Докато аплодираме модерната посредственост, истинският талант напуска държавата В България има едно странно и болезнено противоречие. Когато някоя певица, естравагантна личност или напълно илюзорна икона се появи на сцена, социалните мрежи избухват. Телевизиите правят извънредни включвания. Коментари. Сензации. Скандали. Клюки. Анализи на рокли, устни, връзки, драми и гледания. Но когато българско дете спечели златен медал от международна олимпиада по математика, физика, информатика или астрономия — настъпва тишина. Тишина, която крещи. Държава с гениални деца се държи така, сякаш интелектът е скучен, а посредствеността е национален спорт. И после се чудим защо младите заминават. Защо България изостава. Защо обществото ни все по-трудно различава стойност от шум. Истината е проста и жестока: Ние не възнаграждаваме знанието. Ние възнаграждаваме зрелището. Децата виждат всичко. Те виждат кого обществото превръща в звезда. Виждат, че ученикът, който е спал по 4 часа, решавал е сложни задачи и е представял България пред света, получава няколко сухи публикации и едно „браво“. А човек без особена култура, без принос към науката, образованието или развитието на обществото, получава милиони гледания, реклами, интервюта и обществено обожание. Това не е просто културен проблем. Това е цивилизационен проблем. Защото една нация върви натам, накъдето сочат нейните идоли. Истинската сила на една държава не е в нощните клубове Нито една държава не е станала велика заради силикон, скандали и евтини песни. Светът се движи от инженери. От учени. От програмисти. От лекари. От изобретатели. От хора, които могат да мислят. Микрочиповете не се създават в дискотеките. Изкуственият интелект не се ражда в риалити формати. Космическите технологии не се правят с автотюн. САЩ, Китай, Япония, Южна Корея — тези държави инвестират милиарди в талантливите си деца. Те превръщат младите гении в национална гордост. А ние? Ние често оставяме олимпиадниците сами да събират пари за пътувания. Сами да се борят. Сами да оцелеят. После същите тези деца заминават за MIT, Cambridge, Stanford или ETH Zurich… и никога не се връщат. И кой е виновен? Не само политиците. Цялото общество. Народ, който превръща посредствеността в култ, започва да се страхува от интелекта Това е най-опасната част. Когато едно общество спре да уважава знанието, то постепенно започва да мрази хората, които мислят. Умният започва да бъде наричан „зубър“. Интелигентният — „надут“. Четящият — „скучен“. Мислещият — „странен“. А шумният, простоватият и скандалният стават “интересни”. Така деградацията не идва изведнъж. Тя идва с аплодисменти. Най-голямото богатство на България никога не е било в земята — а в мозъците България е създала учени, изобретатели, програмисти, математици и инженери на световно ниво въпреки бедността, хаоса и липсата на подкрепа. Представете си само за миг какво би станало, ако тези деца получаваха: / национално уважение; / медийно внимание; / истински награди; / модерни лаборатории; / подкрепа от бизнеса; / държавни инвестиции; / обществен престиж. Представете си ако посрещахме олимпиадниците на летището така, както се посрещат музикални звезди. Ако телевизиите излъчваха интервюта с млади учени в праймтайм. Ако един медал по физика носеше повече слава от скандал в TikTok. Тогава България нямаше да бъде държава, която “оцелява”. Щеше да бъде държава, която води. Трагедия не е в издигането на посредствения илюзорен култ. Истинската трагедия е приоритетът. Музиката сама по себе си не е враг. Развлеченията не са проблемът. Проблемът е, когато те заемат мястото на ценностите. Когато човек, който не може да каже две смислени изречения, влияе повече на младите от учител, учен или създател. Когато алгоритмите възнаграждават скандала, а обществото доброволно коленичи пред него. Тогава деградацията става модерна. България има нужда от нови герои Не от поредния “вайръл” персонаж. А от: . млади учени; . създатели; . инженери; . предприемачи; . хора с визия; . хора с дисциплина; . хора, които изграждат бъдеще, вместо да продават илюзии. На едно дете трябва да му стане ясно още рано: Да бъдеш умен е престижно. Да бъдеш способен е модерно. Да създаваш стойност е велико. Ако България започне да боготвори знанието, светът ще усети удара Защото българският талант е реален. Проблемът никога не е бил липсата на потенциал. Проблемът е липсата на култ към потенциала. Имаме деца, които печелят олимпиади срещу държави с десетки пъти по-големи бюджети. Имаме млади хора, които създават софтуер на световно ниво още преди да завършат училище. Имаме умове, които могат да променят индустрии. Но вместо да ги издигнем като пример, обществото често ги оставя в сянката на евтината сензация. И после питаме защо държавата буксува. Една нация умира първо духовно Не икономически. Не демографски. Първо умира духовно — когато спре да различава стойностното от шумното. Когато героите ѝ станат кухи. Когато интелектът стане неудобен. Когато знанието стане “неактуално”. Тогава започва разпадът. Но има и добра новина. Това може да се промени. В момента, в който започнем да даваме сцена на истинските умове. В момента, в който започнем да уважаваме дисциплината повече от евтината популярност. В момента, в който направим знанието отново престижно.   𝐀𝐧𝐨𝐧𝐲𝐦𝐨𝐮𝐬 𝐁𝐆

Ами принципно не много защото като проверявам маслото и като извадя щеката от минимума до средата има масло , после има празни място няма масло и после чак на максимума има и така вече 3-ти път като проверявам даже като сипах единия литър също беше така и за това не съм много сигурен но според мен къде оставя най-гъсто до там е ! 

Иначе за автоматика съм за съединител 

Ми нищо защото тази седмица видях този проблем смисъл миналата седмица имаше до средата и после като минах тези километри градско и два пъти извънградско и ми светна лампата …… и долях цял литър от това масло после карах още 400/500км и вчера гледам щеката малко под средата беше ….. което отново е много 

👍   Ако е от теч, цялата кола отдолу ще е в масло. Предимството е, че никога няма да ръждяса.   Ти какво очакваш да ти каже?   Да, такъв разход не е от марката масло. Каквато и да е.   Прецени. Следва ремонт на двигателя. Бутала, сегменти ...   Пепино какво каза? Все още чакам отговор.

1 литър на 500/600 км е МНОГО! Сигурен ли си? Как го засече? Къде я кара тези километри?

Ами колега този стария собственик с некво немско го е карала и уж от смяна до смяна не го е барала и преди смяната е доливал 1л щот му е светнала лампата за маслото което не се прави така но толкова я е гледал иначе ще смена маслото и филтрите и ще видя един майстор от шкода дето го хвалят вика че е забелязал на шел масло не харчат много другия вариянт да изпробвам масла

Не е страшно, а пишеш че гумата се разпада. Как да го разбирам това. Аз правя разлика между износване и разпадане. Има различни видове износване и за всяко от тях има причина. Затова исках снимка. Една снимка дава повече информация от страница писане. То се е видяло, че снимка няма да видим. Кристалната топка ми каза - некачествени гуми.

Всички нови турбо каляски (без значение бензин/дизел) са с вакуум помпи , та аз не изключвам възможността разхерметизиране и загуба на вакуум при покой .. проблем ще е ако светне чек в движение , а до тогава (аз лично) ще си карам.