Топ потребители

video-6b9facba7ad8189b22e489059fcbe054-V.mp4

На гара Т Каблешков видях терминал за товарене на полуремаркета, а може и цели композиции ТИР. Но това е трудна работа , защото няма пропусквателна способност в нашите и сръбските железници ,поне до Ниш. Влаковете са ограничени по дължина от дистанция до дистанция в най- късата гара в участъка, където ще се движи този влак. Няма създадени условия за товарене и разтоварване, а от шофьорите са малко тези , които са карали по такива платформени вагони, някои не дават специализирани шофьори в тези пунктове да им карат камионите. Но дори и 40 вагона с 40 тира е малко, повече от 3, максимум 4 двойки/ отиващи и връщащи се / са малко за огромния брой,камиони, които минават.

Дизеловите локомотиви са със 165гр./ к.с /час. 165 грама гориво се преизчислява в специфичното тегло на горивото в литри. На свободен ход към 40/60 л за лок серия 06, който има двигател 2100 к.с. За превоз на 1250 тона влак от Мездра до София се употребяваха към 550-600л гориво. Основното натоварване е след гара Ребърково до Илиянци , към 85 км по линия, не по шосе. Движение с около 25 км/ч, но има места и със 70 км/ ч, като всичко зависи от регулировки на двигател- предавателна електрическа система.. Освен това има значение дължината на влака при еднакъв тонаж. Ако някой му се смята, да смята, но нека да пресметне и колко камиона с товароносимост 20 тона ще са необходими за извозване на същия товар от Мездра до София. Един локомотив от тази серия има по- малко изхвърлени газове спрямо събрани автомобили с мощност общо от 2100 к.с. Още по- интересно е това ,че ако се движи с влак от София до Мездра, след спирка Луково до Мездра, двигателя работи на празен ход и единствения консуматор е електрическия компресор. А ако са камиони , дори празни, ще изразходят повече гориво, защото не могат да изминат това разстояние по инерция, както влака. Това е така, защото наклона на пътя е натам, изчислен като 12/ооо . /12 метра на 1000 метра/, което е един среден наклон за България.

- Барман, дай едно уиски с кола - Свърши. С Пепси става ли? ...и тогава за пръв път пих Кока Кола с Пепси....

Всичко е супер, много фантазия, мисъл и премисляне са нужни за тези неща, които правиш! Респект от мен! Само ще си позволя един съвет: Коце, пипаш в много опасни и непредсказуеми територии, а именно - уредите за управление. Трябва много да мислиш тук, човече, и когато един ден "стъпи на крака' - много да тестваш преди да се довериш напълно на колата! Не забравяй, че старите железа са грозни и груби, но са преминали изпитанието на времето и са СИГУРНИ на 100%, а ти създаваш нещо ново, което крие своите огромни рискове! Давай все така...!

Чаво, благодаря ! Снощи го слушах, като си лягах и бая се чудех дали да го пусна... Просто е изумително, с каква лекота пее Кралят... За музицирането, мисля че няма какво да се каже ! И, като споменах лекота... Тези, все едно си говорят ?

Мерси Жоре ! Точен, както винаги ! А, щом при вас все още вали дъжд, мисля че това леко меланхолично парче на неповторимата Хелън Аду, е доста подходящо. Или по-скоро клипа.

От днес, можете да ме наричате "часовникара" Днес, след боледуване за първи път влезнах в гаража от 2 седмици на сам. Поразгледах какво да свърша и реших, че не ми се занимава с 110 ката. (там има мислене още по управлението) Има известна мистика в тази тема, около голямата пратка от Еконт и сега ще разкрия част от нея, пък който има предположение нека сподели . И сега малко конкретика. Тази голяма гад се движи от електромоторче. Днес, най на края я разопаковах, разгледах и реших да вържа кабелите за тест и "о чудо" бръмчи, а не работи... Свалих моторчето и го разглобих... На пръв поглед открих, две (от трите на снимката) парченца, очевидно трябваше да са едно цяло... Веднага се заех да си изработя ново... На снимките от тук на татък, ще фигурира една монета от 10 стотинки, за да се добие представа за размерите на детайлите... Пасваше перфектно на зъбното колело... Както и в оста... Опитах да ги сглобя, но зъбното колелце влиза само в тънката част на оста и спира на ръба на дебелата част, което пречи на осичката, която изработих да го блокира, за да се завъртят едновременно. Избих отново осичката и започнах да разглеждам. Тва което видях е, че елипсовидния отвор е голям и минава през дебелата част на оста и на тънката. На снимката обаче, става ясно, че светлия отвор, в който влиза изработената осичка (със зелена стрелка) е в дебелата част на оста, а в тънката част на оста елипсата е запушена (посочено с червена стрелка). Логично беше, ако произведената от мен ос влезе в тази част на елипсата, да може да блокира зъбното колело и да сработи, но заради размерите, не можах да разбера, дали това, което е в елипсата е част от оста или е "чуждо тяло" При няколко набивания и избивания на произведената от мен осичка, в един момент елипсата се запуши... Под лупа и с светлина "в гръб" на елипсата, успях да вкарам карфица. Без да исках я натиснах в посока към дебелата част и парченцето, което случайно се появи, започна да пружинира, но трудно! Ще се опитам да обясня всичко, което ми отне около час да разгадая. Предварително се извинявам за чертежа! Глупав съм и не съм @smirn0ff, на Пейт и с моите знания и умения...толкова... Сега една бърза легенда. Черно - Оста която е едно цяло Синьо - Пружинка Червено - Елипсовиден отвор Зелено - Отвор с остатъчна резба Жълто - Нещо което запушва "зеления" отвор, видимо със следи от опити за разпробиване, но няма яснота дали е цяло от оста. След някакво мислене (до колкото мога) имах няква теория за нещата. Това е отвора с остатъчна резба. А това е инструмент, който седи закачен за електромотора, за принудително завъртане, при електрически проблем на мотора... Вижда се че на инструмента има резба, която е скъсана. Начина на работа на тази ос според мен е следния. Когато всичко е на ред, малката осичка която изработих в началото стои в червената елипса, но в тънката част на оста, избутвана от синята пружинка, като по този начин съединява допълнителното зъбно колело, което се върти от електромотора и оста, която върти голямото, пакетирано чудо от Еконт. Когато обаче има проблем с електромотора, се навива счупения инструмент в оста, който чрез резбата, избутва осичката която изработих, от тънката част на оста към дебелата като свива пружинката. По този начин, откача оста от зъбното колело и вече спокойно, може да се завърти ръчно оста, без електромотора да я блокира. Тоест по този начин "аварийно" ръчно управляваме всичко. След като вече имах някаква идея как работи цялата тази простотия се захванах да разпробия оста през зеления отвор, докато изчезне жълтото парче, оказало се част от "аварийния" инструмент. На тази снимка си личи как червената елипса, вече е свободна... След това навих резба за болт, който да върши работата на аварийния инструмент и вече произведената от мен осичка спокойно се движеше в цялата повърхност на червената елипса преминавайки от тънката в дебелата част при навиване на "аварийния болт" На тази снимка се вижда как вече произведената от мен осичка е в правилната, тънка част на червената елипса, натискана от синята пружинка, за да може да съедини спокойно оста със зъбното колело. И така след като всичко теоритично работеше, сглобих електомоторчето и воала, вече работи!!! video-1616191052.mp4 Както се пее в една песен... "Много думи, пък не каза нищо" След 4, 5 часа борба с тая гад, нямаше как да не споделя с вас, тва мъчение. Съжалявам, но не намерих начин за по елементарно обяснение. Някой от вас би казал "защо не си купих ново електромоторче"... ами, когато разберете какво има в големия пакет от еконт, ще разберете, какъв еднорог е. Нямах избор, не мисля, че ще открия където и да е втора употреба, камоли ново. Нищо интересно не е поста, но става за сутрешно кафенце. Спокойна нощ от мен.

Здравейте, не съм писал от 2 месеца по темата, но за сметка на това този пост ще бъде дълъг и наситен със снимки. Тенекиджията работи сравнително редовно по колата, заден ляв калник е наместен, с поставена широка вежда, заден десен калник също вече е с широка вежда, тръгнахме и по праговете, открихме малки проблеми - тръгнала по вътрешните прагове ръжда, останала от предишно изкърпване. Вече са сменени и вътрешните и външни прагове и от двете страни. Дъната са обработени по ъглите, ръждата в краката на шофьора вече е история, и навсякъде е обработено с ръждопреобразувател, и след това със запечатващите химии, с които не съм съвсем наясно. Дотук с купето, на него ще му обърнем внимание по-нататък. Сега да разкажа с какво се занимавам в последно време, и докъде съм стигнал. Както знаете, и както обсъждахме надълго и нашироко по-назад в темата, сложих оборотомер на таблото, което породи ситуация с недостиг на сигнални лампи. Имах няколко плана и идеи за действие, като в последствие се появи още една нова идея, която осъществих, и за която ще разкажа сега. Време е този прекрасен автомобил от 1979-та година да влезе в 21 век, и го прави с гръм и трясък с помощта на новите технологии. Реших, че вместо да продължавам да търся табло, трябва да си направя. Мислех много варианти, накрая се спрях на нещо много интересно, и все още не много често използвано в реставрациите, поне на Българска почва. А именно - 3Д принтиране. Преди около месец си купих 3д принтер, и започнах да го разучавам, и стигнах до извода, че мога да си произведа табло без проблем на него. И започнах мислене как ще стане точно. Първото, което ми беше нужно, беше триизмерен модел на самото табло, и по-конкретно панела за инструменти. Вероятно е излишно да казвам, че никъде не открих това, което ми беше нужно. ОК, седнах на компютъра, попрочетох малко кое как става, отворих програмата (fusion 360 на Autodesk), взех едно табло за модел и започнах да чертая: Разбира се, най-важното в цялата картинка, беше да уцеля габаритните размери 1:1. Последваха няколко проби на двуизмерния модел: След постигане на 100% еднакъв модел, пристъпих вече към 3д моделирането на скицата: Може би тук е правилното място да уточня, че много държах моделът да е абсолютно като оригиналния - в това число и малкия кант отпред, който е издаден, както и държачите за планките отзад, макар да не са задължителни. Обърнах и голямо внимание на лампите, за тях по-подробно ще кажа на края. След няколко часа на "чертожната дъска", триизмерният модел беше готов (в последствие претърпя леки корекции). Ето и едно кратко видео как изглежда рендериран: И така свърши лесната част. Дойде моментът за интересната - това виртуално "нящо" трябваше да се материализира. Стартирах програмите за 3д печат, и до последно се надявах таблото да се събере на едно парче в принтера. За съжаление, тук нямах късмет. Въпреки, че съвсем нарочно си взех 3д принтер с по-голяма работна площ (300х300х340), се оказа, че за 3мм не успявам да събера панела на масата. По-конкретно - събираше се, но изправено, което означава компромис с качеството и здравината на печат. Препоръчително е моделът да се печата легнал, поради посоката на нишките, ако е прав става много крехък и чуплив: Разбира се, и този проблем си има решение - моделът се реже и се правят снадки, които в последствие се лепят и обработват, и не си личи, че са две парчета: Бях готов за опит. Казвам опит, защото ми беше ясно, че няма как да стане от първия път. Най-малкото все още не съм много добър в 3д принтирането, а и на всичкото отгоре реших да го печатам с PETG пластмаса, което означава доста по-здрава и еластична от стандартната за печатане. Съответно и по-трудна за печат, а и никога не бях работил с нея. Първият опит беше за да видя реално дали всички размери пасват, дали уредите стоят добре, контролните лампи как седят. От тази гледна точка постигнах 100% успеваемост. От гледна точка на качесто - не чак толкова. Ето за какво иде реч (само да вметна, че един опит се равнява приблизително на 22 часа отпечатване): Дотук добре, даже много добре - "нещото" се материализира, всички размери отговарят, време беше да намеря решение на няколкото проблема с качеството. Цяла нощ четене по тези въпроси ми дадоха отправни точки за работа (конкретни отговори нямаше). Дойде време да спра да мисля и да действам. Промених настройките на машината, намазах с адхезив масата, и я пуснах. Остана ми само да чакам 22 часа и 53 минути, за да видя какъв ще е крайният резултат: Останах повече от очарован! Резултатът надмина очакванията ми, признавам си. Ето го и него: Видяхме картинките, сега да ги "облека" в думи. Това, което се получи, е много по-здраво от оригинала. Не е особено еластично, но и не се очаква да бъде. Предният панел е АБСОЛЮТНО гладък, държа да го отбележа, понеже не изглежда така - това е, защото експериментирах с една функция на принтера, която минава горните слоеве по два пъти, за да станат гладки. Изглежда на черти, но е гладък. Всички отвори са абсолютно точни, има хлабина 0.2мм на уредите, която оставих нарочно - тя не се вижда, но благодарение на нея ще избегна напрежението от затягането им. Фабричните контролни лампи пасват перфектно, но ще има други. Снадката е перфектна. Дори и без да е залепена, седи много здраво, и може да издържи цялата тежест на таблото с уредите, което, разбира се не е нужно, но го пробвах. След като се залепи, ще се изшлайфа с дремелчето, а като цялостен финиш цялото табло ще бъде боядисано със структурен черен мат, за да е максимално близо до оригиналното. Отстрани целият кант ще бъде боядисан в мръсно бяло, или светло сиво - както е и оригинално на моделите 1979 година. За дообработка съм се запасил, макар че се оказа, че не е нужна. Единствено леко шлайфах по снадката, за да пасне на 100% перфектно: И за последно, ще обърна малко внимание на контролните лампи. Въпреки, че оригиналните не са лоши, реших леко да ги видоизменя. В момента лампите светят в една малка точка, а означението е отдолу. Вечер виждаш само една точка, и макар да са 5 лампи и всички да знаем коя за какво е, защо пък да не стане по-приятно? Реших да ги направя с контур - всяка лампа с означението си. Така като светне, например, лампата за маслото, ще свети не просто една червена точка, а цялата червена лампа на Аладин. Допълнително, новите контролни лампи ще са абсолютно взаимозаменяеми със старите - включително съм им направил и резбата отзад, за да пасват на оригиналните пластмасови фасунки, съответно и в последствие обслужването им няма да е трудно, а и ще си остана на същият цокъл, за който има огромен избор на LED крушки. Реализирането на тази идея на този етап е абсолютно елементарна. Ето и какво се получи: И за момента съм дотук. Единственото, което смятам да променя, е да направя бял контур на символите контролните лампи, за да се вижда все пак и през деня какво има там. Много съм доволен от резултата, остава да залепя двете части и да си поиграя с боята и структурата. Това може и да се случи в по-късен етап, но дотук съм много, много доволен!