Топ потребители

Гледам, че е продадена, но ако човека има връзка с купувача, предполагам може да те свърже и да свършите работа, ако е същия стопа.

Като 10 годишен потребител на Citizen eco drive, мога да ти препоръчам тази марка, но и Ориент са си стара марка. Можеш да предпочетеш този който ти харесва по визия. Citizen a който си избрал е по класически и скромен от Ориент'а. Имай в предвид че в месеците които са 30 дена ще се налага да превърташ. Казал си че не искаш функции но щом искаш точно време, можеш да погледнеш за някакъв с автоматичен календар. (perpetual calender) и ще решиш окончателно задачата с ръчкане на стрелките. (поне 10 години, докато ти умре батерията.)

Остава една седмица!

Жорка, това, което написах е на база поста ти преди моя. Не съм си играл да целя скорост и обороти с абсолютна точност чрез темпомата, направих 3 опита с десния крак, и трите показаха един и същи резултат. Отклонение от плюс/минус 1-2км/ч или 50 об./мин е незначително, ако изобщо го има. Учудването ми няма нищо общо с предавателни числа. А с това, че на дизела, след тези обороти, му остава много малко въртящ момент, след което за кратко може да разчита на максималната си мощност. От друга страна бензиновия двигател има далеч по-голям потенциал до края на оборотния си диапазон, както за въртящ момент, така и за конски сили. Пепи, с цитата му по-долу, ме е разбрал правилно. Абсолютно точно си разбрал учудването ми. И при тебе явно скорост/обороти в конкретната ситуация са идентични. Чакам резултата, Жорка, интересно ми е. Иначе за свалянето на предавка при бензина, да, съгласен съм. При еднакви пътни условия, ако аз натисна толкова педала на газта, че да накарам кутията да свали предавка, ти, при дизела и при също толкова натиснат педал, предполагам няма да свалиш предавка надолу.

Четири години с цигулката. Много съм й благодарен. Просто не бяха за мен концертите на края на всяка учебна година. Не обичах да се изявявам пред публика.

Я да си плювна N13 да се огледа някой в него

Цигулката. Тя ми говори много неща. И с това приключвам, защото си наясно какво имам предвид. Върха на струнни лъкови. Цигулка не се учи току така. Няма как да знам, но със сигурност си минал през някаква школа, дори и за кратко да е. Освен това, за овладяването й се изискват определени качества. Дава и много солидна база в музикално отношение. След цигулката, китарата ти е сигурно като детска играчка. Както казват хората - От трудно на лесно бързо се свиква. За разлика от обратното. Който не става за цигулар, минава на виола. От тази група инструменти, любим ми е челото. Като звучене. Нареждам го по трудност след цигулката. Може би, който не става за челист, минава на контрабас. И не на последно място - Човек, който може да свири на инструмент, за мен е музикант. Разбирам, че имаш предвид, че това не ти е професия. Поздрави.

Благодаря, Яворе. /Вече се познаваме задочно, чрез Ицо/. Удовлетворен съм, че музикант потвърди моите предположения. Обзалагам се, че нито един от тук четящите не е чувал тези имена на китаристи с обърнати струни, посочени в Уикипедия. Даже и на Doyle Bramhall II. Аз разбрах за него покрай Уотърс, а за басиста, щото слушам Ал Жеро. Известните, всепризнати китаристи са с нормални струни на китарите. Дори и Джими Хендрикс, който спомена, и е левичар. Доколкото си спомням той е въвел, или първи използвал солото на китара в музикална композиция. Също е и кумир и пример за подражание на известни китаристи.

Относно китаристите с обърнатите китари и струни, и уникалните звуци - според мен, просто така са започнали да свирят, така са свикнали и са се развили. Може би не са намерили/не е имало/били са много по-скъпи китарите за лява ръка (и те не са могли да си ги позволят в началото на кариерите си), и затова резултатът е този. Относно звукоизвличането - има много специалисти, които различават, дали изсвиреният тон е получен в резултатна удар надолу или нагоре с перцето. Аз не се заслушвам толкова. За мен е важна мелодията. Не съм чак такъв специалист, а ако реша да стана, няма да ми стигне оставащото ми време в тази ми физическа форма. Но това (ударите с перцето)може да се случи, все едно как са подредени струните. Така, че не ми звучи вярно твърдението за уникалността. По-скоро, уникалните звуци се извличат по нетрадиционни/не толкова разпространени начини - флажолети, ма не съвсем (справка - втората част от солото на "The trooper" на Iron Maiden - от 2:35 до 2:41, някъде на това видео: ), когато се чуват освен обертоновете, и чистите тонове. Има имного други новатори. Най-разпознаваем е Джими Хендрикс.

Ако можеш да се вредиш при Пепино няма да е лошо, но не знам дали приема французойки Иначе сервизи бол, но не мога да дам категорична насока за качество, тъй като навсякъде може да срещнеш много доволни, както и много недоволни клиенти. Аз например ходя до бившето кино Арена Запад - Вики 73. А може да питаш @Vladi_a, дали не иска да те приеме.

Факт, никой и в двете семейства не е левичар до където се сещаме назад. Но тя си е такава и даже преди малко поръчах комплекта.

Нямат значение гумите. "Скоростта" се мери според оборотите на кутията. Да, има възможност за някаква корекция чрез VCDS, но идеята е, че при 2500 оборота колелата ще правят Х завъртяния с 15, 17, 21 инчови и т.н. джанти/гуми. Все пак говорим за скорост на таблото, а не реална/GPS скорост. При моите 145km/h реално съм със 138 по GPS, т.е. дори спазвам ограничението на магистралата. Ама това е друга тема

Гери Е левичарка.

И Пълдин. Имах такава. Купих си я от едно магазинче в Стария град, под Музикалната академия. 1991-ва година, ееех! Със стипендията за три месеца от ВСИ.

Аз също съм имал няколко полици там, но понеже си имах едно на ум, още преди няколко години, отказах да се застраховам при тях. Не съм толкова богат, че да си купувам евтино. Знам, че обезщетението евентуално би било за друг, но ако аз съм виновен, предпочитам да не вкарвам потърпевшия в този филм и подигравка, която би получил от тази компания. А разликата в премиите със следващите 2-3 ЗК почти не се усеща финансово.

Да, термина "крайно" не е правилен. Идеята е, че кутията на 6та + диференциала дават едно и също общо предавателно число в двата случая. Това е странно, защото се очаква, че дизела ще иска по-ниски обороти от бензина. От друга страна, гонейки икономия, и бензина не може да си позволи много високи обороти. Реално очаквам, че бензиновия автомобил ще постига максималната си скорост на 5та, просто защото 6та е избрана за икономия и реално не може да се извлече пълната мощност.

Портална ос му се вика на това. Също и при хъмвитата се среща. HMMWV

Но пък имаме прекрасна шахматистка, заради която си струва да следим този спорт. Дано имаме повече таланти като Нургюл Салимова.

Гена, Кремона е Казанлък. Пловдивските са Орфей. Фабриката вече не съществува.

Мисля, че ако си платиш за пакет Skoda Connect (или нещо подобно) ще ти показва трафик в реално време (подобно на Google maps, Waze и т.н.). Не съм сигурен дали търси в интернет ако няма адрес във вградената карта.

Щом е така, ето за всички. Ред Бокс ВС Гарантирам, че ще останете доволни. Освен че се използват хубави препарати, може би ще ви направи впечатление хигиената. Въпреки че работи от 5 години, се поддържа така все едно е отворила днес. Има и кафе автомат за половинките докато ви чакат да излъскате возилото.

По-скоро да се чете като хвърляне на фасове/боклуци.

Остават по-малко от две седмици!

Докато аплодираме модерната посредственост, истинският талант напуска държавата В България има едно странно и болезнено противоречие. Когато някоя певица, естравагантна личност или напълно илюзорна икона се появи на сцена, социалните мрежи избухват. Телевизиите правят извънредни включвания. Коментари. Сензации. Скандали. Клюки. Анализи на рокли, устни, връзки, драми и гледания. Но когато българско дете спечели златен медал от международна олимпиада по математика, физика, информатика или астрономия — настъпва тишина. Тишина, която крещи. Държава с гениални деца се държи така, сякаш интелектът е скучен, а посредствеността е национален спорт. И после се чудим защо младите заминават. Защо България изостава. Защо обществото ни все по-трудно различава стойност от шум. Истината е проста и жестока: Ние не възнаграждаваме знанието. Ние възнаграждаваме зрелището. Децата виждат всичко. Те виждат кого обществото превръща в звезда. Виждат, че ученикът, който е спал по 4 часа, решавал е сложни задачи и е представял България пред света, получава няколко сухи публикации и едно „браво“. А човек без особена култура, без принос към науката, образованието или развитието на обществото, получава милиони гледания, реклами, интервюта и обществено обожание. Това не е просто културен проблем. Това е цивилизационен проблем. Защото една нация върви натам, накъдето сочат нейните идоли. Истинската сила на една държава не е в нощните клубове Нито една държава не е станала велика заради силикон, скандали и евтини песни. Светът се движи от инженери. От учени. От програмисти. От лекари. От изобретатели. От хора, които могат да мислят. Микрочиповете не се създават в дискотеките. Изкуственият интелект не се ражда в риалити формати. Космическите технологии не се правят с автотюн. САЩ, Китай, Япония, Южна Корея — тези държави инвестират милиарди в талантливите си деца. Те превръщат младите гении в национална гордост. А ние? Ние често оставяме олимпиадниците сами да събират пари за пътувания. Сами да се борят. Сами да оцелеят. После същите тези деца заминават за MIT, Cambridge, Stanford или ETH Zurich… и никога не се връщат. И кой е виновен? Не само политиците. Цялото общество. Народ, който превръща посредствеността в култ, започва да се страхува от интелекта Това е най-опасната част. Когато едно общество спре да уважава знанието, то постепенно започва да мрази хората, които мислят. Умният започва да бъде наричан „зубър“. Интелигентният — „надут“. Четящият — „скучен“. Мислещият — „странен“. А шумният, простоватият и скандалният стават “интересни”. Така деградацията не идва изведнъж. Тя идва с аплодисменти. Най-голямото богатство на България никога не е било в земята — а в мозъците България е създала учени, изобретатели, програмисти, математици и инженери на световно ниво въпреки бедността, хаоса и липсата на подкрепа. Представете си само за миг какво би станало, ако тези деца получаваха: / национално уважение; / медийно внимание; / истински награди; / модерни лаборатории; / подкрепа от бизнеса; / държавни инвестиции; / обществен престиж. Представете си ако посрещахме олимпиадниците на летището така, както се посрещат музикални звезди. Ако телевизиите излъчваха интервюта с млади учени в праймтайм. Ако един медал по физика носеше повече слава от скандал в TikTok. Тогава България нямаше да бъде държава, която “оцелява”. Щеше да бъде държава, която води. Трагедия не е в издигането на посредствения илюзорен култ. Истинската трагедия е приоритетът. Музиката сама по себе си не е враг. Развлеченията не са проблемът. Проблемът е, когато те заемат мястото на ценностите. Когато човек, който не може да каже две смислени изречения, влияе повече на младите от учител, учен или създател. Когато алгоритмите възнаграждават скандала, а обществото доброволно коленичи пред него. Тогава деградацията става модерна. България има нужда от нови герои Не от поредния “вайръл” персонаж. А от: . млади учени; . създатели; . инженери; . предприемачи; . хора с визия; . хора с дисциплина; . хора, които изграждат бъдеще, вместо да продават илюзии. На едно дете трябва да му стане ясно още рано: Да бъдеш умен е престижно. Да бъдеш способен е модерно. Да създаваш стойност е велико. Ако България започне да боготвори знанието, светът ще усети удара Защото българският талант е реален. Проблемът никога не е бил липсата на потенциал. Проблемът е липсата на култ към потенциала. Имаме деца, които печелят олимпиади срещу държави с десетки пъти по-големи бюджети. Имаме млади хора, които създават софтуер на световно ниво още преди да завършат училище. Имаме умове, които могат да променят индустрии. Но вместо да ги издигнем като пример, обществото често ги оставя в сянката на евтината сензация. И после питаме защо държавата буксува. Една нация умира първо духовно Не икономически. Не демографски. Първо умира духовно — когато спре да различава стойностното от шумното. Когато героите ѝ станат кухи. Когато интелектът стане неудобен. Когато знанието стане “неактуално”. Тогава започва разпадът. Но има и добра новина. Това може да се промени. В момента, в който започнем да даваме сцена на истинските умове. В момента, в който започнем да уважаваме дисциплината повече от евтината популярност. В момента, в който направим знанието отново престижно. 𝐀𝐧𝐨𝐧𝐲𝐦𝐨𝐮𝐬 𝐁𝐆