Домашни любимци

[stefan l]

Малкият син е на турнир в Благоевград. Днес, с приятелите, е свършил едно добро дело. На една от снимките се вижда, че са рязали мрежата с джобно ножче.

[biser.or]

Майто куче апе добре :mrgreen:

[PRR]

Я, какъв дзвер!

[Bobeca]

Новата ми придобивка - две 12 годишни костенурки.Досега са живели в леген, а вече разполагат с изкуствено езерце с около 4 кубични метра водно пространство.

 

[skodko]

12 години в леген smile011

[PRR]

4 кубика ... Това къде и как го държиш ?!?!?

[Bobeca]

Имам изкуствено езеро пред къщата.

Относно легена - не знам защо са го направили.Не ги познавам предишните собственици, че да ги питам.Не знам и в нас колко ще ми е добре, но знам, че е по-добре от леген.

[KRISITO*]

[KRISITO*]

Привет ! Да се представим и ние Това е Хиндия на две годинки и половина порода мопс ! Обожаваме да си похапваме всевъзможни неща, но след като похапнем здраво не пропускаме и да похъркаме яко така , че да ни чуят всички в блока. Чат пат клюкарстваме на балкона PS.Съжалявам , че се повтарям и ми излизат 2 пъти снимките , но нещо не можах да публикувам както трябва снимки+представянето без да искам е smile049 !

[BlackSpot]

Като чуя Мопс и веднага се сещам за

smile049 .

Поздрави!

 

П.С - и за да не е офф ето ни с порасналата ми красавица

http://imageshack.us/a/img705/2851/24900848570153850715462.jpg

[stefan l]

Обожаваме да си похапваме [/color]

Като гледам стопанката, май това се отнася само за Хиндия :-k

Да ти е живо и здраво кутренцето и взаимно да си носите много радост

[KRISITO*]

Като гледам стопанката, май това се отнася само за Хиндия

Да ти е живо и здраво кутренцето и взаимно да си носите много радост

Ами да може да се каже , че наистина хапва повече от мен . Благодаря ти ! smile027

Като чуя Мопс и веднага се сещам за

.

Поздрави!

може и ето тази част : "who let the dogs out ? "

и вие сте големи сладури вдъхвате респект в сравнение с нас smile027 Поздрави !

[dentist]

Криси,колеги сме ..Това е нашия дзвер Дино този месец прави годинка.

[KRISITO*]

Криси,колеги сме ..Това е нашия дзвер Дино този месец прави годинка.

Ей страхотни сте :smt004 много е сладък прави ли щуротии ?! Наща напоследък се е научила да ми разнася чехлите ! Не ги гризе просто си ги носи в нейния креват и ги оставя там smile049 подрежда ! Това го прави когато не и обръщам внимание и само гледаш имаш чехли и след малко ставаш и ги няма

[dentist]

Чехли,чорапи каквото се сетиш.Маймуни големи са.Нашия се е научил,ако има храна на масата и е без надзор да си се черпи.

[KRISITO*]

Чехли,чорапи каквото се сетиш.Маймуни големи са.Нашия се е научил,ако има храна на масата и е без надзор да си се черпи.

браво на вас е на мен все още не ми разнася чорапите , но виж като има храна сме най-послушните и ме гледа в очите направо сълзи започва да пуска (малко проси дори и да е яла преди малко ) а иначе си правим каквото си искаме няма кой да чуе ! Имаме си и едно гумено пате което когато и се играе сама ми го носи и подава да и го мятам и една топка и се почва едно гоненеееееее ! . Интересното е , че не сме я учили на това :smt004 Дино е много хубав :smt004 По между другото той май е почти към белите мопсове не е точно кафяв твоя . Те са голяма рядкост явно , скоро до стадион Васил Левски видях един чисто бял направо снежен облечен с розаво яке Поздрави ! smile027

[dentist]

Точно такъв е "Априко" се води или светлобежов с оранжеви окраски.Иначе същата работа проси като циганин без значение дали е ял или не smile091 .А за сладко умира не че му даваме,но като се отвори шоколад и почва да души от другата стая.Много души нашия като хрътка е Като го взема да го мачкам и в устата ми се навира да души smile048

[KRISITO*]

smile091 е и аз не и давам , но виж диня , пъпеш , банани , и грозде съм и давала и много и харесват , но шоколади и бони бони не ! То ако става на въпрос мойто по прелича на циганче понеже е и черно Поздрави ! smile056

[BlackSpot]

може и ето тази част : "who let the dogs out ? "

Да. smile091

[stefan l]

:dog:

[gogata]

Ха! Добре, че изплува тази тема, че да се похваля с новия(от десетина дни) втори домашен любимец.  :tongue_1:

 

А именно, Спас. 

[stefan l]

Хе хе, и при нас има втори(ако не броим мишеловците) - проникна преди 2 м. през някоя дупка в оградата. На снимката е изкъпан и обезпаразитен. Злобчо!

