Топ потребители

Преди няколко дни, ако трябва да съм честен, малко се стреснах от тази гледка: И макар да знам, че не е нещо страшно, и че всичко е поправимо, реших да не чакам до момента, когато ще стигна до рециклиране на барабаните, и веднага поръчах каквото има налично. Общо взето почти всичко е налице, две от планките липсват, но в случай, че не могат да се използват старите, ще си произведа нови. А и в склада освен целите мостове, имам и няколко барабана по палетите, както и от разните мазета и гаражи, от които съм получавал подаръци, та със сигурност имам поне по два комплекта от всичко. Но предпочитам да не правя компромиси, и каквото има ново - слагам ново. Ето ги и новите благинки вече на бюрото ми:

Специално за диско-фена @joro-120L

На 10-12 юни 2022г. се проведе 16-тия подред Национален Шкода събор, организиран от Шкода клуб България. Случихме на дъждовно време, но благодарение на молитвите, отправени от Пепо (дано някой има кадър с него, паднал на колене на поляната), съботния следобед беше без дъжд и успяхме да проведем всички игри. Независимо от променливото време, вярвам, че всички гости останаха доволни от мероприятието - имаше много забави, настроение и смях. А за децата - убеден съм, че догодина ще искат пак да ги водите на Рибарица, не спряха със закачките, тичане, игри, рисуване и т.н. Искам да благодаря на всички гости, които уважиха мероприятието, не се уплашиха от дъжда и се забавляваха наравно с нас, както и на нашите партнори от: - фото студио 360 CarScan, които предоставиха награди и направиха разкошни клипове на мероприятието, видеото може да видите по-долу. Ако някой иска автомобила му да бъде заснет професионално във фото студио или да бъде заснет в 360 градуса, това са хората, които ще го направят по възможно най-добрия начин. - Vip Catering, които осигуриха топлата храна и студените напитки за събора. Нещо повече, съобразиха, че ще имаме много деца на поляната и бяха осигурили машина за пуканки - още в 9 сутринта малчуганите се наредиха на опашка, за да хапнат от тях. Ако организирате мероприятие и имате нужда от кетъринг фирма, със сигурност ще останете доволни от професионалните им услуги. - Кристъл Сървиз, на които може да разчитате, когато имате нужда от почистване, основно или редовно, включително и след ремонт, на офиси, жилища, помещения и т.н. - Smart repair, на които може да се доверите за ремонт и боядисване дори най-капризните и трудни за работа джанти. Резултата от професионалната им работа със сигурност ще ви впечатли. Искам да благодаря и на хотел Планината в с. Рибарица, който ни настани за събора и в който си изкарахме 2 разкошни вечери. Стаите са много добри, обслужването в ресторанта е на топ ниво, а цените - повече от добри. Няма как да пропусна и огромна благодарност към целия екип на Шкода клуб България, който направи Събор 2022 един незабравим, изпълнен с много положителни емоции и настроение уикенд. И не на последно място - благодаря на всички вас, гостите на Национален Шкода събор 2022, за това, че след приключване на мероприятието поляната беше толкова чиста, колкото я заварихме в съботната сутрин. С екипа се бяхме подготвили да правим "оборка", но се оказа, че няма какво да събираме. Респект за което! Доста се отплеснах с благодарности и предистория за всичко, но хубавите неща не трябва да се премълчават. Пускам два клипа, направени от нашите приятели от 360 CarScan. Очаквайте скоро още видео и фото материали. Ето малко забавни моменти от събора: А тук ще може да видите по-обстойно видео, включително интервюта с някои от участниците на събора:

Та така, взех си колата, поне временно. Дали ще я вземе майстора да я довършва - божа работа. Но каквото е - това е. Положението е ясно - прее*ан съм, и имах два възможни варианта за действие - де седя и да мрънкам, да псувам, да се дразня, и да хейтя, или пък да се стегна, и да извлека максимума от ситуацията, в която попаднах. Не го мислих много, и взех решение какво ще правя. Ако трябва да действаме по учебник - цялостно, за проекта, първо трябва да се изчисти механичната част, защото по колата има доста промени. След това е купето, и чак накрая интериори и заигравки. В началото не потръгнаха така нещата, бояджията я взе почти веднага, след като я купих. Нямах време за подготовка по другата част, a и освен това нямах нужните неща - сухото окачване беше само мечта. Съответно в така развилата се ситуация, реших, че ми се отваря перфектния прозорец да действам и да сменя окачването, за да си дойде колата на правилната стойка и да се напаснат калниците по гумите - точно както трябва да е. Речено-сторено. Тук вече дойдоха следващите проблеми проблем 1 - нямам условия за работа - нито подемник, нито канал. Само 2-3 крика и стойки проблем 2 - времето. Ако все пак бояджията удържи на думата си, за 10 дни колата трябва да е готова. Имайки предвид проблем 1, няма да е лесно... Заех се с организирането на нещата. Време за работа - понеделник след работа (след 16 и 30), и четвъртък след работа (пак след 16 и 30). За предницата нямах нужда от много помощ, и щях да се справя сам. Тя беше готова още същата вечер (понеделник). По-подробно и със снимки - след малко Задницата беше сложна. Трябваше да се свали всичко - мотор, скорости, старото окачване, резервоара, след това да се изреже кутията за акумулатора, после да се изреже тунела, после да се сглоби на земята двигателя със скоростите и сухото окачване, и накрая цялото това нещо да се качи и монтира към купето. Започвам подред. Понеделник в 16:37 вече бях строен пред колата. Не валеше, затова реших да работя навън. Подпуках я. Тук единственото, което трябваше да направя, е да сменя пружините с по-ниските. Държа да отбележа, че има разлика в дължините на пружините между естел 1 и естел 2. Аз използвах пружини от естел 2, намалени с две витки и половина. Започнах с огледи по окачването. Имайки впредвид, че колата е седяла 15 години в гаража, без да се кара, очаквах всичко да е леш. С огромна изненада обаче открих, че положението никак, ама никак не е зле. Всичко по окачването е сменяно с чисто ново. Ето малко снимки за да се добие представа: да, дори амортесьорите са сменяни. Колкото и да са нови, вероятно и аз ще ги сменя, разбира се. Ето ги и старите и новите пружини: И вече с монтирани фланци и джанти: На тези снимки все още не е раздвижена колата, не си е дошла на позата. Но дори и тук си личи, че застават абсолютно перфектно, точно както съм го мислил. Доволен съм дотук. Следващото действие беше да подготвя отзад покрай мотора - да разкача тръби, маркучи и кабели, както и всички пречещи кори, за да сме готови за четвъртъка, когато организирах двама приятели да идват да помагат. Задействах се с чистенето и разглабянето: Бях набрал добра засилка, и още по светло, някъде към 19, 19 и 30 нещата изглеждаха по този начин: като за сам човек останах доволен от свършеното. Ето и една бонус снимка, малко "арт" от серията скрап/лъскачка. На всичкото бързане с Биляна, успоредно правех и другата Шкода, подготвях я за събора - масла, филтри, регулиране на клапани, центровка на запалването, настройка на карба, и доооста работа по спирачките: Така доволен от свършената дотук работа, завих колата и се прибрах. С нетърпение вече чаках да дойде четвъртъка, за да подкараме и задницата. Дойде денят, и в 16 и 20 двама от тримата действащи лица вече бяхме на линия. Натумри се небето, и реших, че ще работим вътре в цеха. Супер, ще я вкараме на ход, но тук има уловка - вкараме ли колата, задължително в 7:00 на следващия ден тя трябва да е на гуми извън цеха - все пак се работи там. Искам, не искам, това е положението - навън няма как да стане с тези дъждове. В последвалите процеси няма много снимки. Искаше ми се да снимам, но просто не остана време. Работата беше много, закучваха се нещата, и снимки почти нямаше. Започвам с обясненията. Вкарахме колата вътре на сухо. Отново 3-4 минути, след като я прибрахме, заваля. Точно навреме. Понеже беше преди края на работното време, изчакахме момчетата да свършат,и започнахме. Имам снимки от началото на процеса: Последваха дълги часове работа. Свалянето беше сравнително лесно, закучи се само резервоара - и двата болта се скъсаха, и се наложи разпробиване и прокарване на нови резби. Излишно е да казвам колко "приятно" се извършва тази операция с главата надолу на тясно пространство Както и да е, преминахме нататък. Кутията за акумулатора не я рязахме - директно я отделихме от купето, тя е на пункшвайц, с чук и голяма отвертка работата отне към 25 минути. Дойде сложната част - рязането на моста. Мерене, чудене, телефонни жокери и предварително подготвени снимки от нета, и започнах: До тук добре. Дойде сложното - дебелата стена на гредата. Отне ми около 30 минути мъки, едно изпускане на шлайфа, и сигурно 1000 майки, за да стигна до извода, че с ъглошлайфа няма да го бъде. Извадих плазмата, и всичко приключи за 2 минути: Така, плазмата не е най-финния начин за рязане на метал. Виждате какъв резултат даде, но поне оттук нататък с ламелния диск нещата се наредиха много бързо - изшлайфах гредата за 5 минути, че и я пръснах, да не ръждясва: Не е много право, но е достатъчно за да влиза свободно пет степенната суха скоростна кутия. Ще уточня, че тази дупка ще се затвори с ламарина, но ще е по-нататък - така или иначе в последствие ще си свалям всичко за реновация. Докато аз се мъчех с дупката, двамата ми приятели трябваше да съберат мотора със скоростите и окачването: Готови да влизат в купето. Ето и нагледно промените, които направих - сухото окачване е с доста по-дълги пружини. Реших да не ги режа, а да монтирам стандартна пружина от мокро окачване. Тъй като сухото е с по-високи пружини, съответно и хода на амортесьора е по-голям. Различни са и тампоните в ботуша. След консултации с добри форумни колеги, се стигна до заключението, че с пружина от мокро и тампон от сухо, височината на колата ще дойде горе-долу точно колкото искам: И тук вече снимките свършват. Продължавам само на разкази. Нещата се случиха, и монтирахме всичко. Монтажът приключи някъде към 2 и 30 сутринта - оставаше само да сложим фланците и гумите, и да я пуснем на гуми. Да, ама не - барабаните се оказаха запекли. Греда! Освежаването на резбите на шпилките ни отне още малко време, и вече беше 3 сутринта, просто сложихме нейните си гуми, подпряхме я на два палета, и с палетнаха количка я изкарахме навън. На следващия ден снимах резултата: Петъка мина, и дойде събора. Уикенда нямаше как да работя по колата, затова оставих за понеделника. Бояджията не се обади да я взима, поне засега, та имах време спокойно да си довърша започнатото. Барабаните не се дадоха без бой. Накладките бяха залепнали, общо взето всичко вътре е мармалад. Ще трябва да се сменя всичко с ново. За да не съм голословен, ето малко ръждиви снимки и археология: И номер на барабана, ако на някой му е нужен: Ок, ръжда много, но пък за сметка на това се движат леко и гладко. Единия лагер леко хрупа, но така или иначе всички ще бъдат сменени. Дойде най-дългоочакваният момент - да я пускам на гуми. Сложих фланците и джантите: и хайде вече на земята! Движи се изключително леко, сам си я бутам без проблеми. Изкарах я нашироко да видя стойката: Останах изключително доволен! Все още изгледжа малко висока, но да не забравяме, че в момента е абсолютно гола вътре, нищо не тежи. Сложих по 60 кг тежест да видя как седи (качи се колегата на калника) и се успокоих, че като я наредя, ще си дойдат нещата на мястото: Вероятно ще иска и още малко сваляне надолу, но това ще е в последствие. За сега целта е изпълнена - дойде си на стойката, по която да се довършат издувките на калниците. Изключително съм щастлив, понеже многото ми мислене, смятане и натъкмяване е дало перфектен резултат - гумите седят прекрасно, не стърчи, смея да кажа, че става по-добре, отколкото на Ръсти. Наклона на задните гуми също е точно както си го представях. Ето и нагледно: И за завършек, хем да приключа километричното мнение, хем и от мерак - за 5 минути понаредих разни неща по предницата да я видя как ще изглежда. Това, което се получи, толкова много ме надъха, че не е истина! Все повече се убеждавам, че ще стане една много красива и изчистена кола! Нямам никакво търпение да я видя завършена! А и вече съм една ОГРОМНА крачка напред към целта! Ето какво се получава: Очарован съм от стойката и визията, която ще изкара! Има още адски много работа, но последната снимка ме мотивира безкрайно много, и нямам търпение да се случи! Поздрави, Ивайло