Аз също тези дни разбрах точната история и откъде е взаимствана идеята за композицията на "Another Brick in the Wall".
От 40 години слушам Флойд, доста материал съм прочел за тях, благодарение на интернет. Това, което цитирам по-долу не е описано, дори и в Уикипедия. Не съм и предполагал такова нещо, понеже групата е уникална и творчеството им е гарантирано от собствени идеи. За плагиатство и дума да не става! Но, причината не е в тях, а в техния продуцент Bob Ezrin
Материала случайно ми попадна и е във връзка с годишнина от издаването на албума "Стената" - 30 ноември 1979г.
"Диско ритъмът беше предложен от техния продуцент Боб Езрин, който беше фен на група Chic. Това беше напълно неочаквано от Pink Floyd, които се специализираха в правенето на записи, които трябваше да слушате, а не да танцувате. Езрин получи идеята за ритъма, когато беше в Ню Йорк и чу китариста на група Chic, Nile Rodgers.
Pink Floyd рядко издаваха сингли, защото смятаха, че песните им се оценяват най-добре в контекста на албум, където песните и обложката се събираха, за да формират тема. Продуцентът Боб Езрин ги убеди, че това може да стои самостоятелно и няма да навреди на продажбите на албума. Когато групата отстъпи и го издаде като сингъл, той стана техният единствен №1 хит. Оригиналното демо на Уотърс за тази песен беше просто той да пее на акустична китара. Това щеше да бъде само един куплет, соло на китара и край. Тогава Ник Грифтс, инженерът в Britannia Row, записа учениците по моя молба. Той го направи брилянтно. Чух касетата с 24 песни, която той изпрати, докато работехме в Producer's Workshop в Лос Анджелис и си казах: „Уау, това вече е сингъл".
Когато за първи път записаха тази песен, тя беше един куплет и един припев с продължителност 1:20. Продуцентът Боб Езрин искаше по-дълго, но групата отказа. Докато ги нямаше, Езрин го разшири, като вмъкна децата като втори куплет, добави някои барабанни изпълнения и копира първия припев до края. Пусна го на Уотърс, който хареса това, което чу.
Детският хор e от училище в Ислингтън, Англия и е избран, защото е в близост до студиото. Състои се от 23 деца на възраст между 13 и 15 години. Те са презаписани 12 пъти, за да звучат като голям хор.
Продуцентът на Pink Floyd Боб Езрин имаше идеята за припева. Той използва хор от деца, когато продуцира "School's Out" на Алис Купър през 1972 г. Езрин обичаше да използва детски гласове в песни за училище.
Имаше известен спор когато се разбра, че хорът не е платен. Учителите също не харесаха, че децата пеят антиучилищна песен. Хорът бе ангажиран за записи в студиото, като в замяна на техния принос училището получи £1000 и платинена плоча".
п.п. текстът е буквален превод от английски с леки мои редакции, без да се променя смисъла.
Сега, няма да ви досаждам с до болка познатото парче на Флойд, а ще пусна нещо на Chic и характерната китара на Nile Rodgers: