София - Охрид - Албания

[alexander80]

Наскоро имах едно малко по-нестандартно пътуване до Албания, където имах няколко часа служебни задължения. Така и така трябваше да пропътувам цялото това разстояние реших да съчетая полезното с приятното и да мина първо през Охрид (стара българска столица) и езерото, а после да поразгледам и Албания. Пътешествието беше доста приятно и интересно, но има някои особености, които всеки запътил се натам е хубаво за знае. А защо да се запътите точно към Албания? Защото е непознато място, има хубава храна, хубаво време и хубави жени и ще става все по-предпочитана европейска дестинация. Нямам мои снимки оттам, защото не съм по снимането и обикновено жената щрака, а в случая бях с 3-ма колеги, с които постоянно се заговаряхме за нещо и забравях да снимам интересните места и за мой голям срам имам само 2-3 снимки от Македония и Албания. За радост Google Maps ме отсрамват и на места ще ползвам техни кадри, за да не съм голословен.

 

Та, маршрутът ни на отиване беше горе долу това:

https://www.google.com/maps/dir/Sofia/Охрид,+Македония/Tirana,+Албания/Дурас+Durrës/@40.953017,20.6058945,8.25z/data=!4m26!4m25!1m5!1m1!1s0x40aa8682cb317bf5:0x400a01269bf5e60!2m2!1d23.3218675!2d42.6977082!1m5!1m1!1s0x1350db6587ea6657:0xc46cfc65390bc9d3!2m2!1d20.8016481!2d41.1230977!1m5!1m1!1s0x1350310470fac5db:0x40092af10653720!2m2!1d19.8186982!2d41.3275459!1m5!1m1!1s0x134fd97c5fbbbcc7:0x77f377eae6cd81ee!2m2!1d19.4564686!2d41.3245904!3e0

 

Планът беше първия ден да пропътуваме разстоянието София-Охрид, да разгледаме града и да спим там. Втория ден да отидем до Тирана (Албания), където имахме работа. Третият да разгледаме столицата на Албания и да отскочим до морето - град Дуръс, което македонците наричат Драч и е нещо като албанския еквивалент на Слънчев бряг. Последния ден решихме да го отделим за път наобратно като междувременно разгледаме и чудесата в Скопие. Тук ще вметна, че ако смятате да пътувате с лизингова кола, взета от ЕТ, няма да ви издадат пълномощно за Албания, защото влиза в твърде рискова категория. До Македония само няма проблем. С допълнителна уговорка и такса ще ви направят пълномощно специално за там. Ние бяхме с една служебна Тойота, с която нямаше проблеми да се отиде.

 

Препоръчвам да тръгнете възможно най-рано, защото пътят е доста тежък и дълъг. Същото така е крайно неподходящ за съвсем начинаещи шофьори. Аз по моя стара традиция се поуспах и тръгнахме от София към 9:30. Пътя от наша страна е хубав. Кара се по магистрала до дупница и оттам се отклонихме за Кюстендил по приличен път. От околовръстното на Кюстендил до границата пътят не е много хубав на места, но не е нещо страшно, а и не е голямо разстояние.

 

Първото важно нещо - когато стигнете македонското КПП в никакъв случай не казвайте, че отивате в Албания или че отивате по работа и в абсолютно никакъв случай не казвайте, че отивате по работа в Албания. Ние излъгахме, че отиваме за няколко дена да се разходим в Охрид и минахме бързо. Влизайки в Македония се качвате на доста амортизиран път с положен нов асфалт и друса доволно.

 

 

След Крива Паланка положението става трагично:

 

Когато стигнахме до Куманово се качихме на магистрала, която също не е в цветущо състояние. Внимавайте с високите скорости там, защото освен, че македонските катаджии са много люти (между другото и те са се сдобили с нашумелите напоследък "триноги"), на места има огромни дупки и бабуни, които не се забелязват до последния момент и на няколко пъти направо не можах да повярвам, че не спукахме гума. Магистралата минава през Скопие, като тук имате избор - може да минете през града и да го разгледате или да продължите по околовръстното и да го избегнете. Ние решихме на връщане ако остане време за Скопие да влезнем в града, а сега просто да го заобиколим. Впрочем минавайки покрай града ще забележите нови неизмазани къщи и строящи се големи кооперации и квартали, както и изключително много джамии. Това са първите признаци на тоталната асимилация на македонския народ от албанците, които ще забележите по пътя за Охрид. Под джамии не си представяйте такива като по нашия Родопски и Делиормански край, а огромни здания, някои от които с по 2 или 4 големи минарета.

 

След Тетово магистралата свършва а пътят става планински - лош е и има много завои, но поне има допълнителна лента в изкачващото се платно, за изпреварване на камиони. Внимавайте изключително много, ремонтират на няколко места части от настилката и са сложили светофари, но на повечето места няма обозначение преди тях, и се вижда, че има ремонт в последния момент, при което ако има кола пред вас, може да спре изключително рязко. Гледайте да спазвате добра дистанция и когато спрете пускайте задължително аварийните, ако сте последна кола от колоната.

 

 

Македонците в момента строят магистрала от Скопие до Охрид - изключително грандиозно съоражение минаващо през това дере вдясно на снимката. Не знам от къде имат пари и кога ще успеят да го довършат, но определено ще се стига доста по-бързо и лесно до Охрид. По същия този път има едно много важно място, на което задължително трябва да спрете!

 

"Мекиците от Стража" Признавам, че чувството да ядеш огромна мекица с парче домашно сирене и кисело мляко на фона на класическа джаз музика като от всякъде се чува турска реч е малко странно, но определено си струва след дългото изкачване и всеки път когато мина оттам го използвам като спирка за почивка. Дори приемат плащания с карта.

 

Оттук насетне пътят се спуска надолу, но шокът и чувството за неориентираност къде сте рязко ще започнат да нарастват. Всяко едно село или махала задължително има по 3-4 големи джамии и навсякъде изникват пилони с огромни веещи се албански знамена. Изведнъж рязко влизате в ориента. Ако спрете на бензиностанция да зареждате или в някое селце да си купите нещо от магазина, се подгответе, че може и да не успеете да се разберете на македоно-български. Говори се предимно албански. Македонските знамена навсякъде са свалени и са заменени от червен флаг с двуглав орел. Между другото, запомнете това, което ви казвам за този край на Македония, населен с албанско население, защото ще станете свидетели на един голям парадокс в самата Албания, няколкостотин реда по-надолу : )) .

 

 

 

Влезнахме в Кичево, което е единствения по-голям град по пътя. Там дръжте очите на четири, защото доста хлапета са се сдобили със скутери и малки мотори и изскачат отвсякъде. След това пътя продължи да се вие в планината, а вдясно виждахме набитите подпори на бъдещия мост, по който ще минава пътя. В един момент влезнахме на нещо като магистрала, или по-скоро незавършена такава, на която е отворено само едното платно с временен асфалт. Там строежът е напреднал и предполагам до края на годината ще пуснат някаква отсечка. Малко преди Охрид стигнахме до един пътен възел, на който продължихме направо (вдясно е пътят за албанската граница). Лично мое мнение - в Охрид изберете внимателно мястото където ще спите, особено ако сте с кола. Градът в покрайнините е малко мизерен и се разхождат съмнителни субекти разнасящи разни чанти и пачки с пари. Предварително уговорете някой частен апартамент и гледайте да е близко до езерото и да имате осигурено място за паркиране, защото спирането там е проблем. Може да разгледате booking.com, да си харесате нещо и просто да звъннете телефона и да направите резервацията там, а не през сайта, така ще е по-евтино, но пък ще загубите протекцията на booking, преценете си. Ако сте с автомобил, избягвайте стария град, защото там предвижването с кола е много трудно и почти задължително ще закачите някое и друго огледало. Аз съм си харесал апартамент, в който винаги когато съм в Охрид отсядам. Ако някой се интересува, мога да го свържа с жената, която го държи на ЛС, тук не искам да правя реклама. 

 

Та по същество - Охрид е страхотно място, в което спокойно можете да отседнете 1-2 дена и да не скучаете. Езерото е феноменално, наистина едно от най-красивите места на балканите и се простира на впечатляващо голяма площ. Македонците се шегуват, че си имат море, но в това има известна доза истина.

 

 

Задължително трябва да видите Самуиловата крепост, античния театър и всички църкви в стария град. Аз все пак си имам една любима

 

Намира се доста високо и гледката е невероятна. Човек може да седи с часове там.Спокойно може да отделите и няколко часа на пазарската уличка, водеща до езерото. Обстановката е малко ориенталска и ако сте по-напористи може да спазарите някое сувенирче на по-ниска цена.

 

 

Вечерта пък можете да хапнете в стария град или край езерото.

 

 

Има дори плаж, където, както казва един мой приятел македонец, можете да "натопите яйцата" във водата. Не е позволено, но самите македонци типично по балкански си го правят редовно . Ако все пак ви остане твърде много свободно време, може да отскочите до град Струга на 10-тина км. от Охрид. Също курортно градче разположено до езерото, но доста по-спокойно и с преобладаващо албанско население. Заключението ми е, че Охрид определено си струва изминатите километри и лошия път дотам. И е място, което аз поне посещавам поне веднъж в годината, най-малкото, за да хапна инстинска храна, "недокосната" и нерегулирана от ЕС. Цените са курортни за Македония, и все пак доста разумни и ниски в сравнение с нашите подобни места. Има и голям Ramstore (ако някой го помни от София ) точно в центъра.

 

Съвсем скоро ще напиша и по-интересната част за последвалото ми пътуване до Албания!

Редактирано Юли 23, 2018 от alexander80

[alexander80]

На следващия ден, прекалили със Скопското, след трудно ранно ставане (все пак отиваме да вършим работа ), потеглихме за Албания. Ако трябва да съм честен за мен това е страна на противоречията и просто не знаех какво да очаквам. Имам 4-ма познати, ходили в Албания. Двама от тях ми казаха, че съм ненормален да ходя на г*за на география, другите двама ми казаха, че вече само там ходят на почивка. Отворих нета за да потърся информация. Там намерих мнение от това, че ще ми откраднат колата в движение, до това, че е едва ли не една от най-спокойните за туристи и безопасни страни в Европа. Има и още нещо - често се говори, че албанците са силно вярващи мюсюлмани. Нещо, което се потвърждава от огромния брой джамии в Македония и това, че жените там ходят забулени, не влизат в ресторанти и т.н. Оказа се обаче, че албанците в действителност са атеисти и не много вярващи. И ако се замисли човек, това е логично с оглед на тежкия комунизъм отричащ всякаква религия, който е бил там. По мое мнение, ислямизирането на Македония е чиста проба политическа провокация и маркиране на територия от албанското население там. Просто всичко там е в двете крайности.

Както и да е, потеглихме към Албания. Върнахме се няколко километра обратно по пътя, от който дойдохме и взехме отклонението за Струга. Както на останалите места в Македония, състоянието му е доста лошо. След около половин час бяхме на КПП-то. Признавам си не знаех, че след двуглавия орел, втория символ на страната е Мерцедес. За това ще разберете недоумението ми когато се наредих до гишето за проверка на документи и отвсякъде изведнъж ме обградиха Мерцедеси с албанска регистрация. От 12 коли имаше 10 Мерцедеса. От брутално разкъртени 30+ годишни коли до чисто нови. Но най-преобладаващ беше класиката - W124. Първият ми шок в Албания!

 

От македонска страна минахме съвсем безпроблемно. Питаха ни къде отиваме, казахме, че ще се разходим в Тирана. Мъжът на гишето цъкна няколко пъти с език и ни връчи паспортите. Тук е важно да кажа, че за Албания ви трябва валиден паспорт. Само с лична карта не става както в Македония. Трябва ви и зелен талон за застраховката. Имайте предвид, че каското в голяма степен не важи там.

На КПП-то от албанска страна видяхме, че техните коли и тези с македонска регистрация минават само с едно "здрасти" и стандартните въпроси какво има да се декларира. Когато стигнахме гишето подадохме документите на симпатично и любезно младо момиче, което записа данни в компютъра, обади се по телефона и след около минута дотърча кисел чичко от старата школа. Прибра паспортите в джоба, обсъди нещо набързо с жената и си тръгна. Беше ни съобщено да караме 100 метра след КПП-то до едно хале, в което имаше още 2 коли с регистрация на страни от ЕС. След около 30 мин. чакане ни направиха знак да влезем и да качим колата на повдигач. Единия митничар обикаляше и пенгястеше нещо на шиптърски, а другия - значително по-млад и отракан говореше английски. Изтръскахме си джобовете и последва кръстосан разпит. Първо ни питаха защо са ни пратили на проверка. След като казахме, че не знаем, заваляха въпроси от сорта на какво работим, частна ли е фирмата, колко е средната заплата в България. Разбира се претарашиха багажа. В крайна сметка, по-младия митничар ме извика като шофьор на колата в една стаичка, където си ме пита дали имаме желание да почерпим "по едно кафе" и да спестим "дългата" процедура по проверката. Реших че бързаме доста, затова "почерпих" по 5 лв. за едно кафе (приемат и българска валута : ))) ). Стария митничар пък си взе една кутия цигари от джоба ми и една запалка. Общо взето малко измекярска работа. 1 на 0 за корупцията!

Казвам ви всичко това, за да сте подготвени. Имайте развалени на дребно пари, носете някакви сувенирчета или кенчета безалкохолно, казвайте, че отивате само да разгледате в Албания, каквито и други цели да имате. Предварително се разберете помежду си кой какво работи и изберете по-нископлатени професии. Винаги казвайте, че работите за фирма. Абе подгответе са за  това, което беше по нашите гранични пунктове 90-те години. Ако имате 2 коли, отидете с по-старата, ако е възможно. Ако е нова, показвате възможности и кафето ще е по-скъпо... .

 

След това стабилно забавяне най-после влезнахме в Албания. Наистина нямах идея какво да очаквам и любопитството ми растеше. В интерес на истината пътят е по-добър от този в Македония. Не, че е перфектен, но се пътува значително по-приятно. Това, което е лошо са завоите, тъй като се вие в планината и адския припек, тъй като там баирите са малко голи.

 

 

Ако трябва да съм съвсем честен очаквах и доста опасни маневри от албанските шофьори по тези пътища, но си караха сравнително спокойно. Естествено почти всички коли бяха Мерцедеси. Пътят в посока Тирана е малко скучен и еднообразен. Минава се през няколко мизерни села. Интересното е, че къщите не изглеждаха толкова грандиозни и напудрени като в албанските села в Македония. Имаше доста схлупени, неизмазани колиби. Това, което е странно е, че хората не даваха вид на много бедни и рязко контрастираха с обстановката. На едно място видяхме изключително привлекателна млада дама във вечерна рокля да тегли крава по пътния банкет. Искрено съжалявам, че не успях да го снимам. В градчетата, по главната улица има нови сгради, но вгледаш ли се по детайлно, зад тях виждаш бараки. Млади, нормално изглеждащи хора с бебешки колички или покупки си ходят по средата на улицата или пресичат съвсем ненадейно, без значение идва ли кола или не. За сметка на това никой шофьор не спира на пешеходна пътека. Общо взето селцата от части приличаха на нашите цигански гета, но една прилика все ми убягваше и чак след доста километри каране разбрах какво липсва - планините боклук. Странно но в тази мизерия и неподдържани сгради се пази някаква чистота. Поредния контраст в Албания.

Другото странно нещо бяха импровизираните автомивки на пътя. Просто маркуч, закрепен за някой двор, който пръска нагоре. Току някой Мерцедес се шмугваше и шофьорът плащаше на дежурен човек да маже с един парцал. Страшно много хора си миеха Мерцедесите.

 

 

 

И разбира се, няма как да отидеш в Албания и да не видиш бункер!

 

Внимавайте по пътя, защото завоите са остри, а на места лентата веднага след завоя завършва с каменна колона. Ако трябва да бъда съвсем обективен, опасността е маркирана доста добре с ограничаващи скоростта ресни на пътя и знаци.

 

Първият голям град, край който минахме беше Елбасан. Минахме през околовръстното. Отново имаше интересен контраст. Къщите бяха тип "бидон-вила" построени, с който до какъвто изхвърлен материал се е добрал. От друга страна улиците бяха чисто нови с големи и хубави тротоари, дръвчета и т.н. Навътре в града се виждаха нови и красиви сгради. Градчето било известно с някаква крепост, но за жалост нямахме време да обикаляме. Движението е ужасно. Не е ясно кой е с предимство, коли завиват без мигач и в последния момент и съответно се включват в движението по същия начин.

 

 

Малко след Елбасан имаше кръгово, на което няма никаква табела, но навигацията ни прати надясно. Искам да отбележа, че ползвах Google Maps навсякъде в Албания и се справи перфектно. Garmin-a изобщо не показваше на места, че има път. За всеобща изненада се качихме на перфектна магистрала.

 

 

Несравнимо по-добра от македонската и напълно безплатна (никъде на платихме пътни такси в Албания, за разлика от Македония, където в рамките на няколкото километра магистрала има 5 или 6 тол КПП-та). Настилката е добра, но наклоните са доста големи на места, а колата, с която бяхме е с малко моторче и доста се задъхваше. В един момент дойде поредната изненада.

 

Този тунел с дължина около 3 км. е прокопан в планината и поне отстрани погледнато спазва всички норми за безопасност, вентилация и т.н. В този момент ми стана доста криво и се зачудих защо по дяволите страна като Албания, където допреди 20 години нямаше много коли, камо ли пътища, има такива съоражения построени със собствени пари, а България, която вече 10 години е в Европейския съюз и има достъп европейски фондове не може да построи една нормална магистрала до морето вече 40 години? Няма никаква логика!

След тунела магистралата свърши и започна планински път. Изведнъж рязко се върнах назад във времето като видях обикалящи хора продаващи вестници и CD-та . Има един стръмен и лош  участък след което следва кръгово, на което не помня накъде трябва да поемете (навигацията ще ви предупреди) и отново се качвате на магистрала, която реално е входа към Тирана.

 

 

Сами си направете изводите дали са изостанали албанците и дали е уместно българин да използва фразата "албански реотан". Навсякъде кипи диво строителство, но си личи, че се прави с умисъл. Освен нови сгради се прави и инфраструктура.

 

 

И през тази чудесна магистрала влезнахме в града и изведнъж попаднахме в голямата лудница. Няма обособени ленти, няма предимство, няма мигач. На едно голямо кръгово без никакви знаци всеки влиза без да се огледа, не завива от най-дясна лента, излиза от най-лява и т.н. Реално нещо, което очакваш в Албания, но отново нещо друго ти липсва. Клаксоните! Никой не е изнервен, никой не се е облегнал на клаксона, никой не кълне, никой не показва социален статус. Всичко е един организиран хаос. Не е ясно как върви движението, но върви и то учудващо бързо. 

За 10 мин. бяхме в центъра, където бяхме наели апартамент в нова кооперация. За разлика от София, няма проблем с паркирането. Има подземни паркинги из целия център, отделно кооперациите се строят с паркинги на няколко нива. В Тирана няма кой знае какви забележителности. Центъра те връща в 80-те години в България. Грозни, рушащи се соц сгради, огромна мозайка с изобразени партизани, мраморен площад с разместващи се плочки, нищо интересно. Интересното са новите сгради, които се строят. Наистина има много внушителни нови постройки. Грозните стари сгради не ги бутат, а някак ги покриват с ново строителство. Гледаш модерна стъклена сграда, минаваш в задната уличка и виждаш висящи кабели и рутеща се фасада. Като цяло градчето е малко скучно, но някак приятно и си има своя чар. Ресторантите в центъра са страхотни. Набляга се предимно на италианската кухня, а обслужването изненадващо, но е перфектно. Цените са близки до тези в София. Една идея по-евтино. Момичето, в чийто апартамент бяхме отседнали се скъса да хвали нощния живот и дискотеките. Честно казано не останах впечатлен, но може би не знаех къде точно да отида.

 

 

 

 

[alexander80]

След като приключихме служебните задължения и разгледахме Тирана, се отправихме към Дуръс - един от трите им големи морски курорта. Пътят за там е доста приличен. Двулентов е и спокойно може да се поддържа добра скорост на него. Разстоянието е 40-тина км. така, че за половин час сте там.

 

Самият град е доста приятен. Прилича ми много на Слънчака преди 10 години, когато кипеше голямото строителство, но някак не е чак така неприятно застроено. Има и доста грозни стари сгради, които изглеждат изоставени, но всъщност са обитаеми. Точно с това ще запомня Албания. Пет-звезден, 20-етажен луксозен хотел, а до него рушащ се блок. Плажът към Адриатическо море не е особено хубав. Личи си, че пясъкът е насипан изкуствено. Водата поне е чиста. По крайморската улица има приятни заведения и чудесни сладкарници за любителите. Честно казано не съм особено впечатлен от Дуръс. Може да убиете няколко часа там, да се изкъпете в морето, но нищо повече. Нощния живот може би е на доста добро ниво там. Имаше няколко големи дискотеки и заведения.

 

 

 

 

В заключение мога да кажа, че Албания е доста странна държава, но едно е сигурно и то е, че вървят в правилната посока. Особено ако вземете предвид колко изостанала е била тази страна през управлението на Енвер Ходжа, може наистина да се впечатлите колко е постигнато за 30 години. Със сигурност вървят с огромни крачки в развитието си и мое лично мнение е, че ако не са надминали още съседите си (с изключение на Гърция), то поне в никакъв случай не изостават от тях. Просто се вижда какви инвестиции са направени и какви се правят в момента. Бих отишъл втори път, този път за по-дълго време, за да обиколя както трябва.

Трябва да сте подготвени, че отивате в страна, която има огромен проблем с корупцията (по-голям от този на България и другите ни съседни страни в ЕС) и също да свикнете на техния стил на шофиране. Хората там са изключително готини и учтиви и са над нещата. Имам чувството, че на са свикнали да ги посещават туристи, защото до сега не се е случвало честно, но ефектът от това е, че са изключително гостоприемни..

 

На връщане пак ни тарашиха и искаха "кафе" на албанската граница, но това, което наистина ме разочарова и ядоса се случи на македонската, на излизане от Македония, преди границата с България. Разбраха, че сме били в Албания и македонските митничари и ни държаха 2 часа без да кажат нищо преди да ни пуснат да минем. Естествено имахме си всички документи и никакъв непозволен багаж. Държаха ни един вид за назидание и ни върнаха документите с предупреждението "друг път да не ходим в Албания". В Албания ще отида, но ще е от друго място и мисля по-скоро да пропусна Македония този път. 

[shaft]

Браво, много добро пътуване сте направили Оправиха ли пътя в планината към Охрид? Понеже, преди няколко месеца го асфалтираха... и беше гадно за пътуване. 

 

Отделно видя ли колко нови къщички има по албанските села - доста добра финансова инжекция са имали от страна на американците (местните си го казват това)   ЧИСТАК-БЪРСАК НОВИЧКИ КЪЩИ ПО 2-3 ЕТАЖА! 

Редактирано Юли 23, 2018 от shaft

[alexander80]

Нищо не са оправили, гадният път е асфалтиран без да е ремонтиран добре и в резултат вече се отварят старите дупки, но по дълбоки. Иначе са затворени поредните участъци за ремонт.

 

А албанизацията направо е плашеща. За селцата е ясно, но в Скопие и около Куманово е нещо страшно. От миналата година са изникнали като гъби цели нови квартали, с неизмазани къщи разбира се... Бавно и славно превземат столицата

Редактирано Юли 23, 2018 от alexander80

[tuningmania]

До "alexander80" - Благодаря за разказа Много е добър. Браво..

[shaft]

Нищо не са оправили, гадният път е асфалтиран без да е ремонтиран добре и в резултат вече се отварят старите дупки, но по дълбоки. Иначе са затворени поредните участъци за ремонт.

 

А албанизацията направо е плашеща. За селцата е ясно, но в Скопие и около Куманово е нещо страшно. От миналата година са изникнали като гъби цели нови квартали, с неизмазани къщи разбира се... Бавно и славно превземат столицата

 

Ясноо... същата работа си е значи. :/ 

[Mqnkoff]

Доста добре си го описал. Аз също бях в Албания последната седмица на юни, но на почивка с жената и детето във Влора (южно от Дурас). Ходя там за втори път и съм изключително доволен от всичко там (отношение, хора, а за храната по-вкусна не съм ял никъде). Може би защото съм с дете и когато съм минавал през Гърция и през Македония никога не съм имал проблеми на границите (вие сигурно сте изглеждали на паралии ))). За движението там разбрах, че с предимство са тези, които се движат от север на юг и обратно (колкото и странно да звучи). Това го разбрах при първото ми пътуване (от собсвеника на вилата в която бяхме) тъй като и за мен беше много учудващо как всеки си кара където му дойде, но интересното е, че нито една катастрофа не съм видял и при двете ми пътувания. Като цяло със сигурност бих отишъл и трети път там.

[alexander80]

На КПП-то от страна на Македония отбиваха абсолютно всички коли с ЕС регистрации. Това с предмиството не съм сигурен, че го разбирам. Север и юг спрямо какво?

 

Иначе планувам следващото ми ходене да е в южна Албания и смятам да разгледам Влора и Саранда. Как са плажовете там?
 

[Mqnkoff]

Чисто географски север и юг. А Влора се намира на границата между двете морета и ако искаш плажове с пясък отиваш на север, тия на юг са с дребни камъни, който където му е кеф

[alexander80]

Хаха, значи следващия път в Албания само с компас

[stanley]

Пролета трябваше да изминем същият маршрут и после на север към Черна гора. Две семейства с три деца. Моят юнак направи ангина деня преди тръгването и отменихме пътуването. Сега обмисляме да пътуваме пак, но с 1 кола и без деца.

[mirizlivpor]

Благодаря за отделеното време и за хубавия разказ!