Топ потребители

В края на работния ден - два рециклирани апарата .. по-нататък ще станат и красиви заедно с ръждивите щитове

Колата като визуален и силов проект е завършена в по-голямата си част от предишния й собственик, Тони @v13. Изпипал е всичко до най-малкия детайл, вложил е адски много мерак и желание във всичко направено. Заради което аз няма какво толкова да добавям или променям по нея. Който иска да види всичко от самото начало на един стоков vRS до сегашното състояние на колата, може да погледне тази тема на Тони. А няма какво да променям по колата, защото Тони е направил всичко така, все едно аз педантично съм го правил за себе си. Поклон за което! Но пък точно заряди всичко това не мисля за достатъчно колата да се появява само тук-там на някоя снимка от клубно мероприятие или мое пътуване. Искам тя да продължава да си има тема тук, във форума, в която да стартирам с малко повечко първоначална информация, а в последствие да бъдат отразени различни неща, свързани с нея. За някои от вас ще бъде интересно да четете за общите ни емоции с този разкошен автомобил, за други това би било досадно, но пък биха се радвали на снимките, които ще пускам. А за трети може да е полезно инфото за разни текущи ремонти, проблеми и вложени част. Стартирам с малко предистория. Може би от сантимент. Няма значение. Всичко започна още през 2020-та година. Тони ми изпрати снимки на една сива бензинова Octavia 3 vRS, която току що беше купил - видях я как слиза от автовоза, а после как се сдоби с клубни табли за номерата още преди да има регистрация в България. В последствие се виждахме вечерно време за по кафенце, следях проекта и развитието на автомобила от "първа ръка". Превъртаме лентата бързо напред до времето за поредното участие на Шкода клуб България на ежегодния VW Fest, в случая през 19-20 март 2022г. Колата определено има пълния потенциал да представи клуба достойно и да бъде видяна от гостите на феста. Обадих се на Тони, за да го поканя за участие. След кратко (абе май не беше много кратко) увещание, той се съгласи. Имаше само един проблем - уикенда имаше ангажимент, а и не обича показността. Разбрахме се да докара колата в петък до феста, а всички останали грижи по нея да ги поема аз, след което в неделя да дойде и да си я вземе. На 18 март, обедно време, Тони докара колата на задния паркинг на Интер Експо центъра в София. Снимките са от преди влизането й в залата за участие: Много от вас знаят, че по-големия ми син Мони е голям автомобилен фен. Откакто порасна не е пропускал VW Fest. И тази година беше с нас, за да помогне на екипа да подготвим колите. Заедно с него измихме и лъснахме vRS-ката на Тони. Колата, предвид сезона, а и защото в понделеник щеше да пътува за Пампорово, дойде с монтирани зимни гуми. С дружните усилия на Коцето и Пепо зимните 18-ки паднаха, а на тяхно място бяха монтирани Neuspeed 19-ките с летните гуми: VW Fest 2022 започна в събота. Приказки, аху-иху, много положителни емоции. А Мони не се отделя от колата. Показва я на гостите, припалва я за да я чуят, забавлява се. Остана ми време да я разгледам подробно и аз. Тони е изпипал всичко до най-малкия детайл. Дори човек да не е автомобилен фен, ще забележи отличния вкус, вложените мерак и средства. Някои от гостите на феста, които разбират от тунинг, изразиха положителен коментар относно избора на ECS Tuning за интейк, картерната вентилация и турбо пътищата, вместо може би по-популярния вариант на APR. Ама за това по-нататък ще пиша: Дойде края на VW Fest 2022. Бях решил - ако Тони пусне някой ден за продажба колата, да я купя, ако мога да си я позволя. Мечти, ама пък без тях сме за никъде... Тръгвайки си, Мони беше доста тъжен. Видял е доста коли на феста през годините, но никога не му е липсвала някоя от тях. А за тази определено щеше да тъгува дълго време. Явно си допаднаха. Превъртаме лентата отново напред, този път само с 3 седмици. Пропускам всички детайли и подробности. Накратко - разбрах, че Тони е пуснал колата за продажба. Но аз за съжаление нямах готовност и възможност да я купя веднага. Реших, че ще изпусна още един заслужаващ покупката клубен автомобил, така, както преди няколко години се случи с един друг - просто не бях подготвен. Звъннах му, поне да разбера защо продава колата. Отговори ми с едно изречение - "искам 4х4". Поговорихме си още, а на мен ми е адски тъпо. Такава кола да се продава, а аз да трябва да я подмина. Но пък какво толкова, двойката vRS си ме вози безаварийно, върви прилично, все още ми харесва, човек не трябва да е лаком. След 2 дена Тони ми звъни. Пита ме дали все още искам колата. Направи ми предложение, което само един ГОЛЯМ ЧОВЕК може да направи, гарнирано с огромна доза ДОВЕРИЕ и ПРИЯТЕЛСТВО. Прибрах се вкъщи. Показах няколко снимки на колата на жена ми. Тя я знае от преди, но да й ги покажа отново. Без да се замисли ми каза "ако не те притеснява, че е с ниско свалено окачване, взимаме я". Отидох в стаята на Мони, какво последва е ясно. Та ако не бяха Тони, жена ми и Мони, едва ли щях да се хвърля така, независимо, че колата е уникална. На мен ми трябва ежедневен автомобил, да возя децата на училище, да ходя на работа, да си пътувам на село и т.н. А тази кола, колкото и да е хубава, е доста ангажираща. Преспах или по-скоро премислях през нощта. На следващие ден се обадих на нашия приятел и клубен нотариус Боре @Боре. Насрочихме ден и час за изповядване на сделката. От обаждането на Тони до сделката всичко се случи толкова бързо, че не разбрах кога се озовах зад волана на колата на паркинга на НДК, тръгвайки си от кантората на Боре. Тук искам да отворя една скоба. Освен всичко, което направи за мен Тони, към колата получих толкова подаръци, че се наложи той да ми ги достави с бус - оригиналните от колата генерация, интейк, пластмасова кора под двигателя, окачване и още куп неща, свалени и заменени с тунинг опциите им. Даде ми и непокътнатите кашони от Neuspeed джантите. Тонка, поклон и респект за всичко, приятелю!!! Иначе за протокола, към колата получих и цялата й документация - от ден първи при покупката й от първия собственик с посочени дати и километри, на които са сменявани всички консумативи, правени регулярни обслужвания и отстранявания на дребни гаранционни проблеми в сервиз на Шкода, както и всички документи за това какво е купувал и правил Тони по колата. Точните километри, на които я прибирам в моя гараж - 124 477км. Тони ми беше натоварил летните джанти и гуми. Съответно с Мони първата ни работа беше да посетим клубния гумаджия в лицето на сервиз Интерпан. Тук, по препоръка на Ицето от сервиза, решихме да сменим задните фланци с друг модел. Ицо ги поръча и на следващия ден отново бяхме при него, за да ги монтираме: До тук всичко добре. Остана едно последно нещо, преди да мога да си отдъхна и да започна да се возя с кеф. Не бях съобразил да помоля Тони предварително да пробваме, просто бях изключил покрай цялата еуфория. Към гаража ми се стига след спускане по една не много стръмна рампа. Няма кола, която да е имала пробем с минаването й. Рампата не е нищо особено. Ама вече сме с ниско окачване и това си беше предизвикателство. Имах план Б - окачването е регулируемо, ако трябва ще го вдигна малко. Но с това щях да убия частично визията на колата. Пускам рампата, а Мони заляга, гледа и мери. Накрая ми махна с ръка да минавам, камък ми падна от сърцето. Минавам на 1 пръст разстояние от предния лип. Кеф голям. Да, не мога да добавя втори тунинг лип под оригиналния, както ми се искаше, ама това са бели кахъри. Иначе на работа проблеми нямам - имам подземно парко място, но там рампата е с минимален наклон. Следващата стъпка беше да се разделим с вярната Буреноска, както я бях кръстил - Octavia 2 vRS, отново бензинка. Щеше много да ми липсва. Толкова усмивки и приятни моменти съм имал с нея, че... Ако имаше как, щях да я задържа. Няколко човека от клуба знаеха, че ще я пускам за продажба. Но още не я бях почистил и измил, затова нямах и снимки за пускане на обява. Звънна ми Данчо @roodnb, имал нужда от ежедневен автомобил. За 5 минути се разбрахме и след няколко дни се озовах отново при клубния нотариус Боре. Дали нарочно или не, паркирах синята Octavia 2 точно на мястото на паркинга на НДК, на което Тони беше паркирал тройката. Данчо си тръгна с усмивка, а ние с Мони тъжни. Не бях се качвал на метрото от НДК в посока вкъщи. Баси якото. Ако можех да го ползвам за ежедневен транспорт, хич нямаше да вадя колата от гаража. Това е последната снимка, която направих на синята Буреноска. Съответно следващата снимка е първата ми на коя да е метростанция: В следващия пост ще ви запозная малко по-подробно с част от хардуера на колата. Само време да ми остане. Доста дълго ръчках Тони да пусне тема за колата си. Сега ми го връща и вика "минаха 10 месеца, спиш ли, че не пускаш"

От доста време копчето за "палене" ми създаваше проблеми, т.е. не "захапваше" от едно натискане и искаше да запали/загаси от раз. При последното обслужване от ЕТ предложиха да го сменят и аз не се дърпах ... много Самото копче струва 61.56 без ДДС, а смяната му 21.00 без ДДС. Понеже ми беше доста интересно, какво точно има в това копче за тия пари, както и какво точно му се разваля реших да разглобя старото. Ето как изглежда от вън и вътре: При внимателно вглеждане на втората снимка се забелязват едни черни петънца върху сините "пъпки", както и жълто/кафяво върху "пистите". Това е натрупана мръсотия, предполагам прах, която пречи да се осъществи добър контакт, съответно и колата да запали. Почистих ги и сглобих бутона за евентуална смяна в бъдеще. Разглобяването ми отне 2-3минути, а сглобяването под 1, самото почистване още 5. Т.е. за 10мин работа, изключвайки самия демонтаж от колата (направено от ЕТ). Но, надали и това е над минута, максимум 2...

Благодаря Колеги!

винаги трябва да се внимава, но гумите с борд пазят джантата повече от тези без борд ;)