Топ потребители

Историята взе да заприличва малко на сапунена опера, тъй като предстои пореден обрат в развитието. За щастие този път е за добро! Тези дни нямах никакво време да работя по колата. Оказа се, че е за добро. Вчера получих обаждане Данчо, който ми каза "виж си вайбъра, пратил съм ти снимка, утре е при теб." Аз, разбира се, подсъзнателно веднага предположих какво има на снимката преди да я отворя, но когато я отворих се зарадвах като дете на шоколад - беше направил невъзможното и беше намерил каре! Днес карето вече беше на масата в офиса, редом до братчетата си. Втора употреба е, но шублерът не показа абсолютно никакво износване и никакви отклонения откъм размери, така че му предстои едно хубаво измиване и скоро трябва да е на мястото си в кутията. Тези дни ще направим и втулката, в която влиза, и вече ще съм готов за монтаж: Работата, която свърших по другото окачване, което монтирах временно не беше излишна. То ще си чака ред да отиде на другата Шкода в някакъв момент, тъй като там ме мъчи четиристепенната кутия, на дълъг път си иска пета предавка. Тъй като преди няколко дни качих на колата и мотора и кутията, сега трябваше да ги сваля. Нищо работа, за няма и 20 минути бяха долу: И така, вече сме в правилния коловоз и работата продължава по план.

Роджър Уотърс навършва 83 години днес. "Джордж Роджър Уотърс (6 септември 1943 г.) е съосновател на Pink Floyd в Лондон през 1965 г. заедно със Сид Барет, Ричард Райт и Ник Мейсън. Уотърс постепенно се очертава като главен текстописец и концептуален лидер на Pink Floyd след напускането на Барет, като играе важна роля в изключителната поредица от албуми, които утвърждават групата сред гигантите на рока. Неговите текстове осигуряват тематичната основа на The Dark Side of the Moon, докато Wish You Were Here, Animals и особено The Wall отразяват все по-личния му подход към писането на песни. Смъртта на баща му по време на Втората световна война, отчуждението, конфликтите, социалният контрол многократно стават материал за неговото творчество. Уотърс напуска Pink Floyd през 1985 г. и установява обширна солова кариера, като по-късно прави продукции на The Dark Side of the Moon и The Wall по целия свят. През 2005 г. той се събира отново с Дейвид Гилмор, Ричард Райт и Ник Мейсън за историческото изпълнение на Pink Floyd на Live 8". Част от това събитие.

Река Дунав - нищо особено, грам интересно по нашите ширини и дълбини, Направо умряла работа, буквално и в преносен смисъл, Виж, ей тая река всички я тачат, уважават и обичат.

От 12.08 до 05.09 се родиха три бебета - двама майстори бъдещи и една кокона неотразима - требе си правилният аксесоар. Макар че идеята за практическото приложение на тази биба е малко по-различна.

Още една точка отметната от списъка - конзолата с педалите. Тъй като, както знаете, 79та година 120ките са без серво, трябваше да се сложи. Да, обаче също така реших да си остана с кормилната кутия и да не минавам на рейка. Което доста усложни задачата, тъй като кормилния прът минава по различен начин и козолата и педалите са различни. А конзола за серво преди 83та всички знаем колко трудно се намира. Първоначално бях решил да приспособявам друго серво, не шкодово. Оиколих няколко морги и набелязах възможни коли, така че реално не е невъзможно и може да се случи. В един момент, обаче, Коцето ми каза да не се занимавам с глупости, и че той ще ми даде правилната конзола, да не се занимавам с преравяници. И така, картинката стана ясна - конзола за сервоусилвател от Естел 1, сервоусилвател от Естел 2. Речено-сторено! Наредих трите налични конзоли на земята и започнах да си избира от коя какво ще ползвам: Съединител от конзолата на Ръсти барабар с помпата, сервото отново от Ръсти, спирачен педал от конзолата от Коцето, всичко останало от оригиналната конзола на Биляна. От трите избрах най-хубавите пружинки и започнах. Първо трябваше да се погрижа за външния вид. На Ръсти някой някога беше мазал всичко с червен грунд, явно да се пази от ръжда. Доста успешно, макар и грозно. Все пак нямаше и точка ръжда, но трябваше да сменя цвета поне на черен. Започнах да търкам: След търкането последва епоксиден грунд (той уж пази и от бъдеща корозия), след това черна боя. Същото се случи и на избраните педали: И накрая всичко събрано, сложих най-читавата и работеща стоп машинка, която беше пак от Ръсти: И така, доволен от резултата качих конзолата на колата. Всичко си дойде на място, кормилният прът се движи свободно, едалите също: Ще монтирам финално чак когато изтъркам и боядисам багажника. Ще сложа нови маркучи, също така съм приготвил и нови тръби, понеже тези вече идват къси. Ако не пасне нещо съм си взел и комплект за накрайници на тръбички, мога да си правя на воля каквито искам. Остана да купя спирачна помпа, но това ще е накрая, да мога да тествам и ако не работи да я връщам, тъй като новите са пълни боклуци. Този филм го играх с червената, и накрая там отиде помпата от Ръсти, та ще видим как ще го решавам този казус.

