Топ потребители

За най нетърпеливите, реална снимка на изданието. Вътрешните страници, благодарение на вашите снимки, определено станаха много добре. Как изглеждат на живо? Ще разберете утре на НИМ или след получаване на календара с куриер:

Полезен съвет за момичетата: - Когато си правите селфи в асансьор, снимайте точно в момента, в който асансьорът тръгва надолу. - Тогава гърдите ви се повдигат. Автор: Иво Сиромахов.

Приятелката ми се учи да шофира Любимата изкара книжка, тъкмо когато се взехме. Такова каране не бях виждал – явно свидетелството е било издадено от инструктор, членуващ в съюза на слепите. Купихме си втора кола, че да не припарва до моята. Форд Сиера хечбек, едно и шест бензин, 85-та година. Страшен ръняк – изгнила отвсякъде, изтърбушен салон, за да дадеш на задна, трябва да включиш парното. Гумите – галоши, моторът хрипти като туберкулозно болен, форсираш ли го, се отваря багажникът. За да завиеш наляво, първо трябва да навиеш волана половин оборот в дясно, искаш ли да поемеш надясно – пускаш задължително чистачките, инак не ще. Единият фар свети навътре към купето, другият в Космоса. Моята Нора се влюби в първата си кола. Била страхотна: червена (всъщност ръждясала), спортна (защото е грохнала), миришеща на състезателно гориво (предният собственик се е опитал да я изгори)... С бъдещата ми годеница и таралежът Тихомир сядаме вътре за първо кръгче (тапицерията смърди на умрели койоти). Не ще да запали – вдигам капака. Ами тоя акумулатор е от кръщенето на баба ми. Имам един резервен в мазата. Слагам го – стойката му е счупена, но с една дъска и малко тел някак го заклещвам на положение. Втори опит – стартерът вие като магаре, раждащо носорогче. Коляновият вал превърта, а отзад излиза гъст чернобилски дим. Потегляме с грохот на бетонопробивна машина. Прави ми впечатление, че когато пуска касетофона или отваря прозореца, Нора натиска съединителя. Така я били учили – винаги съединител. Откривам, че в жабката са свили гнездо стадо гарвани, а някъде отзад върлуват лисици. Радиото хваща само чалга станции, но нищо – пак се забавляваме. Леко ускорение – викам на Норката да изпробва спирачките. Натиска ги с все сили. Браво, при скорост от 40 км/ч спирачният път е половин километър. Тръгваме по черно, та да не убием някого. Автомобилът трещи ужасно: губим задна лява врата, птиците отлитат, яйцата им се излюпват, лисиците търсят коланите на задните седалки. През запалката потича антифриз, а предният амортисьор се е показал сред чистачките (които работят само при дръпната ръчна). Стигаме рекичката. Колата угасва с тътена на малка водородна бомба. Взел съм ракия, два големи селски домата и сол. Тримата пием и си приказваме (Тишката мези с диви круши). Лъжа любимата, че в ония храсти съм намерил много интересна костенурка. Тя идва заинтригувана, знаейки, че няма никаква костенурка – върша си съвестно мъжката работа. Смрачава се. Тая барака изобщо не ще да запали. Наклаждам огън и убивам една умряла риба. Разглобявам седалките и ги слагам на топло. Вечеряме. Какво му трябва на човек – момиче с което се обичате, един верен приятел, ракия и цигари. Говорим до късно (Тишо се нацепва като глиган и го скривам в жабката при пиленцата, за да не тръгне на пияна глава да търси любов, па и да не го изяде някой звяр). С Нора търсим костенурката за последно. Заспиваме пред огнището завити с едно мухлясало одеяло. На сутринта Сиерата пак не ще да тръгне. Любимата предполага, че водната помпа не подава искра в накладките. Трябва да бутам до село – добре че има лек наклон надолу. Сега разбирам защо Форд първи са инсталирали отопление на задното стъкло – през зимата да не им мръзнат ръцете на тия, дето бутат. Нора стана отличен шофьор – тежък десен крак, добре разпънат среден пръст, използване на богат залеж от свирепи клетви... Автор: Никола Крумов

Живи сме. Па някои от нас са и здрави. Време е да си спомним това и да се посмеем... Ето: Имам всичко, което исках като тийнейджър, само че 60 години по-късно. Не е нужно да ходя на училище или на работа. Получавам дребни всеки месец. Имам собствен телефон. Нямам вечерен час. Имам шофьорска книжка, а имам и кола. Хората, с които се мотая, не се страхуват от забременяване, а и акне нямам. Животът е просто прекрасен! Смених клаксона на колата със звуци от изстрел. Сега хората преминават много по-бързо. Отминаха дните, когато момичетата готвеха като майките си. Сега вече пият като бащите си. Днес не стигнах до фитнеса. Това правя вече пет поредни години. Ако Господ искаше да си докосвам пръстите на краката, щеше да ги сложи на колената ми. Реших да преименувам тоалетната нa "Иванка". Чувствам се много по-добре като кажа, че отивам при Иванка. Старостта идва наистина в лош момент. Когато бях дете, мислех, че "времето за дрямка" е наказание. Сега се чувствам като на малка ваканция. Най-голямата лъжа, която си казвам, е... "Не е нужно да пиша това, ще го запомня". Нямам сива коса..., имам "мъдростни акценти"! Просто съм станал много мъдър. Миналата година се присъединих към група за подкрепа на “Отлагащите всичко за утре”. Все още не сме се срещали. Разбира се, че говоря сам със себе си. Понякога имам нужда и от експертен съвет. На моята възраст „да извадя късмет“ означава да вляза в стаята и да си спомня за какво влязох там. Имам още приятели, на които трябва да изпратя това съобщение, но в момента не мога да си спомня имената им. Сега се чудя..., аз ли изпратих това на вас, или вие го изпратихте на мен?

Добавям го, Жорка. Радвам се, че ще се видим на НИМ. Ще бъде готина среща

Много добър вариант. И двата часовника са страхотни ?

@digitalundgrd, аз пък мисля, че си на такъв етап от хобито, че този черен Самурай не ти трябва. Минал е вече през теб. Аз бих го заменил с друг. Жената изобщо няма да се разсърди, бас държа ? И вариант 2 - продажба, заедно със Сертината и левел ъп - Лонжин Ледженд дайвър или Спирит ??