Топ потребители

Ако правилно съм приел, че се касае за сделка между ЮЛ и ФЛ и тя е под общи условия публикувани на сайта (че връщането е за сметка на клиента при отказ от приемане), варианта ти е следният: - Установяваш, че човека не желае и не е покрил разходите за връщане - Изпращаш му покана (през нотариус, ЧСИ) да ти ги покрие. Мисля, че по тарифа беше 50 кинта. - Чакаш Михаля - Ако не ги покрие завеждаш иск - Ако ги покрие, за да си възстановиш разхода от 50 лв., отделен иск за вреди. Иначе казано закона те пази, но сам си преценяваш дали да влизаш в тоя филм. И понеже не продаваш стоки, на които обратният транспорт е 1000 лв., смисъл нЕма. Демек законово не аи в хипотезата "студена вода", ама реално си я пиеш.

Което не помага на търговеца по никакъв начин. Превенция в това няма. Чисто юридически @Mishelle, ще пиша по-късно. Жената ми обеща консултация по темата. Но какъвто и да е статута на такъв казус (различен от студена вода), знаеш, че няма лесен начин за теб. Издирвания, искове и т.н. Не си представям да си го причиниш заради 10 кинта транспорт. Знам какво продаваш и не мисля, че ще е проблем да изискваш предварително плащане. Много онлайн търговци го правят. Мен би ме отблънало, но твоята стока е доста специфична, не е като маратонки Найк за 70лв.

Ммм, как ми напомни за Касапина от Красна поляна! - Мамо, тате защо е станал зъболекар? - Щото това е хубава професия... пък и защото и неговия баща е зъболекар. - А дядо защо е станал зъболекар? - Щото и неговия баща е бил зъболекар. - А той, пък защо е станал... - Офф, престани... щото половината ти рода сте садисти!

Когато всички варианти са се изчерпали и болката вече не се търпи, щеш не щеш, се озоваваш в нечии кабинет, същият като този на колегата @The Best Forman ФОБРО ФУТРО! Не знам кой ме би по главата баш в понеделник върла сутрин да ида на зъбар! То се знае, че умирам от страх и ужас, ама кой да знае какво ще ми дойде до главата. - Докторе, не съм спала цял уикенд от зор! - И аз! - Ти пък що? - Щото мислех как да те кандърдисам да ти сложа упойка. - Аааааа, не! Не можеш ме убеди! - Ок! Имаш 5 дупки, на 5 места на предни зъби. Що не чака още една година да станат 25 и направо да ги вадим! Ако гъкнеш, ще те застрелям! Избирай! Не знам дали знаете как боли пломба на преден зъб. Пък сега 5! Ей тука умрех одма! - Ама…после няма да мога да говоря! - Ааааа, тебе туй не те спира. До 2-3 часа ще се оправиш. Избирай, че и талона ти следя за паркиране, не ме мотай. - Ама с малката игла! - Не може! Трябва да е дълга и да влезе, където трябва! Затваряй очи! - Що? - Щото, ако я видиш, хептен ще ревнеш! Затваряй! Абе! Затваряй и други пациенти имам след тебе! Че като ме ръгна, че като умрях, ама не мога и да викам, щото предвидливо ме е стиснала в хватка тип „менгеме“. И оттам стана ужас! Изтръпнаха му горна джука, бузи, нос, скули, клепачи. Тя чегърта, мене пак ме боли, ама сърцето ме боли, дупките не. - Плюй! - Флюй ти! Мене ми фече от Остата, щото не мога да флюя, не фОсещам нищо. - Тогава остави да тече. Отваряй пак! - Фотворих ли? Не фОсещам! - Отвори, стой сега, не остана! Аз вече хептен не знам имам ли горна част на лице, или нямам! Долната устна добре, всичко друго изтръпнало. - Имаш 4 минути до края на талона, скачай! - Фотова ли съм? - Направо си нова! Бягай! Ей се, викам си, ще ударя една цигара, че душичката ми се е свила. Ще ударя, ама друг път! Първо се полях с кафето, щото настина ми тече от устата, не усещам ни чаша, ни течност. Цигара палили ли сте след упойка? Абсурд! Няма как да я стисна, щото буквално нямам горна устна. Тъй се мъчих, инак се мъчих, че и бял човек не минава, само цигани наоколо. Щях да карам някой да ми я запали, ама се сетих, че е пандемия и се отказах! Криво – ляво задимих, ама с кански мъки. Ха в тоз ъгъл на устата, ха в оня, не ще и не ще! Отказах се и ми светна, че трябва да нося компа на синковеца на сервиз. Пък, като турих и маската, няма да ви казвам какво стана. - Дофър ден! Нося един фонфютър! - Моля? - Фонфютър, фонфютъра на фина ми фонесох! - Ааааа, компютър. На кого? - На фина! - Фин е? Кое му е финото? - Не фе! На фетето, на малкия фин. - Ясно, на сина ви. Какво му е? А той Фин ли се казва, като оня – приятеля на Том Сойер? - Фантите му и май фросесора. Какъв Фин бе, какъв Фом Софер? - Кое? - Фижте какфо ще фи кажа! Ето фи тефефона на фина ми, зфънете и питайте! - Ама вие добре ли сте? - Дофре съм, не фидиш ли, че не фъм излязла от Офойка! Фъбите си прафих! Неразбран народ ей! За малко ще изкара малоумна! Сега седя нещастно, не мога да пия кафе, не мога да пуша, пуста упойка не минава, ами става и по-зле, не мога и по телефона да говоря, пък минаха 3 часа. Зъбарката пак ме излъга! Като си знам късмета, поне до довечера ще ме държи! Не ми звънете, щото не вярвам да разберете нещо. Айде фобро футро! Автор: Trayana Kayrakova Източник: https://www.facebook.com/rodnotoobrazovanie1/posts/2811420272480572

свалих го оказа се,че на къси,дълги,халогенни е обикновенна крушка пише 1.1w 12v сменя се лесно прикачам снимка са се види какво представлява

Принципно се използва за трудно достъпните часовници. Не от финансова гл.т., а в смисъл като наличност. Такива, до които трудно можеш да се докопаш, така да се каже. От близо 2 години насам, заради изкуствено пониженото производство, с подобен статут се сдоби и "любимия" ти Ролекс Събмаринър

Да, водната помпа е пътник.

Много добре стои. Ъпгрейда опредекено си заслужава. А за монтажния екип - нумер уно

Мда, стои добре и има хубави екстри. Честито!

Литър стига за смяна и промивка. Изсмукваш това от казанчето и започваш да доливаш , докато протече чиста течност от всяко колело. Текстар , Брембо , че дори АТЕ (каквото може би е оригиналната) са едно и също с различни етикети .

Ицо, не подценявай думите на Миро. И с хубави зимни гуми, който не го бива не може да се справи, хората с добра подготовка и не толкова добри гуми биха се справили или по-важно, имат правилна преценка и знаят, че има риск да не се справят в определена ситуация и просто не влизат в нея, докато неподготвените разчитат на "щом съм с нови гуми, ще мина", а то не е само до гумите.

Мислих, че тази година напразно съм дал пари за нови зимни гуми

Благодарение на мой приятел, който се занимава с малко по-специална грижа за автомобилният интериор - Жорката от "Detailing Jordanov" с моята октавийка се случи следното:

Ихааааааааа !!! Бетер парламент сте , колеги ! Четох, четох и …, вече знам какви ще са резултатите от предстоящите избори, уви ! Както и причините, поради които „избирателите“ ще гласуват по един или друг начин… Има добри попадения, но има и чист популизъм. Особено изказванията на Миро, звучат точно така ! Брат, що не се кандидатираш ? С твоите изказвания, като нищо ще събереш 1-2 процента електорална маса !!! Извинявай прЕателю, но по-популистки се изказва само една дама, предводител на една небезизвестна партия – столетница ! „Да увеличим пенсиите, дадем пари на НАРОДА, да му построим болници, да му построим детски градини, да му направим …, деца. Долу Тираните, да живей Пролетариатът“ !!! Еми, не може, не дават… ? ПенЦиите, са заложени като ръст и размер, в бюджета ! Отделно, че ЕС не позволява нарастване на пенсиите, които се изчисляват като определен процент от БВП /брутен вътрешен продукт, да не се бърка с бесни, върли пенЦионери/ на глава от населението на всяка държава. Отделно, че механизмите за определяне, преизчисляване и прочие на пенсиите, изискват няколко-годишни програми на управление, свързани с изменения и допълнения в редица родни закони и кодекси, и с още повече преговори и стъкмистики с ЕС. Темата е дълга, но общо взето – няма как, е тъй да се раздадат каквито и да било пари за пенЦии. Не и трайно, със заложен модел на нарастване. Може само като еднократни помощи/добавки или социално-икономически мерки в условия на криза /в случая – на пандемия/. Ну, теперь вы меня понимаете, товарищ Миро ?!? Сега, за бюджета… Държавният бюджет, се състои от няколко да ги наречем дяла /клона/, с конкретни разпоредители с бюджет от различна степен и разпоредители с бюджетни кредити, разполагащи с бюджетни сметки. Всяка година, Народното събрание гласува бюджет за следващата година, със специален закон. Основните дялове/клонове са: Републикански бюджет, включващ Централен бюджет – разпоредител е Министерски съвет и бюджет/и за съответните държавни органи, които се явяват и разпоредители; Бюджет на Народното събрание – ясно е кой е разпоредител; Бюджет на Съдебната власт – разпоредител ВСС, съдилищата, прокуратурите и следствията. Общините и общинските администрации, имат собствени, независими бюджети, които не са част от Републиканския бюджет. Те и само те, имат право да разходват тези бюджети. Разбира се, в Републиканския бюджет са предвидени субсидии /общи/ и целеви субсидии, за общините. Последните, могат да кандидатстват за тях. Но не е задъжително да ги одобрят и съответно – да получат тези средства. Обаче, ако ги одобрят и ги получат, нямат правото и не могат да ги харчат за НИЩО ДРУГО освен за това за което са кандидатствали и са одобрени. Надявам се, с оглед на написаното по-горе, сам да си отговориш защо парите НЕ МОГАТ „да отидат за болници и прочие“ ! Ну, теперь вы меня понимаете, товарищ Миро ?!? Като казах болници…, да се изокам и за тях. Имам многогодишни наблюдения, върху общинската болница в гр.Каварна. Голяма, хубава сграда, строена по всички медицински стандарти, изисквания и потребности към този момент, като за голяма общинска болница. Да - голяма, защото през 80-те и до средата на 90-те, само гр.Каварна беше 20 хиляди, да не говорим за големите и богати добруджански села. Ще вметна за илюстрация, че в града имаше 3 /три/ мелници, единственият у нас завод за багери и товарачи, тъкачна фабрика, два хлебозавода, хладилен завод, мебелна фабрика и купища по-малки фабрики, цехове и прочие манифактури. Та, въпросната болница си имаше всичко – истинска „Многопрофилна“ болница, с всякакви клиники, отделения и прочие, включително Спешно отделение и Поликлиника. През последните години, градът отново нараства, пълно е с млади хора и дечурлига, бизнеса върви, строят се нови хотели и т.н. Бавно, но нещата се случват. Болницата още си стои, но …, като паметник. В последните години, в цялата болница има едно отделение – вътрешно, и в това отделение работи целият персонал на болницата – трима лекари, четири сестри /едната е Главната сетра на "болницата"/ и две санитарки, воглаве с управителя на болницата. Други клиники, отделения и най-вече ЛЕКАРИ – НЯМА !!! Е, ако ще и още две болници да построят, какво значение има ?!? Болниците НЕ лекуват, лекуват ЛЕКАРИТЕ !!! Толкова за болниците. Ну, теперь вы меня понимаете, товарищ Миро ?!? А сега, за „нещастните работещи, за хляб и подслон“, за онеправданите според Миро „парии презрени“ ! Ицо твърди, че тарикат е работодателят – ама не е. Тарикат е вездесъщата, неспирно оплакваща се трудова единица /ТЕ/. Същата ТЕ, готова да ти забие ножа по всяко време, за да е добре ТЯ, без да се интересува за ТЕБ. Аз съм го изживявал на собствен гръб, не говоря на принципа „Една стринка казала“ ! Когато преди много години за последен път кандидатствах за работа /преди много, защото от 20 г. работя едно и също, на едно и също работно място, респективно – при един и същ работодател/, имах доста случаи на типичното за нас българите слагачество, пре*бачество, нагаждачество и т.н.! Лошото е, че всичките ми приятели, колеги и познати, са го преживявали многократно, а едва ли има някой в тази държава, който да не е ! Тези които ме познават и по-добре, са чували че на младини бях „пицар“ – в моят случай „майстор пицар“ със съответните курсове, обучен от италиански майстори и прочие. Разработил съм две пицарии и съм реорганизирал и правил менюто на още няколко. А колко „пицарчета“ съм обучил, дори не мога да сметна. Както и да е – дотук с лирическото отклонение в стил „умря бразилката дето те хвалеше…“. Примерът ми е, че когато отидох на обява за работа и казах „ПичоЖе, знам какво мога, знам колко мога, майсторлъка, знанията, опита и идеите които имам, струват „Х“ пари и аз искам „У“ пари за месечно възнаграждение, един момък от с.Мало Путарци, община Големо КурДово, област Свлеченодирнишка, буквално ме потупа по рамото и се самопредложи на собственика на заведението с искане за 1/3 на моите пари, дори можело и без договор или официално на минималната заплата, че даже щял и да работи повече… Ами, взех си капата и си тръгнах. Е, докато не започнем ВСИЧКИ да ценим собствените си труд, умения и знания, да искаме от работодателя, да подписваме договори на реална заплата, с реални осигуровки, с нормални условия на труд и работно време, НИКОГА няма да се вдигнат заплатите, а работодателите ще предпочитат Мунчо от Сусурлево да им работи за без пари ! И няма да са виновни те, а ние ! На нас, все ни е виновна Държавата ! Ама в държавата, министерствата, парламента, общината, агенциите, дирекциите и всички управленски, административни и всякакви други „отговорни институции и органи“, са си нашите Мунчовци и Андрешковци, не са внос – нито стар, нито нов. Вчера, един от поредния митинг пред МС, се жалваше че получил за последния си работен ден, обезщетение в размер на 24 лева ! Ами, кой го е карал, да подписва договор на минималното заплащане за 4 /четири/ часов работен ден ? Не съм аз, ама не е и работодателят – той само се е възползвал. Накарал го е Андрешко от с.Чепръчане, готов и на орални ласки, само и само да пре*бе, предишния кандидат за позицията, Държавата, Енергото и прочие !!! Защото у нас е национален спорт, да пре*баваме всичко и всеки. Но когато ние сме пре*бани, винаги други са ни виновни ! И почваме да псуваме съответно държавата, тока, водата, времето и т.н. Ама, той Славейков го е казал мноооого отдавна: „Не сме народ, не сме народ, а мърша, хора, дето нищо не щат да вършат. Всичко тежко, всичко мъчно е за нас! "Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас. И не знаем, не можеме, не щеме да работим за себе си със време. Само знаем и можеме, и щеме един други злобно да се ядеме... Помежду си лихи, буйни, топорни, пред други сме тихи, мирни, покорни... Все нас тъпчат кой отдето завърне, щот сме туткун, щото не сме кадърни... Всякой вика "Яман ни е нам хала!" - а всякому мерамът е развала... Не сме народ! Не сме народ, а мърша, пак ще кажа и с това ще да свърша.“ Ну, теперь вы меня понимаете, товарищ Миро ?!?