До Румъния за един ден с колело

[tihoslav]

      С идването на лятото и решени да разнообразим скучното ежедневие, протичащо в канцеларии и офиси с мой приятел се отправихме на поредното си велопътешествие. Този път нашата цел се намираше от другата страна на Дунава-румънското градче Турну Мъгуреле, област Телеорман срещу българския град Никопол.

      Това, което винаги ми е харесвало във велотуризма е възможностт, която ти дава колоезденето да усетиш природата, свежия въздух и да идеш навсякъде без ограничения и без да бързаш-пък било то и до по-непопулярни дестинации, които със сигурност не са по-малко интересни.

      Тръгнахме от София с кола като пренощувахме в моето село Новачене, община никополска. То се намира на 25 километра от град Никопол, откъдето има ферибот през Дунава за град Турну Мъгуреле на цени по ниски в посока от чаша кафе в софийски мол.

      Тръгнахме сутринта от село, като денят беше топъл и хубав и предвещаващ приключения и радостни емоции. За час и половина въртене без много усилия се озовахме на ГКПП-Никопол откъдето щяхме да хванем ферибота. Пътят до града е напълно равен, със слаб трафик. Още по приятно и релаксиращо става пътуването от пищната зеленина край пътя, китните селца и красивата гледка към Дунава, намиращ се успоредно на пътя преди влизане в град Никопол.

       Фериботът до Румъния е 4 пъти на ден. Ние хванахме първия в 9, 30 сутринта. На граничния пункт от българска страна имаше и други колоездачи като нас-двойка немци на около трийсет, тръгналии да обикалят Европа на колела. От другите хора които чакаха да преминат интересен ми стана коментара на един трърговец на плодове и зеленчуци от България:"Виж ги, чудят се какво да правят, богати са осигурени са-картата в банкоматчето и пей сърце , тръгнали с колелата!"- "Е, хубаво де, мисля си аз, ама дори и да са материално осигурени обикалят с колела а не с "Ауди", тоест умеят да се радват и на по-обикновени неща."

      Преминахме благополучно река Дунав за 10-тина -15 минути и ето че се озовахме на румънското КПП. Интересният момент там беше "лелката" зад гишето за терминал таксата. Жената не разбираше и бъкел английски , пък за български да не говорим, оправяше се единствено на езика на граф Дракула. Опитите да обясни на германците колко дължат се превърнаха в огоромен проблем, а и това че те искаха да и платят със банкнота от 100 евро допълнително усложни нещата. То бяха мимимики, то бяха жестове и накрая аз им платих терминал таксата в румънски леи. Те останаха много благодарни и въпреки отказа ми да ми връщат дребната сума за терминал такса покараха с нас към румънското градче и на първия банкомат ми дадоха парите- и то в повече като парираха всички мои опити да им върна ресто. Това е то прочутата немска точност. Разделихме се поживо-поздраво и с моя приятел деян навлязохме в градчето Турну Мъгуреле, което бе и нашата цел. По пътя към него впечатление правят работещите заводи- "Електро туррис" за електродвигатели, бившият азотно-торов завод, години наред обгазявал Никопол със сяра, но след влизането в ЕС преустроен, а също и заводът за консервни продукти пак наречен Турис. Името на самия град произтича от името на древна кула, доколкото стана ясно.

      От този индустриален пейзаж без да има табела за начало на града навлязохме в градчето Турну Мъгуреле-окъпано в рози и зеленина, като единственото нещо което разваляше тази идилия бяха комарите на рояци, които въпреки 30-градусовата жега ме принудиха да си облека горнището. Навсякъде в градчето се вее румънският флаг, много е чисто и пълно с млади хора. 

     Като забележителности впечатляват с красотата си катедралата "Св. Хараламбие", строена в миналото от гръцки фермери-много красива сграда както отвътре, така и отвън.

  Много ми хареса и сградата на съда в стил древен Рим, съперничи по красота дори на съда на "Витошка". За жалост румънският полицай който пазеше сградата ме пита "че фачи" и въпреки обяснението , че съм турист не ми позволи да се снимам с нея. Починахме си и в красивия парк на града, вероятно направен с пари от някой европейски проект.

      Ходихме с колелата и до румънското село Чуперчени, също спретнато с многобройни къщички с ламаринени покриви и причудливи форми и цветове. Жителите му невъзмутимо караха един до друг на шосето и колите свирейки се принуждаваха да намаляват, което ни най-малко не трогваше първите.

       Поразгледахме, останахме доволни от видяното и тръгнахме обратно към ферибота да се прибираме в България. Километър преди пункта обаче от задната гума на моето колело нещо изпука и то блокира. Избутах го до ферибота, където със съдействието на румънския граничар, знаещ доста добре български отидохме до капитана на корабчето. Граничарят му обясни да ми помогне в ремонта на проблемната част-главината на колелото и с общи усилия на мен и капитана успяхме да пооправим положението. Явно дори когато си в Румъния китайците искат да напомнят за себе си и продукцията си !

     Както и да е , за постъпката си румънският граничен полицай и капитана на ферибота заслужиха моето уважение, тъй като показаха разбиране и човещина.

      Стъпихме на българска територия доволни от екскурзията и с колелата се прибрахме обратно в моето село Новачене, където се отдадохме на хапване, релакс и коментари за деня.

Снимки може да видите тук: https://www.facebook.com/erika.koleva/media_set?set=a.10202430512063866.1073741835.1225736336&type=3

Редактирано Юни 12, 2014 от tihoslav

[VALDO]

Браво!Кефя се на пътешествията ви!

[tihoslav]

Много ти благодаря за думите колега!

[plamendor]

Увлекателно, грамотно написано. С две думи - интелигентна работа!!!

[tihoslav]

Благодаря колега, радвам се че ти харесва

[VALDO]

Следващото пътешествие накъде ще е?

[tihoslav]

Засега е планирано Делчево, Македония през Станке Лисичково