Топ потребители

...продължение: И последна доза снимки: Това е от мен, скромно, този път, но от сърце

...продължавам: по някое време вече ранния следобед се преместихме на масите, и мохабета тръгна в друга хубава посока: Разбира се, след толкова приказки за хубавите кюфтета, ушички и сърца, нямаше как да не покажем и как ги ядем: следва продължение...

Имам и аз малко материал, скромно количество снимки от събитието, тази година не снимах много. Ще се опитам горе-долу в хронологичен ред да ги пусна. Така, началото. Сутринта няколко часа преди срещата, с Данчо @roodnb се бяхме разбрали да се срещнем по-рано, за да използваме оголеното купе на Ръсти и Данчо да може да огледа подробно някои елементи, които го интересуват. Също така и с Пейо @kukumitcin се разбрахме да се съберем от по-рано. Речено-сторено, направихме си мини сбирка на паркинга пред цеха: Поседяхме, побъбрихме, Данчо полежа под Ръсти, след това минахме да вземем Жоро, и потеглихме към Първенец. Нямам снимки от пътуването, малко съжалявам, за което, но както казах, този път не снимах много. Пристигнахме в Първенец, и още на входа на заведението ни чакаше една хубава бежова 105-ца. Отново не съм снимал, но беше супер приятно, на разклона за заведението, влизаме, и ни чака изпъната оригинална свежа 105-ца. Започнахме да се понареждаме, да се посъбираме, и да си приказваме около колите: Знам, че фокусът на снимките ми е насочен към задномоторните, но както казах и на доста хора на живо - еми те са ми страстта, какво да направя И аз имам модерна шкода, ама те си ме влекат, и това си е. Затова и главно тях съм снимал. Естествено, още в началото на срещата си позволих една студена биричка, за да ми върви усмихнато деня, и след това минах на безалкохолна бира (гадна гадост): Като междувременно сладките раздумки на паркинга продължаваха: Редно беше все пак да поснимам и малко коли: следва продължение...

Нещо не можах да се ориентирам, ама прочетох за изолация, та да споделя опита ми по темата. Има една фирма Изолайн в София на 7-ми километър на Цариградско шосе зад Офис Уан, която продава разни изолации. През годините съм взимал и съм лепил по мои и не само мои коли и се е получавало добре. ЛИНК Има без нищо, има с алуминиево фолио - за моторния отсек и с метализирано фолио (с универсално приложение). Самата микропореста гума е със затворена структура и не попива вода, което е повече от важно. В общия случай за подове и врати - лепиш битумни плоскости и отгоре слагаш въпросната изолация, която е самозалепваща и лепи яко - гумата се къса, лепилото не се отлепва. Примерно като си правих Волгата М-21. Тя на пода оригинално е с битум и картон отгоре над битума под мокета. Старият стопанин беше залял допълнително пода с разтопен асфалт. Явно е добарал битум от пътното и давай - да има. Хванах да го чопля, оказа се дебел над 1 пръст - няма махане. Отдолу ламарината естествено си беше здрава. Пльокнах от тия изолации с металния лист за по-здраво и сега Волгата ми е определено по-тиха примерно от Шкодата. Не е нова кола, ама си се пътува приятно. От по-тънката съм лепил на тавана. Фабрично е било картон, сега микропорестата върши отлична работа. Като вали не дрънчи. А ламарината не е свръх дебела, колкото и да е стара Волга. Да е 0,6-0,7. Трудно се криви заради изпъкналата форма.

Привет на всички Минавам за един кратък анонс 1-во искам да благодаря на @m_g , за това че успя да ми помогне и намери цял комплект , чисто нови маслени сегменти . Нещо , което аз смятах за невъзможно , но пък добре че съм грешал . След което вчера отментахме малко работа @malkiq следобедно-вечерно Малко изравняване на грамажите и резултата към момента надявам се съвсем скоро , всички да го накичим и с останалите чаркаля ? Поздрави ма всички

Кога ли най-накрая ще започнат да ги спират от движение тия коли... Американски коли минават технотест с чужди светлини (европейския стандарт), след което си връщат червените мигачи и си карат, а уж трябва да има контрол, ама не! За фарове от деснячки и ксенони на фар без лупа и с релефно стъкло пък да не говорим...

