София - Будва - Дубровник - Сараево

[alexander80]

Зимата си отиде, Шкодата направи една година и дойде време за ново пътуване. :)

 

И този път маршрута беше Балкански, защото разстоянията не са толкова големи, а и защото е готино. Никой от групата, никога не беше ходил в Босна и Херцеговина и решихме това да е крайната точка, като "напряко" минем през Черна гора и Хърватия. Това е и официалния маршрут, който пропътувахме:

 

https://www.google.com/maps/dir/Sofia,+Bulgaria/Budva,+Montenegro/Kotor,+Montenegro/Dubrovnik,+Croatia/Mostar,+Bosnia+and+Herzegovina/Сараево,+Bosnia+and+Herzegovina/Mokra+Gora,+Serbia/Sofia,+Bulgaria/@43.0964441,19.3966269,8z/data=!3m1!4b1!4m50!4m49!1m5!1m1!1s0x40aa8682cb317bf5:0x400a01269bf5e60!2m2!1d23.3218675!2d42.6977082!1m5!1m1!1s0x134dd495f3e43371:0x3b467f06bc9c3048!2m2!1d18.840295!2d42.2911489!1m5!1m1!1s0x134c33063d70c91b:0x7a73f15e212e9306!2m2!1d18.771234!2d42.424662!1m5!1m1!1s0x134b8ba20835e87d:0x400ad50862bd500!2m2!1d18.0944238!2d42.6506606!1m5!1m1!1s0x134b43a43b6340a9:0x14f32b2d4e37c5a!2m2!1d17.8077578!2d43.3437748!1m5!1m1!1s0x4758cbb1ed719bd1:0x562ecda6de87b33e!2m2!1d18.4130763!2d43.8562586!1m5!1m1!1s0x47583632940863a5:0xeece427bcc243207!2m2!1d19.5106687!2d43.8031865!1m5!1m1!1s0x40aa8682cb317bf5:0x400a01269bf5e60!2m2!1d23.3218675!2d42.6977082!3e0

 

Или с други думи казано 1600 км. и общо 26 ч.+ каране. Всичко това се случи за 4 дена, като голямото каране беше първия и последния ден. Спахме в частни апартаменти запазени през booking.

 

 

 

София - Будва

 

Тръгнахме рано рано от София (любимото ми) - по план в 4 сутринта, реално около 4:30. До границата спрях само в Драгоман, за да заредя бензин, а минаването на КПП-то беше бързо, защото нямаше коли. Качихме се на новата сръбска магистрала. За информация, тол контрола при Димитровград вече е с такса 2 евро (преди беше 1,50), но са открили и нов участък. Магистралата е чудесна, честно казано нямаме такава в България, и се пътува с лекота по нея (стига да не ти се налага да напрягаш цялата си воля да си дършиж очите отворени, заради ранното ставане :D). Около Ниш се качихме на магистралата за Београд, само, че в друга посока, която реално се явява околовръстно и след това хубавото свърши. Пътя минава през едно забутано градче, Прокупле, или нещо подобно, и върви през южна Сърбия, който им е и най-бедния регион. Пътищата също са в доста лошо състояние. Най-големия град през, който минахме е Нови пазар. Спряхме там за да закусим с чевапи. Съветвам ви да не се въртите много в града. Движението е доста ориенталско и натоварено, а мизерията е голяма. След Нови пазар следва планински път, който минава през няколко пусти и западнали селца. Стори ни се, че пътуваме цяла вечност и само друсането от неравности и острите завои ни разбуждаха. Най-накрая стигнахме до КПП-то с Черна Гора. Пак нямаше много коли и минахме сравнително бързо. Претарашиха ни багажа, но цялото забавяне беше около 10-15 мин.

 

Първото нещо, което ни направи впечатление на влизане в Черна гора бяха планините от боклук от двете страни на пътя и по склона. На където и да се обърнеш виждаш боклук, а кулминацията беше когато минахме през някакво запалено сметище и щяхме да се издушим. Уникална природа, но непростима немърливост от страна на местните. Черногорците карат изключително безрасъдно и изпреварват много опасно. Решават да завият в последния момент и без никаква сигнализация. Не се свенят и да отнемат предимство и да правят обратни завои по шосето, така че бъдете нащрек и спазвайте дистанция. Друг много важен съвет - спазвайте ограниченията! Ще ви свират и ще ви мигат с фарове, но полицейските постове са изключително начесто и имат радари. Спират и глобяват само чужденци. Аз успях да се хвана в един к*р-капан на влизане в страната. На прав и хубав път беше сложено ограничение 40 км/ч, а няколко метра надолу, зад завоя седяха полицаи с радар тип тринога. Спряха ме и ми лепнаха глоба 50 евро, която не успях да платя с карта и се наложи да се върна до най-близкия град, Рожае и да платя фиша в местната пощенска станция, за да ми върнат документите. Не си и помисляйте да пробвате с подкупи, защото в този регион това не се приема никак добре. 

 

Градчето е с мисюлманско население и движението и паркирането в него е доста трудно. Загубихме известно време докато намерим пощата и успеем да спрем за малко, за да платя. Намалиха ми глобата на 33 евра и ми дадоха някаква квитанция. Катаджиите си бяха на хранилката и срещу документа си получих талона на колата и личната карта. През това време пред радара хвърчаха коли с бясна скорост. Успях да мерна, че някой мина с малко над 100 км/ч. От една страна се ядосах, че толкова избирателно се глобяват хора, от друга страна това е начина за събиране на глоби - нещо, с което в България имаме голям проблем.

 

 

След този малък инцидент, потеглихме нататък. Асфалтът не е лош, но пътят е планински, с много завои и се пътува страшно бавно. Човек има чувството, че Черна гора е огромна държава, а тя реално е 8 пъти по-малка от България. В крайна сметка, след много часове стигнахме Подгорица, столицата, и решихме да починем за около час там. Градчето е малко и от провинциален тип, но е подредено и с приятен център. Има и стар град, с останки от крепост, които хората използват за основи на гаражи и мазета. Като цяло не си струва да се губи време.

 

 

Морето е на стотина километра от столицата. Пристигнахме в Будва късния следобед и първата мисъл като го видиш край морето слизайки още от високата планина, е че е изключително красиво място! Освен природата и самия Будва е много хубав курортен град. Нищо общо с мизерията на влизане в Черна гора. Човек може да остане на такова място за няколко дена и да си почине добре. Зарязахме колата до кофите на един супермаркет, където ни инструктираха и се настанихме в някакво апартаментче.

 

Основната забележителност е стария град - крепостна стена със средновековни сгради, превърнати в ресторантчета и магазини за сувенири. Не е лошо там, но който е бил в Италия няма да се впечатли особено :) , но личното ми мнение е, че е едно много приятно място.

 

[alexander80]

Будва - Котор - Дубровник

 

Закусихме и направихме една последна разходка из Будва преда да потеглим до следващата спирка - Дубровник. По път щяхме да спрем и в стария град на Котор, може би най-известното място в Черна гора. Пътя минаваше доста по-леко от предишния ден, може би защото беше слънчево и разстоянието беше много по-късо, а може би просто е успокояващо да караш покрай безкрайното море.

 

Навалицата е голяма, но има къде да се паркира. Аз спрях пред градския мол за 1 евро на час, но ако ви се занимава има и по-малки частни паркинги из уличките за по 0.60 евро . Общо взето 2-3 часа ще са ви достатъчни да разгледате и да хапнете. Крепостта не е много по-различна от тази в Будва, но като че ли е разпростряна на по-голяма площ. Пред портите има и нещо като битак от където може да си купите разни джунджурийки. Ако се разходите по брега ще видите невероятна гледка към залива.

 

 

Тъй като нямахме много време, към обед тръгнахме пак на път. Границата с Хърватия е близо, но имаше малко непредвидено забавяне - черногорците правят някакво мащабно разширение на пътя от тяхна страна и загубихме около час. При митничарите минахме бързо.

На влизане в Хърватия, макар че реално географски мястото е същото, всичко коренно се промени. Пътна маркировка, поведение на шофьорите, вида на селцата - по всичко си личи, че си в една бързо развиваща се европейска държава. Пътуването до Дубровник беше доста приятно. Минахме покрай голямо летище, което даже беше в процес на разширяване и влезнахме в самия град, който е доста подреден и уреден. Когато търсите апартаментче, за да пренощувате, задължително търсете такова с осигурен паркинг. Паркирането в Дубровник е трудно и изключително скъпо. Впрочем целия град е изключително скъп, дори за стандарта на хърватите, които пък са с доста по-висок от нашия. Абе, общо взето, най-скъпото място на Балканите е . Не следя Game of Thrones, но жената държаща наетия от нас апартамент ни каза, че след като са снимали сериала там, цените са скочили с пъти. За справка - автобуса до крепостта излезна около 6 лв. отиване и връщане на човек. Евтино сравнено със западна Европа, доста скъпо за българи.

 

Прословутия стар Дубровник е наистина впечатляващо място. Самата атмосфера между средновековните сгради (които разбира се не са съвсем средновековни) е наистина много приятна. Може да се качите и на крепостната стена и да направите обиколка от високо срещу доста стабилна сума. В този ред на мисли е доста изгодно да си вземете дневна туристическа карта на цена около 25 евро. Включва вход за стената, обиколка на музеите, карта за градски транспорт, някаква книжка и разни други работи. Градът е разположен по крайбрежните скали и гледките от всяка висока точка са невероятни.

 

[alexander80]

Дубровник - Мостар - Сараево

 

На следващата сутрин се отправихме към най-екзотичната и лично за мен най-интересна точка от пътуването (другите места вече ги бях посещавал) - Босна и Херцеговина. Планът беше да посетим Мостар - стария вход към Европа, а вечерта да акостираме в Сараево, където да спим и да го разгледаме на следващия ден.

 

Излезнахме от Дубровник и се отправихме към граничния пункт, към който ни запрати Google Maps. В един момент се отклонихме от главния път и започнахме да се катерим с колата нависоко в планината по някаква меча пътека. По пътя можеше да мине само една кола, а мантинела нямаше никъде. Беше красиво и малко страшно.

 

 

В крайна сметка стигнахме КПП-то и там ни чакаше неприятна изненада. Човекът, който беше дежурен ни каза, че този пункт бил само местни и ни упъти до следващия. Не ми разреши дори да обърна покрай будката и трябваше да правя маневри по този тесен път. Голяма гадост! За справка - КПП-то се казва Orahov Do и е отворено за всички само през лятото. Имайте го предвид и не слушайте GPS-a.

 

Малко по малко слезнахме и се предвижихме до следващия граничен пункт. След като преминахме, пейзажа рязко се промени. Изведнъж всичко стана много пусто. Карахме с километри преди да влезнем в населено място, а дори когато минавахме покрай някое село, нямаше абсолютно никой. Повечето сгради бяха порутени, а църквите брутално сринати. Войната е оставила ужасен белег на това място. Самото предвижване в Босна беше изключително странно. На влизане минахме през изоставени католически села, а малко по-нататък започнаха да се развяват сръбски знамена. Оказа се, че това са знамената на Република Сръбска - територия в Босна и Херцеговина, бореща се за автономия. От време на време пък излизахме от тази територия и влизахме в села с джамии. Имам чувството, че хората в тази държава са изключително разединени и различни. Факта, че на практика страната има три президента го доказва. Общото между всички тези различни села и градове бяха безбройните гробове в центъра на всяко едно. Беше наистина много подтискащо.

 

Пътя се оказа наистина много хубав. Босна е планинска държава и завоите преобладават, но асфалтът е хубав и поддържан. С навлизане в сърцето на тази страна, босненците все повече започнаха да ми приличат на българите. Пейзажа стана подобен, на този, които виждаш в България докато пътуваш, селата им опустяват като нашите, хората се държат по същия начин, дори маниера им на шофиране е подобен.

 

В крайна сметка се добрахме до Мостар - една от най-големите босненски забележителности, към обед. Интересното е стария град и разбира се моста, разрушен от бомби по време на войната и след това възстановен. Честно казано не се оказа, кой знае какво. Калдаръмени улички, много сергии, ресторанти и кафенета и заобикалящи те от всякъде минарета, от които настава страхотна глъчка когато стане време за молитва и запее ходжата. По-интересното е историята и статута на градчето, но за това си прочетете, че ще се разпорстра твърде много .

 

 

Обядвахме в някакво заведение с изглед към реката. Оказа се, че босненците не отстъпват на другите бивши югославски републики в приготвянето на скара .

 

Тръгнахме към Сараево, но по пътя ни хвана пороен дъжд и гръмотевици и пътната обстановка доста се влоши. Трийсетина километра преди Сараево се качихме на босненската магистрала. Ако до този момент оприличавах тези хора с българите по всякакви признаци, тук дойде първата голяма разлика. Хората са успели да построят една хубава магистрала в планината, с перфектен асфалт, страхотна маркировка, места за почивка и всичко така както трябва да бъде. Просто не ми се говори за тунелите (не бяха нито къси, нито малки на брой), които са ярко осветени и с вентилация и аварийни изходи и уширения с SOS телефони. Босна и Херцеговина, която беше в брутална война до преди 20 години. Отсреща сме ние, които дърпаме европейски пари и размахваме проекти за милиарди. Като теглиш чертата, много ми е болно, че го казвам, но май сме на дъното, дори на Балканския полуостров…

 

Успяхме да стигнем в Сараево по тъмно. След хубавите пътища не знаех какво да очаквам от столицата. Е, пак останах изненадан… Влезнахме в един чист и подреден град с чудесна инфраструктура. Широки булеварди и нови и модерни сгради. Градът е с население 1/3 от София, но изглежда доста голям, защото няма много панелни блокове. Повечето хора живеят в къщи, които се разпростират в подножието на планината. Нашето място, където щяхме да спим беше точно до стария град в централната част и квартала беше нещо като еквивалент на софийския Лъвов мост. Беше доста ориенталско и навсякъде щъкаха разни съмнителни субекти. Домакините търпеливо ни бяха изчакали до къщата, въпреки няколкочасовото ни закъснение и дори ни пазиха място за паркиране. Бяха ужасно любезни и гостоприемни и ни казаха къде какво можем да видим в града. Ние обаче бяхме доста изморени и слезнахме до центъра за по един дюнер и 1-2 бири и оставихме турис съоражения, тическата обиколка за следващия ден.

 

Тук снимах босненски колега с Шкода как професионално беше прибрал колата:

 

 

Уличките в тази част на града са тесни и явно често се налага такова паркиране за да може да се минава. На мен пък ми се наложи да излизам от мястото където бях паркирал, на заден ход около 150 метра по тясната и виеща са улица. Направих го бавно с много зор и псувни и бях много горд от себе си, до момента, в който след мен излезе назад кола, караща я момче на видима възраст 18-20 години с висока скорост без изобщо да трепне. Явно са свикнали на такива сложни маневри .

 

С бандата се присламчихме към една симпатична екскурзоводка, която показваше забележителности и разказваше малко история. Слушайки, все повече се обеждавах, че от съседните държави най си приличаме с босненци. Самият град е много интересен и носи странно съчетания на стилове и култури. От ориенталската част:

 

 

Рязко човек преминава в австрийската част:

 

 

Отсреща пък е модерния нов градски център.

 

Общо взето Сараево много ми хареса. Нямах време да отида до изоставените олимпийски съоръжения, но така си оставих вратичка за второ посещение .

[alexander80]

Сараево - Мокра гора

 

Към обед потеглихме към Мокра гора, което е на няколко километра от сръбската граница с Босна. Там се намира Дървен град, етносело построено специално за филм на Емир Костурица. Цялата местност е осеяна с двуетажни дървени вилички, които се дават под наем. Официалната причина да направим тази междинна спирка, беше да разцепим дългия път до София, но реално всеки знаеше, че основната цел е да направим една стабилна пиянска вечер в сръбско, като за последно :)) . Искахме да разгледаме и Вишеград откъм босненската страна, но за жалост пак ни хвана пороя.

 

Между другото Мокра гора е гара на известната Шарганска осмица - теснолинейка, подобна на нашата Септември-Добринище.

 

 

Самото етносело е интересно и си струва да се разгледа само ако имате път натам по някаква причина. Не бих препоръчал на никой да бие толкова път от България дотам само за да го види.

 

 

На следващия ден с лек махмурлук потеглихме обратно към София.

 

 

Малко статистика - Шкодата натоварена с 4 тюфлека и малко багаж даде среден разход 5.1/100 бензин за пътуването, предимно по планински път, което е супер.

 

Надявам се да ви е било интересно, а за някой дори и полезно.

 

ПС: Моля да бъда извинен за гадните снимки, фотографията е нещо, което не ми е сила. Освен това е твърде вероятно да съм допуснал правописни грешки тук-там, но ми се спи твърде много, за да го редактирам .

[shaft]

Много готино пишеш! Евала! Страхотен пътепис! Благодаря!

[gen4o_40]

Благодаря ти колега и за обясненията, и за снимките.

И аз съм организирал разходка на шкодилака по тези места от 01. 05. до 06. 05 с наши добри приятели. Маршрута ми е малко различен от твоя:

София, Прищина, /спане/ Херцег нови, /3 нощувки/ връщане през Подгорица и спане в Кралево Сърбия. От там през Ниш та в БГ.

В Дубровник ще бъдем само един ден. Смяташ ли, че ще ми трябват куни?

[alexander80]

Благодаря ви и аз! Планирал съм и Balkan Trip втора част по Великден и ще разказвам след това също.

 

Дали ще ти трябват куни в Дубровник - зависи. Еврото не върви в Хърватия. Общо взето все едно да предложиш евро в български магазин. От друга страна за сувенирчета или ако хапвате някъде винаги може да платиш с карта. Почти навсякъде имат ПОС терминали, дори и магазинчетата за магнити.

 

Аз лично проблема с различните валути на Балканите съм го решил с виртуална карта Revolut. Можеш да си извадиш пластика и базовия акаунт има лимит 200 евро теглене от ATM на месец без да ти набиват такса (освен конвертирането от евро към местна валута). Ако ти е интересно, мога ти обясня на лично съобщение, че е дълга и широка.

 

Иначе пътуването до Прищина не знам как сте го планували, но моят съвет е да минете през Македония.

Редактирано Април 12, 2019 от alexander80

[gen4o_40]

Да, през Македония ще минем на отиване и през Сърбия на връщане. Да се получи нещо като кръг.

 

Благодаря за отговора. Щом може да се заплаща с карта е перфектно. Не обичам да нося пари в себе си предпочитам да плащам с карти.

Тази карта Revolut ми стана любопитно да я проуча. Ние със съпругата много често ходим до съседните страни, особено любима ни е Македония така, че ще я проверя.

Когато Ви остане малко време може на лични да ми драснете някой ред.

За което благодаря предварително. 

Редактирано Април 15, 2019 от gen4o_40