Топ потребители

Любимите ми джанти за Супърб 2. Любими и по-важното - налични. Радвам се, че ги имам. летни - Sirius 18" /заводско вграждане за L&K/ зимни - Luxon 18"

@sauberЩо не пробваш да звъннеш?

До @3phone - Алармите на "Pandora" Работят със "SIM"-Карта с Интернет, като там тече "Ping" към "Server" и при спирането му за повече от няколко Секунди, се приема, че алармата е заглушена и ще получиш известие от "Server"-а на телефона си. Ако си от София, иди до официалния вносител на "Pandora" - "Eldi Bg", търси Димитър и ТОЙ ще ТИ обясни най-подробно. П.П. Тази Фирма монтира Аларми на Нови Автомобили и Гаранцията им се запазва. Смисъл, има си договорки с официалните представителите. Просто питай в частност за "Skoda" дали важи.

Защо сте дърпали колата? Всяка аларма, принципно има един бутон за вкарване на принудителен код за спиране на охраната. Обикновено е скрит бутона, но дори да е видим, опциите са 99 и при 2 въведени грешно кода, алармата свирва отново. Аз скоро се наложи да го ползвам баш него пред един магазин, че батериите на дистанционното се споминаха внезапно. Колкото до опита...на дали има много или изобщо някакъв тук - на дали. Калъф за носене, екранирана кутийка за вкъщи...това съм чел по чужди форуми и сайтове най-много. Настройките на автомобила - също. Другото е аларми, къстъм заигравки, местене на модули, пренареждане на букси, заключване на лоста за скоростите или педалите... Всякакви щуротии за забавяне на опити за крадене на целият автомобил. Ако е само за защита от взломяване с цел кражба на нещо от купето - има подходящи фолиа, които доста добре се справят при опити за чупене на прозорците.

Така е прав си @shaft, въпроса е поне малко да се намали риска. Иначе лятото спря да работи на жената на Яриса дистанционното за алармата и определено не направи кой знае какво впечатление на хората около мен, пищяща кола дърпана от пътна помощ. Идеята ми беше, ако някой има опит да го сподели с останалите.

Преди малко се чух с Еуратек, решението е жабешко бутче на врата и опашка от заек на скоростния лост, за да гонят злите духове.

Никола Крумов: Бедствено положение Ще ви разкажа как се посреща бедствено положение на село. Преди десетина години се случих в моето селце, когато падна голямата зима. Ток няма от три дни. Навън е минус 10. Снегът стига до пъпа на жираф. В кухнята сме се събрали комшии. Грамадната старовремска печка бумти, наблъскана с дърва, а от процепите ѝ усмихнати зайчета играят по стените. Домашни суджуци, питка, сланина, пастърма, гъсто вино, здрава ракия, туршии и кисело зеле. Мъжете оживено блъскаме карти по потници, а жените с чаши в ръка си бърборят, седнали на ъгловите легла. Баба ми плете на двете запалени свещи, котката спи в скута ѝ. Децата беснеят около нас, като през половин час им се прави забележка да не крещят, все едно са „въртоглави”. От джобното радио приглушено се чува програма „Хоризонт”. Веселбата е уникално незабравима – разказват се смешки, стари селски истории, измисляме приказки, каните се пълнят за кой ли път... В теснотията сме се навряли петнайсетина човека, но от време на време успяваме някак да изиграем по едно хоро. Връз печката къкрят свински мръвки в огромна праисторическа тава. Идилия! *** На дворната врата някой упорито дрънчи и вика. Както съм полугол, отивам да видя кой е. Екип на гражданска защита: „Господине, идваме да ви спасим!” „От какво!?” „От бедствието, как от какво? Ще ви извозим с военни камиони до общинския център (дано стигнем за два-три дни) и ще ви настаним в детската градина. Там е малко студено, тъй че си вземете по десет одеяла на човек. Храна няма, но аз ще ви раздам картофи от държавния резерв – пазим ги за такива случаи вече 35 години.” Преди да се опомня, двама ме грабват, опитвайки се да ме спасят. Единия го събарям, но отгоре ми се нахвърлят пожарникар и полицай. Заради глъчката мъжете от вкъщи изскачат (вуйчо е с манарата). Настава меле – спасителите се опитват да ни осакатят, за да ни предпазят. Повече са, но дружно успяваме да ги отблъснем. Гледам съседите отсреща издигат барикада пред портата си – следваме примера им. Обградили са ги и режат телената им ограда – за тях вече няма надежда. По-нататък чичо Ванко в отчаянието си, заварява входната врата. Избухват повсеместни въстания – всеки се брани с подръчни сечива, само да не бъде спасен. С моите другари излизаме в нелегалност и през дворовете помагаме на други хора от улицата да оцелеят при освобождението (нашият двор се пази от пуснатото на свобода великанско куче Омуртаг). Все пак спасителите успяват да заловят няколко човека, които натоварват в леденото ремарке на камиона (включително една беззащитна старица, влачена с модерна носилка, завързана за моторна шейна – бабичката е затрупана от половин метър сняг). Родилка се е подсигурила с две пенсионирани акушерки и местния доктор, но полицаите я извлачат от дома ѝ по нощница. Полагат бременния човек в заскрежената патрулка, където старшина изражда бебето посредством шапка (и досега викаме на детето Данчо Шапката). Селото е дало общо осем жертви. На другия ден с два трактора и бус успяваме да си приберем осмината пленници от града. Вечерта отново сме вкъщи в обичайната обстановка. Внезапно токът идва... след първоначално възторжени възгласи всички някак се умърлушват... Тихо е... Оглеждаме се припряно... Децата искат да плачат... Ставам бодро с чаша в ръка и набичвам едно хоро от телевизора: „Уважаеми съселяни, нека сме живи и здрави – дано Бог бъде с нас и пак ни спре токът!” Хорото тръгва на двора... Та така народе мой. 20 годишните няма да го знаят, но аз да, знам го че беше така и ми се реве.