Това ми е третата по-голяма среща, на която присъствам и смея да твърдя, че стават все по-хубави. Добра организация, много приятна компания и разбира се красиви коли? Споделям няколко снимки за тези, които не са успяли да дойдат: На Пейо фелата изглежда още по-красива в движение video-9710324620ce88b172b3587ff60df7c0-V.mp4 Жоре, постарах се да махна повечето мухички и листа, които дразнят окото? Надявам се да ти харесват снимките? И за финал: Открийте разликите? Много се радвам за силното присъствие от страна на по-старите модели и се надявам пак да се съберем в най-скоро време?

Аре, поздрав, манЯци! Casio ма-"Duro" ???

Момчил е прав за самозалепваща изолация - правил съм две коли с такава и разликите са(бяха де) осезаеми. Това с подложката за ламинат ми е малко.... странно, но отчитам и финансовата страна на нещата. Има и същата микропореста гума с армирано метално покритие, което е още по-добре за пода, защото армировката пази фолиото да не се къса като го газиш. Също така е препоръчително да не се лепи при много студено време, за да може лепилото да хване хубаво навсякъде. За трудно достъпни места може да се ползва същият материал, но не самозалепващ, а се използва специално лепило приличащо на Хелметекс (продава се в същите магазини), което се нанася предварително (10 минути) и позволява наместване и корекции. Поздрави

ИТАЛИАНСКА ИСТОРИЯ (ВИЦ В РИМА 18+) С една италианка млада получила се „изненада” – след полов акт нехаен мама разбрала, че ще става… Драма! Макар с риск много да загази омерта рекла да не пази, семейния съвет събрала и „хъка-мъка” си признала. Изпискала сеньора стара, сеньор посегнал към лупара с рев грозен: „Доведи ебача, аз семката му да разплача! И ето че в часът уречен явил се господин облечен в костюм престижен на „Бриони”, а след дежурните поклони и ръкостискания казал: - Дълга си аз не бих зарязал, ала с момичето ви мило, уви не мога под венчило да мина - вече съм го сторил, и дума не затуй отворил съм с вас, а искам за детето, да ви обадя, общо взето. Роди ли се момиче давам пет милиона, обещавам! Момче ако е пък по сметка привеждам веднага десетка. Близнаци – двайсет милиона! Единствено аз, дон и дона, ако пометне дъщеря ви не знам какво да се направи... Бащата пушката оставил, че щял да го гърми забравил и след като възвърнал слово отсякъл: - Ще ебеш отново!!! Пияният Бард зав. 21.10.2015 г.

То само това се вижда, иначе целия офис е в календари, по бюрата стопове, мигачи, в коридора хром брони, рейки... ? За ракия няма рано, винаги си закъснял ? Точно така, това е идейният проект. Стоповете ще ги покажа много скоро, чакам само крушките, и ще има ревю какво сторих, и как

Останаха малко снимки надявам се да ме изтърпите още няколко поста. За финал направихме една импровизирана фотосесия с две коли, които всеки един от вас вече познава. Надявам се снимките да се харесат : ...

Глава 5. Яката работа. Е всичко скучно мина и най-накрая дойде време за двигателчето. Понеже никога преди не бях отварял двигател, първо търсих някой майстор който да се наеме да го направи. Но след дълго търсене така и не успях да намеря. Един ден влязох в едно малко магазинче за части за шкода в Русе. И там се уговорих с един човек, който се съгласи да ми помогне, като аз сам трябваше да си направя двигателя, като той ще ме учи кое какво е и как работи. От тогава до сега минаха няколко месеца, като си бяхме останали с уговорката, но нищо не бях правил по Шкодата, защото беше много студено, а и имаше и празници и отделно моите задължения. Та след няколко месеца стоене на Шкодичката в гаража и страшен сърбеж по ръцете за работа, дойде и нейното време. Преди седмица човека дойде прегледа шкодата и каза че работи на 3 цилиндъра. Отворихме капака на клапаните и какво да видим. Повдигача на смукателният клапан на първи цилиндър беше откачен и дори беше спукал капака на клапаните. Позакърпихме нещата, направихме настройка на клапани и делко и звука и веднага се промени. Тръгнах да карам, но колата гаснеше и не качваше бензин в карбуратора. Смъкнахме бензиновата помпа и се оказа че клапанчетата и са издали багажа и изпускат. След звънене къде ли не, така и не успяхме да намерим. Тогава решихме да направим нещата малко по-модерни. Решихме да сложим електро-магнитна помпа , която надува на 0,2 бара. След бърз и културен ремонт, новата бензинова помпа работеше перфектно. Дори я тествах с висока скорост за да видя дали, ще смогне да пълни карбуратора. Нещата бяха супер, но имаше един друг проблем. Колата харчеше масло като бясна. Бях налял 1 литър масло, което свърши за не повече от 4 карания. Поръчах си почти всички гарнитури, и други чаркалъци които ми трябваха и започна разглобяването. Смъкнахме двигателя и започнахме бавно по бавно да го разкостваме. Скъсах един болт на главата който влиза в блока и един болт на термостата който и той влиза в блока. След като махнахме главата се оказа, че цилиндрите са пълни с вода. Картера беше пълен със стружки и какво ли още не. Голяма мизерия. След като разглобихме всичко до съставните му части, дойде време за досадното чистене. Чесно да ви кажа, не съм човек който се скатава и не се оплаквам от работа, но това чистене ми се стори безкрайно. Два-три дена чистих по цял ден и имах чувството, че нищо не съм изчистил и никаква работа не съм свършил, но най-накрая успях. Единият скъсан болт успях да го развия, но другият, който е за главата, какво ли не опитах, дори успях да счупя ударната отвертка. Накрая-двигателя победи и се наложи да го водя на доктор специалист (стругар). Стругарят свърши перфектна работа, като каза, че дори и той счупил някакъв инструмент докато се опитвал да го развие, но накрая успял. На следващият ден започнахме да го сглобяваме. Всичко вървеше горе долу добре, докато не дойде време за биелните болтове. И естествено по закона на Мърфи се скъса последният болт на 4 ти цилиндър. И бях изумен как едно болтченце ти спира работата и нищо, друго не можеш да направиш. На следващият ден успях да си намеря нова биела от която взех два болта, като пак успях да скъсам единият, а знаех че имам само още един. С такова притеснение завих последният болт, че имах чувството, че за първи път влизам в гараж и за първи път завивам гайка. С много притеснение и много пот по челото успях да го завия. Дойде време и за главата. Започнах да завивам болтовете, като се молих нищо да не се къса. Първи болт супер втори супер, стигнах някъде до 5 болт и усетих как динамометричният ключ започна да се отпуска. Чувството което изпитах беше меко казано лошо. Веднага развих болта смених го с друг и след много много молитви всичко се зави безпроблемно. Сглобих двигателя и дойде време за съединителя. Бях толкова доволен, че имам чисто нов феродов диск който беше подарък и си казах, че спестих едно 50-60 лева, но радоста беше кратка. Оказа се за 120. На следващият ден (миналата неделя) отидох при един възрастен човек който прави съединители в един фургон (в този фургон времето беше спряло от преди 30 години, имаше стари плакати на голи жени, и още по-стари инструменти, буквално този фургон беше като капсула на времето). Та този човек успях да ми сложи нови феродови дискове и ми направи съединителя като от магазина. След бърз монтаж двигателя най-сетне беше готов за качване обратно е купето. Не можах да повярвам тоя малък двигател как тежеше. След 30 минути борба двигателя беше готов. Закачих сичко и беше време за палене. Нещата който смених са .... Май е по- лесно да кажа какво остана. Останаха оригиналните биели, както и колянов вал и разпределителен вал. Всичко остани в общи линии го смених. Двигателя в момента си е в оригинален вид, защото колата като я взех беше ма 24000 реални километра. И някак си ми свидеше да го напомпя. Защото евентуално ако колата има следващ собтвеник, предполагам ще оцени това. А ето тук се правя на майсторче ЗА сега е това. Двигателчето го запалих и мърка. Опитах се да кача клип, но е прекалено голям и не успях. Надявам се скоро на някоя среща да и чуете гласа. Нещата които искам да направя и са следваща стъпка е изнасянето на ауспуха отзад като на бегачките. За целта успях да си намеря ауспух от suzuki bandit 1200 от един битак. Проблемът е, че задната броня малко ми пречи. Помислих малко как да направя нещата и се сетих за съвета на Коце. Той ми каза направо да режа бронята, но оригиналната малко ми свиди да я срежа. Та ако някой му се намира такава задна броня и не му е жал да я пожертва моля да ми пише. Това е от мен. Пожелавам ви приятна вечер.

Глава 4. Задница. След като направих всичко по предницата дойде време и на задницата. Така си бях направил плана в главата. Първо от по лесната част в която съм сигурен, че ще успея да направя, към по сложната част, а именно двигателя и скоростната кутия. И да, в следващата глава ще пиша за основният ремонт на двигателя, но преди това, малко по-скучната част, а именно полуоските. Свалянето им беше доста лесно, ноооо махането на барабанния диск си беше едно голямо приключение. От едната страна даже спуках диска докато се опитвах да го изкарам с помощта на челюсти за вадене на лагери и ударен гайковерт. Но уви не се получи, само прецаках диска. След товв отидох в един сервиз и на 20 тонната преса успя да излезе. И започна добре позната процедура. Киснене в електролиза, грунд, боя, киснене в електролиза,грунд, боя и така в един безкраен, скучен, но донякъде интересен процес който те учи на страшно търпение. Частите които не успях да възстановя си ги купих, както и поднових всички маркучета по спирачната система. След което следваше сглобяване. Ето тук вече си беше истинското мъчение. Там където ги слагах полуоските нямаше канал, като на полуоските има едни джидавки на които не им знам името, те трябваше да влязат супер точно в скоростната кутия. След много ядосве, блъскане, викане, псуване как може да го измислят така накрая успях да ги сложа. 1:0 за мен. На следващият ден не можех да се движа от мускулна треска на рамената и тъцете така че резултата се изравни 1:1 за шкодата. Дойде време за рязане на пружини. Знам, че правилно е да си купя пружини, а не да режа, но исках да е по-бюджетно. Отрязах една врътка пак няма разлика, после още една и така рязах докато джантата не стигна калника (никой не ми беше казал, че след това пружината ще се смъкне още като покарам), след две кръгчета джантата вече се скри от калника. Няма да лъжа ефекта стана жесток, а разстоянието между калника и джантата е толкова малко, че единственото което влиза е карта за обръщане на реда от играта uno. С това и лесните ремонти приключиха. В следващата глава вече ще пиша за двигателя. Не искам тази глава да е прекалено кратка, заради това ще споделя за един процес, който е интересен, но доста сложен за направа. А именно електрополиране. Разтвора който съм направил е специално за хромникел и неръждаема стомана, като целта е да възвърне блясъка на хромникела. Звучи яко и е яко, но е доста опасно защото се използва в процеса сярна киселина и фосфорна киселина. А и трянва да имате токоизправител. Сложа и опасна работа, но ако искате да разберете повече за това ако е интересно, ще напиша отделна глава за това. А резултата е следния: преди след