Топ потребители

ПРЕДАТЕЛ В УСТАТА Тая сутрин се събуждам с обичайния грозен вкус в устата. Пътувам към банята, а както винаги котката Ивелина върви след мен. „Мау.” Обръщам се. „Мау.” Обикновено Ивка не приказва много – какво става идея нямам. Паля цигара и почвам да си мия зъбите. После сядам пред лаптопа, туфестата твар ме налазва. Нещо е тъжна – не иска да си играем. Ляга на бедрото ми, а със задните си ръчички леко ме мачка по страничния корем. „Какво има, Иве, защо си омърлушена, космодиск такъв?” „Мау.” Гледам я, че упорито се облизва само от едната страна на устата. Я да видя... Исусе... Горният ѝ ляв зъб го няма... Какво ще правя?! Нора като се върне от работа, естествено, ще обвини мен – върви обяснявай. В първия момент се замислям да намеря зъбчето и да го хвана обратно с тиксо. Не... това е умно решение, но любимата рано или късно ще забележи. С пръсти проверявам всички останали зъби (дори последните) – наред са. Леко се паникьосвам. Няма как... ще се ходи на стоматолог. Обличам си официален бял потник за излизане, грабвам косматия козунак и право долу. Мятам Ивчето отпред на таблото (тъкмо да обере прахоляка). Пристигаме. В приемната има хора – колко е приятно да придружаваш някого на зъболекар. Пациентите изглеждат разкъсващо изнервени, свити като тении по столовете. Пускам Ивето да разцъка из помещението. Страдащите са благодарни, че нещо им отвлича вниманието от виковете на мъжа през стената, който зове майка си. Излиза сестрата, а Ивка с два скока се залепя отгоре ми. „Господине, тук не е позволено за животни.” Не се обиждам и питам културно дали поне котката може да остане за преглед. „Тук не сме ветеринарна лечебница, махайте се, отидете другаде.” Ставам към нея. Дружелюбният ми образ изчезва. Проговарям с глас на въгледобивна машина: „Дошъл съм при специалист и Бог да му е на помощ на този, който се опита да ме спре!” Виждам как ме преценява с поглед. Приближавам се и я притискам към касата на вратата. Говоря на вратната ѝ жила: „Ако ме вкараш в кабинета, ще вкарам и аз!” Очите ѝ се затлачват. „Заповядайте!” Докторът е много учтив – първо се смее малко, а после ми разяснява, че щом котката е старичка, е нормално да ѝ падне някой зъб. Нямало страшно, да пиела повече мляко. Благодаря, пъхайки му пет лева в мантата. Със сестрата излизаме навън да пушим. Дава ми телефонния си номер, но обяснявам, че страдам от болестта на Илгаускас – изпитвам сексуално влечение към календари (calendarophilia) – ако това не е проблем, може да се видим. Лъжата помага – младата жена се отдръпва, а аз се проклинам в главата тъпа, затуй че не изневерявам. Прибираме се. Вкъщи правя попара от мляко с кайма за Ивчето. Котката поглъща лакомо хубавата ми манджа. Знам какво ще се случи, когато Нора се прибере и разобличи липсващото зъбче – ще потърси виновник, а аз съм първи в списъка. Ще бъда подложен на секс недоимък плюс отлъчване от домуване в спалнята. За щастие хич не съм загубен и ще нанеса изпреварващ удар. Любимата се прибира. Оставя торбите, весело ме целува, роши Ивчето между ушаците. Почвам. „Норка, бухалче, знаеш ли, Ивелина каза, че си била стара?!” Реакцията е моментална – Нора се вкаменява, а аз чувам как погледът ѝ заварява арматурни железа. „Кога го каза?” „Ъм, днес.” „Тая пача ли... хах... дето е толкова дърта, че преди месец ѝ падна единият зъб. И откога разбираш какво говорят котките? Да не би ти да ме мислиш за стара? Искаш да ни скараш с Ивелина ли?!” Явно съм си вкарал невероятно красив автогол. Разказвам всичко – получавам прошка. Ивето се е скутала в мен. Изведнъж чуваме нещо да ромоли в обраслото същество. Очите ѝ се раздуват като свински корем, вътрешността ѝ клокочи. Скача на пода и с все сили търчи към своята колиба-клозет в банята. Да му се не знае – млякото. Все пак тази нощ ще трябва да гнездя на дивана. Никола Крумов, „Междупанелни войни“ Източник : Тук.

С касовата бележка в Лидл и до седмица-две ще ти го сменят или ще ти върнат парите. В това отношение са железни.

"Обичам те като приятел!" - произлиза от латинския израз "Groznius si malkos".

В самолет на съседни седалки седят господин и малко момиченце. Господинът за майтап го попитал: - Какво ще кажеш да си поговорим за да мине по-бързо времето? - Добре! За какво искате да поговорим? - Ами, нека да поговорим за нещо интересно, например за атомната физика, казал мъжът подсмихвайки се надменно. - Съгласна съм, но първо искам да Ви попитам нещо: Една крава, един кон и една овца ядат една и съща храна - трева, но имат различно ако. Овцата прави топчета, кравата голяма купчина, а конят сушени топки. Как си обяснявате този феномен? - Идея си нямам... казал господинът, изумен от интелигентността на момиченцето. - Тогава как искате да си говорим за атомна физика, като Вие дори от лайна нищо не разбирате...?!?”

Това е на Шел, току що съм снимал. Някъде между 1 и 10% е ?

И освен пластмасови и гадни, да са електрически. Нищо, че и ток няма да има, даже и да си с възможности ? Така е с ляво либерална еко терористична доктрина. Първо действа (по възможно най-тъпият начин), след което мисли. И тъй като мисълта не й се отдава, някой друг се обявява за виновен и всички дружно духат супата.

Щом си се насочил към 185 - ето правилния размер