Топ потребители

С закъснение , но просто не ми остана време

Идеята е само една. Пише я в книжката на колата на 73 страница или 79 беше. Обучи си стъклата. На контакт колата. Сваляш по двойки двата предни до долу. Пускаш и пак натискаш надолу за 3 секунди. После пак по двойки качващ догоре. Пускаш и пак натискаш за 3 сек нагоре. Вадиш ключа и после тестваш.

Дистанционно на телевизор.

Аз се озовах вчера "в джаза" Признавам - много рядко ми се случва да нямам, какво да кажа или отреагирам, ама вчера се шокирах за 5 секунди 2!!! пъти. Ей я случката. Нормален ден в най-голямото село в Бг. Малка ДВУПОСОЧНА квартална уличка. Паркирали коли от лявата страна. Карам с ~25км/ч., защото минавам покрай училище и щъкат всякакви пубери измежду колите. И една малка 'жипка се опитва да ме изпревари в лентата за насрещно движение. Засилва се 2-3 пъти за 200 метра, но не се реши, а място имаше. Викам си - ОК, явно се кротна. Правим ляв завой и отново - за 200 метра - залепен за задната ми броня, дава зор и напиня да ме избута от пътя. Аз гледам да не ми изскочи някое дете между колите, гледам в огледалото зорлията, дребното, което возя баш в тоя момент се бунтува, че не чува Анна и Елза да викат от колоните, а трябвало баш сега да пее... Абе, как да е, удържах на всичкия натиск и правя, някак си, спокойно десен завой, излизайки на булевард с по 2 ленти в посока. Местя се в лявата, защото ще завивам на ляво и гледам в огледалото, тая малка 'жипка се засилила в НАСРЕЩНОТО да ме изпревари!?!?!? За момент си помислих да натисна, но ако го бях направил, 'жипката (за да не се удари в мен ако тръгне да влиза) трябваше да мине ОТ ЛЯВО на островчето, което приближавахме със светофара и вече да стане мазало в кръстовището. И бам - червено! И спряхме! Знам, колко държи светофара и си викам - дай да го видя тоя бързак, за къде така се пъне. 5-6 пъти ме натиска, та любознателността ми надделя. Слизам и приближавайки се до 'жипката, джама на шофера се сваля. И си представям, какво ще излети или с какво ще ми посегне тоя отвътре и как да се опазя. И к'во да го правя след това... И... Замръзнах! Шок1! Гледам - баба ми! Ама нали, не моята (нямам вече за съжаление), а жена на такава възраст - 65 години...поне! "Аз...много се извинявам..." И, аха да я питам, за гробищата ли лети у насрещното и... Шок2! Протеза на мястото на дясната ръка подпира волана на който е монтирана една ръчка, ама някак все едно дете я е сглобило. Викам си - нема да гледам педалите с какво натиска, че ако и там е като пират - с дървен крак - ще си направя сепуко. Та...нямах, какво да кажа, кротко се прибрах в колата пред погледите на всички, чакащи светофара (сигурно са си помислили, че са ме заплашили поне с пистолет от 'жипката), седнах, закопчах си колана и изпяхме с дребното целия репертоар на Замръзналото кралство Даже едно "Еб@х мама му" не се сетих да кажа...