Топ потребители

Като изключим съвременните методи за откриване на проблеми, които не винаги на 100% посочват къде е болното място, бих предложил един прост и лесен тест. Пълниш резервоара до горе след дългия път и паркираш на баир с муцуната надолу (може да се имитира и с 2 по-големи греди под задните колела. На следващия ден/следващото палене, наблюдаваш дали има разлика. 2-3 такива проби ще са достатъчни да покажат дали е от връщане на горивото.

Един може би тъп въпрос - тази кола има ли клапан за връщаща нафта? Ако има, възможно ли е като загрее да не затваря и да изпразва всичко обратно в резервоара, а горивопроводите да остават сухи? Това би обяснило забавеното палене и защо се оправя след две подавания на контакт - това се правеше и на по-стари коли, за да може помпата да подкачи.

Здравейте, приятели! Мина цяла година, откакто колата се върна от бояджията. Уж за малко, но опасенията ми се оказаха вярни - човека ме окачи на пирона, и ме остави да се спасявам. Огромно приключение се оказа намирането на тенекиджия/бояджия, който да пожелае да се занимава с вече започната кола. Тук е момента да благодая на всички,които ми помогнаха в избора и намирането на майстор. Голямо приключение беше, никой не иска да я бара тази кола. Развиха се благополучно нещата, и се намери желаещ да я работи. Далече е от Пловдив, на около 80 км, но това в случая никак не е важно. Важното е, че колата вече е при него и лека-полека работата започва. Няма да изпадам в подробности за приключенията по намирането на майстор, а направо ще разкажа за закарването и до гаража. Разбира се, и тук имаше спънки, но всичко приключи благополучно. Реших да не наемам пътна помощ, а сам да си я закарам. Нужни ми бяха три неща - кола с теглич, платформа, и "Е" категория. Първата точка я отметнах сравнително лесно - имам голф 2, за който реших, че ще е влачещата кола. Беше и там леко приключение с намирането на теглич - оказа се трудна работа, в крайна сметка не успях да намеря и да си купя, а монтирах един временно, за да си свърша работата. Втора точка също не мина по вода. В Пловдив се оказа трудно наемаето на платформа - нямаше свободни. Единствената свободна беше на един зверски неточен и несериозен човек, заради който загубих цял ден на себе си, и на момчето, което взех с мен да кара, понеже нямам категория. Много нерви, 6 часа чакане за самата платформа, празни обещания, както и да е, отказах се от него. Преглътнах загубения ден, и продължих търсенето. Една седмица по-късно чрез приятел намерих друга платформа, за щастие там спънки нямаше. Трета точка - категория "Е". Проблема все още не е решен,тепърва ще карам курс. За щастие имам добър приятел, който ми угажда на акъла и ме вози Така, към същността на нещата - една вечер след работа закачихме платформата и я прибрахме в цеха. През деня бях изкарал шкодата да е готова да се качва: Ето и малко от проблемите, създадени от двугодишното чакане и прецакването от първия бояджия: така, прибрахме се привечер с голфа в цеха, и натоварихме колата: На следващия ден работхме до обяд, тъй като и двамата нямахме възможност за втори ден отпуска. Към 12 тръгнахме, ето и малко снимки по пътя: Бяхме на абсолютния лимит на товароносимост на голфа - по документи му дават 2700 кг, ние бяхме някъде към 2600. Машинката се справи без проблеми, единствено карахме малко по-бавно, 60-70 км/ч, по карловския път догонихме и някакъв военен конвой, който се движише с 30-40, и карахме още по-бавно. Странното беше, че другите шофьори освиркваха и псуваха нас, а не военните пред нас, но все тая След сравнително дълго пътуване, най-накрая пристигнахме: Свалихме колата, и вече е в новия си временен дом: и така, за момента това е положението. Надявамсе скоро да има още какво да кажа по развитието на проекта