Топ потребители

Заповядайте, г-н Николов ! Изменението за което говорите, е в сила от 08.01.2021 г. "Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т Препис ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 420 от 31 декември 2020 година ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ М И Н И С Т Е Р С К И Я Т С Ъ В Е Т П О С Т А Н О В И : § 2. В Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства, приета с Постановление № 11 на Министерския съвет от 2013 г. (обн., ДВ, бр. 7 от 2013 г.; изм. и доп., бр. 95 от 2013 г., бр. 60 от 2014 г., бр. 57 от 2015 г., бр. 30 от 2016 г., бр. 9 от 2017 г., бр. 47 и 60 от 2018 г. и бр. 37 от 2020 г.), се правят следните изменения и допълнения: 9. В Допълнителните разпоредби: а) в § 1, т. 1: аа) буква „а“ се изменя така: „а) моторно превозно средство с прекратена регистрация, което се намира върху имот - държавна или общинска собственост, за повече от три месеца от датата на прекратяване на регистрацията;“ бб) в буква „б” думите „две години“ се заменят с „три месеца.“ На печелившите - ЧЕСТИТО !!! Лично аз, изобщо не харесвам инициаторите на тази промяна, но в случая съм на тяхна страна. Крайно време е, тези паметници на глупостта човешка, да бъдат премахнати от улиците. В случая, "Спаси София" печелят адмирации от моя страна !!! Уви, за товарищ Миро, това може би е поредният незначителен проблем, с който се хаби време и ресурс - държавен и общински, вместо да решаваме глобалните проблеми !!!

Здравейте, колеги! След кратко прекъсване и след десетина проби на разни марки и типове двигатели, аз се завърнах в начален стадий. По тази кола ме подпали Ники (@sharpshooter_) още едно време и от тогава - аз търсих, търсих и тъкмо намеря рс Октавия 1 - изпреварват ме купят я ... Или е прекалено окаяно състоянието или са прекалено много парите. Все нещо се случваше. Докато не запалих от Варна и не отидох до село Завет (Разградско), след близо половин година следене на обявата и предлагане на колата на всякакви мои близки и познати. Колата беше обявена само в някаква фейсбук група "Шкода купува-продава" и изглеждаше абсолютен кош по обява. Отидох с нагласа, че няма да има останала кола, но все пак отидох ... Колата беше внос от Швеция преди година, с доста сервизна история там. Беше прибрана в един прашен и влажен гараж и беше почти съсипан, ама не знаеше, че аз ще се поява там и ще я изкарам от гаража. Нямаше нищо платено, вътре беше цялата мръсна и наръзена с отрова за плъхове, която лепнеше... Та купих това недоразумение за 4300лв, платих му всичките документи, смених му масло с маслен филтър на тротоара и се прибрах до Варна на ход! Колата се оказа на реални 217 000км, в перфектно техническо здраве и напълно оригинален, но занемарен в последно време вид ( от катализатори до"прахосмукачката" - secondary air injection system и до стелките на пода) всичко си беше както си е било! Ето част от снимковия материал. Качвам темата в "Проекти", защото вече колата е доста променена и ще се старая да качвам сравнително често промените. Поради липсата на време не обещавам, че ще отговарям много своевременно, но ще опитам да развивам темата "на пълна газ"

Хмммм, добре зададен въпрос, като за начинаещ политик ! Напълно йезуитски, както и да го погледнеш ! Само че, прЕателю Миро, тази книга дето я четеш и цитираш, съм я писал Аз ! ? Затова, ще получиш отговор, напълно реципрочен на въпроса ти: Да, ама…, Не ! Защо „Да“: Защото, разбира се че има много и всичките са големи, важни и належащи, въпроси и проблеми за решаване, направо огромни по значение. Това и на децата им е ясно ! Защо „Не“: Защото, ако се концентрираш и насочиш цялото внимание, вложиш целият ресурс и потенциал за решаването на дори само един Огромен проблем/въпрос, неговото разрешаване ще отнеме мнооого дълго време, ще струва мнооого средства и е мнооого малко вероятно да се случи в рамките на един-два парламентарни мандата. Даже направо е НЕвероятно да се случи. През това време, лишени от внимание и ресурс, всички останали големи проблеми на свой ред ще станат огромни, малките ще станат големи, а несъществените ще станат малки. Освен това, ще се увеличават по брой и необходимост от бързо разрешаване, по-бързо и от сегашната пандемия, която впрочем е Огромен проблем за решаване и то в глобален за Света размер ! В този момент, в който написаното по-горе се случи, точно в този момент, твоята популистка позиция/модел ще се срути като кула от карти, но за съжаление вредите от този начин на мислене, ще са трайни и много трудно поправими, а проблемите ще са безброй и трудно или НЕрешими ! А, за да ти стане по-ясно, ще ти го обрисувам с думи прости и вероятно с не най-добрия пример, но все пак пределно разбираем: Да си представим, едно човешко тяло и обитаващият го индивид. За да е по-точен примера, въпросният индивид се е вторачил в един единствен, макар и важен проблем – качеството и количеството на зъбите в устата на това тяло. Проблемът е важен, защото заради лошото им състояние, тялото не може да се храни добре, а изпитва и непоносими болки и страдания. От своя страна, индивидът обитаващ тялото страда на ментално ниво от лошото състояние на зъбите, защото заради тях не може спокойно да се усмихва, прави нехарактерни гримаси от болка и освен това се налага да търпи принудителната социална дистанция от другите индивиди в обществото, наложена му поради простия факт, че устата на обитаваното от него тяло…, мирише лошо ! Та, нашият герой /индивида, не тялото/ се вторачва в този проблем и впряга целият наличен ресурс – времеви и икономически, за да разреши проблема. Следват 2 /две/ - 3 /три/ години, изпълнени с огромни финансови загуби, с огромна физическа болка /въпреки упойките/, огромна ангажираност и загуба на време, и не на последно място – ментална дисхармония. Последното защо ?! Защото индивидът, хем от една страна се радва на новопридобитите протези – белички, лъскави, без неприятна миризма, здрави и остри като на жУвотно, хем от друга страна страда, заради оставащите, все още в ужасно състояние зъби – жълти, развалени и „благоуханни“… Както и да е, след мнооого време, усилия, страдания и финансов ресурс, нашият индивид се сдобива с така мечтана белоснежна усмивка, на която всеки афро-Хамериканец би завидял, и дъх като от рекламата на най-новата мултизащитаваща паста за зъби в комбинация с най-освежаващите джвачки с аромат на райска арония, мента и вечнозелен кедър ! Ще кажеш: Супер, виждаш ли че съм прав, можело значи ?!? Да, ама …, Не ! Защото, докато нашият герой /индивидът/ се е посветил изцяло на решаването на проблема с парадния вход на неговата фасада, в обитаваното от същия индивид тяло, се случват доста неприятни неща, имащи пряка причинно-следствена връзка с неглижирането на всички останали "малки" проблеми/въпроси, за сметка на най-големия /важния/ - този със зъбите. Така например, малкият проблем с песъчинките в бъбреците, е пораснал до голямпроблем - камъни в бъбреците, а докато чака ред – уви, превърнал се е в хронична бъбречна недостатъчност, изискваща хемодиализа. Или иначе казано – в Огромен проблем; Малкият проблем с рядкото и слабо изтръпване на крайниците, е пораснал до образуване на микро тромби, а докато се реши фасадния проблем на индивида, е пораснал до инсулт и/или инфаркт – Огромен проблем; Малкият проблем с леките пробождания в областта на гърдите, е пораснал до хронично белодробно заболяване – Огромен проблем; Малкият проблем с честото схващане и леките болки в кръста и гърба, е пораснал до дископатия, а докато му доде редът за намеса и разрешаване от страна на нашият герой – индивидът, е пораснал до дискова херния – може и да се оперира и имплантира, но може и да прекъсне спиналния канал и нерв, иииии… - честито, вие завинаги сте на столче с колелца. Или иначе казано – в Огромен проблем. И така, лека – полека, всички останали проблеми в тялото на индивида, тези мъничките и маловажните, които са неглижирани за сметка на единия голям проблем - фасадния, се превръщат в огромни и често пъти – нерешими проблеми. Като краен резултат, тялото на нашият индивид поради липса на време, ресурс и потенциал, се предава и индивидът си отива от този свят, следствие на полиорганна недостатъчност /примерно/, което си е ОГРОМЕН ПРОБЛЕМ !!! Ну, теперь вы меня понимаете, товарищ Миро ?!? И в заключение – проблемите са много и разнообразни. И няма ред и порядък за решаването им. Има само желание за решаването им, или пък липсата на такова. Няма общество без проблеми. Има обаче общества, които си затварят очите за редица проблеми и твърдят че не ги виждат. В днешно време обаче, колкото едно общество е по-ококорено, толкова по-добре живее. Единственото важно, е проблемите да не се неглижират, а да се решават – днес един, утре друг, днес по-важен, утре по-незначителен, но да се мисли за всички. Проблемите никога няма да изчезнат – поне докато сме на това еволюционно развитие. Или иначе казано, Светът товарищ Миро, не е само черен или само бял, камо ли – сив ! Светът, товарищ Миро, е ШАРЕН ! Даже много ШАРЕН, слава на Рогатия и на Белобрадия ! Ну, теперь вы меня понимаете, товарищ Миро ?!?

Искам да поздравя екипа на Форума за всички новости , които се появиха. Много се радвам пак да видя клубните гордости , освен така форума лично за мен изглежда супер. Евала на всички замесени

Честит рожден ден, Влади! ? Да си жив и здрав! Радост щастие и сбъднати мечти!

Ихааааааааа !!! Бетер парламент сте , колеги ! Четох, четох и …, вече знам какви ще са резултатите от предстоящите избори, уви ! Както и причините, поради които „избирателите“ ще гласуват по един или друг начин… Има добри попадения, но има и чист популизъм. Особено изказванията на Миро, звучат точно така ! Брат, що не се кандидатираш ? С твоите изказвания, като нищо ще събереш 1-2 процента електорална маса !!! Извинявай прЕателю, но по-популистки се изказва само една дама, предводител на една небезизвестна партия – столетница ! „Да увеличим пенсиите, дадем пари на НАРОДА, да му построим болници, да му построим детски градини, да му направим …, деца. Долу Тираните, да живей Пролетариатът“ !!! Еми, не може, не дават… ? ПенЦиите, са заложени като ръст и размер, в бюджета ! Отделно, че ЕС не позволява нарастване на пенсиите, които се изчисляват като определен процент от БВП /брутен вътрешен продукт, да не се бърка с бесни, върли пенЦионери/ на глава от населението на всяка държава. Отделно, че механизмите за определяне, преизчисляване и прочие на пенсиите, изискват няколко-годишни програми на управление, свързани с изменения и допълнения в редица родни закони и кодекси, и с още повече преговори и стъкмистики с ЕС. Темата е дълга, но общо взето – няма как, е тъй да се раздадат каквито и да било пари за пенЦии. Не и трайно, със заложен модел на нарастване. Може само като еднократни помощи/добавки или социално-икономически мерки в условия на криза /в случая – на пандемия/. Ну, теперь вы меня понимаете, товарищ Миро ?!? Сега, за бюджета… Държавният бюджет, се състои от няколко да ги наречем дяла /клона/, с конкретни разпоредители с бюджет от различна степен и разпоредители с бюджетни кредити, разполагащи с бюджетни сметки. Всяка година, Народното събрание гласува бюджет за следващата година, със специален закон. Основните дялове/клонове са: Републикански бюджет, включващ Централен бюджет – разпоредител е Министерски съвет и бюджет/и за съответните държавни органи, които се явяват и разпоредители; Бюджет на Народното събрание – ясно е кой е разпоредител; Бюджет на Съдебната власт – разпоредител ВСС, съдилищата, прокуратурите и следствията. Общините и общинските администрации, имат собствени, независими бюджети, които не са част от Републиканския бюджет. Те и само те, имат право да разходват тези бюджети. Разбира се, в Републиканския бюджет са предвидени субсидии /общи/ и целеви субсидии, за общините. Последните, могат да кандидатстват за тях. Но не е задъжително да ги одобрят и съответно – да получат тези средства. Обаче, ако ги одобрят и ги получат, нямат правото и не могат да ги харчат за НИЩО ДРУГО освен за това за което са кандидатствали и са одобрени. Надявам се, с оглед на написаното по-горе, сам да си отговориш защо парите НЕ МОГАТ „да отидат за болници и прочие“ ! Ну, теперь вы меня понимаете, товарищ Миро ?!? Като казах болници…, да се изокам и за тях. Имам многогодишни наблюдения, върху общинската болница в гр.Каварна. Голяма, хубава сграда, строена по всички медицински стандарти, изисквания и потребности към този момент, като за голяма общинска болница. Да - голяма, защото през 80-те и до средата на 90-те, само гр.Каварна беше 20 хиляди, да не говорим за големите и богати добруджански села. Ще вметна за илюстрация, че в града имаше 3 /три/ мелници, единственият у нас завод за багери и товарачи, тъкачна фабрика, два хлебозавода, хладилен завод, мебелна фабрика и купища по-малки фабрики, цехове и прочие манифактури. Та, въпросната болница си имаше всичко – истинска „Многопрофилна“ болница, с всякакви клиники, отделения и прочие, включително Спешно отделение и Поликлиника. През последните години, градът отново нараства, пълно е с млади хора и дечурлига, бизнеса върви, строят се нови хотели и т.