблема, разкажете?

- Ми докторе, мъжът ми много пие и като се прибере пиян в къщи и ме почва - бой, бой... И така...

Докторът:

- Яснооо, пригответе си отвара от лайка и следващият път като си дойде пиян, още щом чуете да се отваря вратата, жабурите устата с отварата, и така 30-40 минути всеки път.

След две седмици жената пак идва. Тотална промяна. Тя изглежда блестящо, излъчва спокойствие и здраве, пърха от жизненост.

- Докторе, направо не мога да повярвам как едно толкова просто средство може така да помогне!

Докторът:

- Мдааа... Вижте, моето момиче, има ситуации, в които най-полезното е да си запушите с нещо устата и млъкнете за известно време. Помага, повярвайте ми...

[joro-120L]

[Izolini]

Летището загубило връзка с малко самолетче. След 5 минутки им звъни телефона. Вдига го диспечера и чува:

- "Мейдей, мейдей! Пилотът ми умря от инфаркт и сега летя на 7000 метра, със скорост 400 км. в час и съм обърнат надолу с главата. Не знам как да ползвам радиото, затова се обаждам от мобилния си."

- Успокойте се! - казал диспечерът.- Не се паникьосвайте. Сега ще оправим нещата, но първо искам няколко отговора.

- Питайте! - прошепнал неспокойно пътника.

- Откъде знаете, че сте на 7000 метра?

- Виждам го на един прибор на таблото!

- Добре, а за скоростта сигурен ли сте?

- Да пише я на таблото!

- Небето е покрито с облаци, откъде знаете, че летите с главата надолу?

- Ами лайното ми се стича от гащите по врата...

[РусенскоВарено]

ПРЕДАТЕЛ В УСТАТА         

 

Тая сутрин се събуждам с обичайния грозен вкус в устата. Пътувам към банята, а както винаги котката Ивелина върви след мен. „Мау.” Обръщам се. „Мау.” Обикновено Ивка не приказва много – какво става идея нямам. Паля цигара и почвам да си мия зъбите. После сядам пред лаптопа, туфестата твар ме налазва. Нещо е тъжна – не иска да си играем. Ляга на бедрото ми, а със задните си ръчички леко ме мачка по страничния корем. „Какво има, Иве, защо си омърлушена, космодиск такъв?” „Мау.” Гледам я, че упорито се облизва само от едната страна на устата. Я да видя... Исусе... Горният ѝ ляв зъб го няма... Какво ще правя?! Нора като се върне от работа, естествено, ще обвини мен – върви обяснявай. В първия момент се замислям да намеря зъбчето и да го хвана обратно с тиксо. Не... това е умно решение, но любимата рано или късно ще забележи. С пръсти проверявам всички останали зъби (дори последните) – наред са. Леко се паникьосвам. Няма как... ще се ходи на стоматолог. Обличам си официален бял потник за излизане, грабвам косматия козунак и право долу. Мятам Ивчето отпред на таблото (тъкмо да обере прахоляка). Пристигаме. В приемната има хора – колко е приятно да придружаваш някого на зъболекар. Пациентите изглеждат разкъсващо изнервени, свити като тении по столовете. Пускам Ивето да разцъка из помещението. Страдащите са благодарни, че нещо им отвлича вниманието от виковете на мъжа през стената, който зове майка си. Излиза сестрата, а Ивка с два скока се залепя отгоре ми. „Господине, тук не е позволено за животни.” Не се обиждам и питам културно дали поне котката може да остане за преглед. „Тук не сме ветеринарна лечебница, махайте се, отидете другаде.” Ставам към нея. Дружелюбният ми образ изчезва. Проговарям с глас на въгледобивна машина: „Дошъл съм при специалист и Бог да му е на помощ на този, който се опита да ме спре!” Виждам как ме преценява с поглед. Приближавам се и я притискам към касата на вратата. Говоря на вратната ѝ жила: „Ако ме вкараш в кабинета, ще вкарам и аз!” Очите ѝ се затлачват. „Заповядайте!” Докторът е много учтив – първо се смее малко, а после ми разяснява, че щом котката е старичка, е нормално да ѝ падне някой зъб. Нямало страшно, да пиела повече мляко. Благодаря, пъхайки му пет лева в мантата. Със сестрата излизаме навън да пушим. Дава ми телефонния си номер, но обяснявам, че страдам от болестта на Илгаускас – изпитвам сексуално влечение към календари (calendarophilia) – ако това не е проблем, може да се видим. Лъжата помага – младата жена се отдръпва, а аз се проклинам в главата тъпа, затуй че не изневерявам. Прибираме се. Вкъщи правя попара от мляко с кайма за Ивчето. Котката поглъща лакомо хубавата ми манджа. Знам какво ще се случи, когато Нора се прибере и разобличи липсващото зъбче – ще потърси виновник, а аз съм първи в списъка. Ще бъда подложен на секс недоимък плюс отлъчване от домуване в спалнята. За щастие хич не съм загубен и ще нанеса изпреварващ удар. Любимата се прибира. Оставя торбите, весело ме целува, роши Ивчето между ушаците. Почвам. „Норка, бухалче, знаеш ли, Ивелина каза, че си била стара?!” Реакцията е моментална – Нора се вкаменява, а аз чувам как погледът ѝ заварява арматурни железа. „Кога го каза?” „Ъм, днес.” „Тая пача ли... хах... дето е толкова дърта, че преди месец ѝ падна единият зъб. И откога разбираш какво говорят котките? Да не би ти да ме мислиш за стара? Искаш да ни скараш с Ивелина ли?!” Явно съм си вкарал невероятно красив автогол. Разказвам всичко – получавам прошка. Ивето се е скутала в мен. Изведнъж чуваме нещо да ромоли в обраслото същество. Очите ѝ се раздуват като свински корем, вътрешността ѝ клокочи. Скача на пода и с все сили търчи към своята колиба-клозет в банята. Да му се не знае – млякото. Все пак тази нощ ще трябва да гнездя на дивана. 

 

Никола Крумов, „Междупанелни войни“

 

Източник : Тук.

[Izolini]

В самолет на съседни седалки седят господин и малко момиченце. Господинът за майтап го попитал:

- Какво ще кажеш да си поговорим за да мине по-бързо времето?

- Добре! За какво искате да поговорим?

- Ами, нека да поговорим за нещо интересно, например за атомната физика, казал мъжът подсмихвайки се надменно.

- Съгласна съм, но първо искам да Ви попитам нещо: Една крава, един кон и една овца ядат една и съща храна - трева, но имат различно ако. Овцата прави топчета, кравата голяма купчина, а конят сушени топки. Как си обяснявате този феномен?

- Идея си нямам... казал господинът, изумен от интелигентността на момиченцето.

- Тогава как искате да си говорим за атомна физика, като Вие дори от лайна нищо не разбирате...?!?”

[Logrus]

"Обичам те като приятел!" - произлиза от латинския израз "Groznius si malkos".

[Logrus]

Аз съм два метра и 100 кила, небръснат от две седмици. Сядам в метрото. Срещу мен седи младеж, а на тениската му написано: "Усмихни се, ако ме искаш."

Скучно ми е... усмихнах му се, а той, незнам защо, пребледня и се изпоти…

[joro-120L]

[РусенскоВарено]

Влиза в Аптеката крадец:
- Давай парите!
Аптекарката кака Сийка, магистър фармацефт с дългогодишен стаж, го изгледала зверски изпод вежди и отсякла:
- Без рецепта нищо не давам!