Jump to content

skoda-auto.bgskoda-auto.bgpepino-racing.comtraxxas

Хайде малко назад в годините...


Bobiii

Recommended Posts

Въртеше ми се в главата колеги,дали да не направя такава тема,където всички колеги,който са си купили любимата Шкода ,по онава време ,когато е било социализъм в България и е имало ДСО Мототехника,да разкажат своята история.Ако желаете нека всеки да разкаже,как се е записал за Шкода,какви премеждия са били,чакането на ред,докато излязът точките за нашата марка,взимането й чистак нова от ДСО Мототехника.Да сподели радостта си при първото качване,пръвто кръгче,така да се каже :mrgreen: Найстина,ще обогатим форума с ценна информация,която по младите поколения незнаят,от който приспадам и аз :D Историята и спомените са ценно нещо,особено споделени с колегите по душа smile194 smile027 Нека и аз да се разпиша,знам от вуйчо ми,че той имаше Шкода 120Л, и през соца се записал през 1972г за лада и е чакал 8г и през 1980г от ДСО Мототехника му съобщават ,че са му излязли точките за Шкода 120Л,а за лада ,трябвало да почака още време и той си казал,абе хич не си струва да чакам за руска кола повече и е взел чистак ново Шкодето още на другия ден.Беше червена на цвят,много голяма хубавица.Разказа ми,че още веднага е заминал на екскурзия до ГДР,със семейството си и бил много доволен.Вяка година на море с красавица,просто чудена колица.Но я продаде,за да си доплати апартамента още преди години :( Сега и аз си търся някое Шкоде ,защото съм голям фен на мраката smile194 Извинете ме за романа,ама се отпуснах малко :mrgreen: Поздрави! smile107

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз пък се сещам за далечната 1985 когато баща ми по същата причина не му се чакаше за ЛАДА и му предложиха ZASTAVA GT55 срещу 8500лв.

Естествено я взе.Беше голям хит за времето си. Голяма радост ,голям кеф :mrgreen: Цялата рода се изреди да я види.Същото беше и със цветния телевизор София-81 закупен за 1700лв,200 от които рушвет, иначе ако няма рушвет можеше да си купиш Електрон 714Д smile048

И аз нещо се отплеснах ...ама карай.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ами при сватбата родителите ми получават като подарък вноска за кола (май 67ма). 1972 (по спомен) взимат първата Шкода - жълта (втора в семейството, че дядо ми вече е имал една 100S-ка). 1975 излиза номерът им за втората и я сменят продавайки първата (по онова време кола се продаваше най-рано 2 години след покупката, та затова имаше обяви във вестниците "продавам кола на части ви движение" smile091 ). Новата е червена. Та така да се каже съм закърмен в Шкода smile049

 

PS: Biser.or - за същия София 81 нашите ходиха всеки ден в продължение на 6 месеца до ЦУМ за да се запишат, че все още го искат. И накрая кихнаха 1500лв (за справка на незнаещите средната инженерна заплата по времето беше 220-230лв!) за него. В интерес на истината телевизора се оказа железен - все още работи! 28 години! Надали има втори като него smile092

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Началото на 1966г. дядо ми внася капаро за Шкода 1000МВ и съответно получава "номерче" в дългия списък чакащи. По-късно същата година цените на Шкода скачат доста, което кара не малко хора да се откажат от "номерчето" си, и така, след общо взето кратко чакане, на 6 декември 1966 баща ми изкарва от "Мототехника" - това. И в следващите 40 и няколко години това е единствената кола в семейството, като върху нея са издевателствали цели 3 поколения шофьори - дядо ми, баща ми и накрая аз :mrgreen:.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Първата в нашето семейство е била 1000МВ-то на дедо, зелено на цвят, ново-новеничко. През далечната 70-и-някоя. Малко време са имали да му се порадват, тъй като им се изпречила една каруца с пиян каруцар на пътя и МВ-то полетяло през коня та в някво дере.. Та са я продали наистина за части, не като в "онези" обяви smile049 Преди тая случка обаче, успели да обиколят половин европа с нея и на палатки, та е бил много доволен дедеца. После смени московец, вартбург комби и една прастара хонда, но все се заглеждаше в на баща ми 120-ката - Настя... Беличката Настя...

Нея си я взехме в края на 80-те, не помня понеже съм бил мнооого малък още.. Взехме си я така както се вижда на снимката в подписа ми - изцяло бяла (и броните, решетката, спойлерчето и джантите!), със същите лети джанти, с допълнително слагания люк... Много я е обичал човека от който я взехме, и баща ми и той така се влюби в нея... После и аз... smile049 Между другото брат ми наскоро ми разказа, че бащата му бил споделил че преди да я купи, Настя се пускала по някакви писти, уж състезателка била.. ама това е малко въгляво.... както и да е ..

Помня, още в началото като я взехме и с бащата обикаляхме и гледахме как по другите коли хората са си направили барчета под таблото - за радиото.. Накрая и ние си направихме, много изпипано и изчистено откъм визия... абе яко си беше.. Та така... до последно си беше най-глезения член в семейството...

 

 

ПП - Гого, снимката е много яка! :smt017

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

А при моята рода едниствено Шкодето 120Л на вуйчо ми и Москвич 412\2140 на баба ми и дядо ми са били купени нови от ДСО Мототехника.Те са се записали през 1977г и редът им е излязъл през 1979г и го взимат чистак ново от ДСО Мототехника.Беше истински зелен руски танк :mrgreen:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тоя случай съм го разказвал не веднъж, ама ай пак ще го повторя.

Вуйчо ми (моряк) през 1988 г. се прибира от Норвегия през Прага и в София. В Прага имали престой 2 дни и той решил да се поразходи из центъра с колеги. Изведнъж гледа... Брех, каква е таз кола бре? След малко пак....а? Абе какви са тия коли бре? Много красив външен вид. И на един светофар....а, ама тва Шкода ли е бре? Каква е таз Шкода? И един чех (негов колега) ааа това ли бре. Това е Фаворит, новият модел на Шкода с мотор отпред. Вуйчо ми озадачен пита (кат Бай Ганьо) - от къдееее ги купувате тез коли бре, и чеха казал - ми ей там след 2 преки има магазин. Отишли до магазина, ха! Нови коли без ред! И вуйчо ми нали от рейс се прибира, надиплил пачката, пък и моряк, т.е. позволено му е да носи и харчи USD и хоп - нов Фаворит. Бежов с бежов салон. Пали и каца в Асеновград. Маааалиииииииии какво стана пред къщата на баба ми и дядо ми не е истина. Митинг и всичко цъка кат швейцарски часовник и се пули. До колкото ми е известно през 1988 г. вуйчо ми и още един негов колега (ама не съм много сигурен за колегата му) са си купили Фаворитки от Чехия и са ги докарали в България и това са първите Фаворити регистрирани не къде да е ами във Варна. Сега нямам представа къде е този Фаворит. Може да си има друг собственик, а може и да е в НАДИН.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За Шкодите на баща ми съм писал в един друг раздел,но сега използвам възможността да разкажа по-подробно.Първата S 100 е закупил от Мототехника през 1970 г. на цена 4600 лв.В същото време внася 1500лв.за да му дадат номер в списъка на чакащите и през 1975 г. отново получава телеграма, че му е дошъл реда за Шкода - голяма радост беше. Тази вече беше на цена 5200 лв./казвам цените, защото мисля, че ще представляват интерес/ Никога няма да ги забравя тези S 100 и особено характерната миризма на ново в купето. Първата беше тъмносиня с пластмасов надпис в средата на маската, а втората светлосиня с лайсна и надпис в ляво на маската. През 1981 г. отново имахме нова Шкода 105 L /бяла/- от първите с 13 цола джанти на цена 6000 лв. Тази вече я покарвах и аз, тъй като вече имах книжка. Та историята продължава. Отново имаме номер в Мототехника и чакаме пак за Шкода, но вече става по-трудно - идва 10.11.89 г. и вноса на всякакви коли намаля и асортимента започна да се изчерпва,а нашия ред все не идва.Накрая останаха само Москвич 21412/сглобяваха ги в Ловеч/. Разчу се, че в края на 90-та година ще затварят Мототехника и за да не останем "валат" се съгласихме и на Москвич. Баща ми едва го изтърпя 2 години и отново си намери Шкода,този път 120 - 90 г., която я кара и до днес.Верен на традицията,93г.и аз си взех една 120ка. От 4 годишен се возя в Шкода - как да не уважавам тези автомобили. smile107

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Свако ми си купил MB-то чисто ново през далечната 1967 - естествено не съм бил свидетел, щото тогава не съм бил дори планиран и ще трябва да го поразпитам за някакви "пикантни" подробности... само знам, че е работел тогава в системата на МВР, та вероятно и връзчици е пускал ;) Родителите ми си спомнят, че неговото МБ било тогава една от първите коли пред блока...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз само да добавя - то се вижда и на аватара ми smile091 smile091 smile091 Започнал съм в далечната 1976 г. с един едноместен москвич 408 с крачно задвижване (с педали). После - няма да забравя, как прибирайки се от училище в един слънчев ден с чантичката на гърба децата от махалата ми казаха: "Бързай, бързай да видиш каква изненада има пред вас..." И... що да видя - първата ни колица - незабравимата бяла 120-ка smile113 . По спомен е било може би 1980-1981 г. И баща ми така - чакал, чакал за Лада и му излязъл номера за Шкодичката. От тогава предположенията на лекарите за маниакалното ми пристрастяване към марката се оказват верни до ден днешен :smt030

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

smile188 до Боби Доктора : аве ...мноо си мязаш с аватара и със занимавката , само дето волана е бял... smile091... и какъв орлов поглед само ...малиииии... =D>

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много ми допадна тази тема защото ме накара да се върна назад в спомените си и дори още по-назад в годините от които определено нямам спомен,но са ми разказвали.Появил съм се на бял свят през 71-ва година и още от раждането си съм закърмен явно с тази неизлечима болест наречена Шкода.Пет дни след раждането ми съм превозен триумфално до дома си увит с пелени и на задната седалка на една хубава светлосиня 100 с-ка на кръстниците ни която допреди 7-8 години беше в движение.Любовта ми към марката явно е била затвърдена от факта че доста от роднините ми имаха Шкоди.Свако ми караше дълги години 100 С закупена 1исто нова през 76-та година,братовчед ми си купи 120-ка през 81-ва година,една бяла красавица на която след време се научих да карам кола.Дойде и 89-та година,имахме вноска която не стигаше за нищо друго освен за Москвич и Заз и баща ми/светла му памет/ реши да ми купи Заз ](*,) .Карах го точно 2 месеца и без никой да разбере го продадох новичък на 1300км и си купих първата 120-ка smile152 ,бяла 87-ма година на съвсем малко километри.Не мога да ви опиша каква радост беше,най-после имах собствена Шкодичка.Оттам се започна......още четири 120-ки,две 105-ци,две 100 С-ки,три Фелиции......Май се отплеснах но знам че докато съм жив ще остана верен на любимата си марка!!!!Просто обичам Шкода!!!! smile159

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 седмици по-късно...

Айде и аз да се включа. По непотвърдена информация/не съм присъствал smile001 / са ме правили на това

015740157.jpg

 

и след това израснал на тва нещо

015740154.jpg

015740153.jpg

015740156.jpg

В далечната 68г. бяха докарани 2бр. в насипно състояние и стареца ги събра, като едната беше за него. За някой може да е смешно, но бяха сини с бял таван/както се пееше в една песен/. Във Варна имаше малко коли и западните бяха двата таунуса и полицейския ситроен с номер 0001.

Това е и първата кола на която се учих да карам.

След това съм минал през 412, 2140, 1500с, 21412, бмв и много талянки/някой от които си запазих и до днес/. До 88г. карах без тапия и накрая пътните куките сами ме натикаха в курса. След изкарване ми искаха книжката да ми ударят Б категория понеже ходих на курса с една 400сс хонда и кат разбраха че нямам стана една,ама е друга история.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

През 90 те баща ми с един съсед, ходеха по "обекти" и си бяха купили телоподаващо, тази част ми е доста мъглява, затова не мога да се разпростра толкова. В резултат 96 година продават телоподаващото и за 100$ баща ми взема 120 -1979 в началото на декември и я прехвърля на 16.12.1996. Спомням си как на село нещо човърках по двора идва чичо ми и вика искаш ли да те водя към София, баща ти е взел кола - Шкода. (80те години на баща ми му вземат книжката за алкохол и все още няма книжка, а майка ми туко що е взела) Отивам аз кефя се малък съм нищо не разбирам, помня че 1 вия ремонт и беше лостчето за фаровете, а на лампичката за бензина грижливо беше залепен етикет от банан и първите месеци майка разрешаваше да се зарежда гприво само от Шел. Спомням си че тогава се заглеждах по новите шкодички с 13 ките джанти и много исках такива особенно заради тасчетата, а бащата беше решил че не стават. В общи линии не ми се даваше много да "пипам" защото като малък бях голям разрушител. Обикаляхме доста тогава, защото все още не беше трудно да си изкараш карта за почивка, но за съжаление имам само 1 снимка от вършец 1998. После 1999 ходихме към созопол, шкодата вече имаше газ, редихме се за газ около 2 часа, след като поседяхме известно време в Созопол баща ми реши че ще ходим във Вършец да пообиколим, качихме на връщане една мадама на стоп, обаче пък гума се спука и в общи линии ми беше фън, не си спомням шкодата да ни е оставяла на път, декември 1999 скъса полуоска но аз не съм бил там. По разкази на баща ми някакъв пич е спрял, отишъл е до някъде, върнал се е и му е оправил полуоската на пътя за да се прибере до вкъщи - това и до днес не мога да се сетя как може да стане. После ако не се лъжа 2001 шкодата остана за мен в общи линии и аз малко я покарвах, повече я разглеждах, разучавах магазините на Баня Мадара къде е скъпо къде е евтино, четях си книгата зелената и накрая дето има "видоизменения на модела от <Месец> <година>" и си мислех какво да си "щипна" и на моята. Спомням си как със малко газ превърташе гуми и този факт и сигурно никога няма да забравя, научи ме че може и с години да кара без масло в скоростите еи такива неща. 2005 ухото на амортесиора се откъсна от багажника и подкалника се сцепи, наплашиха ме че не може да се оправи и тогава беше и първото ми включване в шкода клубовете в дир.бг то бях писал тема за тенекеджия около Елин Пелин. След като обърнах на бащата фиата, дядо ми го наряза и с него и шкодата. Поревах си малко докато я рязахме, намразих фиатите и това беше :(

После взех книжка и януари 2006 се започна обикаляне, ходихме да гледаме една оранжева 120ка с бензинова помпа от ЗАЗ, която не ми хвана окото, нито душата и слезнах от хея с думите това не е шкодата за мен, такова беше и мнението на един пич които си бях взел с мен. После тои вика аз имам работа не мога да остана и си отиде, нервирах се влезнах в мобиле и 1-2 часа по късно се озовах на 2ри оглед с баща ми - последва една бяла 1984 120Л от горна баня за 350лв я взехме талона и беше ОТ ПЛАТ smile020 едва запали, вече сме се уговорили с човека че ше я купим и ще доидем утре да я вземем тои само да я запали и сме си тръгнали и чакаме с баща ми на спирката - звъни му телефона, затваря и вика колата ти запали. Отиваме там кееееф някакъв, купуваме и акумулатор, а тя и е запекло моторчето на парното и бащата нещо маже с един парцал по стъклото, а аз разглеждам като бебе лампа. Пред нас ми вика това е твоята кола, мене не ме караи повече да карам шкоди... Вкарах доста от желанието си да я оправя но тя просто не спираше да се троши, дори и новите части, просто нямаше спирка, ядосах се и я закарах на село за части някъде декември 2007 тогава научих че на шкодите таблото е вързано за купето с пломба (да не беше сваляно никога от 1984).

Една година изкара шкодата на Наско някъде 01.2008-12.2008 нея просто я помлях отдолу в един бордюр а и беше доста зле от към ламарини. Бях решил да ми е последна но не ми се получи сметката и на 10.03.2009 пак се сдобих с Шкода - като стар морски пират си доиде с името - Банана. Предишния ден слънце, сухо на всякъде, на 10 ти снежна буря, помня една газеше в снега с къса пола и ниски летни обувчици до глезена, а аз с яке и шапка умирах. Минах кат за 45 мин + нотариус + купуване на химикалка за мадамата от кафето, защото нейната я затрихме. Докарах я до нас погледах я и се почна - обикаляне на кафета с приятели до вечерта. Покарах банана 4 дни, смених му привода на скоростната, поъпгрейднах го малко, (седя аз на работа и се обаждам на 542607 човека докато някои най- накрая се нави да отиде до симо да ми купи резервоар и да ми го докара до овча купел) с него осъществих и мечтата си от малък да му сложа 4 фара, (след като 2 години ги събирах) и така досега.

 

Знам че може би няма да е интересно, защото няма ред, номерче, мототехника и т.н. просто аз когато се родих дядо ми караше москвичи чичо ми също smile049 лежал съм под дизелов Жук и Mercedes 406D още си спомням как се палеше с пирон smile001

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 седмици по-късно...

Найстина страхотни историй и приключения,изключително интересни!Много се радвам,че разказахте и продължвате да разказвате колеги!Много ви благодаря,че оценихте темата,както и това ,че ви хареса.Поздрави! smile027 smile194

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Баща ми ми е разказвал как се е чакало на времето, ако искаш кола. Когато дошъл момента, вика било голям гъч. Имало шкоди в различни цветове. Баща ми зърнал една такава синя 120-ка, като от аватара и подписа ми и се молил да не я купи друг. Обаче имало толкова много хора преди да дойде неговия ред, че изгубил надежда, че ще я вземе. За негова изненада всички хора преди него взели коли с други цветове и тази синята останала единствена и естествено била само за него. Е за тази шкода може да се разкаже много.

Като цяло аз от 3-4 годишен си я спомням. Имам както адреналинови моменти - така и много хубави спомени с нея. Като шкода маниак съм бил от как се помня. Но доста по-късно посмях да си купя. Научих се да карам на нея и то във всички видове условия само 2-3 седмици преди да започна курсовете за книжка. Преди 2 години. Няма да забравя когато тогава качвах баир по заснежен терен и завоите се взимаха леко с дрифт. На едно място имаше по-остър завой и аз тогава не прецених кога да подам газ и колата спря. А при такива условия трудно се потегля и баща ми ме подхвана със забележките и се отчая - вика - "Край! Сега няма тръгване". Обаче въпреки, че още не боравех добре със съединителя тръгнах дори без да боксувам. Тогава се кефих да видя новите коли с екстри и с предно предаване как го закъсваха. Хич не отлепяха. Колата която имам в момента е същата, като на баща ми. Именно заради моментите, които съм преживял с неговата реших да имам и аз такава. Благодарение на тази шкода, аз придобих доста опит като шофьор. Опит, който е нужен на всеки водач седнал дори в спортна кола.

За това малкото, което ще кажа не за друго, а за да не става по-голям поста е:

ДА ЖИВЕЕ SKODA!!! smile119 smile195 smile194

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Благодарение на тази шкода, аз придобих доста опит като шофьор. Опит, който е нужен на всеки водач седнал дори в спортна кола.

 

Може би знаеш, колега, че заради задно разположения двигател, на Шкодите са им викали "поршето на бедния човек" ;)

Иначе евала на колегата, пуснал темата. Наскоро влизах в някакъв магазин за резервни части, който имаше по стените плакати на Москвич и на Шкода 105 и си бях припомнил особената атмосфера на магазините за техника по соц-време.

Аз за съжаление нямам истории, защото като бях малък имахме Лада. Но едни от първите ми автомобилни спомени са свързани с блеенето пред витрината на Мототехника в забравения от боговете град Лом. Там имаше една синя Лада и една червена шкодичка 120.... ееех, спомени, спомени...

Хубаво е, че марката Шкода се радва на фенове, които истински обичат автомобилите. А като чета постовете в тази тема /а и не само/ си мисля, че въпреки Фолксваген, Шкода не е загубила напълно идентичността си. Все пак историята и традицията имат значение. Поздрави на всички фенове :smt017

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Благодарение на тази шкода, аз придобих доста опит като шофьор. Опит, който е нужен на всеки водач седнал дори в спортна кола.

 

Може би знаеш, колега, че заради задно разположения двигател, на Шкодите са им викали "поршето на бедния човек" ;)

Иначе евала на колегата, пуснал темата. Наскоро влизах в някакъв магазин за резервни части, който имаше по стените плакати на Москвич и на Шкода 105 и си бях припомнил особената атмосфера на магазините за техника по соц-време.

Аз за съжаление нямам истории, защото като бях малък имахме Лада. Но едни от първите ми автомобилни спомени са свързани с блеенето пред витрината на Мототехника в забравения от боговете град Лом. Там имаше една синя Лада и една червена шкодичка 120.... ееех, спомени, спомени...

Хубаво е, че марката Шкода се радва на фенове, които истински обичат автомобилите. А като чета постовете в тази тема /а и не само/ си мисля, че въпреки Фолксваген, Шкода не е загубила напълно идентичността си. Все пак историята и традицията имат значение. Поздрави на всички фенове :smt017

 

Много ти благодаря колега,че оценяваш темата,много се радвам,че и аз допринасям за нещо макар и скромно към Любимият ми клуб и форум. smile027 smile194 smile107

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...

Важна информация.

За да използвате този форум, трябва да се съгласите с нашата Политика за лични данни. Трябва да се съгласите и с използването на бисквитки (cookies), които помагат за пълната фунционалност на форума. Може да настроите през вашия браузър кои бисквитки искате да се използват. С натискане на бутон "Потвърди" удостоверявате съгласието си с нашата Политика за лични данни и използването на бисквитки.