В крайна сметка пак забълбука. Свалих главата. Оказа се спукана. Взех направо друга, втора употреба, направихме й пълна ревизия.
Тръгнах да я слагам, оказа се, че на един от повдигателните пръти му се вади накрайника.
След консултация с Анастас и благодарение на неговата помощ сложих стоманени, на които няма какво да им се извади.
В сряда вечер качих главата, сложих навсякъде нови болтове, гарнитура Елринг, регулирам клапаните, цветя и рози.
Бръм, работи супер. Поработи една минута и се появи странен шум. Гледах, зверих се, не можах да разбера от къде трака и се прибрах да спя. Усетих, че освен да строша нещо, нищо друго няма да направя.
В четвъртък се бях засилил да я пръсна на атоми. Викам си - Абе я да я запаля да чуя. Паля, ни шум, ни гявол. Работи, не трака и не грее. Ура, ще живее!
Загря до работна температура. Тамън да обезвъздушавам и хопа - потича свежозаредения антифриз. Гледам навсякъде където съм стягал - не е от там. Пак гледам и виждам как се е извадил маркуча от термостата към парното и то долу, където не съм пипал. Нахлузих, стегнах, обезвъздуших.
Не бях я карал от много време, спирам да зареждам и докато се пълни, се появи Митко Ненов с неговата зелена.
Врътнах 100+км същата вечер и де убедих, че всичко работи изрядно.
Вчера й смених и маслото и решихме да се разходим. 150км из Стара планина без намек от загряване.
Доволен съм.