Топ потребители

Вредна независимост Аз съм Нора, на 27 години, годеница на Кольо. Свикнала съм да се оправям сама в живота, а рече ли някой да ми помогне за нещо, силно искам да го удуша. Независима съм. Днес бях на пазар. Прибирам се, паркирам пред блока. Виждам, че дясна задна гума на колата ми е леко спаднала. Вглеждам се по-внимателно – в нея има стъкло. След малко гумата е вече мъртва и опряла в каплата на автомобила. Трябва да се смени. Ако накарам моя, знам какво ще се случи – Кольо ще слезе по потник и гумена бира, ще се озърта пред входа като видра в Кауфланд, ще си носи сланина и стол. Ще почне да разглобява лежерно, търсейки вниманието на съседите. Те от своя страна ще се втурнат на помощ, изоставяйки половинките си с оправданието, че това било човещина. 10-15 човека ще наобиколят колата ми и ще се напият здраво на тюлени (достатъчно умни са, за да не си вземат телефоните). Няма да допусна да не ми обърне внимание цял ден (та кога ще успея да му се разсърдя), а вечерта да е неизползваем. Ще си сменя гумата сама – не вярвам да е трудно... *** Аз съм Кольо, на 30 и няколко години, годеник на Нора. Днес нямам работа. Цяла сутрин се мотая из вкъщи, а както винаги котката Ивелина ме преследва навсякъде. Измислям нова игра за двама ни. Казва се „Кой е по-умен”. Условието е да познаеш къде противникът е скрил глава от пържен сафрид. Затварям очи. След малко ги отварям. Много добре знам, че е изяла главата и го казвам. Но не – легнала е на нея. Пак се обръщам. Сега казвам, че я е скрила под себе си... По дяволите, изяла я е. Губя с два на нула, но побеждавам с три на два по служебен ред поради унищожаване на уреда за игра от съперника. Мисля, че съм доста умен (все пак спечелих състезание за акъл), самодоволно си отварям една бира за награда. Нора не издържа на гледката – отива на пазар. Аз чакам да употребявам ракия – преди десет сутринта твърд алкохол пият само пропадналите люде. Я да отида до магазина за още бира, тъкмо ще му дойде времето. Слизам, пълня торбата, пробвам си лафовете на магазинерката, но за нещастие си изтървам рестото на земята. Навеждам се, а анцугът ми се сцепва на задните части. Колко позорно. Прибирам се. Сега какво ще обяснявам, любимата пак ще каже, че не си пазя вещите, че ѝ е омръзнало да ходи подире ми, как мечката внимавала за кожухчето си, а аз и за мечка не ставам... Обличам си анцуга за излизане. Ще се зашия сам, все пак съм ходил казарма. Аз съм независим! Половин час търся уредите за кърпежа – момичетата винаги крият на невероятни места нужните нам вещи. Сядам на дивана, а Ивка ляга до мен в поза преял делфин с гювечета. Оглеждам плата, първи бод... иглата прониква дълбоко в пръста ми. Затворил съм очи от болка и се чудя дали да викам. Отварям, виждайки, че всъщност съм пронизал цели три пръста в колона. Как, в името на Исус, се разбира откъде ще излезе проклетата игла?! Вадя я и почвам отначало. Сега вече върви добре – шия ли, шия... Жените не могат да вършат мъжки работи, но ние умеем женските. Пия си биричка и щастливо се трудя. Готово (последният ми възел е голям колкото тенис топка, но нищо). Оглеждам внимателно повърхността – всичко е идеално. Мъча се да видя по-отдалече, не става. Опитвам да разперя ръце с дрехата напред, невъзможно е. Защо така? За Бога – зашил съм стария за новия анцуг и тениската си, а незнайно как, съм добавил към тях покривката на масата. Изправям се... може би ще се разплача – от чатала ми висят парцали, все едно току-що съм ги родил. Какво ще обяснявам сега, как ще се извинявам? Нора влиза – прилича на човек намерил нефт пред блока. Гледаме се мълчаливо. Напрегнато е. Страхувам се. Изведнъж тя така силно се разсмива, че отстъпвам две крачки назад. Приближава се: „Ела, тъпчо.” Целува ме, пъхайки мокрия си език в устата ми. Дрехите хвърчат, котката Ивелина е заточена в клозета... Никола Крумов, „Дневник от панелните блокове“, 2015 г. Източник: Тук

Варна? Оня човек с неточенатс Октавия? Ей го де е

Малко снимки от днес, да се добие някаква представа. Не съм се запалил по фитнеса. С един приятел се виждаме на кафе там. И поглед към паркинга. Шкодите са случайни. Собствениците им са дошли да спортуват.

Не не е там. Регулира се в адаптации, за да не харчи вода като лудо. Блок 09 → логин-парола 31347 → адаптация → (1)-Windshield wiper-Anzahl – [LO]_Anzahl Betaetigungen Frontwaschanlage pro SRA Aktivierung → стоиност «15» ще сработва на всеки 15 включвания (2)- Windshield wiper-SRA Verzoegerungszeit → стоиност «2000» → запазване .сработва с задръжка 2 секунди (3)- Windshield wiper — SRA Waschzeit → стоиност «1500» → запазване.колко секунди ще работи

Наскоро чух, че при задръстен ДПФ, компютърът вдига с до 40% количеството гориво и то се примесва с маслото на мотора, понеже не може да бъде изгорено изцяло. Може от проблемен ЕГР или ДПФ да е. Една диагностика ще покаже, вероятно, какво се случва и дали е в тази насока. Ако си от София потърси Пепино (Пепи, има тема в белия списък), ще помогне със сигурност!

Вероятно при посещение в сервиз е качен еко софтуера и регенерациите са зачестили. Това води до нафта в маслото. Хубаво е да се върне оригиналния софт. Също е задължително да се закачи и да се види състоянието на DPF-a. Надявам се някой по-наясно с материята да се изкаже. Моите знания са от четене и данни от приятели. Лично съм нямал проблем с това. За съжаление, не се сещам и за майстор в Разград. Ще разпитам.

Г-н Убитак, Сашето, че си е повярвал прекалено много в ТДИ то е едно на ръка, ние си го познаваме достатъчно добре и сме чували какво ли не за неговите "бегачки" 1.3.... Защо се кефи на подобни стикери и причината, порадикоято ще си ги залепи на колата, както е видно не може да обясни, но не е и длъжен. Аз лично преди години имах такъв стикер на Шкода Фелиция Комби. Не съм се мислил за Висаджия, Сикаджия, Гербаджия или друг джендър, а съм го приел като носталгична закачка към едни не толкова отминали години, ако мога да го нарека епоха, от която са били част тези модели. Понеже съм от хората чели правилата на клуба и сремящи се да ги спазват, намирам коментарите ти за меко казано заядливи. Заплахи за саморазправа или разрушаване на имущество, било то 80коня скопеняк, никак не са уместни!!! Хайде да си тренираме клавиатурното карате някъде другаде и да запазим "чистотата на ефира", че много изпилени мозъчета станахме на клона!