[РусенскоВарено]

Да изтупам темата от прахта, след 12-годишен сън.

 

Миналата година, след неангажиращ разговор, в който изразих желание да помагам и да предоставя помещение, заедно с всичко необходимо за щастливо и достойно съществуване, една вечер получих обаждане и след още три дни станах приемен татко на пухкав оранжев изтребител.

 

 

 

Така се започна с приключението, наречено Приемен родител.

Две прекрасни дами - майка и дъщеря, мои съседки - намират, спасяват, лекуват, понякога направо изтръгват от лапите на смъртта котета, животинките идват и живеят при мен, с активното участие на споменатите дами и на организацията Пет Систърс им се търси и намира постоянен дом за сладурите и нови заемат мястото на щастливо задомените.

 

Това е Рижко, или Малчо, много любвеобилен и прилепчив беше, обожаваше да спи до мен, като всяко оранжево коте имаше буен характер и желание да разучи абсолютно всичко в апартамента, нищо че отделих и обзаведох една цяла стая само и единствено за него.

 

Двойните завеси му бяха любимото занимание, да се катери и да виси по тях му беше Номер 1 действие, наред с всички останали игри и щуротии.

 

 

 

Само за една седмица си намери постоянен дом, тук в София, оранжевите котета са доста желани и търсени, освобождавайки котешката къща за новите ми съквартиранти.

 

 

 

Ще продължа да ви разказвам за следващите котета, които идваха при мен и как ми носеха щастие и неповторини емоции, 

 

Ще се радвам и ако вие, колеги, споделите случки и истории за вашите домашни любимци.

 

Очаквайте продължения.

 

[РусенскоВарено]

Понеже няма как да пресъздам емоциите от щуротиите и палавите моменти на Дребния Рижав Изтребител в един пост, направих му албумче,

Ето линк към него:

 

Оранжевият пухкав изтребител

 

Следващоте 3 истории и техните герои и героини  също ще имат собствени албуми.

[Mishelle]

Преди близо 20 години (малее как звучи само) се разхождаме с жената из квартала. Беше валяло и студено. Близо до една кофа за боклук ми се стори, че чувам тихо мяучене. Спряхме и този път бях сигурен, че не ми се е причуло. Наведох се и видях под кофата едно премръзнало бебе котараче. Без изобщо да се замисляме си го прибрахме вкъщи. Години по-късно случайно разбрах, че е породисто, съответно явно някой го беше изхвърлил, не е било родено на улицата. Кръстихме го Мишо. Ходеше толкова тихо из вкъщи, че му сложихме мини каишка на врата със звънче, да го чувам. Че няколко пъти, без да искам го подритвах. Жена ми имаше продълговати саксии с цветя на балкона, изнесени извън парапета. Видяхме, че Мишо обича да лежи в тях и да се пече на слънце. Не го беше страх, че виси от четвъртия етаж. Цветята от едната саксия ги махнахме, посадихме тревичка, от което котарака беше супер щастлив.

 

Никога не съм го дресирал, обучавал или каквото и да е. Но си знаеше името и когато го виках, винаги идваше. А когато се прибирах от работа, винаги тичаше да ме посрещне. Беше много яко, отварям врата и малко след това го чувам по звънчето, че идва да ме посрещне. Спеше на спалнята при нас, много обичаше да се гушка. До към третата или четвъртата година обичаше да се вози в кола, след което, както повечето котки, разбрахме че вече не му е любимо. Но никога не се е сърдил или мяучил жално, както правят някои котки. Докато беше малък си слагах лявата ръка на горната част на кората на врата, той лягаше върху нея и гледаше пътя. Като поотрасна, пътуваше в скута ми.

 

След доста години заедно с Мишо дойде момент, в който нямахме повече възможност да се грижим за него. Никога нямаше да го оставя на улицата, нямаше да го дам и на всеки. Трябваше да съм сигурен, че не само ще се грижат за него, но и ще го обичат. Та Мишо извади късмет при кофата за боклук, имаше късмет и с приятелка на жена ми, чиято майка искаше котка, живее в къща с двор. Та Мишо изживя последните си няколко години на още по-хубаво място - цял ден на двора, а вечерта или когато времето е лошо - вътре в къщата. Почина от старост. И до ден днешен съм на мнение, че това уникално животинче имаше огромен късмет, че ме срещна. Късмет имах и аз, че го намерих. И вярвам, че съм направил всичко възможно живота му да е прекрасен. За него важи с пълна сила поговорката "роди ме мамо с късмет, па ме изхвърли на смет".

 

И по повод цвета, за който писа Ицето по-горе. Мишо беше рижав с бели лапички. Имам адски много негови снимки, пускам една от любимите ми, сега се загледах в дата й - направил съм я преди 19 години. И в момента се замислям колко много ми липсва това другарче...: