Топ потребители

Разходих я, да. До близката гумаджийница да припомпя гумите. Иначе в повечето случаи съм така, като на долната снимка. С парцала, че Патрик може да не я хареше. ? Но, догодина живи и здрави може и да я покарам. Очертава се някакво активиране в задномоторните среди и сигурно ще има поводи. Бореслава, Момчил, Иво Смирноф, Данчо 130, Патрик ще стяга и той оранжевата, да не пропусна някой, Орландо Меджик-там винаги има изненади...и още стари познайници могат да изскочат.

Браво Жоре, хубаво е че си прихванал от нашата детинска еуфория и си разходил 120-та ! Грехота е, такова бижу да стои “на тъмно” ? Ние вчера карахме 11 часа по родните пътища, леко се уморихме накрая, Бореслава получи първите си “бойни рани” от двата дена на здраво каране /счупи се или се откачи пружината на единия от коланите, а точно на прибиране в гаража, се скъса или откачи жилото на ръчната/, нооооо - Юнак без рани не може, ще я излекуваме ? Хареса му на чехкинчето, да се фръцка в Боровец

Все още сме във форма

Хаха щом има интерес, ще се опитам. Мечтата за Ком-Емине горе долу се зароди от първото ми мнение в темата. От тогава до сега, си набавям екипировка, която мога да си позволя и която ще ми е удобна и в същото време до колкото може да е лека. Като цяло в този период 04-22.09 или по скоро от 18 до 22, щях да бродя из Пирин, но плана рязко се промени от едно Инстаграм стори. Видях сторито на едното момче (двамата са братя) и го разпитах кога, план и т.н. Той каза след 2 седмици, тръгваме 3-ма с теб 4-ма, ако можеш идвай. Гледах аз, че имам натрупана отпуск, разпитах и хоп уредих я. Екипировката почти я имах, освен няколко неща и храната. Бях си подготвил още от преди таблица в която всеки предмет беше теглен на везна и отбелязано теглото му, така накрая имах представа какво щеше ми виси на гърба, като кг Датата наближи, оказа се че брадчед им, отпада в последния момент заради контузия, оставаме 3-ма. Първоначалния план беше за 16 дена. Аз и моята приятелка (която е правила прехода преди 3 години, щеше да дойде с нас първите дни) петък на 03.09. спахме на х. Ком-Стара и искахме свежи на 04.09. да тръгнем, другите пътуваха рано на 04.09 и се събрахме на хижата. Извървяхме първите два дена, започнахме третия, но видяхме че няма да стане, прекалено ни идва. След един безкраен чакълест път (и едно объркване покрай Мургаш) пристигнахме вечерта скапани в тур. спалня Витиня. От тогава плана се промени на 19 дни, който дефакто и следвахме до края. Общо взето след Витиня, вкарахме дисциплина малко - ставане в 5:00, тръгване в 5:30-40. Моят ритуал беше това: * сутрин - ставане - витамини - мазане на краката с вазелин - колената в началото с Perskindol (после с репарил и накрая с това конското зеленото) - вода в кемъл бег-а - газ * вечер - душ където имаше (киснене на краката в студена вода) - разтривки - магнезий - аминокиселини - мазане ходила и колена с мазилото - Кетонал след хапване, където болката беше много - сън and repeat Контузиите започнаха още първият ден със слизането към х. Пробойница. Тялото се напасваше, след това едни отшумяват, други се появяват, общо взето свикваш с болката. Аз имах последните 5 дена по-сериозни проблеми с колената. Първо беше едното, последните 2 дена другото. Боляха ме връзките мисля от външна страна и първите 4-5-6 км, беше тегаво, докато вляза в ритъм след това нямаше толкова проблеми. Краката се набиват, поне при мен яко (и до сега са хахаха), бях с високи обувки и може би малко по твърда стелка. 1. х. Ком-Стара - х. Пробойница Избрах старата хижа, понеже хижаря ми направи много добро впечатление по телефона, че ни предложи леко по-малка цена за комеминейци, колкото и да е целия преход си е разход. Добре и направих, понеже се оказа, че на новата, до където дефакто стигаш с кола, петъка е имало партЕ. Искам тук да благодаря на хижаря на старата хижа, подари ми едно най-просто синьо канапче, което ми служеше за колан, понеже, в нетърпение, бяха забравил моя, но беше супер леко и издържа до края, да ми държи дългите панталони Та така тръгнахме отбора към вр. Ком, от където официално тръгва маршрута и да си вземем по две камъчета разбира се. Също писахме в книгата на върха. Да вметна нещо, тази година за пръв път преди няколко месеца се качих до вр. Ком и якото беше, че написах, следващия път когато дойда, ще е на път за морето, то пък наистина така стана :D. Пихме по глъдка рИкия, така повелявала традицията (но добре че се засякохме с една стабилна група, че ние не носехме) и тръгнахме. Споменах по-горе гадното слизане до Пробойница. Стигнахме хижата най-накрая, там ни посрещна Адро или Андрешко, не разбрах точно името. Весел човек, ръсещ лафове безкрай, но нямаше никакво пиво. Оказа се страшен фен на пивото, ние както споменах не носехме за жалост. Човека сподели каквато имаше храна и беше супер гостоприемен. Ако някой някога мине от там нека му занесе малко пиениЕ. Самата хижа е в ремонт от доста време и условията не са кой знае какви. Ние спахме 4мата в една стаичка не много чиста, на дюшеци и в чувалите. 2. х. Пробойница - х. Лескова Слиза се до Лактник, после се катери стръмно до х. Тръстеная. Там задължително спирате за малиновото вино! Хапнахме, по няколко чаши вино, разделихме се с моята приятелка, а ние продължихме още много много до х. Лескова. Там трябва предварително да се обадите, защото не винаги има хижар, особено през седмицата. Хижата беше отворена, няма ток, външна чешма, хората ни бяха качили храна и по една биричка. Условията са доста добри (чисти чершафи и одеала), но хижата също е в ремонт. 3. х. Лескова - тур. спалня Витиня Споменах, че това беше много тежък етап. Лично за мен беше брутално, особено за ходилата. Едвам се дотътрихме до Витиня. Пак предварително обаждане на човека. Условията са добри, на мен ми лично ми се видя лукс, като се има предвид, че това беше първо къпане за 3 дена Човека ни нагости, пусна една пералня, абре преродихме си се хаха 4. тур. спалня Витиня - х. Кашана Приятно ходене предимно в гора, без толкова гледки. Минава се през прохора Арабаконак. х. Кашана е страхотна, като обслужване и условия. Преди време имаха проблем, хижата се подпали. Хората изградиха и подновиха щетите. Все още върви кампания #кешзакашана, ако някой реши да дари, може да провери Посрещнаха ни супер добре, храна, душче. Едното момче слече с хижаря и се прибра до София, понеже имаше работа. Щяхме да се съберем малко по-късно. 5. х. Кашана - х. Момина поляна Следващия етап го разделихме и поради липсва или близко разстояние, решихме да спим в тази хижа. Слиза се от билото доста рязко и губиш денивелация, която на другия ден малко по-леко но пак си я катериш. Хижата е соц, но условията са добри. Много готин хижар (който заместваше реалния), но лично за мен като кажеш хижар, такъв човек си представям - строг и точен, без да се прави на кой съм аз. Нахрани ни човека, запознахме се с друга възрастна двойка, решили просто да се разходят с джипа и да преспят. Черпиха ни рИкийка, за всяко краче по една, както каза дамата. Тя беше страхотна подари ни цял пакет обикновенни вафли, но на другият ден разбрах, че това са най-яките вафли на света. Тя беше страхотна, защото ни каза, че ще се моли и ще ни стиска палци до 22.09. най-вече времето да е с нас. Мисля че успя да ни помогне 6. х. Момина поляна - х. Козя стена Рано рано тръгнахме, заради прогнозата за времето. Качихме се до билото, стигнахме една хижа със супер разположение на билото, ако не бъркам х. Планински извори, но за жалост пустееща и с неясно бъдеще. Хижаря миналата вечер ни сподели, че искал да я вземе преди години, но не са се разбрали, а и конярите там правили номера, общо взето българска работа... До нея е чешмата Петте чучура, напихме и сипахме вода там, за да не носим излишно на качването. Времето там напомни за себе си, изви се яка суграшица, дъжд, омотахме се с якета, шапка, ръкавици и продължихме. Минахме доста път, стигнахме най-накрая вр. Вежен, но там бързахме, понеже се чуха съвсем ясно грамотевици. След това Камненната порта, след нея стигнахме х. Ехо (където ми се искаше да спим, заради хижаря на х. Коза стена, но пък беше много близо като км). Влязохме с надеждата да пийнем чай, но нямаш никой, хората явно бяха да заредят провизии в с. Розино или с. Христо Даново. Продължихме към крайната точка Козя стена. Стигнахме я там условията са супер, но нямаха ток, понеже мълния е ударила контролера за соларното захранване. Водата също беше кът, помолиха ни да не разхищаваме, за вечеря нямаше много избор, но ние не сме претенциозни Аз за пореден път не останах очарован от хижаря, до сега само транзитно съм минавал там, без да спя. Няма да навлизам в подробности. 7. х. Козя стена - х. Добрила Тръгнахме ранно, първа спирка Беклемето, малко след него и Арката, спряхме за закуската. Тази сутрин много ни надуха. Искахме на следващата спирка заслон Орлово гнездо, да пийнем по чай, но уви нямаше никой, преоблякохме се и продължихме към х. Дерменка. Там хапнахме по шкембе, времето се оправи и газ към х. Добрила. Там щяхме да се съберем с 3тия от екипажа + моята приятелка пак щеше да се присъедини за уикенд и за най-хубава част според мен - Централен Балкан Стигнахме преди тях рано рано, защото искахме да се изперем, разбрахме, че имат пералня и сушилня. Тамън да свършим нещо полезно, докато другите дойдат от Сопот с лифта. В началото с прането имахме проблем, беше ни отказано, заради Ковид, малко странно като се има предвид, че искаш да се хигиенизираш, а не можело... Все пак пуснахме чара си и нещата се наредиха. х. Добрила според мен, не е хижа вече, направо към хотел си отива, условията са лъскави и много добри, цените на всичко също. Поне спахме на топличко, чисти и сити. Не ме разбирайте погрешно, че се кефя на чистотата, но за мен това беше единственото желание след всеки ден - баня, вечеря 8. х. Добрила - заслон Ботев Това според мен е най-красивата и най-технична част от трасето. Минава се въжен парапет и на места се катериш с халдекса 4х4. Прехода е къс, но специфичен. Тръгнахме нормално рано за нас, посрещнахме изгрева на вр. Амбарица. Деня беше ясен и щеше да е страхотен от към време и гледки. След него качихме вр. Купена, после по билото, подсякохме вр. Жълтец и се озовахме в заслона. Заслон, заслон, но условията там са супер. Има баня, с тока трябва да се внимавам, понеже е на солари. Легловата база е голяма има и подово отопление. До колкото знам историята му е че съдържателя Вальо преди 15-16г. бедства и заслона, който е бил барачка го спасява, от тогава го е взел и превърнал в това, което е днес. Хапнахме, пийнахме, поиграхме настолни игри, даже партЕ с акордион имаше. 9. Заслон Ботев - х. Мазалат Тръгнахме към вр. Ботев, най-високата част от Е3. Заслона се намира в подножието му, а ние го качихме за около 45 мин. Горе посрещнахме ясния изгрев, а това да случиш ясно време по което и да е време на деня, на Ботев си е доста рядко. Снимки ала бала и продължихме дългото ходене и слизане до х. Тъжа. Там хапнахме каквото беше останало, понеже снощи е имало купон и там. Тук се разделихме с моята приятелка, тя към Софето, ние към морето, ама и рима има Газ към х. Мазалат. Хоп пристигнахме, там винаги има много народ, защотот е доста близко. Хората ни настаниха след 2 бири време, имахме късмет, че имаше вода за нас, понеже към края на сезона е трудно вече. Между другото имаше супер много хора за неделя, столовата беше пълна. Поръчахме си храна предварително, за да не чакаме и зачахме мач на Левски с Локо ПД. Радваме се на малко разнообразие хаха. 10. х. Мазалат - х. Бузлуджа Нова Тръгнахме от хижата към следващата - Партизанска песен. Много рано бяхме там, понеже ни чакаше доста път, надявахме се да хапнем. Стигнахме входната врата, тръгвам да влизам, заключено. Все пак отвори един възрастен човек и вика "..ама къде толкоз рано с усмивка", а ние ами ако има нещо за хапване и да продължаваме. Той се сепна, "...ама хижарката спи, а аз не мога да правя нищо, освен пържени яйца, какво да ви правя сега?" А ние само се спогледахме и казахме, че ако не е проблем яйцата ни звучат превъзходно. Захвана се човека направи ни по 3 на човек, е толкова яки и вкусни не съм ял поне аз, или така ми се сториха След малко слезе и хижарката, разговорихме се, подписахме се в книгата на комеминейците която водят от 2018г (тогава са се сетили да я почнат) и тръгнахме към прохода и връх Шипка. Спряхме и направихме обилен пир на прохода , михаме покрай върха и продължихме към Бузлуджа. От доста време ни се стори далеч далеч и все не се приближаваше. Все пак най-накрая я стигнахме, след около 3-4 км стигнахме и хижата и крайната точка за днес. Условията там също бяха супер - баня, хапване (каквото имаше, че вече е края на сезона, а и хората ремонтираха). Напалиха една готина камина, беше много яко. 11. х. Бузлуджа Нова - х. Химик Предстоеше ни дълъг преход, в едни гори с гадни и досадни мушички, приличащи на кърлежи. Минахме през ветропарка над Бузлуджа, доста яко изживяване. Стигнахме х. Химик (където също е добре да се звънне предварително), която също си е като хотел. Хубава стая, големи легла, баня. Малко имахме недоразумение за храната, не са ни разбрали, но хората ни закараха и върнаха до прохода на 2км да хапнем и ни върнаха. 12. х. Химик - х. Чумерна Тук също тръгнахме рано, рано - 4:30. Това също беше дълъг преход в гора. Ходихме ходихме, докато не стигнахме х. Буковеж, доста добре изглеждаше, там се подсилихме с напитки и хапване и продължихме. Стигнахме х. Чумерна, пак бяхме радостни имаше пералня. Условията са добри, баня, чисти и добри легла. 1 час след като пристигнахме започна да вали хубаво 13. х. Чумерна - заслон Вратник По принцип искахме да направим от хижата до град Котел, но км са страшно много към 56км. За това разделихме на половина за 2 дена по 28км. Днескашната спирка беше една поляна пред заслона, защото той не е в добро състояние. Имахме вода в близост, което беше важно и спахме на шалтета и чували. Беше страхотно изживяване, небето беше ясно и звездите бяха на една ръка разстояние 14. заслон Вратник - гр. Котел Другите 28км. Доста дълги ми се сториха или по-скоро се бяхме нагласили за лесното хаха, все пак слизаме в цивилизацията. Моята приятелка отново щеше да се джойнне, по това време трябваше тя да е в Пирин, но се уплаши от прогнозата за времето там и реши останалите 5 дена до финала, да е с нас. Спахме в една къща за гости, хапнахме пици мици, бири, дини, мастики, абре поглезихме си се. 15. гр. Котел - х. Върбишки проход Пак сравнително лек преход. Бързо стигнахме прохода, хапнахме в крайпътното заведение по шкембе и се бяхме разбрали с хижаря на х. Върбишки проход, да ни вземе и върне сутринта на същото място. Много готин човек дойде в точния, час ние леко подранихме, закара ни, хапнахме пийнахме. Оказа, че е рали състезател имаше Ситроен Саксо и ми каза, че чака приятели и отиват да карат на Рали Сърбия. Един от хората е със Шкода Фабия Р5, доста съжалих, че няма да я видя на живо, защото до колкото разбрах щяха да дойдат до хижата. Поговорихме си и сподели, че от 50 отбора, горе долу половината са български. Каза също че е супер трудно да се практикува спорта у нас. Хвала че се опитват все още. 16. х. Върбишки проход - Ришки проход - заслон Хазим Горския Леко скучен преход без гледки. Стигнахме и пресякохме Ришкия проход. След него и леко изкачване стигнахме заслона. Представлява затворена сграда с охрана няколко съсела , има чешмичка отвън. Спахме в него на нарове с шалтета и чували. 17. Заслон Хазим Горския - село Дъскотна Преход по доста камъни и чакъл, следователно доволно набиване на краката. Стигнахме село Дъскотна, доста развито ми се видя. Използвахме момента и хванахме последния момент пощата, за да си пратим чувалите и шалтетата и като цяло да олекотим, за финалната права. Спахме в едно хотелче до бензиностанцията, условията перфектни, най-готино място до сега. 18. Село Дъскотна - село Козичино Доста дълъг преход 43км. Изморени стигнахме селото и вятърната мелница, която е автентична и работи, но ако се намери кой да я пусне. Така се казва и комплекса. Условията пак супер - ядене, пиене, баня, стай - много дообре. 19. Село Козичино - нос Емине Пак дълъг преход ни очакваше около 40-41 км. Станахме рано, за да имаме време за плаж. Имаше кофти момент, понеже се движихме по Поморийския проход, ако не се лъжа и трябваше по банкета да минаваме, а покрай нас летяха коли, камиони и автобуси. Пресякохме го и слязохме на земя и каманяк, както си трябва Последните 1-2 часа случахме мача за купата на Левски, та малко се разсеяхме от мислите, колко км остават, това ме боли онова ме боли. Пристигаме в с. Емона и вече морето и фара толкова ясно се виждат, че нямаш търпение. Стигаме фара и носа или там докъдето може да се отиде, понеже е военна зона. Пихме рИкия за финал и баница споделиха с нас едни хора, понеже се развикахме и разкрякахме, а те попитаха Ком-Емине ли правите, ние да и така... Направихме опит, да слезем до брега, но е прекалено стръмно, а и бяхме уморени. Плаж направихме на Иракли, цоп цоп водата беше приятна на температура. Общо взето това е финал с прибиране до Софето на същия ден 22.09., съчетахме го с празника. Компанията е много много важна, аз все мислех, че и сам да тръгна ще стане, ама сигурно щеше да ми е супер скучно, добре че се появи тази възможност, за да го реализирам. Съвети от мен планиране на маршрута, ясен план, удобна раница, лека раница, най-проста ластична наколенка върши чудеса, мокри кърпички, сапун, подходяща аптечка, лепенки за мазоли и при всяка наченка за такъв, веднага лепенка, възможно по-често сваляне на обувките, за да подишат краката. Сигурно има и други неща, но за сега това се сещам. Поздрави за да не товаря сървъра със снимки, ще дам линк към дропбокса, би трябвало да са подредени горе-долу по етапи: https://www.dropbox.com/sh/8mvyrikgqz8ofj1/AAC_OqqVVjlLnBt9OmZcylfoa?dl=0 Тук ги има и записани етапите: https://www.strava.com/athletes/42498329 ползвах часовник Amazfit T-Rex , що годе трябва да е точен

Благодаря,ето и снимки на колата.... .

Здравейте Колеги, сетих се за темата и ще я повдигна. Аз преди 2 дена завърших прехода, сбъднах си една мечта. Хванахме прекрасно време, не ни валя, а където щеше, изпреварихме с ранни тръгвания. - 3 човека - спане по хижи + 2-3 спанета на чувал (на поляна или в заслон) - продължителност 19 дни (04.09 - 22.09) - изминати километри около 600 км - лично на мен ми бяха нужни около 2л вода на ден (има работещи чешми все още, бяха ни наплашили, че повечето са пресъхнали по това време на годината) - тегло на раницата при тръгване 10,7 кг (вкл. 2л вода + 1 кг храна, спален чувал, шалте) - свалени 5 кг от личното тегло, след финала - гпс на телефона OruxMaps + BGMountains картата = перфектна работа - МЕГА КЕФ след финала Поздрави

Малко преди да влезеш в Лакатник, по пътя

наскоро имах проблем с бравата на пасажерската врата отпред. за ремонт искат 100+ лева. купих нова брава (заместител) от елиткар за 48 лв. с отстъпка. смяната не е много трудна и отнема около половин час.

Има писано по темата, може да потърсиш по-подробно инфо тук. На кратко - бравата и/или микроключета...

Мони - евалата! Ама няма да се измъкнеш така по чорапи, нали? Спретни един пътепис, снимки... Дето се вика - разказ с картинки Айде, чакаме да четем! Сигурен съм, че ще е интересно четиво!

Такаааааа … Днешният следобед, започна с разкрасителни процедури … Или както един коУега казва: Търкай, не мъркай … След което, съвсем волно и фриволно, врътнахме едни 100-на километра с Бореслава ! Представи се, повече от отлично !!! Компания ми прави /всъщност, 30-на и повече километра, той шофираше/, нашият всепризнат майстор на разказите с картинки, Марто - а.к.а. @mRt !!! Нямам думи, с които да опиша страхотните емоции, с които бе свързано първото истинско шофиране на чехското гадже - кеф, кеф и пак … КЕФ !!! Цялото шофиране, беше … IMG_3988.MOV С риск да загубим детската аудитория, ще спомена че макар и за кратко, “гръмнахме” Бореслава със 140 км/ч, което разбира се, по GPS се оказа 128 км/ч, но по-важното е, че поведението и при тази скорост, бе перфектно, а температурата на антифриза се закова на 80 градуса ! Уви, нямаме снимка със 140 км/ч, но имаме малко преди тях Иначе казано, съботният следобед, премина в усмивки, безгрижие и много вдигнати за одобрение палци и клаксони, от шофьорите в София !!! За утре сме планирали, лежерна разходка до Самоков и Боровец, където ще се срещнем с Малкия, прекрасната му половинка Деси и разбира се - Баба Стоянка а.к.а 100 S ! Ще хапнем в едно готино заведение, ще се поразходим, ще покараме Шкодичките по завоите и после ще си се приберем заедно в родната ни, прашна и забързана София ! Ако има желаещи за споделено пътуване /лежерно/, моля - заповядайте !!! От мен, лека нощ и приятни сънчовци

И... Първата разходка вече е факт... 100на км из София ... безценни и безаварийни ! Ми Първо.... "Търкай и не мъркай" ? И веднага след това.... МНОГОООО УСМИВКИ Подпират се новите Шкоди... А разходката продължава да е много приятна В заключение.... Емоцията да се возиш и шофираш такъв автомобил из "баш центъра" на София е неповторимо. Стара кола по стари улици Благодаря на @Боре за прекрасните часове и километри... Скоро още инфо... ?

За съжеление не успях да стигна до НИМ с колата. Тъкмо се натоварихме с хлапето да тръгваме и колата реши, че няма да пали. Започна да гърми 60А бушони само като види ключа ? Взе се решение да се пътува с друга кола и оставихме фелата да размисля. Оказа се , че имаме проблем с подгревните свещи следствие на което бушона гърмеше. За да я подкарам до сервиза изолирах "+" към свещите на същата инсталация обаче върви и плюса към помпата...на бързо пуснах един кабел от акумулатора до помпата и разбира се игра малко брейк клинер вместо старт спрей / само това имах налично / и бях отново в играта. След което последва смяна на свещи и възстановяване на инсталацията...вече всичко е чук Последва монтаж на фолио и тъй като нямам много опит в тази област , а исках да стане добре се доверих на човек, който се занимава само с това. Междувременно спойлера беше боядисан и се почна едно налагане на двата спойлера и реших, че този е нейния. След "фолирането" реших, че искам да променя още нещо, а именно халогените. Купих си жълто фолио от момчето, което прави колата и мисля, че се получи добре.

Бум-бам, двама форумни герои на показ!