н. Бавно, но нещата се случват. Болницата още си стои, но …, като паметник. В последните години, в цялата болница има едно отделение – вътрешно, и в това отделение работи целият персонал на болницата – трима лекари, четири сестри /едната е Главната сетра на "болницата"/ и две санитарки, воглаве с управителя на болницата. Други клиники, отделения и най-вече ЛЕКАРИ – НЯМА !!! Е, ако ще и още две болници да построят, какво значение има ?!? Болниците НЕ лекуват, лекуват ЛЕКАРИТЕ !!! Толкова за болниците. Ну, теперь вы меня понимаете, товарищ Миро ?!? А сега, за „нещастните работещи, за хляб и подслон“, за онеправданите според Миро „парии презрени“ ! Ицо твърди, че тарикат е работодателят – ама не е. Тарикат е вездесъщата, неспирно оплакваща се трудова единица /ТЕ/. Същата ТЕ, готова да ти забие ножа по всяко време, за да е добре ТЯ, без да се интересува за ТЕБ. Аз съм го изживявал на собствен гръб, не говоря на принципа „Една стринка казала“ ! Когато преди много години за последен път кандидатствах за работа /преди много, защото от 20 г. работя едно и също, на едно и също работно място, респективно – при един и същ работодател/, имах доста случаи на типичното за нас българите слагачество, пре*бачество, нагаждачество и т.н.! Лошото е, че всичките ми приятели, колеги и познати, са го преживявали многократно, а едва ли има някой в тази държава, който да не е ! Тези които ме познават и по-добре, са чували че на младини бях „пицар“ – в моят случай „майстор пицар“ със съответните курсове, обучен от италиански майстори и прочие. Разработил съм две пицарии и съм реорганизирал и правил менюто на още няколко. А колко „пицарчета“ съм обучил, дори не мога да сметна. Както и да е – дотук с лирическото отклонение в стил „умря бразилката дето те хвалеше…“. Примерът ми е, че когато отидох на обява за работа и казах „ПичоЖе, знам какво мога, знам колко мога, майсторлъка, знанията, опита и идеите които имам, струват „Х“ пари и аз искам „У“ пари за месечно възнаграждение, един момък от с.Мало Путарци, община Големо КурДово, област Свлеченодирнишка, буквално ме потупа по рамото и се самопредложи на собственика на заведението с искане за 1/3 на моите пари, дори можело и без договор или официално на минималната заплата, че даже щял и да работи повече… Ами, взех си капата и си тръгнах. Е, докато не започнем ВСИЧКИ да ценим собствените си труд, умения и знания, да искаме от работодателя, да подписваме договори на реална заплата, с реални осигуровки, с нормални условия на труд и работно време, НИКОГА няма да се вдигнат заплатите, а работодателите ще предпочитат Мунчо от Сусурлево да им работи за без пари ! И няма да са виновни те, а ние ! На нас, все ни е виновна Държавата ! Ама в държавата, министерствата, парламента, общината, агенциите, дирекциите и всички управленски, административни и всякакви други „отговорни институции и органи“, са си нашите Мунчовци и Андрешковци, не са внос – нито стар, нито нов. Вчера, един от поредния митинг пред МС, се жалваше че получил за последния си работен ден, обезщетение в размер на 24 лева ! Ами, кой го е карал, да подписва договор на минималното заплащане за 4 /четири/ часов работен ден ? Не съм аз, ама не е и работодателят – той само се е възползвал. Накарал го е Андрешко от с.Чепръчане, готов и на орални ласки, само и само да пре*бе, предишния кандидат за позицията, Държавата, Енергото и прочие !!! Защото у нас е национален спорт, да пре*баваме всичко и всеки. Но когато ние сме пре*бани, винаги други са ни виновни ! И почваме да псуваме съответно държавата, тока, водата, времето и т.н. Ама, той Славейков го е казал мноооого отдавна: „Не сме народ, не сме народ, а мърша, хора, дето нищо не щат да вършат. Всичко тежко, всичко мъчно е за нас! "Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас. И не знаем, не можеме, не щеме да работим за себе си със време. Само знаем и можеме, и щеме един други злобно да се ядеме... Помежду си лихи, буйни, топорни, пред други сме тихи, мирни, покорни... Все нас тъпчат кой отдето завърне, щот сме туткун, щото не сме кадърни... Всякой вика "Яман ни е нам хала!" - а всякому мерамът е развала... Не сме народ! Не сме народ, а мърша, пак ще кажа и с това ще да свърша.“ Ну, теперь вы меня понимаете, товарищ Миро ?!?

Днес ми е носталгично. Искам да разкажа една история, за едно приятелство, за няколко приятелства, за много случки, за много усмивки, за вярна служба, за услуги и за една Кола!!! Далечната 2007 ма година си купих едно Фаворитче. Купих го за да взема двигателя за една 120 ка ( в момента е собственност на @smirn0ff за новия проект) След като започнах да разглобявам колата, пуснах обява тук във форума. След няколко дни, човек кото не познавах дойде да си купи огледалата. Разказа ми, че има Форман и всички Фаворити им блокирали огледалата, той си имал перфектни огледала, но искал да има едни резервни... бях шокиран за какво са му, но за мент беше просто клиент, след няколко години осъзнах колко луд може да е чичи. Предполагам се сещате за кой говоря @The Best Forman Още помня щастливия му поглед, след като сам си свали огледалата, щот аз не съм знаел кво правя... не ми даде да си разглобя своята кола и така е и до днес. Помня също, че се пазарихме половин час, да ми даде повече пари, защото не съм знаел какво продавам и 20лв. било смешна цена... Няколко дни след срещата ни вече бях разфасовал до голяма степен Фаворитката Точно в този момент пак ми звънна оня ненормалния с Формана. Почна да ми обяснява, че си е купил един Фаворит за части, ама бил много хубав и май щял да го възтановява и искал да ми купи предните рогове. Казах му ела и ще се разберем. Той дойде и пак се почнаха едни пазарлъци за пари, защото му казах, че си реже всичко което му трябва, нарязва ми цялата кола, организира извозването на вторичните и не ми дължи нищо... е то не беше на тва мнение, но стигнахем до консенсус... След това, знаете изторията, аз не съм участвал в нея, но знам, че @Владо© е обещал да помага, ма историята помни, че е присъствал само два пъти. След това колата стана хубавка, лъскавка, перфектна ежедневка и Гената и се радваше много, водеше я по срещи, събори, глезеше я с най-качественни части, навременни ремонти и от време на време някое тунингче, например... След дълги години вярна служба, Формана взе да се предава, Евгени мина на Фабия1, но Франки продължаваше да си го слушка и след като мина на Фабия3, започна да се замисля да се раздели с Франко. Точно в този момент на @mRt му беше нужна кола, подходяща за ежедневна и първа кола на "млад шофьор" и както се казва в приказките, Речено сторено, Франко си смени адресната регистрация. Следваха още няколко прекрасни години за Марто, за Франко не чак толкова (Марто не си глези много колите) Но колата остана форумна емблема, продължаваше да присъства на всяко мероприятие, всяка среща, календар и какво ли още не... Като казвам присъства, колата никога не е била "кух манекен", само ще кажа, че на Калояново, разпука Макса, а той според @maxrpm, е най-бързата кола на магистралата, щот изпреварва всичко, дори на @Боре тъпия автомат... И след толкова много емоции, купенцето на уличника Франко, взе да се предава, а възтановяването му, беше непосилна задача за Марто. Един ден той ми сподели, че смята да си търси "нова" ежедневна кола, а след смърта на баща ми, неговата Джета, стоеше просто така. Обсъдихме ситуацията и веднага влезнахме на бартер... Аз също се порадвах на Франко няколко седмици, и след като му изтекоха платените такси, започнах да го разглобявам... Щастлив съм, че много от неговите части, все още живеят в други коли, повечето клубни!!! Но това беше края на жизнения му път... Не случано казах, че колата беше форумна емблема. През всички тези години Франко е помагал при нужда, на адски много хора, когато тяхната кола е била в сервиз, при ПТП или когато са имали нужда от кола. Част от хората които помня са @Pepino, Жена му Лили, Дъщеря му Криси, @gogata, @zloQQ, @Боби Доктора... със сигурност пропускам някой. Франко беше една непретенциозна, практична, вярна и НЕРАЗРУШИМА количка, около която се завързаха толкова много Приятелства и прекрасни емоции, че никога няма да я забравим!!! Сега сте вие!!! Можем да понапишем някой ред, за финал на тази приказка и да и слагаме ключа обзети от приятни спомени.