Топ потребители

Глава 4. Задница. След като направих всичко по предницата дойде време и на задницата. Така си бях направил плана в главата. Първо от по лесната част в която съм сигурен, че ще успея да направя, към по сложната част, а именно двигателя и скоростната кутия. И да, в следващата глава ще пиша за основният ремонт на двигателя, но преди това, малко по-скучната част, а именно полуоските. Свалянето им беше доста лесно, ноооо махането на барабанния диск си беше едно голямо приключение. От едната страна даже спуках диска докато се опитвах да го изкарам с помощта на челюсти за вадене на лагери и ударен гайковерт. Но уви не се получи, само прецаках диска. След товв отидох в един сервиз и на 20 тонната преса успя да излезе. И започна добре позната процедура. Киснене в електролиза, грунд, боя, киснене в електролиза,грунд, боя и така в един безкраен, скучен, но донякъде интересен процес който те учи на страшно търпение. Частите които не успях да възстановя си ги купих, както и поднових всички маркучета по спирачната система. След което следваше сглобяване. Ето тук вече си беше истинското мъчение. Там където ги слагах полуоските нямаше канал, като на полуоските има едни джидавки на които не им знам името, те трябваше да влязат супер точно в скоростната кутия. След много ядосве, блъскане, викане, псуване как може да го измислят така накрая успях да ги сложа. 1:0 за мен. На следващият ден не можех да се движа от мускулна треска на рамената и тъцете така че резултата се изравни 1:1 за шкодата. Дойде време за рязане на пружини. Знам, че правилно е да си купя пружини, а не да режа, но исках да е по-бюджетно. Отрязах една врътка пак няма разлика, после още една и така рязах докато джантата не стигна калника (никой не ми беше казал, че след това пружината ще се смъкне още като покарам), след две кръгчета джантата вече се скри от калника. Няма да лъжа ефекта стана жесток, а разстоянието между калника и джантата е толкова малко, че единственото което влиза е карта за обръщане на реда от играта uno. С това и лесните ремонти приключиха. В следващата глава вече ще пиша за двигателя. Не искам тази глава да е прекалено кратка, заради това ще споделя за един процес, който е интересен, но доста сложен за направа. А именно електрополиране. Разтвора който съм направил е специално за хромникел и неръждаема стомана, като целта е да възвърне блясъка на хромникела. Звучи яко и е яко, но е доста опасно защото се използва в процеса сярна киселина и фосфорна киселина. А и трянва да имате токоизправител. Сложа и опасна работа, но ако искате да разберете повече за това ако е интересно, ще напиша отделна глава за това. А резултата е следния: преди след

Последва отстраняване на теча / смяна на термостатно тяло и два маркуча към масления охладител /, след което монтаж на новата задна броня и нови задни калобрани . Колата посети Classic Racing 2k22 ето няколко снимки за които благодаря на колегата __smirnoff__ . За първи път имах удоволствието да не съм на външния паркинг, а част от събитието макар, че колата е далеч от ретро или пък в перфектно състояние. За момента толкова...събирам снимков материал със следващите промени по колата. Поздрави.

Много се радвам, че има заинтересувани. Този процес за електрополирснето съдържа сярна киселина фосфорна киселина и вода и е доста опасен предупреждавам от сега и трябва да имате противогаз и костюм против кисели както и специални ръкавици за киселини. Та да започвам с по-подробното описание на процеса. Пропорцията е 70% фосфорна киселина, 20% сярна киселина, 10% вода. Като трябва да има постоянна температура на разтвора между 60-80 градуса. Тук за разлика от електролизата се смята ампеража, защото е много важен. Плътността на тока трянва да е 40-80 A/dm2. Когато разтвора е готов, слагате както в електролизата предмет (може планка от неръждаема стомана) на който ще трябва да закачите минуса, а на детайла който искате да полирате закачате плюса. И това е общо взето. Аз правих опити само със фосфорна киселина и не стана след това добавих и сярната киселина, но ампеража ми е слаб и не мога да полирам големи детайли. Друго важно нещо е, че ако даден детайл има заварка, заварката потъмнява, защото разтвора е направен само и единствено за неръждаема стомана, а в заварката има други сплави и вместо да стане лъскаво, дори този разтвор разхлабва заварката, защото я разяжда. Мислех си, че е лесно като електролизата, но уви доста по-сложно е. Това е моят опит с този електро-химичен процес.

Ами в продължение на сагата със съединителя, мога да кажа, че в крайна сметка го смениха в Еуратек, защото колата беше вече разглобена, но поне им прави чест, че се съгласиха да ми вземат за работа, колкото щеше да ми вземе и моя автомонтьор, а също така се съгласиха аз да им занеса, нов съединител (комплект огледален и феродов дискове), който си поръчах и закупих. Та, всичко ми излезе 710 лв. - 310 кинта за работа и 400 за съединителя, които аз си закупих. Разликата между това, което платих и тяхната първоначална оферта за ремонта беше 1000 лв. така че съм доволен! Понеже междувременно се разрових из нета, открих и коментара на един англичанин, който също се оплаква от заминал съединител на същата кола, само че още на 25 хил. км. От сервиза в Англия директно му казали, че съединителя има само 6 месеца гаранция... Също така разбрах, че ВАГрупата слагат един и същи модел съединител на бензиновите си двигатели от 110, 150, 180 и... 220 и 230 коня, т.е. ако съединителя при по-маломощните двигатели понася и приема добре съответните Нютонметри, то в моя случай съединителя работи на границата на възможностите си! Това е шибания "даунсайзинг". Ами, това е! Дано съм бил полезен с информацията. Късмет и здраве на всички!

Нали знаеш, страх лозе пази.

Давай я насам, аз ще и намеря място ? Поради ограниченото място, последните сезони ги съхранявам така: