Има стадо, има пъдар, има и сопа. Във всяка държава. Отклонява се овца от стадото, пъдаря вдига сопата и пердаши. Сопата на немския, американския, френския, нидерландския и т.н. пъдар е голяма и тежка, а самия пъдар налага точно и силно. Българския пъдар е хилав, а сопата му тънка. И да се отклони овцата от стадото, страшно няма. Първо, защото нашия пъдар е късоглед, а и често му причернява пред очите и не скива. Второ, ако случайно, въпреки проблема със зрителните органи, види отклонила се овца, не я налага здраво, защото си пази тънката сопа, да не я счупи. Пък и ръката му е хилава. Това от една страна. От друга, първите седем години от живота на въпросните немски и тем подобни овце са далеч по-пълноценни и изпълнени със съдържание. И още. Нашенската овца, за разлика от другоземната, често не може да направи разлика между възможността за свободно и демократично придвижване със стадото и свободията да си прави каквото си иска. И още. Странно е поведението на нашенската овца, когато реши да ходи на паша при чуждоземен пъдар. Явно е наясно, че сопата му е дебела, той здрав и пердаши яко. Та там се придържа към стадото, по подобаващ свободен и демократичен начин и хич не мисли за свободия. Извода е ясен. Нашия пъдар трябва да иде на очен лекар, за да си коригира зрението, да посещава редовно фитнес зала, за да заякне и да удря силно, да се запише, например, на спортна стрелба, за да стане мерника му точен и да иде в гората, за да си избере по-дебела и здрава сопа. А докато пъдаря се занимава с този свой "ъпгрейд", овцата, като народи малки овчици, вместо да ги пусне да пасат където им падне, да вземе да ги научи коя трева е по-вкусна, коя по-кисела и коя изобщо да избягват...