Топ потребители

Новости при Шкодичко вече няма изгорял лак на капака и тавана,и задните калници не са надрани сега остава да се оправят и вратите и малко черен лак и фолио по фасадата

Oпааааа!

На верига е по-яко.

Казах ти още като взе часовника. Сега изглежда завършена картинка.

Класически музикант? Браво! Моите поздравления! Цигулката е сериозен инструмент. Един от трудните инструменти. А, щрайхът в оркестър звучи много красиво и придава фундамент. Особено добре се усеща това при слушане на живо. Цигуларите стават и добри китаристи. Иван Лечев. Камертонът го знам от часовете по музика в началното училище. С него, учителката даваше тон за песен. Аз съм любител на музиката, меломан, който обича да я слуша, ... и чува. Много рядко я използвам за фон. В мечтите ми е да мога да свиря на музикален инструмент, но много късно го осъзнах. Родителите ми не са ме насочили, когато е трябвало.

има руски, ако ти трябва кирилица.

Това е Амундсен. За бг клавиатура, избираш като втори език руски.

Знам това. От него лесно ще стигнат до "си" и "до".

Всеки - с камертон в джоба.

Още двама и събрахме за каре белот

Направих още едни 900км за два дни и да споделя как се представя. Бях решил да карам на магистралата с 130км и извън града около 100км. Но точно на първите 500м след разклона за Долни Богоров ме засече първия кретен и тогава разбрах, че няма да стане да се движа по бавно, но реших да опитам да се придържам към първоначалния план. Малко преди Витиня осъзнах, че плана няма да работи и ще трябва да се движа по бързо за да избегна момента в който кретена още не те е задминал и минава пред теб или те задминава от дясно и в двата случая след това връща газта. Тези които ти седят на задния номер не ги броя, защото и те са много. И тогава се зачудих, как е възможно в Сърбия да мина 600км и да нямам нито една драма а в България това да е на всеки километър. За капак на всичко останало, преди Бяла разчистваха банкета от клони, храсти..... КРЕТЕНА отряза дърво което падна на пътя и само бързата ми реакция и това, че нямаше никой срещу мен ме спаси. Нови Искър - Букурещ - Русе. Първо зареждане Долни Дъбник, второ Бяла. Вечерта в Русе на АС до 88%. На следващия ден Русе - Велико Търново - Хаинбоаз - Подбалканския път - Нови Искър. Отново две зареждания, първото Казанлък второто Челопеч. Второто можех да го прескоча, но исках да си взема депозита който съм направил. Скоростта отново беше над ограничението до 30км+ Първи ден среден разход 15.7kw/100 втори ден 12.5kw/100

По една случайност имам 8 годишен летен Нексен. В стандартен размер е - 185/60/14 и го огледах преди малко - няма такива оплаквания.

Жоре , гумите , с които дойде са 185/60 r15 , при 17" оригиналния размер е точно 215/40 , това 205 си беше моя измишльотина , а може и да са били на някаква промоция или са били на склад (не помня) , че ги купувах малко на юруш преди Вьортерзее.

Много моля, когато комуникираш с мен да пишеш на български. Благодаря. Сподели какво е казал.

