Skoda 105L - новото зверче в семейството ми

[malkiq]

Заради подобни моменти, като возенето на баба ти, обичам да казвам, че нито един нов автомобил няма душа!

Заради подобни моменти си заслужава всеки един лев и всяка една секунда работа по съживяването на един автомобил!

Заради подобни моменти "Зверчетата" стават част от семейството!

 

Еваля страОтна е.

 

[roodnb]

Аз пък си изкарах много яко в Пловдив , мн се радвам , че се видяхме с Ивчо и че ме повози на баба ти колата вози суупер яко , комфортно и е страхотна за градска :) както каза и Боре , много се надявам скоро всички да си караме заедно :)

[desislav stanev]

Много красива приказка си разказал - четох с умиление! Снимката с двете баби няма равна! Лошото е, че само едната подлежи на реставриране (как блести само!) 

Да сте здрави и все с такива топли емоции да ви свързва Зверчето!

п.п. Доядоха ми се череши, като ти гледам Шкодата

Редактирано Юни 1, 2020 от desislav stanev

[__smirnoff__]

Днес беше време да залепя новата ГО и да разходя малко старите кокали. Първоначалното слънчево време се превърна в леко дъждовно, та успях да и поизмокря кожичката на бабичката  Обожавам чувството да карам и да се возя в този автомобил, несравнимо е! Кръщелникът също е луд по тази кола, само я видя и пощуря, много я харесва, та се повозихме и с него из Пловдив  

 

 

 

 

 

[SKODA 105 RS]

И аз тъкмо гледах снимки днес, че преди 2 години по това време сме ти били на гости. Тия дни и аз направих едно ГО за Ярослава и ще трябва да я привеждам в движение, че тая година дано успея да я докарам на майненска земя, да види какви ги вършат братята, сестрите и наборите й.

 

 

[__smirnoff__]

Страхотно, това гости винаги си го спомням с кеф! Ярослава, както и всички останали са винаги добре дошли

 

Странно, за две години доста разлики можем да намерим в присъстващите автомобили, най-малко в половината от тях

[malkiq]

Видимите промени са в задния ред, силовите в предния...

[__smirnoff__]

 

 

За малко я изкарах от гаража, да подиша чист въздух

[SKODA 105 RS]

Освен да я вадиш от гаража, трябва и да я обгрижваш и да я караш!

 

П.С. Трябва и аз скоро да извадя Ярослава, че има сериозен недостиг на витамин "Д" ...

[__smirnoff__]

Привет, за първи път от две години

 

Не съм писал скоро в тази тема, и реших да надраскам някой ред и да споделя какво се случва с този прекрасен автомобил

 

Общо взето само се кара. Безпроблемен е, има някои неща, които вече започват да се обаждат - рейка, лагер на съединител, и предстои в някакъв момент работа и по тях, но за момента колата си се движи безгрижно и безпроблемно. 

 

Тази седмица реших да прекарам само с нея. Миналата неделя следобеда паркирах ежедневната пластмаса, и изкарах бижуто от гаража. Дори и баничарката използвах през седмицата само в краен случай, по цял ден си обикалях със Шкодата. Като я изкарах от гаража, беше малко мръсничка и прашна. Първа спирка - бензиностанцията, да и сипя бензин и да напомпам гумите:

 

 

Цял ден си я карах прашна, вечерта отидох да взимам жената от работа - накарах я да си остави колата, и няколко дни я разкарвах до работа и обратно - много ми се караше До нейната работа има автомивка, и я поизмих набързо:

 

 

Започнах да си обикалям вече с удоволствие:

 

 

Ето я и паркирана вечер вкъщи, на новопостроената и площадка:

 

 

и една снимка пак оттам, по залез слънце:

 

 

Въртях доста километри през седмицата, общо изминах около 800 км, може и малко повече, посетихме доста места:

 

 

Уикенда имаше кукери в на жената селото, използвахме повода да си направим една страхотна разходка, изминахме над 150 безпроблемни километра, и изкарахме страхотен и усмихнат уикенд:

 

 

Не се мина и без ремонти, за щастие, само козметични. На задна дясна врата, при отваряне на прозореца жилото се беше измъкнало от гумената шлауха, в която седи, и тропаше адски неприятно. Направо ме вбесяваше. За 10 минути проблема беше решен:

 

 

Имаше и подобрения, соц тунинг малко. Сложих си "жижаната" топка за скорстния лост:

 

 

Колко е красиво и готино - въпрос на вкус на мен ми харесва, най-вече самото усещане на нещо по-масивно, за разлика от фабричното малко топче. Доста по-приятно е шофирането с масивно топче в ръката.

 

Както вече казах, цялата седмица мина абсолютно безпроблемно. От нещата, които започват да се обаждат, най-спешна е бензиновата помпа. Имам приготвена една, прилежно измита и почистена, и намерих за нея в гаража чисто ново чехосложашко платно, така че скоро предстои смяна:

 

 

И така, мина една прекрасна седмица. Днес следобед смятам да я измия, и утре сутринта влиза пак в гаража

 

 

 

[__smirnoff__]

Ами то се е видяло, че веднъж годишно ще пиша в темата, така че спокойно мога да поразкажа малко какво се случи изминалата година с колата. Ще бъде сравнително дълъг фоторазказ, съжалявам, ако доскучае на някой  

 

Изминалата година и половина от предния ми пост беше доста активна за Шкодата. Имаше много каране, приятен брой посетени събития, много разходки, доста ежедневно каране, и разбира се - проблеми. 

 

Ще се опитам да карам в хронологичен ред, за да е по-прегледно. 

Логично, започвам с подготовката на срещата в Първенец през 2023 година. 

 

Ден по-рано си взех колата от града и се я прибрах при мен. Едно миене, и вече беше готова за среща:

 

 

Вечерта направихме и една вечерна разходка из Пловдив с компания:

 

 

Малко след срещата в Първенец, ми предстоеше едно от важните събития в живота - сватбата ми. Шкодата, макар да не беше младоженската кола, беше част от кортежа към сватбения автомобил. Съответно хубаво миене и подготовка, ето и една-две снимки от деня преди сватбата, и една-две от самата сватба:

 

 

Тук-таме из разказа ще вкарвам и по някоя снимка от ежедневието. Измежду другите ежедневни коли Шкодата успя да навърти хубав пробег през годината, доста често си я карах и нея, макар да се бях съсредоточил върху новата си стара играчка - Голф 2, на който навъртях над 13000 км за 10 месеца. Ето и първата порция от ежедневни снимки: 

 

 

Не минахме и без ремонти. Единия от тях беше доста стряскащ - на прибиране към вкъщи една вечер градусите взеха сериозно да се вдигат. Живеейки в планината, това си е проблем. Успях да се прибера преди температурата да стигне 100 градуса, и веднага последва ремонт - оказа се окисляване на буксите на перката. Изкарах предницата от площадката, легнах отдолу, направих едно хубаво почистване на кабелните обувки, и всичко си дойде на мястото:

 

 

Имаше и дребен проблем отзад вляво - започна да тропа, и се оказа скъсан тампон под пружината, лесен и бърз ремонт:

 

 

Дойде време и за подготовката на първото по рода си събитие - Задномоторна среща 2023 г. С Коцето @malkiq направихме една опознавателна обиколка на мястото, както и на маршрута, който в последствие използвахме за автопохода, и го направихме именно със старите баби:

 

 

И това пътуване не мина без дребен проблем, по едно време изчезна мощността на колата, за щастие много бързо се усетих какво става - беше се поотхлабило жилото на газта, и педала нямаше ход. Ремонт за 4 минути, и отново газ.

 

Дойде и самата Задномоторна Среща, която беше ПРЕКРАСНА. Тук ще сложа само 2 снимки от нея, другите ги има в темата:

 

 

Ще си позволя едно лирическо отклонение, което пък е доста важно за самата Шкода. Наложи се да напускам стария гараж, където колата домуваше. Колата преседя няколко месеца на открито, и в последствие реших, колкото и да не ми се иска, да я прибера в подземния гараж. Той пък се превърна в едно доста приятно местенце, защото вътре домуват 3 ретро автомобила - Шкодата, едно много готино трабантче и една перфектно реставрирана Вектра. Стелажите вече отдавна бях напълнил със шкодови части, един плакат за красота, и нещата заспаха. Със съквартиранта ми по гараж се оборудвахме с доста инструменти и аксесоари, нужни за всеки един гараж, както и с маса, столове и чаши. Гаража ни се превърна и в притегателно място за нас и себеподобните ни, и от време на време се събираме там да пием по една бира и да си полафим:

 

 

Сега пак следва една малка порция ежедневни снимки, доста каране, и в онзи момент никакви ремонти:

 

 

Дойде моментът и за срещата в Първенец 2024 г. Ето и няколко снимки от подготовката - хубаво миене и на Шкодата, и на голфа, та покрай тях намаза и на жената тойотата. Една снимка и от самата среща, другите са в темата:

 

 

После ходихме и на месечна среща в Пловдив:

 

 

И след това вече се започнаха по-сериозните проблеми.

 

В един момент се появи стържене и някакво тропане отзад вдясно. Барабана долу, и О, чудо! Полуоската си шава свободно във всички посоки. Диагнозата е ясна - лагер. Всички знаем каква е процедурата по смяна на лагер, и да си призная - никак не ми се сваляше целия кожух на полуоската. С баща ми измислихме "мързелив" вариант да го избием отвън, без разглобяване. Направихме си специална скоба, която да заварим за самия лагер, и да се опитаме да го изкараме със скоба навън:

 

 

Опита беше неуспешен. Не се разминах със свалянето, и след като приех съдбата си, окачването беше разхвърляно и вече на операционната:

 

 

Новият лагер и двата семеринга седяха и тръпнеха в очакване да бъдат монтирани:

 

 

И няколко часа по-късно, колата беше сглобена и в движение, даже я наградих с едно прибиране до вкъщи:

 

 

Шум от лагера вече нямаше, тракането беше изчезнало, поех си дълбоко удовлетворена глътка въздух, и пак си я покарах няколко дни.

 

Наближаваше следващото ретро събитие, което посетихме с @Rosen Raychev - ретро парада в Хисаря. Колата отново вкъщи, но този път я измих на автомивка, тъй като почти цяло лято нямахме вода, и нямаше как да я измия вкъщи:

 

 

Всичко беше прекрасно, НО... след прибирането от Хисаря прибрах колата, и една седмица преди Задномоторната среща 2024 я изкарах, и тропането отзад в дясно пак се появи. Няма да лъжа, че се поизнервих, но искам, не искам, хайде пак всичко долу. За един ден 5-6 пъти свалих и качих барабана, докато открия причината. Подлагах шайби, но нищо не помогна. Иползвах жокер "ползвай си частите от другата Шкода", и имайки цял един кожух с носач и полуоска, се възползвах, сложих още един нов лагер и семеринги на окачването, и всичко отново долу, и след това сглобяване:

 

 

За съжаление се беше появил и още един неприятен, но важен проблем - спирачките. Педала беше започнал да пропада, диагнозата - помпа. Покрай проблемите с полуоската, не ми беше останало време да се занимавам с този проблем, и имах буквално 3 дни до срещата, за да го отстраня. В сряда поръчах нови гумички за помпата. В четвъртък пристигнаха, и още сутринта ги смених. Тук обаче се яви следващия проблем - новите гумички бяха прекалено плътни. Буталцето на помпата блокираше, и самата помпа нямаше ход. В безизходицата зададох задание на един познат сервиз да ми намери помпа в рамките на деня, или най-късно на следващата сутрин. Речено - сторено! Помпа се намери, и беше при мен в петък в 9 и 30 сутринта:

 

 

Лошото беше, че денят беше петък, а аз - на работа. Петъците обикновено са ми страшно натоварени, и нямах абсолютно никакво време да се занимавам с колата. В допълнение, трябваше и да източвам старата течност и да наливам нова, което води със себе си цялата патаклама с обезвъздушаването на системата. Съответно цялата процедура я започнах в 16 и 45, когато приключи работния ден. Имах помощници - баща ми и един колега, та поне се надявах да действаме по-бързо. Източих течността, сменихме помпата, обезвъздушихме я, и тръгнахме по колелата в дадената последователност. За късмет, обаче, още на първото колело стана беля - развивайки щуцера за обезвъздушаване, той просто ми остана в ръката. Нямаше навиване. Опитахме се да освежаваме резбите, но не успяхме да го омагьосаме, и се наложи за пореден път да свалям барабан, този път заради цилиндъра. На свален цилиндър вече спокойно си му навихме нови резби, освежихме и щуцера, и работата заспа. Разбира се, после при сглобяването се оказа, че и резбата на болта на спирачния маркуч е загинала, та и там се позабавиха нещата.

 

Но всяко премеждие си има край, и няколко часа по-късно, вече по тъмно, след 20:00 часа, потеглихме с жената към Старозагорски Минерални Бани, където се проведе Задномоторна Среща 2024 г. Прекарахме си там повече от прекрасно, в компанията на прекрасни хора, и тук свършва разказа ми до момента. Пускам няколко снимки и от срещата, и се извинявам за дългото четиво: