Топ потребители

Дивото куче Динго...., аааа, така де, колегата @zloQQ от не е за лица под 18 ме запозна с творчеството на този невероятен гений преди много години и оттогава няма негов материал, който да не съм прочел, неколкократно, заливайки се и падайки от стола, или от леглото, от смях. Премеждията и несгодите на Никола Крумов в Бургас. С Кедъра лежим разстреляни под книжната ни шатра в Бургас – лошо ни е, снощи пирувахме като бременни въшки в мазен чатал. Колегата е решил да се оправя с кафе и вода (доста нелепо) – аз съм по-умен и ще пия бира. Тръгвам напряко през поляната, а Кедъра крещи след мен да съм му вземел и на него (ще му уври главата на туй момче). Добирам се до заведението, без да ме сгази туристическото влакче и едно козле. В кръчмата няма никой, сервитьорката е усмихната (ще се оженя за нея, ако жена ми разреши). Какво съм бил обичал...!? Да ѝ кажа ли какво...!? Ъ-ъ... аз съм *** – не изневерявам... „Две бургаски, моля... големи.” Момичето ме гледа странно: „Ама то е 10 сутринта.” „Дай, мила, че с колегата ще изгинем.” Девойката е явно смутена. Бърника нещо изпод бара, аз си търся парите из елека (отскоро поддръжниците ми съвсем ме заеб*ха – как е Нора, как е котката, как е елекът). И... изведнъж... явяват ми се две големи ракии. Как тъй!? Защо!!! Гледам като нещо между плочки... „Извинете, ама аз си поръчах....” И в тоя момент загрявм (чудо). Повечето бири са в женски род – Каменица, Загорка, Астика, Ариана... Но в Бургас се има друго предвид – Бургаско, демек бургаска за ракия, бургаско за бира (в Шумен, ако кажеш шуменска, никой няма да ти донесе ракия). Тук обаче се намесва силният ми интелект, който е като сухо чердже пред мокра баня – поръчвам малка минерална вода бутилка. Изливам водата най-церемониално (да не си помисли момичето, че пия вода и съм от ония), наливам ракиите унътре в шишето и поръчвам правилно. Епа, как да нося три неща с две ръце!? „Шишето под мишница, господине.” Какво ми подсказва, сякаш нямаше да се сетя тия дни!? Цепя с наливните през тревата... Камен отпива... търси да ме прегърне със сълзи в очите... Автор: Никола Крумов Източник: Фейсбук

Не е песен, но ми хареса! Рокът е жив!

Честит Имен Ден, Алекси! Жив и здрав бъди!?

100-тица на ул. Витиня