Докато аплодираме модерната посредственост, истинският талант напуска държавата В България има едно странно и болезнено противоречие. Когато някоя певица, естравагантна личност или напълно илюзорна икона се появи на сцена, социалните мрежи избухват. Телевизиите правят извънредни включвания. Коментари. Сензации. Скандали. Клюки. Анализи на рокли, устни, връзки, драми и гледания. Но когато българско дете спечели златен медал от международна олимпиада по математика, физика, информатика или астрономия — настъпва тишина. Тишина, която крещи. Държава с гениални деца се държи така, сякаш интелектът е скучен, а посредствеността е национален спорт. И после се чудим защо младите заминават. Защо България изостава. Защо обществото ни все по-трудно различава стойност от шум. Истината е проста и жестока: Ние не възнаграждаваме знанието. Ние възнаграждаваме зрелището. Децата виждат всичко. Те виждат кого обществото превръща в звезда. Виждат, че ученикът, който е спал по 4 часа, решавал е сложни задачи и е представял България пред света, получава няколко сухи публикации и едно „браво“. А човек без особена култура, без принос към науката, образованието или развитието на обществото, получава милиони гледания, реклами, интервюта и обществено обожание. Това не е просто културен проблем. Това е цивилизационен проблем. Защото една нация върви натам, накъдето сочат нейните идоли. Истинската сила на една държава не е в нощните клубове Нито една държава не е станала велика заради силикон, скандали и евтини песни. Светът се движи от инженери. От учени. От програмисти. От лекари. От изобретатели. От хора, които могат да мислят. Микрочиповете не се създават в дискотеките. Изкуственият интелект не се ражда в риалити формати. Космическите технологии не се правят с автотюн. САЩ, Китай, Япония, Южна Корея — тези държави инвестират милиарди в талантливите си деца. Те превръщат младите гении в национална гордост. А ние? Ние често оставяме олимпиадниците сами да събират пари за пътувания. Сами да се борят. Сами да оцелеят. После същите тези деца заминават за MIT, Cambridge, Stanford или ETH Zurich… и никога не се връщат. И кой е виновен? Не само политиците. Цялото общество. Народ, който превръща посредствеността в култ, започва да се страхува от интелекта Това е най-опасната част. Когато едно общество спре да уважава знанието, то постепенно започва да мрази хората, които мислят. Умният започва да бъде наричан „зубър“. Интелигентният — „надут“. Четящият — „скучен“. Мислещият — „странен“. А шумният, простоватият и скандалният стават “интересни”. Така деградацията не идва изведнъж. Тя идва с аплодисменти. Най-голямото богатство на България никога не е било в земята — а в мозъците България е създала учени, изобретатели, програмисти, математици и инженери на световно ниво въпреки бедността, хаоса и липсата на подкрепа. Представете си само за миг какво би станало, ако тези деца получаваха: / национално уважение; / медийно внимание; / истински награди; / модерни лаборатории; / подкрепа от бизнеса; / държавни инвестиции; / обществен престиж. Представете си ако посрещахме олимпиадниците на летището така, както се посрещат музикални звезди. Ако телевизиите излъчваха интервюта с млади учени в праймтайм. Ако един медал по физика носеше повече слава от скандал в TikTok. Тогава България нямаше да бъде държава, която “оцелява”. Щеше да бъде държава, която води. Трагедия не е в издигането на посредствения илюзорен култ. Истинската трагедия е приоритетът. Музиката сама по себе си не е враг. Развлеченията не са проблемът. Проблемът е, когато те заемат мястото на ценностите. Когато човек, който не може да каже две смислени изречения, влияе повече на младите от учител, учен или създател. Когато алгоритмите възнаграждават скандала, а обществото доброволно коленичи пред него. Тогава деградацията става модерна. България има нужда от нови герои Не от поредния “вайръл” персонаж. А от: . млади учени; . създатели; . инженери; . предприемачи; . хора с визия; . хора с дисциплина; . хора, които изграждат бъдеще, вместо да продават илюзии. На едно дете трябва да му стане ясно още рано: Да бъдеш умен е престижно. Да бъдеш способен е модерно. Да създаваш стойност е велико. Ако България започне да боготвори знанието, светът ще усети удара Защото българският талант е реален. Проблемът никога не е бил липсата на потенциал. Проблемът е липсата на култ към потенциала. Имаме деца, които печелят олимпиади срещу държави с десетки пъти по-големи бюджети. Имаме млади хора, които създават софтуер на световно ниво още преди да завършат училище. Имаме умове, които могат да променят индустрии. Но вместо да ги издигнем като пример, обществото често ги оставя в сянката на евтината сензация. И после питаме защо държавата буксува. Една нация умира първо духовно Не икономически. Не демографски. Първо умира духовно — когато спре да различава стойностното от шумното. Когато героите ѝ станат кухи. Когато интелектът стане неудобен. Когато знанието стане “неактуално”. Тогава започва разпадът. Но има и добра новина. Това може да се промени. В момента, в който започнем да даваме сцена на истинските умове. В момента, в който започнем да уважаваме дисциплината повече от евтината популярност. В момента, в който направим знанието отново престижно. 𝐀𝐧𝐨𝐧𝐲𝐦𝐨𝐮𝐬 𝐁𝐆

Вчера бях в Транспексперт за "малка" заигравка със задните Bilstein пружини. Разглобяването по окачването беше супер лесно, защото преди има-няма месец смених при тях задни носачи, биалетки, малко тампончета и т.н. Та новите и смазани болтове лесно излизат. Пропуснал съм да отбележа предишното посещение за пълно обслужване на ходовата част. Та сега ще си призная, че отпред на носачите по препоръка от сервиза сложихме по-плътни тампони. Колата и преди беше като лагерница и не очаквах, че има накъде да стане още по-послушна и директна в завоите. Та като се доверяваш на хора, които си разбират от работата, няма как да сбъркаш. Иначе окачването може да падне с още близо 3см, ама за ежедневна кола ще й дойде в повече. Огромно благодаря, момчета!