Пепи, за да стане "ретро", трябва специална комисия да го оцени. Иначе всеки стар дарак ще се води ретро или исторически автомобил и ще ползва привилегии, само защото е на години. "В България и по-голямата част от Европа един автомобил се счита за „ретро“ (официално „историческо превозно средство“), когато отговаря на следните критерии: 1. Възраст: Произведен е или е регистриран за първи път преди най-малко 30 години. 2. Запазеност: Специфичният му модел вече не се произвежда. 3. Оригиналност: Автомобилът е исторически запазен, поддържан е в оригиналното си състояние и по него не са правени съществени промени в основните технически характеристики (двигател, окачване, спирачна система и т.н.). За да получи законов статут на историческо превозно средство, колата трябва да премине идентификация и да притежава сертификат за автентичност, издаден от оторизирана организация. /а там цедката е много ситна. колата трябва да изглежда, поне като моята / В София: Съгласно действащата Наредба за зоните с ниски емисии на Столична община, „историческите превозни средства“ са официално освободени от ограниченията за навлизане в „Малкия“ и „Големия ринг“. Те нямат нужда от покриване на съвременните екогрупи (от I до V), които се изискват за масовите автомобили при Годишния технически преглед".

Старухите, тук ли сте? става и за мултикукър еър фрайър

Любимата ми реклама с Йети и Xzibit:

Преди години имаше една индийска реклама на Peugeot 206. Мисля, че открих един от използваните автомобили.

Гецата пие. Ама пие, човеко! Не ти редим за двеста-триста грама. Тоя змей лапа от кило нагоре! Сякаш пожар гаси, мамка му!… Е, преди месец катаджиите го гепили с пет промила в кръвта. Казват, било рекорд за нашия край. Може. Може, защото ние тук пием по начало редовно. Обаче по малко! Та катаджийският началник Пенев първо решил, че дрегерът му е дефектен. Тъкмо пишел жалба до фирмата-вносител, пристигнал и протоколът от болницата. Цифром и словом 5,1 (пет цяло и един) промила. — Я — рекъл, — ми го докарайте тоя рекордьор. Грабва го полицейската лада от строежа (заради туй около шест часа из градчето се носеше слуха, че Гецата изнасилил и удушил баба Рада Юрдечката миналата зима) и право в участъка. — Колко изпи? — поставил ребром въпроса Пенев. — Две бутилки — навел срамежливо глава Гецата. — По половинка? — не повярвал на ушите си катаджията. Гецата пристъпил от крак на крак и от устничките му се отронило: — Седемстотин грама. Пенев забелил очи да смята. — Литър и четиристотин? — Литър и четиристотин — пак притропал стеснително Гецата. — От обяд до осем вечерта. — Бре! Че аз за това време толкова вода няма да мога да изпия! Гецата го погледнал някак виновно и признал искрено: — Вода и аз няма да мога… Та тъй — оттогава Гецата е вече Георги Рекордьора. Писаха за него в софийски вестник. Е, на последната страница, при криминалните… Смятахме — за никой друг не са писали. Тъй че грабна още един рекорд — най-известен нашенец. И още една файда — големи аванти му се отвориха. Всеки го черпи, бе! Майка му обаче се разтревожи. Ами да — идва му време за женене, а никоя не иска да чуе за него. Ха го залибила — ха бащата й отреже главата като на куцо пиле, хванало птичи грип!… Та леля Ганка взе нещата в свои ръце. И скроила пъклен анти-алкохолен план. Една сутрин извикала Жужа Вятърничавата. Да ви разказвам коя е — дълга и широка. Само ще кажа, че тя е единствената, дето обикаля по казаните с боклука. Преди половин век била акушерка, но е толкова грозна, че бебетата, щом я видели, пак влизали обратно у майките си… Е, сега си я представете на стари години. Опа, наближаваме края… Леля Ганка я съблякла по нещо, което някога било розов комбинезон и я накарала да легне на спалнята до спящия кьоркютук Рекордьор. И когато той се разбудил от отвратителната смрад и отворил очи, Жужа изпълнила последната майчина заръка — приближила лице към неговото и казала с дрезгав глас: — Искам пак… Какво да ви разправям… Разбира се, че спря да пие. Рекордьорът си е рекордьор, братче — казват, че на спринта му би завидял всеки хърделист, а от върха на тополата пред кметството го свалиха две пожарни от областния град. Дотогава никога не бяха идвали две наведнъж… P.S. Разказът е на Андрея Илиев - "Чупим рекорди всякакви". @zloQQ, това ти си ми го пуснал, преди 10 и кусур години.

Е, не и аз си бях в офиса, а колата плътно до сградата от изток и се молех да не я пребие жестоко. Едва ли щях да изляза да се правя на самурай. Тези буци щом огъват ламарините, главата ми направо ще я направят на гевгир...

Не знам дали ще го правят, ама изглежда добре

Без Т87 нямаше да имаме нито Volkswagen, нито Porsche. Става дума, разбира се, за митичната Tatra T87 - един от най-модерните автомобили в света от 30-те чак до 50-те години, и обект на една от най-безскрупулните кражби. Един екземпляр от тази необикновено рядка кола се продава в момента на търг от Bring-A-Trailer и четири дни преди края на наддаването цената е колкото тази на чисто ново Porsche 911 Carrera. Обикновено, когато стане дума за чешко автомобилостроене, се сещаме за Skoda, която вече над три десетилетия е част от групата Volkswagen. Но някои от най-висшите достижения на чешките инженери носят друга марка - включително и колата, която може би в най-голяма степен е повлияла на развитието на индустрията като цяло - Tatra T87. 13 факта за удивителната Tatra T87 Първата наистина аеродинамична кола Т87 се появява за пръв път през 1936г. и незабавно прави силно впечатление. По това време автомобилите като цяло са с аеродинамиката на плевня и с комфорта и управляемостта на волска каруца. Чешката Tatra е първият автомобил в историята, който започва да разглежда аеродинамиката от научна гледна точка. Освен това е пълна с умни инженерни решения. Тиха и опасна Конфигурацията с трите предни фара изглежда позната от Tucker 48, но всъщност тази Tatra изпреварва американския автомобил с над десетилетие. Т87 е бърза, шокиращо тиха за онези години и доста сложна за неопитните шофьори. Като иновации тя няма конкуренти в онази ера. Къде щяха да са чешките коли днес без войната и СССР? Предложената за продан бройка на снимката е T87 от 1941 година с донякъде мистериозна предистория, със скорошна и много старателна реставрация, и с всички необходими документи, включително сертификат от музея в Копршивнице. Освен това този автомобил е красноречив намек докъде би могла да стигне автомобилната индустрия на Чехословакия, ако не я бяха спрели Втората световна война и съветската окупация. Геният на Ханс Ледвинка Множество блестящи специалисти са се трудили, за да се роди Т87, но главната заслуга несъмнено е на Ханс Ледвинка - гениален австрийски конструктор и бивш директор на Steyr, чиито златни години обаче минават именно в Tatra. За жалост на Ледвинка е съдено никога да не получи приживе полагащото му се признание. Неговият интерес към аеродинамиката и изобретеното от него тръбно шаси с напълно независимо окачване ще оформят европейското автомобилостроене за десетилетия напред. Tatra T77 - вдъхновена от цепелините Ледвинка и германският инженер Ерих Юбелакер са обсебени от идеята да намалят въздушното съпротвление - нещо, за което почти никой друг не мисли по онова време. Те първо разработват Tatra 77, с едно рамо от унгареца Пал Ярай, главен дизайнер на въздушните кораби на граф Цепелин (по-късно Ярай консултира Auto Union, Chrysler, Mercedes-Benz, Ford). Ледвинка накрая се озовава в затвора После Ледвинка пренася идеите и в по-модерната T87. Специфичният вертикален "плавник" в задната част на каросерията разделя въздушното налягане поравно от двете страни на автомобила - решение, което после масово ще се прилага в авиацията. През 1979г. въздушното съпротивление на Т87 e измерено в новопостроения въздушен тунел на VW и се оказва 0.36 - по-ниско от почти всички модерни коли от онова време. Между другото след войната Ледвинка е съден в Чехословакия като колаборационист и прекарва пет години в затвора. После отказва да се върне на работа в Tatra и се пенсионира в Мюнхен. Самоубийствени врати, самоубийствени шофьори Разбира се, Т87 не е и без недостатъци. Видимостта назад е силно ограничена. Предните врати са закачени в задната си част - т. нар. "самоубийствени врати", докато задните са нормални. Иновативното задно окачване е специално предвидено за доста примитивните гуми по онова време, и може да изненада неподготвените шофьори твърде неприятно. Т87 е забранена за нацистки офицери Според една от множеството легенди около този автомобил, самият Хитлер забранил в един момент употребата на Т87 в германската армия, тъй като чешката Tatra се превръщала в едно от най-добрите оръжия на съпротивата - толкова много нацистки офицери намерили края си, подведени от бързината на Т87. Такава забрана действително е открита от историците, но не е подписана от Хитлер - и е наложена след няколко инцидента без жертви, а не след десетки загинали командири. Магнезиев V8 и рекордно нисък разход Т87 е една от най-бързите коли на своето време. Заслугата е отчасти на 3-литровия V8 от магнезиева сплав с въздушно охлаждане, полусферични горивни камери и горни валове, който е разположен отзад и развива 85 конски сили (на практика концепцията, около която скоро след това ще се роди Porsche). Но и аеродинамиката играе роля - конкурентите, които могат да се мерят с Tatra като скорост и ускорение, имат разход от порядъка на 20 литра на 100 км, докато при Т87 разходът е едва около 12 на сто. Фердинанд Порше копира Tatra Т87 си остава много рядък автомобил, защото Втората световна война прекъсва производството. В 14-те години преди и след войната, в които се прави моделът, са сглобени общо около 3050 бройки. Eдна от тях е проучена задълбочено от Фердинанд Порше и много от идеите на Tatra са приложени впоследствие във VW Beetle (и оттам - в Porsche). След войната VW дори изплати на чешката държава парична компенсация заради откраднатите идеи. Цената днес с лекота надхвърля 100,000 долара Комфортният интериор на Т87 може да настани шестима възрастни, които да се движат със 160 километра в час по магистралата при ниво на обезшумяване, с каквото в онези години не разполага дори Rolls-Royce (отново заслуга на аеродинамиката). Цената в началото на 40-те години е била около 25,000 швейцарски франка - доста соленичко, на нивото на по-скъпите модели на Mercedes. В наши дни добре запазена Т87 с лекота надхвърля 125,000 долара в търговете. Наддаването за този конкретен екземпляр до момента е достигнало 139,000 долара и нищо чудно да надмине 150,000 до края на търга. Направено в... Судетенланд Този екземпляр е произведен след окупацията на Чехословакия от нацистите - на табелката пише произведен в "Неселсдорф, Остсудетенланд" (вместо Копршивнице, Чехословакия). След това е доставен в Прага, вероятно на германски клиент, през ноември 1941. После следите на колата се губят, докато най-накрая тя е открита изоставена в една плевня в Литва и е предадена за реставрация на специализирано ателие в Копршивнице. Почитателите: От Ромел до Стайнбек и Джей Лено Въпреки малката производствена серия, Т87 е стигнала в ръцете на много забележителни клиенти. Сред притежателите й са американският писател-нобелист Джон Стайнбек, фелдмаршал Ервин Ромел, германският авиоконструктор Ернст Хайнкел, египетският крал Фарук I, чехословашкият президент Едуард Бенеш (както и първите комунистически лидери на ЧСФР след войната Запотоцки и Готвалд). Първата произведена след 1945 бройка е подарена на съветския маршал Андрей Ерьоменко и днес е в музея на Tatra. Сред съвременните почитатели на Т87 са Джей Лено и знаменитият архитект Норман Фостър. https://automedia.investor.bg/a/2-novini/62729-nay-velikata-cheshka-kola-v-istoriyata-ne-e-skoda?i=15#article-gallery

Две кафени лъжички, монтирани в тялото на маркер и нес кафето ти е готово. Сещаш ли се. Това е най-откритият бързовар, който може да съществува. Някои ентусиасти го правеха и с бръснарски ножчета.

Имах такава до 2000г, ползвах я активно, страхотна риба плакия си правех в нея. Беше по-съвременен модел, тази с кръглото прозорче в центъра на капака. Смятах си времето, до 14:00ч. в неделя да съм сготвил и да седна да гледам Сало, Барикело, Шумахер, Култард, Занарди, Хакинен и Ървайн.

Готова е! 781.135.... Само че е за бенз помпа.. Намерете ми един нов стикер, че тоя е от 2006та..

Абе ... пак е грозна, ама поне влиза в графата "поносимо"

Един приятел си купи покривало от най-дебелите (скъпите) да си пази новото БМВ. Ама като го видях то сгънато заема доста място... Да мъкна постоянно такова не ми хареса, освен това ако го използвам, после мокро къде да го сложа, как да го сгъна, пък и трябва да го суша някъде. Отделно, че в голяма градушка няма да си рискувам главата/живота да го разпъвам геройски върху автомобила. И тъй като от 1994г, от когато имам свой автомобил, само един път градушка сериозно ми помля колата, съм решил, че ще карам без никакво покривало и съм оставил всичко в божиите ръце и в тези на застрахователите.

Колега @sando2, малко е кофти записа, камерата е старичка, Ама ей го едногодошният кафяв Таби Бамболино в действие. От тази сутрин: 1788426094381_0.mp4

24K views · 601 reactions Top 10 viral cat video #backtoit #catlover #funnymoment #funnymemes #viral Mr cat.mp4

Добре де , може и да не съм първа младост

Ей за това гедорето с дълго рамо а и имам 2ма по-малки братя живеещи на 100 метра от мен та не е нужно аз да гърбя

Много благодаря, Жоре! Ще ти звънна утре!

Иво, имаш подарък от мен, оригинална помпа. Трябва да я провериш, защото 20 г. не е работила. Дано да няма корозия по цилиндъра. Домързя ме тогава да й правя консервация. Свалих я от една Шкода в депо за скрап. Да имам за резерва. Обади ми се, когато ти е удобно, да ти я дам. Може и с доставка до цеха, да видя докъде си я докарал, че отдавна не съм идвал.

От къде? Имам поне две "бебчета" дето си плачат за такава

Извинен си! Разгледай и моите снимки де. Има достатъчно модели, които съм пропуснал. Така че, допълнение е винаги добре дошло. И кажи за полицаите с какво са обикаляли.

Татра 603

Остава и да ги хванеш с голи ръце.

Нашата беше, като на снимката. Ползвахме я по предназначение много отдавна. Може би 70те години. След това капака отпадна и се ползваше, като обикновена тенджера. Помня, че в нея правеха кекс. Като всяко дете, което обича сладко, това ми е останало в спомените. Имаше и алуминиева формичка, като чаша, която се слагаше по средата и кекса ставаше О-образен. Така и по-добре се изпичал. Тогава ми бяха и първите стъпки в електротехниката. Гореше нагревателя и все го връзвах, и скъсявах, скъсявах ... Баба ми казва - Много бързо взеха да стават манджите. Беше с лесен достъп, открит тип, спираловиден, с изолация порцеланови мъниста. Достатъчно е да се развият трите черни винта, които се виждат на снимката.

Жоре, компютъра подава сигнал директно към всяка крушка. Съответно може изхода да му се регулира напрежението. Например при О2 за първи път се появи, ако ти изгори основната стоп светлина, задната за мъгла да стане заместваща стоп светлина. Преди 15-20 години беше голяма еуфория и тук, да цъкнеш през ваг-ком какво може и какво не. Можеше да съветват като стоп светлини освен основната и тази за мъгла и т.н. @nik600 Тоест използваш един проводник за стоп и габарит? Ще налетиш на ремърке с предни бели габарити, един или два жълти странични, плюс маркиращи задни на рогчета и ще се видиш в чудо при всяко натискане на спирачка, това всичко да светва. Модула в колата е умен и при толкова висока консумация ще изключи всичко.

Лебедовата песен на DS - луксозното подразделение на Citroen.

С настъпването на eсента започват седмиците на Висшата мода - Джапанки с яке, Къси гащи с чорапогащник и грейка, Манто със сандали и всякакви други авангардни Haute Couture дефилета...

В такава ситуация си прав. Не знам защо си помислих, че за по време на движение става дума. Може би защото защото в моя случай камъните започнаха да падат от небето докато карам по подбалканския път.

Визира мен, ама аз съм се заринал с каски у нас, че се чудех коя да сложа и градушката приключи

Мой колега дълго време се чудеше за една кола. Надъхах го малко и я взе, преди няма 2 седмици в Петък, а само след 3 дни, в Понеделник градушката я смазала. Октавия 3 фейсова. Има каско, ама пак си е неприятно. Моите уж оцеляха, макар че и двете бяха навън, дори жената ми се обади и се чуваше как я бомбардират в движенйе покрай гробищата. Беше се уплашила, да не се счупи стъклото. Викам майната му на стъклото, сменя се, ама тенекиите ще станат на нищо.

Кога ще се научиш като има градушка да си около нас тука като има голяма градушка в София в Карпузица най-много дъжд да падне

Аре и тоя като Сашко. Аз да не съм служба "Събуждне по телефона"? Хайде, ще се прежаля, но пък тая услуга е платена, ще приема една бира. По втория въпрос - ако на Черно фередже пиеш безалкохолна бира ще се ожениш за гумена жена

Благодаря колеги. Връзвам го директно без модула , пък ако започне да “ плаче” ще го мисля

Тия на Редута още ги е шубе. А туй дето го дрискат враните докато ми свалят пластмасовата кукла е нищо на фона на тортите, дето ги сипват гадните гълъби. Понеже в къщи само аз съм достатъчно дълъг, че да измия климатиците, мога да напиша дисертация на тема "Гълъбова торта, нейните разцветки и разяждащи боята свойства. Усилия и препарати нужни, за да я премахнем.".

Жоре и от мен честито - жив и здрав да е бебока и цялото ти семейство

Гарван било. И не от Бриколаж, както съм написал, а от Практикер.

Джоката отпадна още в 1-ви кръг.

Гена, туй, дето има предвид Велко, няма да стане само с шпакловки, да знаеш. Ще трябва да вкараш в действие и бъркалката... за кафе

Малко статистика от днешното пътуване, Нови Искър - Гърция. Четири човека, багаж много. Багажника пълен догоре и на задната седалка имаше още. На тунелите преди да започне спускането към Перник разхода беше 25kw. Колата се усещаше, че е тежка, не в ускорението ами просто като поведение на пътя и разхода го доказваше. Минавал съм го доста пъти натам този маршрут и повече от 18 нагоре не съм виждал. След това вече започна да се нормализира средния разход. Скорост малко над ограничението до Симитли, дефилето и Кресна се мина с макс. 70км защото си имаше трафик. След Кресна скоростта беше 10+ отгоре на ограничението до Кулата. На Кулата спрях да заредя ( там 98% спират) има си нещо психологическо с Гърция и тока. Зареждане за 20 минути и продължих, преди няколко дни тези с ДВГ-тата (не тук) вече се чудят какво да кажат (хейтят) и затова няма да пиша, че сме ходили до WC, кафе.... за тези 20 минути. Нищо, че и тези с ДВГ-тата правеха същото и не се различавахме по нищо. Преди малко това казвах на жената, тези киловати които изхарчих днес можеше да са около 40. Или зареждам в нас на 100% карам нормално, може би една идея под ограничението и стигам до Гърция за няма и 3 евро на море. Тук отново зареждам за "3 евро" и се прибираме, макар, че на обратно няма да се върна с една пълна батерия и ще трябва да заредя някъде на обществена станция. Като цяло шкодата се представи отлично, след Кресна задминах един Хюндай и един Ениак 80 и те спряха да заредят, една Г-класа също се нареди и някаква Киа. Като цяло както казва един "няма значение колко ти е голяма батерия, всички спираме на едно и също място да зареждаме". А този с гегата е по добре от гега ДВГ, с тази минава повече километри.