15 000 км / 0-15 000 / с Руумстър 1.9ТДИ - лични впечатления

[iavorski]

Здравейте, реших да напиша едно кратко резюме на личните си впечатления от първите 15 хил.км. на един чисто нов Руумстър ниво Стайл.

 

Външния вид на Руумстър е „запомнящ се”. Някой ще го харесат, други не. Аз съм по-скоро от вторите. Не мога обаче да отрека че дизайна е жертван в името на функционалността. Големите задни врати в комбинация с високите прозорци създават у пътуващите на задните седалки усещането че са на борда на по-голям автомобил. Влизането е удобно, както и монтажа на детско столче дори и без Изофикс. Абсолютно плоската задна част е практично решение при паркиране – видимостта назад е перфектна. За съжаление извивката на предните стъкла – дизайнерско решение което скрива донора Фабия – е лошо измислена и изяжда няколко критични сантиметра видимост на водачи чиято седалка е в най-задно положение. Тъй като автомобила е малък то всички водачи с ръст 180+ най-вероятно ще изберат това положение.

Интериора за сметка на това впечатлява. Без да претендира за лукс Руумстър може да се похвали по мое мнение с едни от най-добре изглеждащите пластмаси в този ценови клас. Базата ми за сравнение включва Форд Фиеста’05, Нисан Ноте’08, Рено Меган’08 и дори Рено Сценик’08. Явно тук традициите на VAG групата си казват думата. Таблото е семпло, стилно, не дразни с измислени решения и модни приумици – златната среда при бюджетните автомобили. Странно впечатление прави факта че врътката за насочване на въздушния поток не позволява едновременно пускане на въздух надолу, нагоре и към средната конзола – нещо за което аз не намерих смислено обяснение за 4 месеца експлоатация. Волана, скоростния лост и педалите са без забележки – направи ми впечатления изключително лекия съединител – с тази си особеност колата може да бъде чудесен подарък за майки с деца. Вътрешното пространство е повече от достатъчно за кола с тези размери - 4-ма едри мъже пътуват без проблем. Петото място обаче е подходящо единствено за деца или най-слабите представителки на нежния пол. При това самата седалка не предлага никаква странична опора и е по твърда от останалите две задни места. Свалена като масичка/подлакътник обаче, тази седалка вече е на „мястото си”. Багажника също може да се похвали с достатъчен обем а и при необходимост върху здравата задна кора чудесно могат да се метнат още 2-3 сака – тъй като задното стъкло е много високо водача все пак не остава без помощта на вътрешното огледало. Много приятни са кукичките в багажника и гъвкавата мрежа, които позволяват да се фиксират компактни и леки предмети, така че да не се търкалят наляво/надясно при всеки завой.

 

Под предния капак на автомобила работи добре познатия 1.9 помпа дюза на Фолксваген с 105 кончета. Двигателя е пъргав, еластичен с достатъчно тяга за това купе и осигурява много добри динамични характеристики. Без никакви проблеми с паленето от половин оборот и през зимата. За целия период на експлоатация / 01.12.2009-01.04.2010 / каран само с Алпин Дизел от ОМВ.

 

Поведението на пътя е добро да не кажа отлично за такъв висок автомобил. Усещането което съм изпитвал от управление на Берлинго 1 и Канго 1 по остри завои / не особено приятно усещане / тук практически липсва. Автомобила по скоро ще загуби сцепление при висока скорост в завой, отколкото да се наклони извън рамките на допустимото. Това комбинирано с големия дизел дава възможност за едно приятно и динамично управление, без да се налага водача да се измъчва с „баничарката” както веднъж „обидиха” Руумстъра.

 

Разбира се след похвалите следват и критиките.

 

Двигателя независимо от добрите си експлоатационни характеристики е мъка за слуха на пътниците – изключително шумен при всички експлоатационни режими. За сравнение няколкото комън-рейла които съм карал през последната година звучат като бензинови мотори. В UK от Март 2010 се предлага и 1.6 комън-рейл 105 кончета, който със сигурност ще превърне Руумстър в перфектно бюджетно решение. Остава да видим същия двигател и на родния пазар.

Двигателя чудесно може да бъде куплиран с 6 степенна ръчна скоростна кутия тъй като притежава достатъчно мощност и въртящ момент за теглото на Руумстър. За съжаление такава не се предлага.

Средното място на задната седалка е лишено от възможността да се плъзга което ограничава допълнително използваемостта му. Функционалността в задната част просто изисква плосък под в задната част на автомобила. За съжаление обаче там има добре оформен тунел с цел увеличаване на устойчивостта на усукване.

Големият багажник с правилна форма и възможността за пълно премахване на седалките позволяват превоза на големи тежки предмети. За съжаление подобна дейност би била силно затруднена от високия ръб на задната врата който се намира на около 15 сантиметра над пода на багажното отделение – решение крайно нетипично за автомобилите от този клас.

Вече споменах оформянето на страничните врати което изяжда от видимостта на водача. Ръчката за регулиране на височината на седалката на водача променя наклона на основата. В най-горно положение водача има чувството че едва ли не може да падне напред при по-рязко спиране. Аудиосистемата независимо от наличието на MP3 поддръжка може да се похвали с доста посредствен звук – предполагам че проблема идва от евтините тонколони монтирани на ниво Стайл. При задействане на миячното устройство на предното стъкло водата излиза със закъснение и чистачките правят половин ход на сухо – явно не е монтиран възвратен клапан в маркучите и водата се връща обратно в резервоара – проблема може да бъде решен дори и софтуерно като се забави момента на пускане на чистачките с 2 секунди.

Дразни също така и голямата фуга между задните седалки и кората на багажника откъдето всичко ужким скрито в багажника може да бъде „разгледано”.

 

Предлаганите заводски размери гуми /195/55/15/ на които Еуратек много държи – иначе гаранция няма – са много ниски и създават проблеми по „прекрасните” родни пътища – за 15 000км изправях 3 джанти - стоманени. За предходните 100 000 км на 4 други автомобила това се е случвало само 2 пъти.

 

От финансова гледна точка автомобилът е добър избор – Цената с ДДС е 26 700 лева / промоционална/. Автомобила е с право на данъчен кредит – Сертификат N1 без грозна метална мрежа между купето и багажника. Тоест цената слиза на 22 250 лева. За 15 000 км са направени следните разходи:

1. Гориво – 815 литра ОМВ Алпин Дизел отговарящо на среден разход 5,4 литра. Колата е карана 30% в София, 70% извънградско при стриктно спазване на ограниченията за скоростта, със зимни гуми

2. Течност за чистачки – неизвестно колко

3. Изправяне на джанти – 3 бр. по 18 лева – 54 лева

4. Автомивка – по-рядко от необходимото

5. Смяна на масълце на 14 600 км в Еуратек – 160 лева

Надявам се че съм бил полезен и не прекалено обстоятелствен за всички които обмислят покупка на подобно семейно автомобилче.