Тази сутрин получих пиле. Поне така твърди Бездарната скумрия. Аз лично бих го описал като молекула с аромат на птица. Поднесе ми го между два пръста и каза: “Внимателно, ТОЛУМБ.“ ВНИМАТЕЛНО С КАКВО, БЕЗДАРНИЦЕ? То е толкова малко, че ако кихна, ще влезе в друга стая. Отворих беззъбата си устичка. Не за да ям. За да покажа приблизителния размер на мястото, в което се очакваше да изчезне това недоразумение. Организмът веднага започна да изключва маловажни системи, за да запази последните сили за преглъщане. Накрая поех хапката. Нямаше дъвчене. Нямам техническото оборудване за подобни глезотии. Опитах се да захапя парчето. После си спомних, че нямам зъби. Наложи се да приложа древната техника: ЗАСМУКВАНЕ С ОТЧАЯНИЕ. Пилето просто премина през мен като служебна бележка. Стоях няколко секунди неподвижно. Чаках организмът ми да регистрира храненето. Нищо. Стомахът дори не разбра, че е имало събитие. Провери входящи. Провери спам.  НЯМА ПИЛЕ Окото ми започна да се присвива. Първо леко. После така, че вече приемаше сигнали от съседния апартамент. След още десет секунди хващах турска телевизия. Бездарната ме погледна: “Какво ти е на окото, бе термит?“ КАКВО МИ Е?! Това е реакция на организма към обида. Седем килограма организъм получиха храна с размер на парацетамол и ти ме питаш какво ми е на окото. После, след обичайното забавяне, информацията най-после успя да премине през всички образователни дефицити на Бездарната и тя наряза една голяма порция на ситно. Много ситно. Толкова ситно, че всяко парче изглеждаше като отделно извинение Изядох ги едно по едно. На последното окото ми си върна българските канали.  Ядох, докато единият ми бъбрек поиска да бъде преместен на по-спокойно място. И сега пак съм недоволен.  Сит съм, но обидата още не е смляна. Стомахът може да прости. Аз не! 😼   Автор: Деси от Фондация Спаси Ме

Човека каза "(Трябва да) променимЕ", а не "Променихме". При миналото време "е"-то не е паразитно, докато в сегашно време е.   PS: С главните букви наблягам на грешката (първия пример) и миналото време (втория пример).

А, разбрах.

променимЕ, не промениХме

Аз също се дразня от МЕ-кането, но конкретно "променихме" как да го кажеш / напишеш без е?

👍 Това беше по-скоро по принцип, а не конкретно към теб.   Висок клас марка. Такива глави не съм чувал. Може би са Пермалой. На дековете ми са такива. По-меки са от Сендаста, но пък свирели по-качествено.   Съветска машина от нулевия клас. Първата цифра на модела. Нулевият е най-висок клас. За СССР. Както споменах, и аз имах съветски дек. Двукасетъчен Вега 122. Щом е двукасетъчен, нивото му автоматично пада на единица. Началото на 90те ги пуснаха по магазините. 1100 лв. Много пари. Японските бяха още по-скъпи. Нямаха пипане. Също тримоторен на всяко гнездо и сендастова глава. След време се появи дефект, започна да върти на бързи обороти. В сервиза не можаха да го оправят, защото стабилизацията на оборотите била с датчик на Хол и нямало откъде да намерят такъв. Свалих му главите и сега са на касетофоните. Сендаст. Няма износване тази глава.   Нямам представа, за лампов това може да е постижение, за транзисторен може да се желае и повече. Моите са 100 dB. Като този на осн. с-ма е 104.

Радвам се, че има някой който знае как да оправи образованието в този форум. Жалко, че не чете написаното от другите, но то пък не може всичко   ... когато няма избор се връщаме към него! Прочети какво съм написал горе, успокой се и пак го прочети. След това ще видиш, че нападките ти са неуместни.  

Знам. Аз съм си хайфист от малък, въпреки че никога не съм имал рак. Дори на едни курсове по линия на ТНТМ ходих в МЕИто. Там се нагледах на професионална Hifi техника. Най-доброто, което съм виждал и струваше хиляди долари беше у братовчед ми, който е бас китарист и изкара бая време по Норвегия. Без да задълбавам по модели, щот не ги помня разбира се, той имаше два дека. Единият беше триглав Maranz с три двигателя и главите бяха Senaloy. Другият беше нещо уникално. Него вече го помня по модел. Маяк 010. Три моторен механизъм и Сендаст глави. Качеството на запис и на възпроизвеждане беше меко казано уникално. Той между другото също така ползваше едно VHS видео за записи на звук, някакъв топ модел на Сони. Помня че грамофонът му беше Pioneer и лампов усилвател пак на Maranz. За него твърдеше, че съотношението сигнал шум е над 92 dB. Тон колоните не помня какви бяха, но знам, че басът беше 20 инчов а пищялките бяха тип фуния. Абе уникални неща за времето си.

Ти като какъв специалист се изказваш толкова категорично по образователните въпроси? Вероятно гугъл специалист. Колко деца си отгледал? Колко от учебниците им си прочел за да видиш колко нескопосано и в много случаи са незабираемо за възрастта на децата  написани ? Учебниците са бизнес на гърба на държавата и е крайно време да се сложи ред и там. Един учебник по всички основни предмети който се избира и утвърждава след конкурс, а не всеки сулю и пулю гарамотен полуграмотен връзкар да издава и лобира за учебника си. И всичко това на гърба на родителя. Учебниците безплатни обаче трябва да да си купите еди кои си тетрадки и помагала? И защо? Нека всеки да си отговори сам. Въобще знаеш ли твоите инак възпитани деца какви ги вършат в училище. След като толкова се притесняваш от оценката за поведение, значи силно се съмняваш в тяхното поведение в училище. Знам и какво ще кажеш, че учителите са виновни щото те децата там са невъзпитани а у дома добри деца.  И стига вече с тоя социализъм минаха 40години крайно време е да разберете, че наред с правата вървят и задълженията и дисциплината и елементарното възпитание и , че за всяко провинение има наказание,  и на това да учите и възпитавате децата си.  Свободата не е свободия. Знам потенциалния отговор, аз съм ебати пича, но държавата не ме обича. Моите деца са възпитани чуждите не. Аз съм работлив другите мързеливи. Аз съм супер компетентен другите са некадърници. Аз съм умен другите прости. Това е отговорът на 90% от българите когато се самооценяват. И разбира се при толкова кадърни хора държавата е насрана заради....политиците. Винаги някой друг ни е виновен, ние никога.