Топ потребители

Привет! Продължавам с поредният епизод от серията "купе нямаме, заигравки имаме" Дойде ред на поредното малко, но много важно парченце от пъзела - стоповете. Преди да започна със снимките, бих искал надълго и нашироко да обясня каква ми е идеята, защо така го правя, и как го правя: Както съм споменавал неведнъж, изключително много НЕ харесвам оранжева оптика под какъвто и да е вид на каквато и да е кола. Фен съм на изчистената визия, а оранжевото ми седи много не на място. Въпрос на мнение, мога да понеса критика по този въпрос, но това си е моето виждане През годините назад във времето, абсолютно всяка една моя кола е била "лекувана" от оранжева оптика по един или друг начин. Изключение прави само червената 105-ца, но при съм склонен да го преглътна, защото е реставрация в оригинален вид. Така, дотук с прищевките и лиготиите, да започнем по същество - въпреки, че променям по някакъв начин визията и конструкцията, много държа на качеството - не съм склонен по никакъв начин да правя промени, които да намалят видимостта, съответно безопасността на пътя. Казвам го неслучайно, защото при конкретните стопове, които ще ви покажа, имаше много дълъг мисловен и технически процес, при който мислехме, тествахме варианти, правихме проби. Смея да твърдя, че резултата е повече от задоволителен - осветеността определено е повече от оригиналните стопове, визията е изчистена и приятна за окото Такааа, започвам от началото. Изходната позиция - разполагам с 9 стопа, 4 от които са с основи. Малък избор, имайки предвид резултата, който търся. Излишно е да споменавам, че търсим само и единствено оригинална чехословашка изработка. От тях нови - няма, работим с наличното. Започна се разглобяване и отсяване на стъкла и основи: Двамата финалисти бяха избрани, както и мигачите на предната броня: Основите бяха изпратени за обработка, а докато ги чакам се заех със стъклата. Отидох при най-точният майстор на подобна тематика в Пловдив, Жоро Вейдъра, който се занимава с подобни неща много, много години, и винаги ми е омагал в избора, като той също отделя много внимание на качеството. Да кажем, че с него по темата сме на една вълна Започнахме първо с разговор - казах му какво искам, как го искам. Седнахе малко да мислим, и пристъпихме към действие. Първи вариант, втори вариант, трети, пети... все нещо имаше, което ни дразнеше. Веднъж фолиото изглежда като розов домат, веднъж не съвпада на 100% цветово, веднъж бяга от оригиналното червено, веднъж е по-светло, веднъж е по-тъмно... и това само за червеното. Нагодихме го, и дойде ред на черното - хайде пак 100 варианта, и все нещо не пасва. Проблем пореден - като се фолира стопа, светлоотразителя спира да отразява. Решили сме да правим перфектен стоп - ще го направим. Ето една снимка от пробите: След няколко часа проби и незнам си колко опити, трябваше да тръгвам (все пак трябва да се работи, парите за шкоди не растат по дърветата) му оставих стоповете, и знаейки, че той ще ми угоди на прищявките на 100%, му гласувах доверие и си тръгнах. Минаха се десетина дена, и телефона ми звъни - "Иво, идвай, готов си!". Веднага запалих и тръгнах. Отивам там, и какво да видя - точно това, което исках! Точният нюанс червено - абсолютно едно към едно с оригиналното червено, споменавам го, защото на снимките има като че ли леки разлики, но на живо си е точно както трябва. Освен това целият стоп е еднакъв, включително и светлоотразяващата част. И по-важното - светлоотразителят си функционира! В крайна сметка Жоро се беше постарал много - някакво специално фолио, което не гори от слънцето, пропуска светлината, включително и светлоотразителя. Черното също много ми хареса, леко, ненатрапчиво. Общо взето - точно изчистената визия, която търсех: Ето го и съпоставен с оригинален стоп, да се добие представа за цвета: Следващата част от изпълнението мен лично направо ме остави без думи. Имах очаквания какво ще се получи, но когато отворих кашона и махнах опаковката, направо си глътнах езика. Няма да обяснявам, напрао показвам: Повече от перфектно! Веднага сложих мигачите и наложих на тестовата броня да видя как седи: Няма как да не съм доволен! Ще продължа в следващ пост

Предварително бях поръчал крушки. Великата китайска държава, за щастие в момента ни предлага огромен набор от най-различни типове крушки. Те са толкова много, че ми отне няколко дни само в проучване и гледане на снимки и клипове на различните видове, за да си изградя представа какво точно ми трябва. И тук изискванията ми не бяха малки - крушката хем трябва да свети силно, хем да не е прекалено. Не исках да правя платки с диоди, просто на този стоп не смятам, че ще отива, имайки предвид крушовидната му форма. Крушката трябва да разсейва светлината, трябва да не свети в една точка. С нов, никелиран рефлектор, и посоката на светлината има значение. С нормална халогенна крушка ще свети слабо, и няма да е равномерно. С диодна крушка с диоди светещи настрани ще свети силно, но няма да е добре насочена светлината. За щастие, самият вътрешен релеф на стъклото на стопа работи в моя полза. Той представлява малки издатинки, които при директно насочена към тях светлина, я отблъскват назад и настрани. Връща я към никелирания рефлектор, и се получава възможно най-добре разпръсната светлина. От горното писание който разбрал - разбрал Трудно е да пренеса в думи хилядите си изисквания и прищявки Време е за сними. Крушките бяха избрани, и поръчани: Съответно бяла крушка за стоповете, и оранжева за мигача: Монтажът е директно на фасунката, като избраната крушка е възможно най-прибрана, за най-добра осветеност. За габарит реших да си оставя нормална балонна 5 ватова крушка - светодиодна, дори 5 ватова свети много силно и се губи ефекта: Tук е моментът да обясня, че променям структурата на стопа - на мястото на задната светлина идва мигачът, а мигачът става втори стоп - така при натиснати спирачки свети вече целият стоп. Задна светлина ЩЕ ИМА, но за нея ще споделя на по-късен етап, тъй като е в процес на технологично измисляне (голям мислител се извъдих...) Следват сними на светещите вече стопове. Тук се наложи да намаля осветеността на снимките, за да се вижда горе-долу какво става, понеже на нормална осветеност се вижда само едно червено петно, и нищо не се разбира. Вижда се вече като резултат мисловната ми дейност на тема "разпръскване на светлина в стопа", лично аз смятам, че трудно би станало по-добре. На живо светят превъзходно, някой ден ще ги видите Габарит: Габарит и стоп: Габарит и мигач: Пълна мощност - габарит, стоп и мигач: И на видео вече как реално свети, тук се вижда доста по-добре и може да добиете реална представа за крайният резултат: Дотук добре. Мигачите също светят изключително добре, може да направя клип и с тях, но в момента стъклата са дадени да им се сложи специално защитно фолио, да не горят от слънцето. За задната светлина също ще се коментира, тя е повече от задължителна, без нея не може. И там имам интересни идеи, като основата на всички е да седи изчистено и ненатрапчиво. Иначе най-лесно е да забия два плафона под бронята, но не искам. А да, забраих да добавя една малка, но според мен важна подробност - всички крепежи са, или ще бъдат заменени с неръждаеми. За момента от мен е това, скоро и за други неща ще споделям, и в други детайли, малки и големи, има развитие, но ще ги караме едно по едно Поздрави, Ивайло

5 години по-късно отново искам да похваля и благодаря на Чавдар. Отзивчив, коректен и като цяло супер точен и готин човек. Благодаря ти, Чаво!?

Доброто старо време ? Ей, навремето нямаше по-секси рок мацка:

Следващата спирка беше солната мина в Турда. С това съоръжение са добивали солта: Мината погледната от горната част. Долу са си направили най-различни атракции (виенско колело, билярд, тенис на маса, мини голф, театър, детски кът). За слизане има изграден асансьор за 6 човека, или тесни дървени стълби. Явно дървото издържа по-дълго на солта от желязото. Таванът и част от стената: Още няколко нива по-надолу има езеро, в което може да се разходите с лодка. За него също има асансьор, но само за 4 човека. Има и тесни дървени стълби ако не ви се чака на опашката. Таванът, погледнат от нивото на езерото: Последната забележителност от списъка беше замъкът Корвин: За лош късмет се оказа, че ще отвори в 12:00, а ние бяхме там към 9:30. Решихме, че не ни се чака, щракнахме малко снимки отвън и продължихме. По пътя попаднахме в едно село с интересни "къщи". Така стигнахме отново до ферибота Бекет-Оряхово. От румънска страна отново платихме 7€ и казаха, че за ферибота се плаща като слезем от другата страна. Като слязохме освен 31 лв за возене с ферибота, ни взеха и още 14 лв пристанищна такса.

Да споделя малко за развитието на проблема с ключа. Почистих платката с контактен спрей и четка за зъби както предложи ghost_rider. След това я оставих 2 или 3 дни да може да се изпари всичко. Една от спойките не изглеждаше много добре след почистването, пипнах я малко с поялника и събрах всичко в кутийката. Сложих нова батерийка и го оставих да отлежава. Минаха 4 дни от тогава и батерията все още е като нова. Още не съм ходил да пробвам колата дали ще запали, ще има ли грешки, но и това ще стане тия дни.

Здравейте отново, Ще се опитам да разкажа малко за впечатленията ми от разходката до Румъния и обратно. Тръгнахме сутринта рано от София като целта беше да хванем ферибота от Оряхово в 8:00. По това време почти нямаше движение и стигнахме доста по-рано от предвиденото. Имаше доволна опашка от ТИР-ове, но казаха, че товарят определен брой камиони и след това няколко коли. На отиване бяхме само 2 коли. Платихме 31 лв за колата и 4 пътника. От другата страна платихме 7€ преди да ни вдигнат бариерата и да влезем в страната, но така и не разбрах за какво. Отляво е нашият бряг, отдясно е румънският: Навигацията на няколко пъти ни прекара по малко "офроуд" пътища, явно предстоят да се асфалтират, но картата е обновена предварително. В селата изглеждаше като да има повече живот от нашите. Дворовете и къщите изглеждаха поддържани. На много малко места имаше запустели къщи и дворове като сметища. Случайна снимка по пътя: Първата ни спирка беше град Сибиу. Известен е с интересните покриви на къщите: Времето реши, че няма да е на наша страна и започна да дава знаци да си ходим: И естествено се изсипа хубав порой Успяхме да се скрием в едно тунелче, изчакахме да отмине и продължихме разходката. Стигнахме до моста на лъжата. Според легендата ако някой изрече лъжа докато е на моста, той ще се срути. Затова минахме по него тихичко. Срещнахме и едно странно творение на автомобилната индустрия: Следващата спирка беше крепостта в Алба Юлия: Тя има 7 входа и форма на 7-лъчева звезда Попаднахме и на някакво представление: Викаха само на румънски и нищо не разбрахме. С тези колела се отварят и затварят портите: Следващата спирка беше Клуж-Напока: Оказа се, че и там си имат "Маймунарник"

Времето се затопли. Дядо Гюнтер не беше излизал за сериозни разходки от гаража вече няколко години. Преди отминалите празници за Гергьовден ми щукна да му сменя маслото и да се разходиме с големия син из България. Колата се пали редовно и видими проблеми нямаше. Но на входа на сервиза забелязах, че дядото освен да гори бензин, решил и да го разхищава, напук на високите цени - два горивни маркуча сълзяха. Нормално, като не се кара, той се сърди. Та сменихме маслото, двата маркуча също. Последва обстоен преглед на колата - не е мръднал грам Гюнтер, живее му се, не се предава, в топ младежко състояние си седи. Благодаря на Трансексперт за обслужването и прегледа на колата, направени с много внимание! PS: Малко след като си тръгнахме със сина от сервиза, някакъв ГЪЗар с биемвие с гоуеми жанти реши да се перчи пред гаджето си, незнаейки какво ще му причини дядото 10 секунди по-късно... И колко голяма усмивка ще се разтегли на лицето на детето ми